Р Е Ш Е Н И Е
№
1.10.2018 г.
град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
единадесети септември две хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 765 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Б.С.С. против А.С.Х., с която се иска осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 500.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, в
резултат от извършен на 5.7.2017 г. грабеж, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Твърди се, че със споразумение, утвърдено по
НОХД № 2309/2017 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, ответникът е
признат за виновен в извършването на престъпление против собствеността - грабеж
на сумата от 2320.00 лева от ищеца. Заявява се, че при извършване на
престъпното деяние ответникът е нанесъл множество удари в областта и тялото на
ищеца, съборил го е на земята, в резултат на което последният получил разкъсно-контузни рани по
главата, кръвонасядания и отоци по лицето. Сочи се,
че окончателната диагноза, поставена на ищеца е мозъчно сътресение, а в
резултат на инцидента последният е претърпял силни болки и страдания, изживял е
изключителен стрес, както и че понастоящем се страхува от ответника.
В законоустановения срок не е постъпил отговор
на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата претенция и моли за нейното уважаване.
Процесуалният представител на ответника моли
за отхвърлите на исковата претенция. Заявява, че ищецът не е успял да докаже
нито интензитета, нито продължителността на болките и страданията, които е
претърпял.
Великотърновският районен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа следното:
По делото не се спори, а и от приложеното
към настоящото дело НОХД № 2309/2017 г. по описа на ВТРС е видно, че с одобрено
от съда споразумение ответникът се е признал за виновен в това, че на 5.5.2017
г. в гр. Велико Търново, на ул. „Панайот Типографов“
до № 36, е отнел чужди движими вещи – паричната сума от 2 320.00 лева от
владението на ищеца, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за
това сила – нанесъл множество удари в областта на главата и съборил ищеца на
земята, поради което е осъден на три месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което наказание е отложено за срок от три години.
За установяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, последният ангажира гласни доказателства чрез разпит на лицето
Йорданка Иванова Василева. В показанията си св. Василева заявява, че е посетила
ищеца в болницата в гр. Велико Търново в деня на инцидента, като е заварила
същия на легло и с бинтована глава. Твърди, че се е опитала да разговоря с
него, но същият само е махал с ръка и е слагал ръката на главата си, правейки й
знак, че го боли главата и че не може да говори. Заявява, че след седмица е
посетила ищеца в дома му, като същият отново е лежал и се е оплакваше от
главоболие.
По делото е назначена съдебномедицинска
експертиза, вещото лице по която след преглед на наличните данни в медицинската
документация е установило, че ищецът е
получил разкъсно-контузни
рани по главата, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, главоболие и
световъртеж. Според вещото лице получените увреждания са в резултат от удари с
или върху твърд тъп или тъпоръбест предмет, както и
че е възможно същите да са получени по описания в исковата молба начин. Сочи,
че разкъсно-контузните рани
по главата и мозъчното сътресение в съвкупност и поотделно са причинили на ищеца
временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, чиито срок за лечение и възстановяване при нормален оздравителен процес
е около двадесет и пет дни при нормално протичане на оздравителния процес, а
субективните оплаквания от преходно главоболие и световъртеж със затихващ
характер е възможно да съществуват до около три месеца след получаване на
травмите. Заявява, че от данните в медицинската документация не може да се
направи заключение, че възстановителният процес е протекъл с усложнения, както
и че по делото няма данни за наличие на трайни последици за здравето на
пострадалия и не се очакват такива да настъпят в бъдеще.
Съдът, при така установените фактически
обстоятелства, прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация
по чл. 45 ЗЗД.
За да е основателна предявената претенция с
правно основание чл. 45 ЗЗД, ищецът следваше да ангажира доказателства относно
предвидения в закона фактически състав на непозволеното увреждане – виновно противоправно поведение от страна на ответника, претърпени
вреди, както и причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия
вредоносен резултат. По отношение на вината съществува законова презумпция в
полза на увредения, че поведението на причинителя на вредата е виновно, т.е.
вината на дееца се предполага до доказване на противното.
Както вече беше посочено, с одобрено от съда
споразумение по НОХД № 2309/2017 г. по описа на ВТРС съдът е намерил за
доказано извършено от ответника деяние, а по смисъла на чл. 300 ГПК
задължителната сила на присъдата, на каквато е приравнено одобреното от съда
споразумение, се отнася до всички елементи от престъпния състав, включително и
относно действията, осъществяващи изпълнителното деяние на съответното
престъпление.
С оглед горното, съдът намира, че
претенцията по чл. 45 ЗЗД е доказана по своето основание. Съдържащите се в споразумението
констатации за виновно и противоправно деяние на
ответника за извършено спрямо ищеца престъпление се считат за безспорно
доказани по настоящото дело, по което се разглеждат гражданските последици от
извършеното деяние. Безспорно е, че деянието на ответника е противоправно
и виновно, като не може да има спор и че с извършените от ответника действия
последният е нарушил телесният интегритет на ищеца, с
което му е причинил увреждания, представляващи лека телесна повреда.
Следователно, ищецът е понесъл неимуществени
вреди, които са получени като непосредствена последица от престъплението, т.е.
налице е и пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия
вредоносен резултат. В този смисъл, по делото са налице предпоставките на чл.
45 ЗЗД за ангажиране имуществената отговорност на ответника за причинените на
ищеца неимуществени вреди. Тези вреди се
изразяват в претърпените от ищеца болки и страдания, както и преживените
отрицателни емоции, свързани с нанесената му телесна повреда.
За да бъде определен размерът на дължимото
обезщетение на основание непозволено увреждане, следва да се изходи от принципа
на справедливостта с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и от установените
по делото вредни последици, настъпили за ищеца в резултат на престъплението.
Дължи се обезвреда на телесните и психическите
увреждания на пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания,
негативни емоции и дискомфорт. Въведеният от
закона критерий е детерминиран от редица
обективно съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа
ситуация в страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът на
уврежданията, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяване, времето,
изминало от увреждането, положените от пострадалия усилия за преодоляване на
последиците и др. Затова в тежест на пострадалия е да установи претърпените от
него болки и страдания, като доказването им не е ограничено и може да бъде
постигнато с всички доказателствени средства предвидени в ГПК.
В настоящия случай на ищеца са причинени разкъсно-контузни рани по
главата, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, главоболие и
световъртеж. Съгласно заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза,
разкъсно-контузните рани и
мозъчното сътресение в съвкупност и по-отделно са причинили на ищеца временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, чиито
срок за лечение и възстановяване при нормален оздравителен процес е около
двадесет и пет дни, а субективните оплаквания от преходно главоболие и
световъртеж със затихващ характер е било възможно да съществуват до около три
месеца след получаване на травмите.
С оглед специфичния характер на моралните
вреди, при доказването им не следва да се прилага строго формално принципът на
главното доказване в процеса, а следва да се подхожда с известна доза презумптивност. В случая доказателство за физическото
състояние на ищеца през възстановителния период и приложената терапия се явява наличната
по делото епикриза (л. 4), според която за
преодоляване на последиците от разкъсно-контузните рани се е наложила хирургична обработка, както и
медикаментозна терапия чрез прием на обезболяващ медикамент (метамизол) и на антибиотик (клиндамицин).
Отразено е, че пет дни ищецът е бил при болничен режим, след което му е издаден
болничен лист за още десет дни, като при определяне размера на обезщетението
съдът съобразява още обстоятелството, че ищецът е лице в сравнително напреднала
възраст, способността на чиито организъм да се възстановява от подобен род
травматични увреждания неминуемо е по-малка от тази на по-млад организъм,
обстоятелството, че от извършване на деянието е изминал период от година и
половина, в рамките на който ответникът не е намерел за нужно да обезщети
ищеца, както и актуалната икономическа обстановка в страната.
С оглед на установеното, съдът намира, че претендираният от ищеца размер на обезщетението се явява
занижен с оглед претърпените от последния неимуществени вреди - болки,
страдания, негативни емоции и дискомфорт, но с оглед диспозитивното начало в процеса следва да се съобрази с
искането.
Предвид основателността на главния иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, основателна се явява
и акцесорната претенцията за заплащане на законната
лихва, считано от деня на увреждането – 5.7.2017 г. до изплащането му, съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Предвид изхода на делото и направеното от
ищеца искане по чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да му заплати сумата от 300.00
лева за направените от него разноски за заплатен адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК в тежест на ответника следва да
се възложи заплащане на дължимата по делото държавна такса в размер на 80.00
лева, както и сумата от 180.00 лева – възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.С.Х., ЕГН ********** да заплати на Б.С.С.,
ЕГН ********** сумата от 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени болки
и страдания, в резултат от извършен на 5.7.2017 г. грабеж, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането - 5.7.2017 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.С.Х., ЕГН ********** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд сумата
от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща дължима държавна такса за
производството, както и сумата от 180.00 (сто и осемдесет) лева, представляваща
заплатено възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновският окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: