РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Видин, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Л.В. Л.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря Н.ЦВ. К.
като разгледа докладваното от Л. В. Л. Въззивно наказателно дело от частен
характер № 20241300600266 по описа за 2024 година
С присъда №39/21.06.2024г. по НЧХД № 1521/2023г. по описа на Районен съд
Видин, подсъдимия К. И. Б. с ЕГН * е признат за НЕВИНЕН, в това че на
29.03.2023г., в гр. Лом, обл. Монтана, в условията на идеална съвкупност е
извършил престъпление от частен характер по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл.
146 ал.1 и по чл. 148 ал.2 във вр. с ал.1 и във вр. с чл. 147 ал.1 от НК, като
нанесъл публично обида на частния тъжител и граждански ищец С. Х. А., като
казал „подсъдимия прекалява с факта, че някога е завършил по милост като
чуждестранен студент от братска Сирия, тръгнала по пътя на социализма,
медицина“, и за клевета, а именно разгласил публично позорно обстоятелство
за частния тъжител и граждански ищец С. Х. А., което е записано в становище
от К. И. Б., което е обективирано НЧХД № 282/22г. на Районен съд - гр. Лом,
заведено с вх. 2487/29.03.23г., а именно: “ Струва ми се, че подсъдимия
прекалява с факта, че някога е завършил по милост като чуждестранен студент
от Сирия тръгнал по пътя на социализма, медицина. Очевидно си въобразява,
че даденото му от нашата държава образование му отваря безгранични
възможност и включително да коментира въпроси от психологията и
1
психиатрията, знания от които той не притежава. Все пак да му напомним, че
е само един хирург, които отдавна е загубил авторитета, възможността и
правото да практикува в област Монтана. Като хирург дори да беше световен
капацитет, той няма знанията на психиатър“ - престъпление по чл. 148, ал. 1, т.
1, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал.2 във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 147, ал.1 от НК, като на основание чл. 304, във вр. с чл. 301, ал. 1, т. 1 от
НПК, подсъдимия Б. е оправдан по повдигнатото с тъжбата обвинение.
Оставени са без уважение като неоснователни гражданските искове,
предявени от частния тъжител и граждански ищец С. Х. А. против
подсъдимия К. И. Б. с ЕГН * за сумата от общо 7000.00лв. представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от които 2000.00лв. за
нанесена публична обида по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК и
сумата от 5000.00лв. за нанесена публична клевета резултата на престъпление
по чл. 148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл. 147, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на
деянието от 29.03.2023г. до окончателното изплащане, ведно с искането за
присъждането на разноски по делото.
Частния тъжител и граждански ищец С. Х. А. е осъден на основание чл. 190,
ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 , т. 3 от Закона за
адвокатурата, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да
заплати на адв. И. С., АК Монтана, в качеството му на защитник на
подсъдимия К. И. Б., сумата в размер от 1100 /хиляда и сто/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Против присъдата в срок е подадена жалба от тъжителя С. Х. А.. В жалбата се
развиват съображения, че присъдата е неправилна. Иска се присъдата да бъде
отменена и подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, като бъдат уважени предявения граждански искове в пълните им
размери.
В с.з. подсъдимият К. Б., лично и чрез защитника си- адвокат И. С., заяви, че
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а присъдата на
ВРС като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания
доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на
присъдата, с оглед чл.314, ал.1 от НПК, намира, че присъдата е постановена
при съществени нарушения на процесуалните правила.
ВРС е допуснал съществено процесуално нарушение.
С разпореждане № 1557/02.12.2023г. по първоинстанционното НЧХД
№1521/2023г. по описа на ВРС, съдията докладчик като е приел, че тъжбата не
отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, респ. не съдържа релевантни
2
обстоятелства за престъпленията, с оглед изискването на първата алинея на
посочения текст, е прекратил делото на основание чл. 250, ал.1, т.1 във вр. с
чл.24, ал.5, т.2 от НПК. Съдията-докладчик е действал в рамките на
правомощията си, очертани от посочената правна разпоредба. С определение
№21/02.02.2024г. по ВЧНД № 32/2024г. по описа на ВОС, образувано по
въззивна жалба на тъжитебя С. Х. А., срещу прекратителното разпореждане,
същото е отменено и делото е върнато на ВРС за продължаване на
производството по делото. Същия съдия-докладчик от ВРС, в изпълнение на
указанията на ВОС в горното определение, с разпореждане № 379/11.03.2024г.
по делото на ВРС, го е насрочил в открито с.з. на 10.04.2024г. от 10 часа, като
е приел, че тъжбата отговаря на изискванията на чл.81 от НПК и е приел че
правната квалификация „първоначална правна квалификация“ е визираната в
тъжбата. На 21.03.2024г. по делото е постъпила молба от тъжителя С. Х. А.,
който на основание чл.29, ал.1, т.1, б. „в“ и ал.2 от НПК е поискал съдията-
докладчик да се отведе от разглеждане на това дело, поради предубеденост. В
подкрепа на молбата, в нея са изтъкнати доводи в насока, че съдията-
докладчик е постановил прекратително разпореждане, в което е приел, че от
обстоятелствата визирани в тъжбата не може да се извърши правна
квалификация на деянието и е налице неяснота, относно: време, място и начин
на извършване на престъплението.
С определение № 89/21.03.2024г. по делото на ВРС, съдията-докладчик е
оставил без уважение посочената по-горе молба на тъжителя С. Х. А.. В
определението са визирани съображения в насока, че не са налице
основанията за отвод регламентирани в чл.29 от НПК, и конкретно тези по
чл.29, ал.1, т.1, б. „в“ и ал.2 от НПК, тъй като в прекратителното разпореждане
е обсъдено само дали са спазени процесуалните изисквания на чл.81 от НПК
за редовност на тъжбата, без да са засегнати въпроси по същество на
обвинението.
Въззивният съдебен състав принципно е съгласен, че разпореждането за
прекратяване на наказателното производство по първоинстанционното дело от
частен характер, на основание чл. 250, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.5, т.2 от
НПК, не е основание за отвод /при хипотезата на чл.29, ал.1, т.1, б. „в“ от
НПК/ на съдията от ВРС, който го е постановил, но при положение, че в
съдебния акт на ВРС са обсъждани единствено въпроси свързани с
процесуалните изисквания досежно тъжбата. В случая, видно от мотивите на
разпореждането на съдията- докладчик, там е визирано и следното: „…Тя
/тъжбата/ следва да очертава рамките на обвинението - времето, мястото,
3
начинът на извършване на престъплението. В конкретния случай тъжбата не
отговаря на тези изисквания. В нея съвсем оскъдно е описана фактическа
обстановка, от която не може да се установи какви са фактите срещу които
следва да се защитава подсъдимия и от които съдът трябва да направи извод за
правната квалификация на деянието. … От описаното в тъжбата не се
установява къде и кога е извършено деянието, дали това е публично място и в
момента дали са присъствали много хора, които са чули казаното от
подсъдимия. … От пестеливо изложените обстоятелства в тъжбата
подсъдимият не може да разбере обвинението и е нарушено правото му на
защита. Съдът също не може да определи правната квалификация. … В
разглеждания казус, поради липсата на описание на всички факти и
обстоятелства в тъжбата, е невъзможно да се направи обоснован извод дали се
касае за престъпление обида или клевета, за техни квалифицирани състави,
или за идеална съвкупност помежду им ….Тези пропуски и непълноти в
тъжбата не могат да се запълнят от съда по време на съдебното следствие…“
Видно е, че така изразената позиция на ВРС, засяга не само процесуалния
аспект, относно изискванията на чл.81 от НПК, тъжбата да съдържа всички
релевантни обстоятелства за престъплението. Съображенията на ВРС, в
тяхната логична последователност и насока, са че поради непълнотите в
тъжбата не могат да се очертаят фактическите параметри на обвинението,
което пък препятства Съда да посочи относимата правна квалификация, с
която да очертае юридическата рамка на предмета на делото, като при това
положение е налице и невъзможност да се направи обоснован извод относно
съставомерността на описаното в тъжбата поведение на подсъдимия. Така
визираните съображения на ВРС изразяват и отношение към въпросите по
същество, на които следва да отговори присъдата /по-специално тези по
чл.301, ал.1, т.1 и 2 от НПК: има ли извършено деяние, извършено ли е то от
подсъдимия и извършено ли е виновно; съставлява ли деянието престъпление
и правната му квалификация/. ВРС е приел, че неяснота в обвинителната теза,
препятства преценка на съда досежно релевантните /с оглед обвинението/
факти и обстоятелства, както и преценка за приложимите правни норми, а
тези преценки имат пряко отношение при решаването на въпросите по чл. 301
от НПК. Тази изначална позиция на ВРС е предпоставка за възникване на
основателно съмнение за предварително формирана нагласа в съда, относно
въпросите по същество на които следва да отговори присъдата, както и за
възможния отговор на тези въпроси.
Основателното опасение, че делото няма да бъде решено с дължимата
непредубеденост, е обективирано ясно в постъпилата по
първоинстанционното дело молба с вх. № 3597/21.03.2024г., подадена от
4
тъжителя С. Х. А., който на основание чл.29, ал.1, т.1, б. „в“ и ал.2 от НПК е
поискал съдията докладчик да се отведе от разглеждане на делото. Макар
съдията-докладчик, след отменителното определение № 21/02.02.2024г. по
ВЧНД № 32/2024г. на ВОС, автоматично да е заменил първоначалната си
позицията с нова, видна от разпореждане № 379/11.03.2024г., с което е
насрочил делото в открито с.з., то това не е изключило породилото се
съмнение за предубеденост, изразено в последвалата молба №
3597/21.03.2024г., на тъжителя, още повече, че производството е продължило
по първоначално подадената тъжба, със същото съдържание, което е
коментирано в прекратителното разпореждане № 1557/02.12.2023г. на ВРС.
Относно мотивите на ВРС в определение № 89/21.03.2024г. с което молбата за
отвод е оставена без уважение, ВОС не е съгласен с тезата на ВРС, че в
прекратителното си разпореждане той е засегнал единствено съблюдаването
на процесуалните изисквания, по съображенията, които въззивния съд е
визирал подробно по-горе. Освен това, доколкото ВРС се е позовал на
отменителното определение № 21/02.02.2024г. по ВЧНД № 32/2024г. на ВОС,
то противно на доводите развити от ВРС, следва да се отбележи, че предмета
на делото на ВОС изобщо не е обхващал хипотезите на чл.29 от НПК, относно
първоинстанционния съдия, а в диспозитива на определението е визирано, че
делото се връща за продължаване на производството, без да се сочи, че това
следва да бъде сторено от същия състав. В крайна сметка, ВОС намира, че
относно първоинстанционния съдия, който еднолично е разгледал делото, са
били налице основания за отвод, по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК, поради
основателни съмнения на страна по делото за предубеденост на съда.
Допуснато е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3,
т.3 от НПК, което е абсолютно основание за отмяна. Същественото
процесуално нарушение е отстранимо, но не може да бъде отстранено във
въззивното производство.
С оглед горните съображения, ВОС намира, че присъдата следва да бъде
отменена и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от
първоинстанционния съд, от друг съдия, при което да се отстрани допуснатото
процесуално нарушение, посочено по-горе.
Неоснователно е оплакването, което се направи от повереник на тъжителя в
с.з. пред въззивната инстанция, за допуснато друго съществено процесуално
5
нарушение- липса на мотиви, тъй като не са обсъдени показанията на
разпитаните пред ВРС свидетели. Видно от мотивите, това е сторено на
страница втора от тях, където обобщено, но напълно коректно ВРС е обсъдил
свидетелските показания и обстоятелствата които се доказват от тях. В крайна
сметка, ВРС е извършил изискуемия анализ на доказателствата събрани в
производството по делото пред първата съдебна инстанция.
При новото разглеждане на делото, следва да се има предвид и следното:
В принципен план е необходимо да се посочи, че в разпоредбата на чл. 81, ал.
1, изречение първо от НПК са предвидени изискванията, на които трябва да
отговаря съдържанието на тъжбата, с подаването на която в законово
регламентирания шестмесечен срок се поставя началото на наказателното
преследване на обвиненото за престъпление от частен характер лице.
Аналогично на обвинителния акт при престъпленията от общ характер, чрез
нея се очертават рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на
процеса и поради това тя следва да съдържа данни за обстоятелствата на
престъплението, сред които времето, мястото и конкретните действия, за
които се твърди, че са извършени от дееца. Това съдържание на сезиращия
документ е необходимо не само с оглед на описанието на престъпното деяние,
което е пряко свързано с правото на подсъдимия да научи в какво се обвинява
и съответно да организира защитата си, но и със съдебната преценка на
подсъдността, както и на въпроса дали правото на тъжба не е преклудирано. В
тази връзка в тъжбата следва ясно и точно да са изложени обстоятелствата,
които подлежат на доказване в наказателния процес, за да може обвиненото
лице да узнае в какво точно се обвинява и да реализира в пълнота правото си
на защита. Подсъдимият може да бъде осъден само за онова престъпление, за
което има изложени в тъжбата и съответно доказани в хода на съдебното
следствие обстоятелства, по които се е защитавал. Сред тези обстоятелства
несъмнено са датата и мястото на извършване на деянието. Освен изисквания
за съдържанието на тъжбата, възможността за наказателното преследване на
престъпления от частен характер е обвързано със спазването или изтичането
на два вида срокове – преклузивен по чл. 81, ал. 3 от НПК и давностните
такива. В тази насока, задължително условие е посочването в тъжбата на
времето, както на извършване на престъплението, така и на узнаването за него
от тъжителя. Непосочването им е пречка за образуване на съдебното
производство, отстранима с указване в определен от съда срок тази непълнота
6
на тъжбата да бъде попълнена. Липсата на описание на тези обстоятелства
или неотстраняването на недостатъците на съдържанието на тъжбата има за
последица прекратяване на образуваното производство.
Когато обвинението е за обида или/и клевета, от съществено значение е
обстоятелството /касаещо времето на извършване на деянието/- кога обидата
или/и клеветата са възприети: обективна особеност на обидата е, че обидните
думи или действия трябва да бъдат възприети от пострадалия; досежно
клеветата- преди клеветническото твърдение да е достигнало до трети лица,
не може да става дума за съставомерно деяние.
Предвид горното, ако ВРС приеме, че е необходимо уточняване относно
обстоятелства на престъпление по тъжбата, следва до има предвид, че това не
може да бъде сторено след изтичане на срока по чл.81, ал.3 от НПК.
Съдията-докладчик преди насрочване на делото, на свой ред следва да
провери дали са налице основанията за разглеждане на тъжбата в с.з., или са
налице условията на чл.250, ал.1, т.1 или 2 от НПК.
Водим от горното и на основание чл.335,ал.2 във вр. с чл.334, т.1 от НПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №39/21.06.2024г. по НЧХД № 1521/2023г. по описа на
Районен съд Видин.
ВРЪЩА делото на Районен съд Видин, за ново разглеждане, от друг състав,
при което да се отстрани допуснатото съществено процесуално нарушение,
визирано в обстоятелствената част на решението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7