№ 14653
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110101525 по описа за 2023 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Т.С” ЕАД твърди, че с ответниците Л. З. С. и О. Й. Г. са в договорни
отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден
имот-апартамент 14, находящ се в гр. //////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят потребеното от тях и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че с разпореждане от
07.12.2022 год. съдът му е указал да предяви иск за установяване на вземането си по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 то ГПК, поради
което е обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за
установено, че ответниците му дължат разделно, както следва: Л. З. С.-сумата от
223,98 лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за
периода от 01.07.2017 г. – 30.04.2020 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата
от 33,95 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2018 год. – 17.08.2021 год., сумата
от 13,36 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от
01.07.2018 год. до 30.08.2020 год. и сумата от 2,64 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 год. до
17.08.2021 год., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2021 год. /датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до
изплащане на сумите и О. Й. Г.-сумата от 223,98 лв. – главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. – 30.04.2020 год.
1
за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 33,95 лева – лихва за забава за
периода от 15.09.2018 год. – 17.08.2021 год., сумата от 13,36 лева, представляваща
такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018 год. до 30.08.2020
год. и сумата от 2,64 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018 год. до 17.08.2021 год., ведно със законната
лихва, считано от 07.09.2021 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на сумите, както и сторените
разноски.
Ответниците-Л. З. С. и О. Й. Г. са депозирал отговор на исковата молба, в
който излагат, че не са уведомяване за задълженията им към ищеца, както и че са
платили претендираните суми.
Третото лице помагач-„ТС” ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. Ответниците не оспорват
качеството си на потребители на топлинна енергия, поради което съдът приема този
факт за доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
2
Съгласно действащото законодателство разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и Наредба
№16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай етажната собственост e възложила извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на „ТС” ЕООД, което твърдение
не е оспорено от ответниците.
Ответниците не оспорват и количеството потребена топлинна енергия, поради
което съдът намира, че по делото е установено по категоричен начин потребената
топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период, а
именно 447,96 лева. Не се оспорва и дължимостта на дължимата сума за дялово
рапределение, поради което съдът приема, че тя е в размер на 26,71 лева.
В случая ответниците твърдят, че са платили процесните суми, за което са
ангажирали доказателства-вносни бележки от 04.08.2023 год.. Ищецът не е оспорил
плащането, като в молба от 07.02.2024 год. излага, че не е платена законната лихва
считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
разноските. Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът намира,
че ответниците, към настоящия момент, не дължат на ищцовото дружество процесните
суми, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради
извършеното плащане в хода на производството.
Ответниците обаче, дължат заплащане на законната лихва считано от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК-
07.09.2021 год. в съда до окончателното плащане, която също е дължима поради забава
в плащането. На основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че размерът на законната
лихва считано от 07.09.2021 год. до 04.08.2023 год.-датата на извършеното плащане, е
в размер на 96,72 лева, до който размер претенцията е основателна.
По разноските.
На основание чл. 78, ал.1 и ал.8 и доколкото ответниците са станали причина за
предявяване на иска, то следва да бъдат осъдени да заплатят всеки по ½ от сумата от
175 лева, представляваща разноски в настоящото производство и 75 лева,
3
представляваща разноските по ч.гр.д. №52184/2021 год. по описа на Софийски
районен съд, 75 с-в.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. ///// искове против Л. З. С., ЕГН ********** и О. Й. Г., ЕГН ********** и двамата
с адрес: гр. //////, ап.14, за признаване за установено, че Л. З. С. и О. Й. Г. дължат на
„Т.С” ЕАД на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, както следва: Л. З. С.-сумата от 223,98
лв. – главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
от 01.07.2017 г. – 30.04.2020 год., за недвижим имот-ап.14, находящ се в гр. ////////,
сумата от 33,95 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2018 год. – 17.08.2021 год.,
сумата от 13,36 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 год. до 30.08.2020 год. и сумата от 2,64 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018
год. до 17.08.2021 год. и О. Й. Г.-сумата от 223,98 лв. – главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. – 30.04.2020 год.
за недвижим имот-ап.14, находящ се в гр. ////////, сумата от 33,95 лева – лихва за забава
за периода от 15.09.2018 год. – 17.08.2021 год., сумата от 13,36 лева, представляваща
такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018 год. до 30.08.2020
год. и сумата от 2,64 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018 год. до 17.08.2021 год., като неоснователни,
поради извършено в хода на производството плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Т.С” ЕАД, ЕИК
//////, със седалище и адрес на управление: гр. ///// против Л. З. С., ЕГН ********** и
О. Й. Г., ЕГН **********, че Л. З. С. и О. Й. Г. дължат на „Т.С” ЕАД на основание чл.
415 ал.1 от ГПК, както следва: Л. З. С. сумата от 48,36 лева /четиридесет и осем лева и
тридесет и шест стотинки/, представляваща законна лихва върху главниците за
топлинна енергия и дялово разпределение за периода от 07.09.2021 год. до 04.08.2023
год. и О. Й. Г. сумата от 48,36 лева /четиридесет и осем лева и тридесет и шест
стотинки/, представляваща законна лихва върху главниците за топлинна енергия и
дялово разпределение за периода от 07.09.2021 год. до 04.08.2023 год..
ОСЪЖДА Л. З. С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С” ЕАД, на правно
основание чл. 78, ал.1 вр. ал.8 от ГПК сумата от 87,50 лева /осемдесет и седем лева и
петдесет стотинки/, представляваща разноските в настоящото производство и сумата
от 37,50 лева /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща разноските
по ч.гр.д. №52184/2021 год. по описа на Софийски районен съд.
4
ОСЪЖДА О. Й. Г., ЕГН ********** да заплати на „Т.С” ЕАД, на правно
основание чл. 78, ал.1 вр. ал.8 от ГПК сумата от 87,50 лева /осемдесет и седем лева и
петдесет стотинки/, представляваща разноските в настоящото производство и сумата
от 37,50 лева /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща разноските
по ч.гр.д. №52184/2021 год. по описа на Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ТС” ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5