РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 28.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на пети октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 3173/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е искова
молба с вх. № 31342/07.03.2019 г., предявена от М.Ц.И., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против „А.К.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, и В.С.К.,
с ЕГН: **********, с адрес ***.
Ищецът
М.Ц.И. твърди, че на 02.10.2017 г. е предоставил паричен заем в размер на
110 000 евро на В.С.К. и на „А.К.“ ЕООД, което впоследствие било
преобразувано в „А.К.“ ООД. Заемателите се задължили
да върнат солидарно заетата сума на заемодателя, в срок до 01.01.2019 г. Ищецът твърди, че въпреки многократните покани, ответниците не са изпълнили задължението си не са му
върнали заетата сума.
Предвид
изложеното, ищецът моли, моли да бъде постановено
решение, с което ответниците да бъдат осъдени
солидарно да му заплатят сумата от 110 000
евро, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът „А.К.“ ООД, е депозирал отговор на искова
молба. Ответникът оспорва иска с възражението, че е недопустим, тъй като в
представената по делото разписка от 02.10.2017 г. не били посочени името и
качеството на лицето, което е положило подпис под печата „Вярно с оригинала“.
Освен това, върху разписката бил положен един подпис и били изписани
собственоръчно имената на В.С.К., с което не се ангажирала автоматично
отговорността на „А.К.“ ООД. В случая, лицето положило един и същ подпис като
физическо лице и като управител. От това следвало, че не може да се
индивидуализира лицето, което е положило подписа – физическо лице или
представляващия юридическото лице. Ако полагането на подписа било в качеството
на представляващ юридическото лице, то това следвало да се отбележи с отметка
„управител“ и дори да се положи печат на дружеството. Поради това, не можело да
се направи извод, че „А.К.“ ООД е страна в заемното правоотношение, респ. за
възникването на солидарна отговорност.
Евентуално,
„А.К.“ ООД счита, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че никога и под
никаква форма не е сключвало договор за заем и не е получавало парични средства
от ищеца. Сочи, че е недопустимо с полагането на един и същ подпис да се
удостовери съгласието на два различни правни субекта и представената разписка
не удостоверява съгласие на търговското дружество. Освен това, от представената разписка не
можело да се направи извод за съществуването на договор за заем. Не ставало
ясно и дали дружеството – ответник придобива качеството на солидарен длъжник
като заемател или се задължава солидарно да върне
сумата. Ответникът се позовава на съдебна практика и моли, искът да бъде
отхвърлен.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът В.С.К. е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва иска с възражението, че представената ведно с исковата молба
разписка не е подписана от него. Евентуално счита, че ищецът следва да докаже
наличието на парични средства предоставени като заем на ответника, съгласно чл.
50, ал. 1, т. 5, б. „б“ ЗДДФЛ. Ответникът К. твърди, че ищецът не е разполагал
с доходи, които да му дават възможност да предоставя заем в размер на претендираната сума. Оспорва да е получавал в заем каквато
и да е сума от ищеца. Моли, искът да бъде отхвърлен.
Съдът приема следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и качество.
Заемът за потребление е реален договор – същият се счита за сключен не в
момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата
да получи в заем, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя.
За
уважаване на иска, в тежест
на ищеца е да установи
валидно правоотношение по договор за заем, тоест че страните са постигнали
съгласие ищецът да предостави на ответника
определена сума пари срещу задължение
на ответника да я върне, както и че сума е предадена, като не се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на
основание договор за заем. Основанието на което се сключва един договор
подлежи на доказване от страната,
която се позовава на него. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима
вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията (в този смисъл са: решение № 52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. на ВКС, І ТО, решение № 390/20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г.
на ВКС, ІV ГО, решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на
ВКС, ІІІ ГО, решение № 174/23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 143/12.04.2011 г.
по т.д. № 63482009 г. на ВКС, ІІ ТО, всички те, постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
В решение № 291/17.12.2018 г. по гр.д. № 2176/2018
г. на ВКС, ІV ГО и посочените в него решения
№ 235/2016 г. по гр.д. № 1362/2016 г. наВКС, ІV ГО и
решение № 379/2013 г. по гр.д. № 171/2012 г. на ВКС, ІV ГО, е прието, че съдържанието
на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и
поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното
получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ
характер. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид,количество и качество. Договорът
е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в
собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият елемент
липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото
е без основание. Реалният елемент – получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне”, а не „да
даде” нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да
установи отрицателния факт на неполучаването. При спорно тълкуване на условия
или други модалитети по заема, обективиран
чрез подписване на договор, от значение е записаното и скрепеното с подпис
свидетелстващо изявление, че „заемодателят предоставя /предава/ на заемателя сумата” .
Договорът за заем е неформален, поради което
може да бъде сключен както в писмена, така и в устна форма. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК, решение № 582/21.12.2010 г. по гр. д. № 1384/2009 г., а
ВКС IV ГО е
прието, че установяването на заемно правоотношение може да се осъществи не само с договор, но и с писмен
документ - разписка, декларация, изходящ
от длъжника, удостоверяващ получаването от него на заетата
сума и задължението му да я
върне.
В настоящия случай, по делото е представена
разписка, в която е посочено, че на 02.10.2017 г., В.С.К., лично и като управител на
„А.К.“ ЕООД, ЕИК ******, е получил в брой от М.Ц.И., сумата от 110 000
евро, представляваща паричен заем, който В.С.К. и представляваното от него
дружество, като заематели, се задължават солидарно да
върнат на заемодателя М.Ц.И., в срок до 01.01.2019 г.
Върху разписката е положен един подпис, след който
ръкописно е изписано „В.С.К.“.
Разписката от 02.10.2017 г. е частен документ, чиято
автентичност е оспорена по делото и с определението от 26.08.2019 г., на
основание чл. 193 ГПК, е открито производство
по оспорването й относно автентичността на подписа, положен върху нея.
По делото са приети
заключенията по единичната и тройната
съдебно-графически експертизи (СГЕ). И двете заключения категорично
приемат, че процесната разписка е подписана от
ответника В.С.К..
Вещото лице (Л.К.Г.) по първоначалната СГЕ, след като е описал
констатации, които е направил (няма дописани щрихи и точки, които да луминисцират по различен начин; няма участъци на
заличаване, неравномерности или точки на забавяне и спиране в щрихите на
подписите; няма неомаслени релефни щрихи, които да са проявени до или успоредно
на щрихите на подписите; наблюдаваната ясно изявена диференциация на
плътността/натиска, каквато не се наблюдава при имитиране на почеркови обекти;) категорично е приело, че няма признаци
на предварителна подготовка при полагането на изследвания подпис и не са налице
признаци за техническата му подправка. В изследвания подпис-обект на
експертизата, не са установени и посочените в СГЕ признаци за имитиране на чужд
подпис. ВЛ по СГЕ категорично е посочило, че установените съвпадения в общите и
частните графически признаци между почерка, отразен в оспорения подпис и
почерка, отразен в сравнителните образци от подпис на В.С.К. са характерни,
индивидуални и в своята съвкупност са достатъчни за извода, че подписът за
„декларатор“ в разписката от 02.10.2017 г. е положен от В.С.К..
Тройната СГЕ, извършена
от вещите лица Д.К.В., Е.Д.М. и Г.Х.Т., е достигнала до идентичен извод. В заключението
й е посочено, че анализирайки обема от съвпадащи и относително различаващи се
признаци (последните обясними с вариантност на
изпълнение), тяхното проявление и значимост, като приоритет е даден не на
количествените, а на качествените показатели, ВЛ са достигнали до извода, че
същите са устойчиви и в своята индивидуална съвкупност имат идентификационна
стойност, достатъчна по обем за извода, че подписът, положен от името на В.С.К.
за „декларатор“ в разписката от 02.10.2017 г. е положен от В.С.К..
В открито съдебно
заседание на 05.10.2020 г., вещите лица по тройната СГЕ са заявили, че са
обърнали внимание и на ръкописния текст, който се съдържа под положения подпис
(в оспорената разписка), в изписване на трите имена - В.С.К. и е този ръкописен текст също е
изписан от В.С.К..
Заключенията по СГЕ са изготвени
от вещи в съответната област на науката лица, които са висококвалифицирани
експерти, за чиято професионална компетентност и добросъвестност не са налице
основания за поставянето им под съмнение. Заключенията са пълни, ясни и
обосновани, вещите лица са съобразили всички обективни данни по делото, поради
което и съдът не намира основание да се
съмнява в тяхната правилност и ги кредитира.
Въз основа на
заключенията по СГЕ, съдът приема за установено по делото, че формална доказателствена сила на документа (процесната
разписка) не е опровергана, поради което и на основание
чл. 180 ГПК, съдът е длъжен да приеме, че изявлението по него е направено от
лицето, означено като автор на документа. При наличие на частен документ, подписан от
страната, която го е съставила, същият съставлява доказателство, че изявленията
които се съдържат в документа са направени от посоченото в тях лице и удостоверените в факти са се
осъществили така, както са посочени (в този смисъл е решение № 4/26.03.2015
г. по гр.д.№ 4638/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО).
В разписката е удостоверено предаването и
получаването на процесната сума, както и задължението
за връщането й, което сочи наличието на твърдяния от
ищеца договор за заем, предвид реалния му характер. Ето защо съдът приема, че
между страните е възникнало валидно облигационно отношение, породено от
доказания договор за заем.
Възраженията, в тази връзка, са неоснователни.
Действително, както сочи и първият ответник, не
всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор
за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни
основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен
дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор и т.н.
При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самият
факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем. Аналогично
е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи определена сума пари.
При липса на други данни не може да се презумира от
самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен
договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и ищецът не е
освободен от доказателствената тежест да установи
този източник с допустимите от закона доказателствени
средства. Така например при липса на писмен договор за заем, не е достатъчно
наличието на разписка, в която не е посочено основание за предаването на
сумата, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем по смисъла
на чл. 240, ал. 1 ЗЗД (в този смисъл са решение № 274/19.12.2013 г. по
гр.д. №1285/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение № 283/03.10.2013 г. по гр.д. №
2202/2013 г. на ВКС, IV ГО, решение № 390/20.05.2010 г. по гр.д. № 134/2010 г.
на ВКС, ІV ГО, решение № 97/22.03.2011 г. по гр.д. № 417/2010 г. ВКС, ІV ГО, решение
№ 69/24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. ВКС, ІІІ ГО, решение № 52/22.05.2009
г. по т.д. № 695/2008 г. ВКС, І ТО).
Относно процесуалноправните въпроси за доказателственото значение на разписката за наличието на
заемно правоотношение и за задължението на ищеца да докаже основанието на
предявения иск, независимо от наличието на оспорване, са постановени и
решение № 240/26.10.2016 г. по гр. д. № 922/2016 г. на ВКС, ІV ГО и
решение № 119/01.07.2016 г. по гр.д. № 6182/2015 г. на ВКС, IV ГО. Прието
е следното: разписката удостоверява получаването на посочената в нея сума. Тя
не доказва договора, по който е извършено плащането, освен ако съдържа признания за обвързаност от неговите съществени
елементи. Твърдените правопораждащи факти може да
бъдат доказани с признание от ответника и това е начин на доказване.
В настоящия случай, текстът на разписка пряко
установява наличието на заемно правоотношение. Разписката обективира
волеизявлението, че В.С.К.
(лично и като управител) е получил в
брой от ищеца сумата от 110 000 евро, представляваща паричен заем, който В.С.К. и представляваното от
него дружество, като заематели, се задължават солидарно да върнат на
заемодателя М.Ц.И., в срок до 01.01.2019 г. Съдържанието на разписката
е пределно ясно и не се нуждае от тълкуване. То разкрива напълно съществените
елементи на договора за заем, а именно: предаване
в собственост на заемателите на пари и задължението на заемателите
да върнат заетата сума. Отделно от това,
представеният Протокол от заседание на ОСС на първия ответник (л. 121 и
сл.), обективира признание на този факт.
Не се спори по делото, че след 02.10.2017 г., „А.К.“
ЕООД е било преобразувано в първия ответник „А.К.“ ООД. Този факт е отделен,
като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по
делото (с определението от 26.11.2019 г.)
Въз основа на изложеното, съдът приема, че процесният договор за заем е породил задължение и за
двамата ответници - заемателите
„А.К.“ ООД и В.С.К. солидарно да
върнат на заемодателя (ищеца), сумата от 110 000 евро, в срок до 01.01.2019 г.
Неоснователни са и възраженията на „А.К.“ ООД, че е недопустимо с полагането на един
и същ подпис да се удостовери съгласието на два различни правни субекта и
представената разписка не удостоверява съгласие на търговското дружество. Съгласието на дружеството в
разписката (волеизявяващо чрез представителя) и
съгласието на физическото лице е материализирано в единен документ и поради
съвпадане на двете качества, достатъчно е удостоверяването на постигнатото
съгласие, чрез подписването на този единен документ. Както е
посочено в Тълкувателно решение от 15.11.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, органният представител извършва действия
съобразно дадената по закон компетентност, упражнява представителни функции,
като част от правомощията си на орган на юридическото лице. Органният
представител, чрез който ЮЛ влиза в правоотношения с трети лица, е част от
организационната структура на юридическото лице. Той прави не свое
волеизявление, като отделен правен субект, а волеизявление, принадлежащо на ЮЛ.
Във външните действия органният представител
представлява ЮЛ, но волята, която изразява, не е собствена, на субект, различен
от ЮЛ, а е волята на самото ЮЛ. Външно изразената от органния
представител воля спрямо третите лица, е функция, част от законовата
компетентност на органите на ЮЛ.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 20/10.04.2018
г. по т.д. №1519/2017 на ВКС, І ТО, е даден отговор на въпроса: Когато в текста на един
договор изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество, което
е страна по него се задължава да носи солидарна отговорност за задълженията на
същото, за да породи тази уговорка ефект спрямо него, като физическо лице,
необходимо ли е той да положи отделен подпис с указание, че се полага в лично
качество, или наличието на валидно положен от него един подпис го обвързва и в
двете качества? В цитираното решение е прието, че когато в текста на единен
договор изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество, което
е страна по него се задължава да носи солидарна отговорност за задълженията на
същото, за да породи тази уговорка ефект спрямо него, като физическо лице, не е необходимо той да положи отделен
подпис с указание, че се полага в лично качество. Наличието на валидно положен
от него един подпис върху документа го обвързва и в двете качества.
Възражение на първия ответник за антидатиране
на процесната разписка е недоказано.
За възникването и съществуването на задължението
на ответниците спрямо ищеца е без значение
обстоятелството, дали процесната сума е била осчетоводена или не е била
осчетоводена. При сключен договор за
паричен заем с търговско дружество, по който то е заемател,
предаването на паричната сума на управителя на дружеството представлява
предаване по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, като постъпването на паричната сума
по сметка на дружеството или в касата на последното има значение за вътрешните отношения между дружеството и
управителя, но това не са факти, неосъществяването на които имат значение
за действителността и правното действие на договора за паричен заем (решение №
261/22.01.2014 г. по гр.д. № 2354/2013 г. на ВКС, III ГО и решение № 174 от
29.04.2011 г. по гр.д. № 640/2010г. на ВКС, ІV ГО).
Съгласно чл.180 ГПК, частни документи, подписани от лицата, които
са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в
тях, са направени от тези лица. Когато изявленията обхващат датата на
документа, т.е. когато датата е включена в съдържанието му, всяко от лицата
може да опровергава верността й и носи на основание чл.154 ал.1 ГПК тежестта да
установи действителното време на съставяне, при съответните процесуални
ограничения относно доказването (чл.164 ал.1 т.6 ГПК и чл.165 ал.2 ГПК).
В случая, липсват доказателства, че разписката е съставена на
друга дата. Вещите лица и по двете СГЕ изрично са заявили, че поради липса на
утвърдена методика, не могат да посочат периода, през който е била съставена
разписката. Липсват и доказателства, че съставянето на разписката съвпада с
настъпването на друг юридически факт, за който безспорно се установява по-късна
дата на осъществяването му, което да изключи първият юридически факт да се е
проявил преди датата на втория (решение № 186/26.05.2015 г. по т.д. № 3433/2013
г. на ВКС, І ТО).
При това положение, в тежест на ответниците е било
да докажат отрицателния провопогасяващ
факт - че са изпълнили
задължението си за заплащане
на заетата сума, тъй като
ищецът не е длъжен да доказва отрицателния факт на неплащането. Ответниците не са доказали този факт, а и не го твърдят,
поради което съдът приема, че този факт е неосъществил се. Поради това предявеният иск по чл. 240,
ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен за предявения размер
от 110 000 евро. Сумата е
дължима ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното плащане.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 14 602 лева, включваща: платена
държавна такса (8602 лева) и платено
адвокатско възнаграждение (6000 лева).
Доказателства за извършването на другите разходи (в обезпечително
производство), посочени в списъка по чл. 80 ГПК (приложен на л. 126 от делото)
не са представени, поради което и същите не се присъждат на ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.К.“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, и В.С.К.,
с ЕГН: **********, с адрес ***, да заплатят солидарно на М.Ц.И.,
с
ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл.
240, ал.1 ЗЗД, сумата от 110 000
евро – главница по договор за заем от 02.10.2017
г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2019 г.
до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 14 602 лева - разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: