Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 06.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание, проведено на деветнадесети април, през две хиляди  и шестнадесета година, в състав :

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   *****КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Румяна Григорова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 16002 по описа на състава за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 497 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Г.Б.П. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди,  в резултат от телесните увреждания, които получил в качеството на водач на товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ******. Самото произшествие настъпило на 21.01.2016г. в гр. София, на кръстовището между ул. „Фредерик Ж. Кюри“ и бул. „Драган Цанков“, между вече споменатия товарен автомобил „Пежо Партнер“, който бил спрял на червен забранителен сигнал на светофара и  лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. № ******, управляван от водача С.С., който нарушил правилата за движение и след като изгубил контрол върху управлението на автомобила, допуснал да бъде реализиран сблъсък на предната част на управлявания от него лек автомобил в задната част на спрелия на светофара товарен автомобил „Пежо Партнер“. Противоправния характер на поведението на водача на лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. № ****** бил установен в рамките на административно- наказателно производство с АУАН № 363517/21.06.2016г. съгласно описа на КАТ при СДВР, в рамките на което именно този водач бил установен като нарушител на правилата за движение и санкциониран по силата на Наказателно постановление № 16-4332І000345/22.02.2016г.  Преди да предяви иска пред настоящия съд, ищецът отправил писмена претенция до ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение, но на 26.08.2016г. ответникът предложил изплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 800 лева, с което ищецът не бил съгласен, понеже считал, че обезщетение н този размер е неадекватно на обема на вредите. При изложените фактически твърдения, след допуснатото на 19.04.2018г. увеличение на иска - ищецът претендира за осъждане на ответника му да изплати на основание покритието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 80 000 лева, представляваща частичен иск за сумата от 100 000 лева, заедно със законната лихва върху същата сума, считано от настъпването на процесното ПТП и вредите, до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника да и заплати и направените съдебни разноски за процесуално представителство.

Предявените по исков ред претенции са оспорени от ответника З. „Л.и.“ АД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор на исковата молба. Ответникът  признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца причинител на вредите, но оспорва останалите предпоставки за възникване на задължението му да заплати застрахователно обезщетение. Оспорва на първо място твърдението за механизма на настъпване на процесното ПТП и твърдението, че виновното противоправно поведение на водача на лекия  автомобил, чиято гражданска отговорност е застраховал е причинило вредите.  Според становището на застрахователя, самият ищец допринесъл съществено за настъпването на вредоносния резултат, тъй като допуснал нарушение на правилата за движение и независимо от това – нарушил задължението си да управлява лекия автомобил с предпазен колан. Оспорва обема на вредоносния резултат за имуществените вреди, като навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на застрахователно обезщетение, с оглед действителния размер на вредите, вида и характера на травмите. Моли за отхвърляне на исковете. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените съдебни разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство Констативен протокол за ПТП № К-49/21.01.2016г. установява данните за настъпването на пътния инцидент и поведението на участниците в него.

Приетата като доказателство преписка по АУАН с бл. № 363517/21.01.2016г., включваща също декларация, скица на ПТП, докладна записка и Наказателно постановление № 16-4332І000345/22.02.2016г. установяват следните факти:

На 21.01.2016г., около 13.20ч. в гр. София, на кръстовището на ул. „Фр.Ж. Кюри“ и бул. „Драган Цанков“, поради несъобразяване от водача на избраната скорост на движение с конкретните пътни условия и обстановка, движещия се с посока от бул. „П.К.Яворов“ към ул. „Самоков“ лек автомобил лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. № ******, управляван от С.С. е предизвикал пътно- транспортно произшествие, удряйки в задната част намиращия се в престой (поради подаден червен сигнал на светофарната уредба) товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ******, който бил управляван от ищеца Г.П.. Удареният автомобил, под въздействието на инерционните сили на свой ред удря спрелия пред него на пътното платно трети лек автомобил модел „Фолксваген Пасат“.

Заключението на изслушаната съдебна авто-техническа експертиза (вещо лице Х.И. със специалност технологии и безопастност на автомобилния транспорт), мотивира следните изводи, относно правно значимите факти, за чието установяване е допуснатата експертизата:

·      От техническа гледна точка механизмът на осъществяване на ПТП е следния: На 21.01.2016г. в гр. София около 13.20 часа лек автомобил „Опел" „Фронтера" с per. № *******се движи по бул. „Драган Цанков" с посока от бул. „Пейо К. Яворов" към ул. „Самоков" със скорост на движение от около 40 км/ч. В района на кръстовището с ул. „Фредерик Жолио Кюри" при движение на автомобила „Опел Фронтера" с per. № *******по заледен пътен участък водачът му губи контрол над управлението на автомобила и реализира ПТП със спрелия пред него на червен светофар товарен автомобил „Пежо" „Партнер" с per. № ******. Ударът е нанесен с предната част на лек автомобил „Опел" „Фронтера" с per. № *******в задната част на товарния автомобил „Пежо Партнер" с per. № ******. Инерционните сили на удара предизвикват придвижване напред и втори удар на „Пежо Партнер" се измества напред и с предната си част се удря в задната част на спрелия пред него л.а. „Фолксваген" „Пасат" с per. № *******.

·      От техническа гледна точка, процесният пътен инцидент е настъпил поради действията на водача на лек автомобил „Опел" „Фронтера" с per. № *******, които се свеждат до несъобразяване на скоростта на движение на управлявания от него лек автомобил с конкретните пътни условия и в резултат на това – обективната невъзможност на водача да спре на дистанция от спрелия пред него товарен автомобил.

Като доказателства по делото са приети Епикриза № 65 от Клника по неврохирургия на УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, амбулаторни листове /стр.9-17 от делото/, които са обект на анализ от допуснатите съдебно- медицински експертизи.

Заключението на изслушаната и приета (с частично оспорване на изводите) първоначална съдебно- медицинска експертиза (д-р П., неврохирургия), мотивира следните изводи за правнозначимите факти, за чието установяване е допусната експертизата.

• Вследствие на процесното ПТП ищецът по делото Г.Б.П. е получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение протекло с лека количествена промяна в съзнанието /обърканост, зашеметяване/ но без обективни медицински данни за пълно безсъзнателно състояние/; травматична контузия в окципиталната /тилна/ област на главата; травма на нервните коренчета в поясния отдел на гръбначния стълб.
• След травматичния инцидент е постъпил на лечение в клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Света Анна” АД София,  в съзнание, оценен по Глазгоу кома скала на 15 т. /максимален брой/. Извършени са били рентгенологични и други медицински диагностични изследвания. През време на лечебния престой в клиниката неврологичният статус на ищеца не е показал отклонения от нормата.Медикаментозното лечение е вливания на инфузионни разтвори ,обезболяващи медикаменти.При изписване е бил в ясно съзнание, с отзвучаващи оплаквания и нормален неврологичен статус.
• Телата на прешлените на ищеца от отдела са с 2 до 3 мм.по-ниски в предната си част в сравнение с задната височина. Диагнозата травматична увреда на нервните коренчета в поясния отдел на гръбначния стълб е поставена въз основа на съобщените при постъпване болки в поясен отдел и рентгеновите данни за липса на травматични промени в телата на лумбалните прешлени. Тласъчният удар в задната част на колата, която е шофирал ищеца, е предизвикал аксиално натоварване в лумбалния отдел на гръбначния стълб с първоначална екстензия /извиване назад/ и с последваща флексия /сгъване напред/ и поява на болкови синдром. Травматичният инцидент е на фона на предшестващи дегенеративни промени в отдела развили с годините при ищеца Травмата не е причинила, но е изиграла катализираща роля за появата на оплакванията. От направената компютърна томография на поясен отдел не са установени данни за травматични промени в телата на прешлените и техните израстъци. Описаната протрузия на междупрешленният диск на ниво Л4-Л5 е израз на нормално протичапщя при ищеца процес на износване на дисковете в поясния отдел на гръбначния стълб. Лечебният план е включвал постелен режим и противоболкови лекарства.
• Най- интензивни болки в резултат от причинените травми, ищеца е търпял по време на болничното лечение. Общомозъчната симптоматика при мозъчното сътресение е най-интензивна първите 2-3 дни, а в следващите 25-30 дни също са възможни периоди на главоболие, които наподобяват мигренозно или тензионно и се влияят много добре от обезболяващи медикаменти. Оплаквания може да има при промяна на времето и емоционални и физически натоварвания. При травматичната увреда на лумбосакралните коренчета най-интезивни са болевите усещания в първите 10-15 дни. Това изисква постелен режим за 5-7 дни , включване на нестероидни противовъзпалителни и обезболяващи лекарства.При по- продължителни оплаквания към лечението се прибавят и физиопроцедури. Възстановителният период е в рамките на 1-2 месеца.
• От травмата са изминали вече две години. Лечебният и възстановителен период за описаните травматични промени при ищеца е приключил напълно. По данни от последния преглед, извършен за целите на експертизата, ищецът Г.Б.П. е в добро общо състояние, ясно съзнание, контактен и адекватен.  По отношение на черепно-мозъчната травма лечението е приключило у спешно. Няма обективни медицински документи за настъпили усложнения, а  неврологичният статус е в граници на нормата. Съобщените от ищеца при личния преглед оплаквания от тежест в поясния отдел и изтръпване по задно-страничната повърхност на десния крак са израз на дегенеративните промени в четвъртия междупрешленен диск - протрузия на ниво Л4- Л5. Експертизата счита, че в последващия инцидента период не е проведено комплексно и адекватно за протрузията лечение. Необходимо е провеждане на ново високоспециализирано невроизобразително изследване/магнитно- резонансна томография или компютърна томография / на поясен отдел и преценка на поведението съобразно находката.

Заключението на изслушаната и приета повторна съдебно- медицинска експертиза за част от задачите (д-р Б., травматология), мотивира следните изводи за правнозначимите факти, за чието установяване е допусната експертизата:

• В резултат от механизма на настъпилото ПТП с участието на ищеца, той е получил контузия в тилната област на главата. Фрактура на тялото на 5-ти гръден прешлен. Травма на нервните коренчета на поясния отдел на гръбначния стълб. Трябва да се има в предвид механизма на процесното ПТП при което са осъществени два последователни удара засягащи управлявания от ищеца товарен автомобил. Първият удар в автомобилното купе на автомобилана ищеца П. е бил в задната му част и е бил изкючително интензивен - от една страна поради високата скорост, а от друга от големия габарит на нанасящия удара л.а.“ Опел Фронтера“. В резултат от този удар, тялото на ищеца неочаквано и внезапно се е изместило в задна посока, като гръбначният стълб е извършил екстензионно движение, а гърбът е бил спрян от облегалката на предната лява седалка.  Последвал е втори удар при който предната челна част на автомобила на ищеца е ударил стоящият пред него също спрял лек автомобил. Вследствие на този втори удар между двете МПС, тялото на ищеца е политнало в посока напреди нагоре с последващ удар на седалищните части на таза върху седалката.
• При процесния механизъм на ПТП, установените травматични увреждания на ищеца имат пълно обяснение, защото контузията на тилната област на главата е вследствие осъществения удар на главата в стоящата отзад възглавница на седалката. В резултат от първия удар отзад, гръбначния стълб на ищеца е извършил внезапно принудително екстензионно движение, което не може да причини фрактури на прешлени. Движението на тялото на ищеца след втория удар е било в предна посока, но това движение е било ограничено от предпазния колан. Коланът е спрял движението на тялото, но горната част на гръбначния стълб е продължила флексионното движение напред и нагоре, тялото се е отделило от седалката с последващ удар върху нея.
• Този механизъм напълно обяснява защо костната увреда не е ниско долу на гръбначния стълб, а значително по- високо и засяга само тялото на 5-ти гръден прешлен. При процесната фрактура на тялото на 5-ти прешлен деформацията е сравнително малка. Прешленът е с леко скосенотяло, като при някои възрастни пациенти с видима „кифоза“ (т.е. придно изкривяване) на гръбначния стълб. От друга страна обаче, фрактурата на 5-ти прешлен е реална, защото тя е била е съпроводенасъс симптоматика, типична за фрактура на прешлен. В тази връзка, вешото лице счита,че установените увреждания на ищеца съвпадат с механизма на процесното ПТП, още повече че те са били установени в Клиника по неврология на университетска болница, а лекуващите лекари са имали преки наблюдения върху пострадалия. Затова, заключението на лекуващите лекари, отразено в медицинската документация на ищеца трябва да се счита за реална и напълно обоснована от лекуващине неврохирурзи.

Заключението на изслушаната комплексна съдебно- медицинска и авто- техническа експертиза (д-р П., Х.И.), мотивира следните изводи за правнозначимите факти, за чието установяване е допусната експертизата:

• В епикризата от Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св.Анна" АД, където е постъпил първоначално ищеца, няма описани линеарни ожулвания през долната част на корема, разпространяващи се от фланг до фланг, които са класически белег от предпазен колан, както и диагонални охлузвания разположени през гръдния кош.
• Вероятно съприкосновението между автомобилите при удара е било с ексцентрична посока  т.е. не напълно централно. При тези обстоятелства, може да се направи извод, че тялото на Г.Б.П. е политнало назад и главата е получила удар от решетката разположена зад седалката на шофьорското място. Тласъчния импулс в задната част на колата е предизвикал аксиално натоварване в лумбалния отдел на гръбначния стълб с първоначална екстензия/извиване назад/ с последваща флексия/сгъване напред/
• При процесното ПТП ищецът най-вероятно е бил с правилно поставен предпазен колан. Ако се предположи, че е бил без предпазен колан - при отскачането на неговия автомобил напред и при удара в стоящата пред него кола - пострадалият би получил травми по лицето и предната част на главата както и белези от травматични увреждания от волана на гърдите, а такива не са установени.

В дадените пред съда показания, свидетелката В.Д.П.заявява, че непосредствено след настъпването на процесното ПТП, тя лично възприела състоянието на ищеца, който е неин съпруг. Според свидетелката, ищецът не бил в ясно съзнание, не можел да я разпознае и да обясни какво се е случило с него.  След изписването му от лечебното заведение, където получил спешна медицинска помощ – ищецът се оплаквал от болки в гърба. Състоянието на пострадалия започнало да се подобрява след около месец, но подобрението било по- бавно от желаното и очакваното. Свидетелката заявява, че понеже изпитвал затруднения да работи при силните болки в кръста, ищецът напуснал работа. Настъпила промяна в семейните и социалните му отношения, което произтичала от болките, които изпитвал в гърба и от занижената физическа активност.

Приетото като доказателство писмо с изх. № 7159/26.08.2016г. на З. „Л.и.“ АД /стр. 18 от делото/ сочи, че молбата по чл. 380 от КЗ на ищеца е била получена от ответника на 27.04.2018г., а на 26.08.2016г. ответникът е предложил да изплати застрахователно обезщетение в размер на сумата от 800 лева, ако ищецът изрази изрично съгласие за това.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ;

Съдът е сезиран с иск, който се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226 КЗ, ответникът - в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е длъжен да покрие имуществената (деликтна) отговорност на застрахования при него водач -причинителя на вредите, изплащайки на пострадалия  дължимото застрахователно обезщетение. 

Основателността на предявената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение е предпоставена от  установяване наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане (деяние, противоправност на деянието, вреда, причинно - следствена връзка), както и от установяване на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за на собственика/ водача на МПС, с което е било причинено увреждането.

След внимателен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства, съдът достигна до извода, че ищецът в действителност е надлежно легитимиран да получи застрахователно обезщетение. Този извод бе възприет въз основа на следните разсъждения:

 Както влязлото в сила Наказателно постановление № 16-4332І000345/ 22.02.2016г. така и заключението на приетата без оспорване съдебно- техническа експертиза, мотивират категоричния извод, че причината за настъпването на пътния инцидент е виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. № ******, който е нарушил задълженията си по чл. 20, ал.1 от ЗДвП - да управлява автомобила със съобразена с пътните условия скорост, която му позволява да спре при необходимост или дори при поява на предвидими препятствия. Спрелият на червен сигнал на светофара товарен автомобил „Пежо Партнер“ е бил видим и спирането на дистанция зад него е било обективно и субективно възможно –но при полагане на необходимата грижа и при избор на по- ниска скорост.

Изслушаните и приети от съда съдебно- медицински експертни заключения бяха категорични относно естеството и вида на уврежданията, които ищецът е получил в следствие на настъпилото ПТП. По спорните въпроси, касаещи причината за болките в гърба на пострадалия, източника на тези болки и причинна връзка между болките и получените при ПТП травми - съдът обсъди внимателно диференцираните становище на вещите лица, които познава като висококвалифицирани специалисти.   И двете становища са много добре мотивирани с аналитични изводи и с данни по делото, поради което по този критерий те заслужават доверие. Все пак, между двете експертни заключения, съдът приема за водещи изводите на вещото лице д-р П., като отчита, че медицинската област, в която това вещо лице е специалист е именно неврохирургията. Действително, вредите са причинени от травматично събитие, поради което становището си е дал и лекар- травматолог, но като се отчита факта, че лечението е осъществено в клиника по неврохирургия т.е. от медицински специалисти, чиято медицинска специалност е идентична с тази на д-р П., съдът счита, че ще трябва да приеме за водещи изводите на първоначалното експертно заключение. По тази причина - кредитирайки експертните заключения, съдът приема, че в действителност е налице пряка причинно- следствена връзка между настъпването на ПТП от една страна и уврежданиятато на пострадалия (ищеца) от друга страна, които са мозъчно сътресение протекло с лека количествена промяна в съзнанието /обърканост, зашеметяване/ но без обективни медицински данни за пълно безсъзнателно състояние/; травматична контузия в окципиталната /тилна/ област на главата; травма на нервните коренчета в поясния отдел на гръбначния стълб.

При това, въз основа на заключението на изслушаната съдебна авто- техническа експертиза, съдът не възприема доводите на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, поради неизползване на обезопасителен колан, с какъвто управлявания от него автомобил е бил оборудван. В действителност, няма ясни и категорични данни, дали в момента на настъпването на ПТП, пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан или не. Изводите в тази насока могат да бъдат направени само на базата на косвени доказателства – механизма на ПТП и съответствието му с типа и мястото на контузиите.

Както вече беше посочено, механизмът на настъпване на процесното ПТП бе детайлно изяснен, посредством събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства, както и чрез заключението на авто-техническата експертиза. Именно това заключение обосновава извода, че поради сложния механизъм на удара е настъпила „верижна реакция“ и под въздействието на инерционните сили, пострадалият е получил описаните по- горе увреждания. По тези съображения, останаха недоказани доводите на ответника, че предпазен колан не е бил използван.

Доколкото събраните по делото доказателствени средства – писмени и гласни установяват вида на телесното увреждане, което е претърпял ищеца в следствие на процесното ПТП, а от друга страна, ответникът не оспорва съществуването на застрахователно правоотношение между него и водача на лекия автомобил, с който са причинени вредите, съдът намира за установени предпоставките, които определят надлежната пасивна материална легитимация на страните в процеса.

По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди;

Обезщетението за неимуществени вреди (болки и страдания) се определя от съда, по справедливост (чл. 52 от ЗЗД), като се има предвид степента на травмата и характера и обема на действително установените (доказани) вреди.

В конкретния случай, страните спорят по въпроса, относно естеството и обема на самото травматично увреждане и неговите последици, а установяването на обективната истина наложи изслушването на две съдебно- медицински експертизи, изготвени от компетентни медицински специалисти в областта на травматологията и неврохирургията. Периодът на болките и страданията, които ищецът е търпял е приключил в рамките на един до около три месеца.  В такъв времеви порядък е бил усещан по- интензивно и болковият пристъп в гърба на пострадалия, който е бил предизвикан от настъпването на процесното ПТП, макар да е основан на по- ранно заболяване с нетравматичен произход

За да прецени справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази преди всичко характера на преживените от увреденото лице негативни емоции, болки и страдания, за времето от причиняването на вредоносния резултат, до приключване на устните състезания в настоящата съдебна инстанция. При това с, помощта на използваните специални знания в областта на медицината се установи, че болките са приключили в рамките на 1-2 максимално до 3 месеца, а пострадалият е преминал през няколко дневна хоспитализация, но без тя да е съпроводена с медицински интервенции.

Необходимо е при определяне на справедливия размер на обезщетението да се отчитат също и негативните последици на травмите и на лечебния период върху личната и социална ангажираност на ищеца, като се има предвид, че пострадалият е семеен и е в трудоспособна възраст.

Не е налице обаче доказана загуба на трудоспособност, както твърди в показанията си свидетелката П., съпруга на ищеца.

Като взе предвид характера и обема на претърпените вреди, съобразно установения от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, в контекста на социално икономическите условия в страната, към момента на настъпването на вредите- 2016г. (вкл. данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за този период и нивата на застрахователно покритие, съдът приема че компенсирането на вредните последици от травматичното увреждане, в периода, в който е доказано тяхното проявление е справедливо оценимо глобално на сумата от 35 000 лева.

Посоченият като справедлив размер на обезщетението е обоснован от обема на доказаните неимуществени вреди, които са пряко свързани с настъпването на пътния инцидент.   

Отчитайки точно обема на вредите, съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираното обезщетение, в частта за горницата над 35 000 лева до пълния претендиран размер от 80 000 лева, като част от претенция за сумата от 100 000 лева.  

В тази част искът следва да бъде отхвърлен, защото освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, значение имат и социално- икономическите  критерии за справедливост, които се явяват правно значимата граница между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност, в каквато насока са доводите на ответника. Нито една травма и съпътстващите я страдания не са обективно съизмерими с пари, но тъй като обезщетението има компенсаторна функция – то размерите на обезщетенията трябва да бъдат съответни и съобразени с обществените разбирания за справедливост.

Следователно, искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен частично след дължимата редукция по чл. 51, ал.2 от ЗЗД до размер на сумата от 40 000 лева. За разликата над посочената сума и до пълния предявен размер за 80 000 лева - претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

По претенцията за изплащане на законна лихва върху сумата на застрахователното обезщетение;

Ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно обезщетение, за периода от настъпването на процесния пътен идцидент, до деня на окончателното плащане. Действащият нормативен акт урежда този въпрос по друг начин

На основание чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за периода, считано от изтичането на срока за произнасяне на застрахователя.

В случая, няма данни за това, застрахователя да изисквал конкретни документи по реда на чл.106 от КЗ, които да не са му били представени.

По тази причина, бездействието на застрахователя за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение в действителност е необоснован и застрахователят е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си да изплати застрахователно обезщетение.

Тъй като образуваната при застрахователя преписка по щета не е представена като доказателство по делото, но пък приетото като доказателство писмо с изх. № 7159/26.08.2016г. на З. „Л.и.“ АД сочи, че молбата по чл. 380 от КЗ е била получена от ответника на 27.04.2018г., то тримесечният срок за произнасяне на застрахователя по извънсъдебната претенция изтича на 27.07.2016г. и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно обезщетение, за периода от 28.07.2016г. до деня на окончателното плащане. Следователно, претенцията за присъждане на законната лихва следва да бъде отхвърлена като неоснователна - за периода от 21.01.2016г. до 27.07.2016г. включително.

По претенцията за разноски;

С оглед изхода на спора при условията на чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право да получи и сумата на направените от него разноски, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на представения списък по чл. 80 от ГПК разноските на ищеца възлизат на 500 лева, които са заплатени за държавна такса.

Разноски за събиране на доказателства ищецът не е понесъл, понеже е бил освободен от това задължение в хипотезата на чл. 83, ал.2 от ГПК. Това на своя ред означава, че на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати по сметката на съда сумата на понесените първоначално от бюджета на съда разноски в размер на сумата от 500 лева следва да бъдат внесени в бюджета на съда от ответника, заедно със сумата от 900 лева, представляваща онази дължима но невнесена част от държавната такса, чиито размер се определя от уважената част от иска. В заключение съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда на основание чл. 78, ал.6 от ГПК - общо сумата от 1400 лева.

На основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски за събиране на доказателства и за процесуално представителство от юрисконсулт, но съобразно с отхвърлената част от иска,  които са в размер на сумата от  483 лева (вкл. 350 лева за процесуално представителство и 133 лева разноски за събиране на доказателства).

На основание чл. 38 от ЗА, процесуалният представител на ищеца е легитимиран да получи от ответника сумата от 1580 лева за процесуално представителство на ищеца.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.Б.П. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Й.,***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата от 35000 лева (тридесет и пет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на собственика и водача на лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. № ******, за причинените неимуществени вреди, при ПТП от 21.01.2016г., заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считано от 28.07.2016г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска за изплащане на застрахователно обезщетение в частта за горницата над присъдената сума и до пълния претендиран размер от 80 000 лева, като част от претенция за сумата от 100 000 лева, както и претенцията за присъждане на законната лихва за периода от 21.01.2016г. до 27.07.2016г. включително.

 

ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД, да заплати на Г.Б.П., на основание чл. 78 ал.1 от ГПК – сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща направени съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

 ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД, да заплати на адв. Г.Й.Й. от САК, с адрес ***, на основание чл. 38 Задв. – сумата от 1580 лева (хиляда петстотин и осемдесет лева), представляваща възнаграждение за процесуално представителство на Г.Б.П. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Г.Б.П. да заплати на З.К.„Л.И.” АД, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК – сумата от 483 лева (четиристотин осемдесет и три лева) представляваща съдебни разноски в пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК ********и адрес - гр. София, ул. „*************, да заплати на по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – сумата от 1400 (хиляда и четиристотин) лева, представляваща съдебни разноски, поети първоначално от бюджета на Софийски градски съд, тъй като ищецът е бил освободен от заплащането им.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

                                                                                                      

 

СЪДИЯ: