О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………. /
23.12.2020г., гр.Варна
Варненски районен съд, ХХХІІІ-ти състав, в закрито заседание , проведено на горепосочената
дата 23.12.2020г., в състав:
Районен съдия: нела
кръстева
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12661 по описа на ВРС за 2020 год. по описа на ВРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с
правно основание чл.422 от ГПК , от Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, р-н Оборище, ул. „Московска“ № 19, срещу
длъжника Д.Н.В., ЕГН **********,***, за приемане за установено в отношенията между
страните дължимостта на вземанията по Заповед за
изпълнение №687/04.02.2019г., издадена по ч.гр.д №1442/2019г. по описа на ВРС.
Съдът, пред който е предявен иск на основание
чл. 422 ГПК и съобразно новата редакция на чл. 415 ГПК, следи служебно за
едновременното наличие на три предпоставки за допустимостта на иска: 1/
издадена заповед за изпълнение; 2/ когато заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5, когато ответникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес в продължение на един месец, и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, чрез залепване уведомление
на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на
входната врата или на видно място около нея, и когято
връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на
адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване
на източника на тези данни в съобщението или да е налице отказ за издаване на
заповед за изпълнение; 3/спазване на
срока за предявяване на иска по чл. 422 във вр. с чл.
415 ал.1 ГПК.
Тази проверка е самостоятелна и независима от
проверката на заповедния съд, като в настоящия случай заповедта за изпълнение
не е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Съдът , като се запозна с материалите по
делото, както и с ч.гр.д №1442/2019г. по
описа на ВРС, намира, че исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК е
недопустима, тъй като предпоставките за
предявяване на иск не са налице.
Исковият съд следи служебно за допустимостта
на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е
редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са
изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на
известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези
обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.
В конкретния случай съдът намира, че същите не
са налице.
Съгласно актуалната редакция на чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК (доп. ДВ. бр.86 от 27 октомври 2017 г.) - когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като за да се дадат указания на заявителя за
предявяване на иск, е необходимо и връчителя да е
събрал данни, че длъжника не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин,
и да е удостоверил това обстоятелство с посочване на източника на тези данни в
съобщението.
Видно от ПДИ за връчване на ЧСИ, приложена по
ч.гр.д №1442/2019г. по описа на ВРС, не са спазени актуалните изисквания на ГПК
към датата на връчване – продължило и през 2020г. Длъжникът е търсен на регистриран негов ПНА по
НБДН три пъти в продължение на един месец,
но изобщо
липсват събрани сведения, че длъжника не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или
по друг начин, и липсват данни връчителя да е
удостоверил това обстоятелство с посочване на източника на тези данни в
съобщението.
Посоченото е било изрично указано на ЧСИ и от
съдията-докладчик по делото, като последно това е сторено с разпореждане №
9039/02.03.2020г., но въпреки това дадените указания са останали неизпълнени в
заповедното производство.
Само за пълнота, съдът намира за необходимо да
отбележи, че в заповедното производство, съдът на практика не е и указал с
надлежен акт на заявителя възможността за предявяване на иск съгласно чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, предвид факта, че Определение № 261796/26.08.2020г., с което
е дал такива указания на практика е неподписано от съдията, председателстващ
50-ти състав – съдия Таня Кунева, поради което посочения съдебен акт се явява
нищожен.
Гореизложеното е достатъчно нарушение на
процедурата по връчване на Заповедта по чл.410 ГПК, при което дадените указания
за предявяване на иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, се явяват преждевременни, а
при липсата на подпис на определението, с което са дадени тези указания, на
практика следва да се считат за несъществуващи.
След като в конкретния случай, изобщо не са събрани данни, дали длъжникът
живее на адреса, регистриран негов ПНА по НБДН, т.е. след като изобщо липсват
събрани сведения длъжника да живее или
не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от
кмета на съответното населено място или по друг начин, и да е удостоверено това
обстоятелство с посочване на източника на тези данни в съобщението, то очевидно
не са изчерпани всички възможности за длъжника да узнае за претендираното
вземане и да възрази, че не дължи, съответно да не подаде възражение и
заповедта да влезе в сила или да подаде възражение по чл. 414а ГПК.
Ето защо, съдът намира, че не е налице
абсолютната процесуална предпоставка съобразно новата редакция на чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК за предявяване на иск на
основание чл. 422 ГПК.
След като за абсолютните процесуални
предпоставки за предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав
намира, че една от тях налице, то не следва да се разглежда по същество делото,
а същото да се прекрати.
Предвид изложеното, съдът приема, че
предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а
предявените установителен иск е преждевременно
заведен и като такъв - недопустим.
С оглед изложеното, предявената искова
претенция с правно основание чл.422 от ГПК е недопустима, на основание чл. 130 ГПК, поради което производството по нея следва да бъде прекратено.
Изисканото ч.гр.д №1442/2019г. по описа на
ВРС, следва да бъде върнато, като заповедният съд следва да съобрази новата редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК/в сила от 27.12.2019г./, за предявяване на иск на основание чл. 422 ГПК , като следва да се пристъпи отново към процедура по надлежно връчване на
книжата в заповедното производство на длъжника, като се дадат указания на връчителят на съответния ЧСИ , че следва да събере данни,
дали длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин , като
удостовери това с посочване на източника на тези данни в съобщението.
В случай, че се установи обратното, че длъжникът
живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин , като се
удостовери това с посочване на източника на тези данни в съобщението, заповедта за изпълнение ще влезе в законна сила,
като ще следва да бъде издаден изпълнителен лист , по арг.
от чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
С оглед липсата на предпоставки на исковата
претенция с правно основание чл.422 от ГПК , следва да бъде върната внесената
държавна такса по посочената в заповедното производство банкова сметка ***,
явяващ се ищец по исковото производство.
В настоящият случай обаче д.такса в исковото
производство с правно основание не е внасяна, поради което и не са налице
предпоставки за връщането й.
Така мотивиран и на
основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №12661/2020 год. по
описа на ВРС, ХХХІІІ-ти състав, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК вр.чл.415 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба, пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение
на ищецът , ведно със съобщението за постановяването му , на основание
чл.7 ал.2 от ГПК.
След влизане в сила на настоящото определение, ДА
СЕ ВЪРНЕ изисканото ч.гр.д №1442/2019г.
по описа на ВРС в състава/50-ти състав/, поради отпадане необходимостта от същото, ведно с препис от постановеното определение,
за продължаване на съдопроизводствените действия.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: