№ 677
гр. Плевен, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20224430201896 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №660374 – F671709 /05.09.2022 г. на
Директора на офис за обслужване Плевен при ТД на НАП - В.Търново , с
което на основание чл.53 и чл.264 ал.1 от ЗКПО на М. НАНКОВА Т. , ЕГН
********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200
лева, за нарушение на чл.92 ал.2във вр . с чл.264 ал.1 от ЗКПО.„
В депозираната жалба Т. оспорва НП като незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че АНО
неправилно е определил субекта на нарушението,както и твърди че тя е
преустановила дейността си още през 2019г. В съдебно заседание редовно
призован се явява лично.
Процесуалният представител на административно-наказващия орган
моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Плевенски районен съд , след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното: Жалбоподателят . М. НАНКОВА Т. , ЕГН
********** е управител на „***** с ЕИК ****** , гр.Плевен.
При извършена проверка на 04.08.2022 год. в информационната система на
1
НАП се установи че в качеството си на представляващ на юридическо лице
подлежащо на облагане по реда на ЗКПО "*****Г" ЕООД с ЕИК ****** не е
подал Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2021 г.
в законоустановения срок до 30.06.2022 г.
На представляващия дружеството е изпратена покана за подаване на
декларация и съставяне на акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ изх. № 3324-53/04.08.2022 г. , получена по електронен път
на дата 10.08.2022 г.Към 16.08.2022 г. ГДД чл.92 от ЗКПО не е подадена.
На 16.08.2022г. св. К. Р. Д. е съставила срещу жалбоподателката АУАН
№ F671709 за нарушение на чл.92 ал.2, във вр. с чл.264 ал.1 от ЗКПО
изразяващо се в това, че в качеството си на представляващ на юридическо
лице подлежащо на облагане по реда на ЗКПО "*****Г" ЕООД с ЕИК ******
не е подал Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за финансовата
2021 г. в законоустановения срок до 30.06.2022 г.
Актът е съставен в присъсъствието на жалбоподателя. При предявяване на
акта не са отразени възражения. Предвид отразеното в НП и съдъжащото се в
преписката становище на актосъставителя, в законоустановения срок е било
депозирано писмено възражение, в което се излагали съображения,че
фирмата и по точно търговският обект стопанисван от жалбоподателката е
прекратил дейността си още през 2019г и за това не е счела за нужно да
подаде тази деклариция. . Въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, административно-
наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.264 ал.1 от ЗКПО на
М. НАНКОВА Т. , ЕГН ********** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя К. Дифонова и св. Михайл Х. и Д. М.. Разпитани, които
потвърждава констатациите, отразени в АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Производството е от административно наказателен характер, при
което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган.
Разпоредбата на чл.92 ал.2 от ЗКПО определя срока и мястото на
подаване на ГДД за данъчния финансов резултат на дружеството и дължимия
годишен корпоративен данък, а именно в срок до 30.06. на следващата
година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
регистрация на данъчно задълженото лице. За нарушение на тези
императивни разпоредби е предвидена административна отговорност на
2
данъчно задълженото лице /дружеството/, съгласно чл.261 от ЗКПО, а така
също и на управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността
ликвидатор/синдик, който с действие или бездействие е допуснал нарушение,
посочено в чл. 261 от ЗКПО, съобразно чл.264 ал.1 от ЗКПО. Жалбопадателят,
в качеството му на управител на дружеството, е субект на административна
отговорност по чл.264 ал.1 от ЗКПО.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие, че е
налице осъществен състав на административно нарушение по чл.264 ал.1, във
вр. с чл.261 ал.1, във вр. с чл.92 ал.2 от ЗДПО. Жалбоподателят действително
е извършил нарушение, тъй като от страна на представляваното от него
дружеството като данъчно задължено по ЗКПО лице, не е била подадена в
срок до 30.06.2022г г. годишна данъчна декларация по образец за
финансовата 2021. г. Такава не е била подадена и към 10.08.2022г. Това
нарушение откъм елементи от състава му не се оспорва и от жалбоподателя.
Нарушението е формално, с изтичането на законоустановеният срок, същото е
осъществено.
Съдът обаче счита , че неизпълнение на задължението за подаване на
ГДД по чл.92 ал.1 от ЗКПО води до осъществяване състава на две отделни
нарушения, които имат и различни субекти. Данъчно задължените лица са
длъжни да подават ГДД, поради което за нарушението изразяващо се
в неподаване на ГДД в срок, субект на нарушението е данъчно задълженото
лице, в случая дружеството, съгласно чл.261 от ЗКПО. Представляващият
данъчно задълженото лице, какъвто случая се явява жалбоподателя, се
наказва за това, че е допуснал нарушението да бъде извършено, т.е. за
допустителство, което е нарушение на чл.264 ал.1 от ЗКПО.
В тази връзка съдът констатира вътрешно противоречие в
обстоятелствената част на НП, относно направените констатации. В
началото е посочено, че е констатирано нарушение извършено от
жалбоподателя, в качеството му на представляващ, изразяващо се в това, че
не е изпълнил задължението си да подаде ГДД в срок, каквото задължение
той няма, предвид изложеното по – горе. Не изпълнението на задължението
за подаване на ГДД е съставомерно по чл.261 ал.1 от ЗКПО и отговорността е
на дружеството, поради което е предвидено налагане единствено на
имуществена санкция. Малко по – надолу е посочено, че в качеството си на
управляващ с действие или бездействие е допуснал нарушение посочено в
разпоредбата на чл.264 ал.1 от ЗКПО, т.е. описани са факти съставомерни по
чл.264 ал.1 от ЗКПО. Наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.
264 ал.1, във вр. с чл.92 ал.2 от ЗКПО, след което при така описаната
фактическа обстановка, наказващият орган е приел от правна страна, че
жалбоподателя, в качеството му на представляващ не е изпълнил
задължението си да подаде в законоустановение срок ГДД за 2018г., с което
осъществил състава на чл.264 ал.1, във вр. с чл.261 ал.1, във вр. с чл.92 ал.2
от ЗДПО. Направения правен извод от наказващият орган е вътрешно
противоречив, текстовото описание на нарушението не съответства на
3
квалификацията.
Описано е нарушение по чл.261 ал.1 от ЗКПО, за което отговорността е
на дружеството, а е квалифицирано по чл.264 ал.1 от ЗКПО. Съдът, намира че
констатираното противоречие е от категорията на съществените, годни да
обосноват отмяна на НП на това основание, тъй като нарушава правото на
защита на жалбоподателя.
Докато законът в чл. 53 ал. 2 от ЗАНН дава възможност на
административно - наказващия орган да издаде наказателно постановление,
макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната
нередовност, стига да е установено по безсъмнен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това
положение не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което
административно-наказващият орган следва да спази всички изисквания на
нормите на ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е
следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като
нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание.
Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на
наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.
В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът приема, че наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ е Наказателно постановление №660374 – F671709 /05.09.2022
г. на Директора на офис за обслужване Плевен при ТД на НАП - В.Търново ,
с което на основание чл.53 и чл.264 ал.1 от ЗКПО на М. НАНКОВА Т. , ЕГН
********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200
лева, за нарушение на чл.92 ал.2във вр . с чл.264 ал.1 от ЗКПО като
неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр Плевен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4