Р Е Ш Е Н И Е № 76
ГР.ПЕЩЕРА, 03.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия,четвърти
наказателен състав, в публично заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА ПАВЛОВА
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа
докладваното от съдията Павлова АНД № 144 по описа за 2018 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и след. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № К- 038981 от
20.03.2018 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора, със седалище Пловдив, на "ПОПОЛИНА 92" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище в гр.Стамболийски ,ул."Цар Симеон" № 76, представлявано от
управителя П. Г. Г., е наложена имуществен санкция в размер на 1000 лева
на основание чл.210а
от ЗЗП.
Срещу
НП е подадена жалба от " ПОПОЛИНА 92" ЕООД, ЕИК: *********, в която се
навеждат доводи за незаконосъобразност, касаещи материално правна и процесуално
правна порочност на наказателното постановление. Моли се съдът да отмени
постановлението.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
процесуалния си представител адв. С.А.поддържа жалбата и моли съда да отмени
постановлението .
Ответникът по жалбата не изпраща
процесуален представител, като и не взема становище по същата.
Съдът, като съобрази доводите изложени в
жалбата, и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена от лице, което има правен интерес- санкционираното лице, в
законоустановения преклузивен седмодневен срок.
По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съставен е на 12.12.2017г. Акт за
установяване на административно нарушение № К – 038981 /12.12.2017г. от
актосъставителя Н.И.,*** при КЗП, в който е изложено следното :“ настоящият АУАН е за
извършено нарушение на дата 24.08.2017г. и
установено с решение на КЗП отразено с протокол № 35/30.11.2017г. При
направена проверка на 24.08.2017г. в обект – магазин за дрехи в гр.Пещера,ул.“Дойранска
епопея“№36, установих с КП -0261944/24.08.2017г., следните нарушения : при направена контролна
покупка на 2 броя дамски панталони на цена от 7 лева за брой за извършената
покупка е издаден фискален бон № 0003877/24.08.2017г. В хода на проверката е
установено, че на витрината на обекта е поставен голям надпис с червен цвят с
текст“Всичко по 5 лв“.
В обекта се предлагат на потребителите за
продажба над 100 модела дрехи, в т.ч. дамски блузи, дамски якета, дамски рокли,
панталони , тениски, ризи и др. Към стоките има прикрепен етикет с изписана на него
информация на български език за производител, вносител, съществени
характеристики, състав и указания за употреба. Всички стоки са с обявени цени в български
лева с включен ДДС, като цените варират от 0.50 лева до 30.00 лева.
Търговецът „ПОПОЛИНА 92“ЕООД, използва
нелоялна заблуждаваща търговска практика, тъй като предоставяната информация
чрез рекламен надпис „Всичко по 5 лв“ относно цената на предлаганите стоки е
невярна и подвеждаща- установено е, че за част от стоките се заплаща по-висока
от обявената на рекламния надпис цена. Във връзка с горното е видно, че
предоставяната информация чрез рекламния надпис относно цената на предлаганите стоки „Всичко по 5 лв“ е
неверен. Предвид обстоятелството, че цените на стоките варират от 0.50 до 30
лева и при направена контролна покупка на 2 броя дамски панталони е заплатена
цена от 14 лева- по 7 лева за всеки брой.
Така предоставената информация чрез
рекламен надпис относно цената на
предлаганите стоки има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без ползването на търговската
практика. С това търговецът „ПОПОЛИНА
92“ЕООД нарушава чл. 68д,ал. 1, предл 1/ съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща/ във вр. чл.68 г, ал.4 във вр. чл. 68 в от ЗЗП“.
Актът е връчен на жалбоподателя лично,
като същият е депозирал и възражения.
Въз основа на Акта е издадено и
обжалваното НП.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите –актосъставителя Н.И. и св. Б. С. се
установи изложената по –горе фактическа обстановка. Актосъставителят депозира
данни и че при последваща
проверка рекламният надпис е отстранен.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като
обективни и безпротиворечиви, тъй като
същите по отделно, установяват релевантни за предмета на делото обстоятелства, а
и не се констатира каквато и да било заинтересованост по отношение на
жалбоподателя.
Въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства, Съдът намира за установено следното от правна страна:
Съдебният контрол е съсредоточен в
рамките на наказателното постановление, като въз основа на приетите в него и
потвърдени от доказателствата фактически констатации и правни квалификации,
съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на
същото.
Съдът намира за неоснователен
доводът на жалбоподателя, че рекламният надпис не бил поставен от него, а от
предишния наемател. Св. И. и св. С. установиха, че към момента на проверката
надписът „Всичко по 5 лв“ е бил налице и потребители са влизали и излизали от
обекта, като е имало и продажба на стоки. Поради което този довод на жалбоподателя
касателно кой е поставил надписа е ирелевантен за административно наказателната
отговорност, при все че жалбоподателя се ползва от него и от тази търговска
практика, като резултатът е че потребителите формират своето търговско решение,
чийто евентуален резултат е да влязат и да си купят стока. Свидетелите
установиха, че е имало поток от хора и са се реализирали продажби.
По отношение на довода на
жалбоподателя, че нарушението не било достатъчно добре описано и подкрепено с
доказателства, то същото е отново неоснователно, тъй като актосъставителя и
наказващия орган е описал с подробности всички детайли от нарушението и същото
е подкрепено с издаден фискален бон за покупка на 2 броя дамски панталони, всеки
от по 7 лева, или обща стойност от 14 лева. Нарушението е коректно описано и
предвидената норма, която го забранява, респективно санкционира, са правилно посочени.
По отношение на довода, че
не е приложен чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението в последствие било
отстранено, то Съдът го намира също
за неоснователен, т.к. деянието е със завишена степен на обществена опасност,
доколкото пряко рефлектира върху правото на избор на потребителите да закупят
или не един продукт/стока, водейки се по два основни критерия: цена – качество.
Казано с други думи, конкретното нарушение засяга директно икономическите
интереси на потребителите в процеса на придобиването на стоки и услуги при
нелоялни търговски практики и способи за продажба.
Основателен обаче се явява
доводът на жалбоподателя, че са изтекли предвидените в чл.34 ал.1 от ЗАНН
давностни срокове за съставяне на акта за установяване на нарушение. В Актът е
посочено, че нарушението е установено на 24.08.2017г. по повод на извършена проверка,
констатациите по която са отразени в КП
К- 0261944 от дата 24.08.2017г. Предвид на което нарушението е
установено още на 24.08.2017 г., като
постановлението е незаконосъобразно, тъй като актът е издаден след
изтичането на тримесечния давностен срок от установяване на нарушителя и нарушението-
12.12.2017г.
Разпоредбата на чл. 34, ал.2 от ЗАНН предвижда, че не се образува административно-наказателно производство, ако
не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или
ако са изтекла една година от извършване на нарушението.Съгласно Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС
на Втора колегия на Върховния административен съд, с изтичане на давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички
правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение.
Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно
изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение
изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като
погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята,
че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия
орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир. Хипотезите са посочени алтернативно в
закона, т. е. достатъчно е едната от тях да е налице, за да се преклудира
възможността за образуване на административно-наказателно производство. Когато
са налице предпоставките за прилагане на 3-месечния срок от откриване на
нарушителя, се изключва прилагането на 1-годишния срок от извършване на
нарушението.
Нарушителят се счита за открит,
когато в писмен документ, показания на свидетели или лично волеизявление се
съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството. Откриване на нарушителя означава
установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице -
извършило противоправното деяние, осъществяващо състав на административно
нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено, нито пък
фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и
актосъставителя или АНО. Несъмнено е при това положение, че откриването на
нарушителя е резултат от съответно предприети административнопроизводствени
действия, осъществени от снабдения с правомощията за това орган. От представените по делото писмени
доказателства - Констативен протокол от 24.08.2017 г. се установява, че именно
на тези дата е извършена проверка в търговския обект на дружеството
жалбоподател.Именно тогава - 24.08.2017 г. е установено вмененото нарушение и е
открит извършителя на нарушението от компетентния орган с въпросния КП, който е
официален документ по своята форма и съдържание и от тази дата е започнал да
тече 3-месечния срок за образуване на административнонаказателно производство.
Като в изпратената докладна записка от актосъставителя се сочи именно жалбоподателя,
че използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, Актът за установяване на
административно нарушение е съставен на 12.12.2017 г., т.е. след изтичане на
тримесечния срок по чл. 34, ал.2 от ЗАНН.
В настоящия случай разпоредбата
на чл. 81 от НК е приложима и за давността по чл. 34 от ЗАНН, както постановява
ТП № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС.
Вярно е, че съгласно чл. 81, ал.2
от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
за преследване, но само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Съдът счита, че извършените след 31.08.2017 г.
действия по съставяне на Докладна записка, проведено заседание на Комисията на
30.11.2017 г. не са от категорията прекъсващи този давностен срок. Тези
действия не са насочени срещу дружеството жалбоподател за ангажиране на
неговата административнонаказателна отговорност, поради което давността за
образуване административнонаказателно производство не е прекъсната.
Заповедта на Председателя на Комисията №1166/21.12.2017г., представляваща
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, председателят на КЗП
е упражнил правомощието си, предоставено му от чл. 68л, ал.1 от ЗЗП, при
констатации за нелоялна търговска практика, да забрани прилагането й. Протоколът
е част от производството по издаване на този ИАА, а не част от производството
по установяване на нарушение по ЗАНН, поради което и в специалната глава
"Административно наказателна отговорност" наличието му не е
предпоставка за търсене на такава отговорност от търговеца- нарушител. Дали и
кога ще бъде издаден такъв протокол с решение за нелоялна търговска практика,
респективно дали то ще бъде последвано от забрана за използване на нелоялна
търговска практика, е без значение за преценката налице ли е нарушение по чл.
210а от ЗЗП, респективно за реализирането на административно-наказателната
отговорност. По посочения законов текст такава се осъществява независимо от
административното производство по налагане на ПАМ, при спазване на изискванията
на ЗАНН досежно установяването на нарушенията, издаването, обжалването и
изпълнението на наказателните постановления (арг. от чл. 233, ал.3 от
ЗЗП).Несъставянето на такъв в срока по чл. 34, ал.1, пр.2 ЗАНН, е резултат от бездействието
на оторизиран орган и води до отпадане отговорността на нарушителя. В този
смисъл е и стабилната съдебна практика : Решение № 764 от 18.03.2014 г. на АдмС
- Пловдив по к. а. н. д. № 104/2014 г., Решение от 2.07.2014 г. на АдмС -
Габрово по к. а. н. д. № 131/2014 г., Решение № 147 от 2.04.2014 г. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. № 62/2014 г.; Решение № 2042 от 28.03.2014 г. на АдмС -
София по адм. д. № 1638/2014 г. и др.
Жалбоподателят е направил
искане за присъждане на разноски по делото, но такива не се присъждат при
отмяна на наказателни постановления по реда на ЗАНН. В ТР 2/2009г. на ОС ВАС, в Решение №
4732/28.04.2015 г. по адм. дело № 10110/2014 г.
на ВАС, Върховния административен съд е приел, че разноските понесени от
лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни
постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на
специалното производство по ЗОДОВ, като последното е и във връзка и с
Тълкувателно постановление № 2/2014г. от 19.05.2015г.на ВАС и ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на
ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Поради което съдът не следва да
се произнася по тях.
При извършената проверка
съдът констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон,
които налагат отмяна на наказателното
постановление. Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Пещерският
районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-
038981 от 20.03.2018 г. на Директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора, със седалище Пловдив, с което на "ПОПОЛИНА 92" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище в гр.Стамболийски ,ул."Цар Симеон" № 76, представлявано от
управителя П. Г. Г., е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева
на основание чл.210а от ЗЗП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: