О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № 134
гр. Шумен, 04.03.2020г.
Шуменски
окръжен съд, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния съдия Маринов,
в.ч.гр.д. № 51 по описа за 2020г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с рег. № 2015/03.02.2020 г.
депозирана от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С..представлявано от Я.Я., чрез юриск. И.К.Т. срещу определение № 197/16.01.2020г.
по гр. д. № 1670/2019 г. по описа на РС – Ш., с което е обезсилена заповед № 852 от 06.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК издадена по ч.гр.д. № 1670/2019г. на РС – Ш.. В жалбата се твърди, че
обжалваното определение е постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените действия, съобразно изричната разпоредба на чл. 415 от ГПК
във вр. с измененията от 20.12.2019г. обн. в ДВ бр. 100. Излага, че
първоинстанционният съд не е спазил всички нормативни изисквания за редовно
връчване на заповедта, съгласно горепосочените изменения на чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК, които влизали в сила за всички висящи производства, каквото именно
било и процесното ч.гр.д. № 1670/2019г. на РС – Ш.. Моли съда да отмени
обжалваното определение и в унисон с измененията на ГПК от 20.12.2019г. и в
частност на чл. 415 от ГПК, да даде задължителни указания на първоинстанционния
съд, заповедтта да бъде връчена съобразно всички възможности предвидени в чл.
415 от ГПК. Алтернативно, ако съда прецени, че всички възможности предвидени в
разпоредбата на чл. 415 от ГПК са спазени, да разпореди издаването на
изпълнителен лист.
Съдът, след като се запозна с изнесените доводи в жалбата, материалите
по делото и като съобрази закона, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд по ч.гр.д.
№ 1670/2019г. е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
гр. С..срещу М.Р.Н. с ЕГН ********** *** за
сумите, както следва: 264.48 лева – главница, до погасяване на паричния заем,
по договор за паричен заем № 3278343/20.07.2018г. сключен между длъжника и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, приложение № 1/01.02.2019г. към рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г.; 15.52 лева –
договорна лихва за периода от 28.07.2018г. до 10.11.2018г.; 100.64лева –
неустойка за неизпълнение на задължение; 45.00 лева – разходи за извънсъдебно
събиране на задължението; 15.97 лева – законна лихва за периода от 11.11.2018г.
до 30.05.2019г. и законна лихва от 05.06.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски в размер на 25.00лева – държавна такса
и 200.00лева – юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от 06.06.2019г.
първоинстанционния съд е отхвърлил
заявлението, само в частта за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за горницата над 50.00 лева и е уважил същото в останалата му
част, като е издал Заповед № 852/06.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Така
издадената заповед е била връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и с разпореждане от
27.11.2019г. на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е указано, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като
довнесе и дължимата държавна такса. Със същото разпореждане, заявителят е предупреден,
че при непредставяне на доказателства, че е предявил иска в посочения срок,
съдът ще обезсили издадената заповед. Съобщението за горното разпореждане е
надлежно връчено на заявителя на 05.12.2019г..
С обжалваното пред настоящата инстанция определение №
197/16.01.2020г. първоинстанционният съд
е констатирал, че в даденият едномесечен срок, изтичащ на 05.01.2020г.,
заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска си, поради
което е обезсилил издадената Заповед № 852/06.06.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Настоящата съдебна инстанция намира определението за правилно. Пред първоинстанционния съд не са представени
доказателства за предявяване на иска в даденият едномесечен срок, нито пред
настоящата инстанция се навеждат твърдения в тази насока, както и ангажиране на
доказателства за противното, поради което правилно, като последица от
бездействието на заявителя, е обезсилена издадената заповед за изпълнение.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че
съда е постановил определението си при неспазване на изменената разпоредба на
чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК в сила от 20.12.2019г. и, че
определението било постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
действия, а именно несъобрязяване с новоприетите изменения. Към датата
27.11.2019г., на която дата първоинстанционния съд е дал указанията на
заявителя да предяви иска си в едномесечен срок, съда е спазил всички законови
изисквания и е използвал всички законови възможности за установяване на адреса
на длъжника, съобразно действащата към този момент законова уредба и в частност
на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Към момента на констатиране на наличието
на предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на 27.11.2019г. цитираните от
жалбоподателя изменения в сила от 20.12.2019г. все още не са били налице, поради
което и няма как да бъдат взети предвид от съда издал заповедта, а и нормата е
процесуална и няма обратно действие. Независимо от горното е необходимо да се
отбележи, че дори и при действието на изменената разпоредба на чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, указанията на съда за предявяване на иска биха били същите,
доколкото от материалите по делото е видно, че връчителят надлежно е
удостоверил, че длъжникът не живее на адреса и това обстоятелство е
удостоверено от него с посочване на източника на данните (в който смисъл е и изменената
редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК).
Предвид изложеното, съдът намира обжалваното определение за правилно и
законосъобразно, поради които и същото следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 197/16.01.2020г. по гр. д. № 1670/2019 г. по описа на РС -
Шумен, с което е обезсилена заповед №
852 от 06.06.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 1670/2019г. на РС –
Шумен.
На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.