Р Е Ш Е Н И Е № 3210
гр. Бургас, 25.11.2019 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 4696 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от ”Топлофикация – С” ЕАД,
гр.С, срещу Г.Г.И. и Й. Гора-нова И.,***.
Ищцовото дружество твърди, че е
подало заявление за издаване на заповед за из-пълнение по чл.410 от ГПК против
ответниците, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 2772/2018г. на
РС Б. По него е била издадена такава за сумата 1 646.94 лв. – главница, в
това число: 1 612.99
лв. за доставена топлинна енергия за битови нуж-ди и 33.95 лв. за дялово
разпределение, за обект на потребление с абонатен № 152939, находящ се на адрес:
гр.София, ЖК “Люлин 6“, бл.629, вх.В, ет.5, ап.82, за периода от 01.12.2014г.
до 30.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2018г. до пъл-ното
й изплащане, както и за сумата 412.31 лв. – обезщетение за забавено плащане за
периода от 31.01.2015г. до 30.01.2018г. Твърди също, че след като са получили
преписи от Заповедта, ответниците са подали възражения – по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това моли, Съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на Г. и Й. Иванови, че дължат тези суми разделно и
поравно. Претендира направените разноски.
Ответниците оспорват исковете – излагат
съображения, че са приели останалото от баща им Г. Н. И. наследство, в което е
бил включен и процесния то-плоснабден имот, по опис, и с оглед изчерпването на
активите на същото, не отговарят за задълженията. В допълнително становище сочат,
че не са имали достъп и не са живели никога в жилището, поради което не са
ползвали топлинна енергия, а начисляването на такава от страна на ищеца е
неправилно. Твърдят и че за обекта е имало сключен на-рочен договор от ”Топлофикация
– София” ЕАД с ”Инвеститорска къща Е&И” ООД, което дружество евентуално би следвало да
отговаря за процесните задължения. Молят Съда да отхвърли претенциите.
Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – ”Термокомплект”
ООД, гр.София, не взема
становище по исковете.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, намира за
установено следното:
По заявление на дружеството е била
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответниците за сумата
1 646.94 лв. – главница, в това число – 1 612.99 лв. за доставена
топлинна енергия за битови нужди и 33.95 лв. за дялово разпределение, за обект
на потребление с абонатен № 152939, находящ се на адрес: гр.София, ЖК “Лю-лин
6“, бл.629, вх.В, ет.5, ап.82, за периода от 01.12.2014г. до 30.04.2016г., ведно
със за-конната лихва, считано от 09.02.2018г. до пълното й изплащане, за сумата
412.31 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 31.01.2015г. до 30.01.2018г.,
както и за деловодните разноски – по ч. гр. дело № 2772/2018г. на РС
Бургас, приложено към
на-стоящото.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК Г. и Й. Иванови са подали възражения.
Това обуславя и наличието на правен интерес у ищеца от
водене на предявените установителни искове.
”Топлофикация – София” ЕАД е доставчик на топлинна енергия и
претендира от ответниците, като потребители, в качеството им на собственици през
процесния период на горния имот, находящ се в сграда – етажна собственост,
присъединена към абонатна станция на дружеството – обстоятелство, което не е
спорно между страните, а и се уста-новява от приложените по делото писмени
доказателства, плащането на исковите суми.
Третото лице помагач, в качеството си на търговец по
смисъла на чл.139 от ЗЕ, е извършвало отчитането и дяловото разпределение на
топлоенергията на адреса.
По делото е представен Договор № 175-152939/19.06.2006г.,
по силата на който ищецът – като продавач, се е задължил да продава топлинна
енергия с топлоносител го-реща вода на ”Инвеститорска къща Е&И” ООД за
процесния недвижим имот, ползван от купувача – по Договор за наем от
01.03.2006г., срещу заплащане по двукомпонентна цена, определена по предвидения
в ЗЕ ред, от страна на последното. Посочено в него е, че се сключва при ОУ за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ”Топло-фикация – С” АД на потребители
в град С, по чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ.
Въз основа на същия, доставчикът
на топлинна енергия е открил партида за топ-лоснабдения обект на дружеството-купувач.
Срокът на действието му не е
конкретизиран. В молбата си от 09.10.2019г. ищ-цовото дружество се е позовало
на ОУ – чл.6, твърдейки да е петгодишен – така според тези, приети
с Решение по Протокол № 23/03.08.2007г.
на Съвета на директорите му и одобрени с Решение №
ОУ-033/08.10.2007г. на ДКЕВР /публикувани на сайта на Коми-сията/, на основание
чл.21, ал.1, т.4 от ЗЕ, т. е. повече от една година след сключването на
процесния договор. По делото, обаче, не са
представени действащите такива към 19. 06.2006г., поради което не може да бъде направен категоричен
извод, че коментираното договорно правоотношение по повод доставката на
топлинна енергия в собственото на ответниците жилище, е било надлежно прекратено.
Напротив – от депозираните от тре-тото лице помагач писмени доказателства,
както и от заключението на вещото лице по СТСЕ, се установява, че в процесния
период партидата за имота е била водена на името на ”Инвеститорска къща Е&И” ООД, като
задължения на което са начислени и процесните суми, при спазване на специалната методика в нормативните актове,
уреждащи та-зи материя.
В ТР № 2/2017 от 17.05.2018г. по
тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС е прие-то, че след прекратяване на
договора между топлопреносното предприятие и ползвате-ля
на облигационно основание, което може да бъде установено със закриване на парти-дата
му при топлопреносното предприятие, и при
неустановяване на нещо – различно, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
според посоченото в чл.153, ал.1 от ЗЕ – спрямо
собственика или титуляра на ограниченото вещно право на ползване,
в качеството им на клиенти на топлинна енергия за собствени,
битови нужди, при публично известни общи условия.
Както беше
посочено, по делото не се установява договорът на ищеца с ”Инвеститорска
къща Е&И” ООД да е бил
прекратен, респективно – партидата на дружеството да е била закрита, поради
което няма основание да се приеме, че през процения период е съществувала и
облигационна връзка на ”Топлофикация – София” ЕАД с ответниците като
собственици на имота за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди, по си-лата на цитираната разпоредба.
От друга страна, не се установява и наличието
на съглашение с тях за встъпване в дълг или за заплащане на задълженията по
процесния договор солидарно с купувача.
За пълнота следва да се посочи и
че дори да се приеме, че ищецът е изпълнил за-дължението си по чл.71 от
действащите към настоящия момент ОУ за продажба на то-плинна енергия за
стопански нужди от ”Топлофикация – София” АД на потребители в гр.София по
чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ, в срок до 30 дни от одобряването им да
изпрати пис-мено уведомление до купувача, за което обстоятелство няма доказателства, то съгласно чл.72 от
същите, за клиенти в сгради в етажна собственост се
прилагат ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди. В чл.61, ал.1 от последните пък е предвидено, че при промяна на собствеността или правото на ползване, новият и предишният собстве-ник или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл.12,
т.11 и т.12 заяв-ление за откриване,
промяна или закриване на партида по образец
като се прилага съот-ветно чл.60. Съгласно
ал.2 на същата разпоредба, ако предишният собственик или полз-вател
не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик или ползвател
съобразно предоставения акт за собстве-ност или ползване. Т. е., исковите суми се дължат от купувача по Договора от 2006г.
С оглед установената липса на облигационно
правоотношение по повод продаж-бата на топлинна енергия между топлофикационното
дружество и ответниците, следва да се приеме, че последните не разполагат с
пасивна материалноправна легитимация по така предявените срещу тях
установителни искове.
Претенцията на ищцовото дружество
е неоснователна и като такава, следва да се отхвърли изцяло.
По делото липсват доказателства
за направени от ответниците разноски, поради което такива не следва да им се
присъждат.
По изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ”Топлофикация –
С” ЕАД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”” № , искове за установяване по отношение на Г.Г.И., ЕГН: **********,
и Й.Г. И, ЕГН: **********,***, че същите дъл-жат /разделно и поравно/ на
дружеството сумата 1 646.94 лв. – главница, в това число: 1 612.99
лв. за доставена топлинна енергия за битови нужди и 33.95 лв. за дялово раз-пределение,
за обект на потребление с абонатен № 152939, находящ се на адрес: гр.С, ЖК ““,
бл., вх., ет., ап., за периода от 01.12.2014г. до 30.04.2016г., ведно със
законната лихва, считано от 09.02.2018г. до пълното й изплащане, и сумата
412.31 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 31.01.2015г. – 30.01.2018г.,
за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2772 / 2018г. на РС
Бургас.
Решението е постановено при участието на ”Термокомплект”
ООД, гр.С, ка-то трето
лице помагач на страната на “Топлофикация – С” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връч-ването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.