П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№          трети ноември      година 2010    град Пазарджик            

 

                                    

 

                             В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД    НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ на            трети ноември                                                         година  2010

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1. М.Б.       

                                                                   2. Е.Ц.    

Секретар:Р.К.

Прокурор:  СНЕЖАНА СТОЯНОВА  

Като разгледа докладваното от   съдия  МИХАЙЛОВА    

Наказателно дело   ОХ №  1393     по описа за 2010  год.

 

 

                                      П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА   подсъдимите    А.С.М., роден на ***г***, живущ ***, понастоящем в затвора в гр.П., българин, български гражданин, неженен, начално образование, безработен, осъждан, ЕГН: **********, С.И.М. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, начално образование, безработен, осъждан, ЕГН: ********** и З.Т.З., роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, начално образование, безработен, осъждан, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВНИ в това, че на 04/05.03.2010г. в с.М., обл. П., след предварителен сговор по между си са отнели чужда движима вещ – 1 бр. меден казан с капак на стойност 280.00/двеста и осемдесет/лева от владението на Д.В.В. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, като деянието е извършено от тримата подсъдими при условията на опасен рецидив и случаят не е маловажен, поради което и на осн. чл. 196 ал.1т.2 вр. чл.195 ал.1 т. 5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 т.”а” и „б” от НК, във връзка с чл. 58 А, във връзка с чл. 55 ал.1 т. 1, във връзка с чл. 2 ал.1 и ал.2 от НК ГИ ОСЪЖДА НА ПО ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На осн. чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС наказанието да се търпи от подсъдимите А.С.М., С.И.М. и З.Т.З. при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.   

          ОСЪЖДА А.С.М., С.И.М. и З.Т.З. да заплатят направените по делото разноски в размер на по 11,67 лв., платими в полза на Държавата по сметка на РУП гр. Пазарджик.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от днес пред Пазарджишкия окръжен съд.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

                                                                                      2.

МОТИВИ към НОХД №1393/2010 г.:

Обвинението е против подсъдимите А.С.М., С.И.М. и З. М.З. за престъпление по чл.196, ал., т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.5 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

Подсъдимите се обвиняват за това, че на 04/05.03.2010 г. в с.М., при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор по между си са отнели чужда движима вещ на стойност 280 лева от владението Д.В. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимите А.М., С.М. и З.З. правят самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признават изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното: Свидетелят Д.В. ***, където под терасата съхранявал меден казан с вместимост 100 литра. Външната врата на имота не са заключвала, а оградата била ниска и лесна за прескачане.

На 04.03.2010 г. вечерта подсъдимите А.М., С.М. и З.З. се събрали в едно заведение в с.М. К., където се почерпили с алкохол. Па предложение на подъсдимия М. *** и да откраднат от частна къща меден казан, който да предадат за вторични суровини, за да спечелят пари. В изпъленение на замисъла си на 04./05.03.2010 г. след като заведението затворило тримата подсъдими тръгнали пеша към с.М.. Когато пристигнали в селото, отишли до къщата на свидетеля В.. Подсъдимият З. останал пред къщата, зада следи да не дойде някой, а подсъдимите М. и М. влезли в двора. От сайванта взели меден казан с капак, който бързо изнесли. По същото време свидетелят в. чул някякви шумове от входната врата, показал се и видял човешки сенки, които носели нещо. Малко след това свидетелят В. установил липсанта на медния казан и копока, качил се на колата и обиколили близките улици, но не успял да намери извършителите и се прибрал.

След като се отдалечили от къщата тримата подсъдими смачкали казана. През деня на 05.03.2010 г. го занесли в с.Г., където го предали в пункт за изкупуване н ачерни и цветни метали на свидетелката Ц.И. за сучата от 124,15 лв., които си разделили по равно.

За осъществената сделка била съставена покупко-разплащателна сметка на името на подсъдимия С.М..

При извършените разпознавания в хода  на дъседебното производство при които свидетелката И. е разпознала подсъдимите М. и З., като две от лицата предали й медния казан.

Видно от заключението на назначената по делото оценъчна експертиза стойността на движимата вещ, предмет на кражбата е 280 лева.

Към инкриминирания период подсъдимите А.М., С.М. и З.З. са били с обременено съдебно минало, което обосновава наличието на квалифициращо обстоятелство: опасен рецидив за тримата подсъдими /чл.29, ал.1, букви „а” и „б” от НК/.

Безспорно е, видно от справките за съдимост, че и тримата подсъдими са осъждани повече от два пъти за тежки умишлени пристъпления с наказания повече от една година, които са търпуни ефективно. От изтърпяване на наказанията не изтекъл петгодишния срок предвиден в чл.30, ал.1 от НК. Това е така, тъй като подсъдимият С.М. *** на 29.06.2007 г., подсъдимият А.М. и освободен поради изтърпяване на наказанието на 27.02.2009 г., последната постановена присъда на подсъдимия З.З. от четири години и шест месеца лишаване от свобода е влязла в сила на 01.03.2006 г. 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимите и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите  Д.В., Ц.И., А.Б., заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимте А.С.М., С.И.М. и З. М.З. са осъществили от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.196, ал., т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.5 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” 1 от НК, като на 04/05.03.20101 г. в с.Мирянци, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор по между си са отнели чужда движима вещ на стойност 280 лева от владението Д.В. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят.

При извършване на деянията всички подсъдими са действали при пряк умисъл, като е налице предварително сговаряне за извършване на кражбата. Сговарянето е предварително, защото съгласието е постигнато преди започване на престъпната дейност, с предварително набелязване на обектите на престъплението. Предварителното формиране на общия умисъл е обективирано впоследствие в участие и на подсъдимите в извършване на деянията. Подсъдимите са имали представа за всички обективни и субективни признаци на деянието, включително и квалифициращите и са искали настъпването на общественоопсаните последици.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите А.М., С.М. и З.З. за извършените от тях деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние която е висока, като се има предвид начина и времето на извършване.

При преценката на обществената опасност на подсъдимите, съдът взе предвид характеристичните данни на същите, които са отрицателни.

Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства за всички подсъдими, съдействието при установяване на фактическите обстоятелства с оглед направените самопризнания, съжаление за извършеното, ниския социален статус, готовност за възстановявавен на щетите, не високата стойност на предметана деянието, а като отегчаващи – предишни осъждания на всички подсъдими, лошите характеристични данни.

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимите А.С.М., С.И.М. и З. М.З. за извършеното престъпление при условията на чл.58а, ал.1 във връзка с чл.55, ал.1, т.1 във връзка с чл.2 от НК, а именно по ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Като прецени данните за личността на подсъдимите, съдът счете, че за тяхното поправяне и превъзпитание е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се търпи от подсъдимете А.М., С.М. и З.З. при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът на основание чл.59, ал.1 от НК приспадна от наказанието времето през което подсъдимият Ю. е бил задържана с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 16.04.2010 г. до влизане в сила на присъдата.

Съдът определи наказанията на подсъдимите А.М., С.М. и З.З. при условията на чл.58а от НК, тъй като процесулно правната норма на чл.373, ал.2 препраща към нея. Но разпоредбата на чл.58а от НК е материалноправна и касае начина на определяне на вида на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите за извършеното престъпление. В този смисъл, тъй като престъпленията са извършени от М., М. и З. преди действието на чл.58а от НК, в редакцията приета с ДВ бр.26/2010 г., съдът счита, че наказанието на подсъдимия следва да се определи съобразно изискванията на чл.2, ал.2 от НК, а именно при действието на чл.58а от НК в редакцията към момента на извършване на деянието, която се явява по-благоприятна за дейците.

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите А.М., С.М. и З.З. бяха осъдени да заплатят в полза на Държавата направените по делото разноски в размер на по 11,67 лева за всеки един от тях, платими в полза на Държавата, по сметка на РУП Пазарджик.

Причините за извършването на престъпленията е ниското обществено съзнание на подсъдимите и стремежът им да се обогатят по неправомерен начин.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

  

                      

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: