О П Р Е Д Е
Л Е Н
И Е
№ / 10.04.2020г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с. в закрито
заседание на десети април
през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :РЕНИ СПАРТАНСКА
при секретаря и с
участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията РЕНИ
СПАРТАНСКА ч. гр.дело №320
по описа за 2020г.на ПОС и за да се произнесе,съобрази следното:
Производство по
чл.390 ал.1 ГПК .
Настоящото дело е изпратено по
подсъдност на ПОС от Окръжен съд Благоевград.С определение №341 от
23.01.2020г.на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр.д.№10/2020г.по описа
на същия съд е прекратено производството по делото и същото е изпратено е по подсъдност на ПОС. Определението
не е обжалвано от молителя и е влязло в сила.На това основание пред ПОС е
образувано настоящото ч.гр.д.№320/2020г.по описа на ПОС.
Молителят „***“ООД гр.Плевен,представлявано от управителя В.Б. ,чрез
пълномощника на дружеството адвокат В.С. твърди,че през периода от януари
2018г.до ноември 2018г.е извършил периодични доставки на строителни материали и
съоръжения и отделни СМР по изграждане на обекта, на „***“ЕООД,със седалище гр.Разлог,обл.Благоевград.Посочено
е,че доставените материали и съоръжения,както и извършените монтажни работи
подробно са описани по вид,количество и стойност в издадените 23 фактури, като
общата стойност на доставените материали е 155 129,20лв.Молителят
твърди,че по всички фактури са извършени надлежни плащания на доставените
материали и извършените услуги,като не е заплатен дължимия ДДС ,който възлиза
на обща стойност 31 025,83лв. В молбата е посочено,че
плащанията са извършвани от „***“ ЕООД със седалище гр.София,което е действало по делегация от „***“ ЕООД,като
дължимият ДДС по фактурите все още не е платен .Посочено е,че дружеството
молител има интерес да заведе осъдителен иск
срещу длъжника „***“ЕООД за заплащане на дължимия ДДС по фактурите. Изложени
са съображения,че за молителя е налице обезпечителна нужда, поради
обстоятелството ,че имуществото на
ответника е обременено с множество обезпечителни мерки,видно от справка в имотния регистър към Агенцията по
вписванията ,както и от справката от КЧСИ за висящи изпълнителни дела срещу
ответника по бъдещия иск,че до получаване на осъдително решение е възможно настоящи или бъдещи кредитора на
ответника да проведат принудително изпълнение
върху голяма част от имуществото му.В заключение дружеството моли съда
да допусне обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана
върху четири недвижими имота,представящи
обекти в сграда,находяща се в гр.София,подробно индивидуализирани.
Окръжният съд като прецени изложените в молбата
доводи и представените писмени доказателства,приема за установено следното.
Молбата е частично основателна.
Съгласно
чл.390 ал.1 ГПК,обезпечение може да се иска от родово компетентния съд
по постоянния адрес на длъжника или по местонахождението на имота,който ще служи
за обезпечение,т.е.предвидена е изборна
подсъдност. Видно е,че имотите,за които е направено искане да бъде наложена
обезпечителна мярка възбрана имат
местонахождение в гр.София, т.е. местонахождението на имотите не е в района на
ПОС. В конкретния случай е налице първата хипотеза на чл.390,ал.1 ГПК,като
Плевенски Окръжен съд се явява родово компетентният съд по седалището на
дружеството ищец по бъдещия иск ,което е
в гр.Плевен.
От представените към молбата писмени доказателства
-23 броя фактури и счетоводна справка за извършени плащания по банковата сметка
на молителя в „***“се установява,че през 2018г.между двете дружества е имало
търговски отношения,като „***“ООД
гр.Плевен е доставял на „***“ЕООД материали и съоръжения,извършени са и СМР, подробно описани по вид,количество и
стойност във фактурите.По същите е извършено плащане на доставените материали и
услуги,но без дължимия ДДС.Така представените писмени доказателства,съгласно чл.391 ал.1т.1 ГПК обуславят извода за вероятна основателност на
бъдещия иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата
31 025,83лв., представляваща стойността на неплатен ДДС по процесните 23
фактури, издадени в периода м.януари-м.ноември 2018г. Налице е и обезпечителна
нужда за молителя,доколкото без исканото обезпечение биха се затруднили правата
му при евентуално положително решение.В
тази насока съдът съобрази представената
справка от имотния регистър към АВ от която е видно,че за недвижимите
имоти,предмет на обезпечението в настоящото производство ,собственост на „***“ЕООД
са наложени и предходни възбрани.От представената справка от КЧСИ е видно,че
към 11.12.2019г. ответникът по бъдещия иск е длъжник по четири изпълнителни
дела.Тези обстоятелства също обуславят извода за наличие на обезпечителна нужда
за молителя,тъй като до разглеждане на
спора по бъдещия иск с влязло в сила съдебно решение,е възможно върху имуществото на ответника по бъдещия иск
да бъде насочено принудително изпълнение,което ще затрудни правата на ищеца при евентуално уважаване на бъдещия иск,ако
същият не бъде обезпечен.
Налице са предпоставките на чл.390 ал.1 във вр.с
чл.391 ал.1т.1 ГПК за допускане на обезпечение.
От представения нотариален акт №32 от 08.11. 2016г.на
нотариус И.Н.,с район на действие РС София, легитимиращ ответника по бъдещия
иск като собственик на имотите,за които е направено искане да бъде наложена
възбрана,е видно,че данъчната оценка на всички имоти и то към 2016г.е
189 789,10лв.Оценката на имотите е в пъти по –висока от цената на бъдещия иск
-31 025,84лв.Няма данни каква е данъчната оценка на отделните недвижими имоти,нито
каква е общата им данъчна оценка към днешна дата , но при всички случаи същата ще е
по-висока или идентична с тази от 2016г.Исканата обезпечителна мярка възбрана
на четири имота на стойност в пъти по-висока от цената на бъдещия иск не е
адекватна на търсената правна защита.В този смисъл съдът приема,че следва да се
допусне обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на обезпечителна мярка
възбрана само върху първите два имота ателие №*** и ателие №*** ,а в останалата
част молбата следва да се остави без уважение относно искането за налагане на
възбрана върху другите два имота паркомясто №*** и надземен гараж №***.
По същите съображения и доколкото няма данни за
стойността на имотите,върху които се налага възбрана , съдът приема,че обезпечението следва да се допусне при условията
на чл.391 ал.2 ГПК,чрез внасяне на гаранция от молителя,като определя същата в размер на 3 100лв., представляваща 10 % от
цената на бъдещия иск.
Водим от горното,Окръжният съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА на
основание чл.390 ал.1 във вр.с чл.391
ал.1 т.1 ал.2 ГПК обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.327
ал.1 ТЗ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и цена 31 025,83лв.,представляваща
стойността на неплатен ДДС по 23 фактури,който ще бъде предявен от „*** „ ООД
,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление гр.Плевен , ул.“***“ №***, ***,представлявано от управителите В.Б.Б. и Д.П.Г.,заедно
и поотделно,със съдебен адрес: адвокат В.М.С. ,гр.София,ул.“***“№***Адвокатско
дружество „***“ срещу „***“ЕООД ,ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Разлог ,ул.“***“№***, обл. Благоевград чрез налагане на обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху следните недвижими имоти,представляващи
обекти в сграда,находяща се в
гр.София, Столична Община ,с административен адрес ж.к.“***“,бл.*** , построена
върху УПИ,находящ се в гр.София,Столична Община,район „***“,ул.“***“№***,съставляващ
УПИ отразен като парцел *** ,кв.*** по плана на гр.София,м.“*** –изток“,цялото
с площ от 774 кв.м.,при съседи:от две страни улица,УПИ *** и УПИ ***,***,а
именно :
1./***на
кота +11,80 метра,със застроена площ от 62,80 кв.м., състоящо се от ателие ,три
склада и баня с тоалетна,при съседи:от две страни улица,ателие ***,ателие *** и
коридор,заедно с 2,57 % ид.части от общите части на сградата ,без идеални части
от общите части на подземните паркоместа
и съответните ид.части от правото на строеж върху дворното място,върху
което е построена сградата.
2./***на
кота +14,75 метра със застроена площ от 96,28кв.м.,състоящо се от ателие,три
склада и баня с тоалетна,при съседи: улица, двор,ателие ***,коридор и
стълбище,заедно с 3,37 % ид.части от общите части на сградата ,без идеални
части от общите части на подземните паркоместа
и заедно със съответните ид.части от правото на строеж върху дворното
място,върху което е построена сградата.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в останалата й част за допускане на обезпечение на
бъдещия иск чрез налагане на възбрана върху другите два имота: паркомясто №***
в сутерена на сградата с площ от 12,50кв.м.и надземен гараж №*** на партера със
застроена площ от 29,61 кв.м.
ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл.391 ал.2 ГПК ищецът
по бъдещия иск „*** „ ООД ЕИК ***
гр.Плевен ДА ВНЕСЕ ГАРАНЦИЯ В РАЗМЕР НА 3 100лв.по сметка ПОС.
ДАВА на молителя ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК за предявяване
на бъдещия иск, считано от датата на връчване на настоящото определение .
УКАЗВА на молителя на
осн.чл.390,ал.3,изр.второ от ГПК,че ако не представи доказателства за
предявяване на иска в определения срок,съдът служебно ще отмени обезпечението.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след
внасяне на гаранцията.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТАС в едноседмичен срок,който за молителя тече от връчване на определението ,а за ответника по бъдещия иск „***“ЕООД гр.Разлог от връчване на съобщението от Службата по вписванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: