Р Е Ш Е Н И Е
№ 262508
гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ИВАНОВ
при секретаря Малина Петрова ,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 15299 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, против К.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във връзка чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени от „4финанс“ ЕООД на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД по силата на договор за цесия от ***, и сумата от 197,24 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена за периода 24.11.2018 г. – 02.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба в съда – 19.11.2020 г., до окончателното погасяване на задължението.
В условията на евентуалност е поискано сумата от 1000 лв. да бъде върната на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като получена без правно основание.
В исковата молба ищецът сочи, че на *** г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „***“ и К.К. бил сключен Договор за кредит № ***, по реда на чл.6 ЗПФУР. Кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит за отпускане на сума в размер на 750 лв. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 24.01.2016г. На *** ответникът подал заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 250 лв., като сумата била отпусната чрез паричен превод. Падежната дата останала непроменена, поради което към *** той следвало да върне сума в общ размер от 1 184.20 лв., от които 1000 лв. главница, 154.74 лв. такса експресно разглеждане на документи и 29.46 лв. лихва. С настъпване на падежа кредитополучателят не погасил дължимите суми, като съобразно т.13.3а от Общите условия, дружеството започнало начисляване на наказателна лихва. На *** „4финанс“ в качеството си на цедент, прехвърлило на „Кредитреформ България“ ЕООД – цесионер вземанията по процесния договор, за което прехвърляне било изпратено уведомление до длъжника. Към настоящия момент липсвало изпълнение от длъжника. Направено е искане за осъждане на ответника за заплащане на сумата от 1000 лв. главница и 197.24 лв. лихва за забава за периода от 24.11.2018г. до 02.11.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Претендирани са разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника. В хода на първото по делото открито съдебно заседания длъжника признава вземането по основание и размер, като моли за разсрочване на задължението.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представен сключен между ищеца ответника, като кредитополучател, и „4финанс“ ЕООД, като кредитодател, Договор за паричен заем № *** от *** г. /л.13/, с който на ответника е предоставен паричен заем размер от 750 лв., при фиксиран ГЛП по заема – 40,99 %, и посочено ГПР от 49,7 % и обща дължима сума – 930,01 лв. Падежът на задължението бил уговорен на дата *** г. На дата *** г. е отпуснат допълнителен кредит, при същите условия от 250 лв., видно от представеното по делото копие на споразумението /л.5/, като общо получената от ответника сума по Договор за паричен заем № *** станала 1000 лв., представляваща главница по договора. За предаването на сумите от 750 лв. и впоследствие от 250 лв. са приложени към исковата молба преводни нареждания в полза на ответника /л. 14 и 15/.
Представени са още общите условия по договора за кредит /л. 6-12/.
Видно от договор за цесия от *** г. и Приложение № * към същия /л.16-20/, вземанията на „4финанс“ ЕООД към К.К. по процесния договор са прехвърлени от кредитодателя, действащ като цедент, на ищцовото дружество като цесионер. Съгласно пълномощно /л. 23/ от цедента в полза на цесионера, последният е упълномощен от първия да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По делото е представено и уведомление за прехвърляне на вземането /л.21/, адресирано до длъжника, настоящо ответник, от ищеца като пълномощника на цедента „4финанс“ ЕООД. Представено е известие за доставяне /л.22/, видно от което ответника К. е уведомен за извършената цесия на дата *** г. по пощата, като лично се е разписал на известието.
Ответникът е ангажирал писмени доказателства за имущественото си състояние, а именно Удостоверение от ДСП Пловдив за изплатени помощи и добавки и служебна бележка от Агенция по заетостта. Видно от първото на ответника са били изплатени за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. помощи по чл. 9 ППЗСП за месеците март и април 2021 г. в размер по чл. 54,75 лв. за месец, или общо 109,50 лв. От служебната бележка е видно, че през периодите 06.08.2018 г. – 13.08.2018 г., 22.02.2019 г. – 24.03.2019 г., 03.01.2020 г. – 31.01.2020 г. и от 26.06.2020 г. до сега, ответникът е бил регистриран като безработен и не е бил трудово ангажиран. Липсват данни за промяна в тези обстоятелства.
Въз основа на
така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Установява се от представените писмени доказателства и не се оспорва от ответника, че между „4финанс“ ЕООД и К.К. е сключен Договор за паричен заем № ***, по силата на който на ответника, като кредитополучател, е предоставена сумата в общ размер от 1000 лв., представляваща главница по кредита. Вземанията по договора, в това число и за главницата от 1000 лв., е прехвърлено от „4финанс“ ЕООД на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД с договор за цесия от *** г. Прехвърлянето на вземането е редовно съобщено на длъжника К.К. на дата *** г., поради което цесията е породила действие спрямо него, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и за титуляр на вземането срещу ответника се счита ищцовото дружество. Възражения от ответника в обратния смисъл не са и въвеждани. По делото не са ангажирани доказателства за погасяване на задължението. Падежът на същото пък е настъпил окончателно на дата 24.01.2016 г., видно от представените два броя споразумения *** г. и *** г.
Следва да се посочи за пълнота, че независимо дали договора за кредит или отделни негови клаузи са недействителни, то на основание чл. 23 ЗПК главницата винаги би се дължала. Липсват твърдения и доказателства в насока длъжникът да е заплащал суми към кредитора, което евентуално да се отрази на размера на вземането за главница. Поради неплащане в срок на главното задължение, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва.
С оглед на гореизложеното съдът намира иска за
доказан по основание и размер, и като такъв ще се уважи изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора
право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения
списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В полза на ищцата
следва да се присъди сумата от 100 лв. разноски за държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер и дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащане на правната помощ, предвид
малката фактическата и правна сложност на делото и липсата на оспорвания и
възражения от ответника.
По искането за
разсрочване на задължението на основание чл. 241 ГПК.
От събраните в производството по делото
доказателства се установява, че ответникът не получава трудови доходи, тъй като
не полага труд по трудово правоотношение. Няма данни да получава и
пенсия. Същият получава помощи по чл. 9 ППЗСП в размер на 54,75 лв., което е крайно
недостатъчно за посрещане на текущи нужди и задължения. Доколкото се
установи по делото, че
длъжникът е материално затруднен, следва задължението му да бъде разсрочено по
реда на чл. 241 ГПК. Предвид изложеното съдът следва да
разсрочи изпълнението на съдебно установените вземания за главница,
обезщетение за забава и
съдебни разноски, с общ размер на всички задължения по делото от 1397,24 лв., на десет месечни вноски, като първите девет вноски са в размер на 140 лв., а последната е в размер на 137,24 лв., платими до пето число на всеки текущ месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателно
им изплащане.
Задължението за заплащане на
законната лихва върху
главницата, начиная от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, се запазва, тъй
като ответникът продължава да е в забава и течението на мораторните лихви не се
спира.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“
№ 10, сумата от 1000 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ****, сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника, вземанията по който са
прехвърлени от „4финанс“ ЕООД на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД по силата
на договор за цесия от ***, и сумата от 197,24
лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена за
периода 24.11.2018 г. – 02.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на исковата молба в съда – 19.11.2020 г., до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА К.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“
№ 10, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. разноски
за държавна такса, и сумата от 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
РАЗСРОЧВА на
основание чл. 241 ГПК изпълнението на дължимите суми по настоящото съдебно
решение за главница, обезщетение за забава и съдебни разноски, които са в общ
размер от 1397,24 лв., като
К.Г.К., ЕГН **********, да заплаща на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК:
*********, сумата на 10 /десет/ месечни вноски, от които първите девет месечни
вноски в размер от 140 лв., и на последната десета месечна вноска от 137,24 лв., вносими ежемесечно до
пето число на съответния месец, считано от влизане в сила на решението, до
пълното изплащане на дълга.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К. Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.