Р Е Ш Е Н И Е № 261827
гр. Пловдив, 22.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 26 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
във вр. чл.365, ал.1 ЗЗД от О.К.Ч. против Х.Г.Т..
В исковата молба ищецът твърди, че на
02.08.2019 г. предоставил владението по отношение на собствения си автомобил –
марка БМВ, модел 530 Д, рама № **** на ответника. Сочи, че на 09.08.2019 г. в
гр. С., община Б. се е случило ПТП, в резултат на което на автомобила били
причинени имуществени вреди. Страните по спора сключили споразумение от
13.08.2019 г. с нотариална заверка на подписите, по силата на което ответникът
се задължил да изплати сумата от 10000 лв., необходима за отстраняване на
щетите, нанесени на лекия автомобил, както и сумата от 58 лв., представляваща
нотариална такса за заверка на споразумението. С уточнителна молба от
13.03.2020 г. пояснява подробно какво се включва в сумата от 10000 лв., за
подмяната на кои части и на каква стойност е щетата на всяка една увредена част.
Посочената сума не била изплатена на ищеца, поради което депозирал заявление по
реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 13801 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист за процесната сума. Длъжникът възразил срещу заповедта, поради което
ищецът обосновава правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск
по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Моли за неговото уважаване и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът е депозирал
писмен отговор, със становище за неоснователност на иска. Прави възражение за
нищожност на сключеното между страните споразумение от 13.08.2019 г., поради
липса на предмет. Поддържа, че уговорката за заплащане на сумата от 10000 лв. е
нищожна като противоречаща на добрите нрави, несправедлива и без основание. Намира,
че причинената вреда била в размер на около 300 лв., а не както претендира
ищецът – 10000 лв. Оспорва да са настъпили твърдените от ищеца вреди по МПС-то.
Предвид изложените твърдения моли за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдът е сезиран с установителен иск по реда на чл.422,
ал.1 ГПК, с който ищецът претендира установяване на вземането му в размер на общо
10058 лв., представляващо стойността на претърпените щети по отношение на лек
автомобил марка BMW, модел 530 D, собственост на ищеца, както и нотариална такса, за
дължимостта на която сума страните са сключили споразумение с нотариална
заверка на подписите от 13.08.2019 г. За същото е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 7683/
27.08.2019 г. по ч.гр.д. № 13801 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., срещу която длъжникът е възразил в срока по
чл.414, ал.2 ГПК. След дадени на заявителя указания по реда на чл.415, ал.1,
т.1 ГПК, е предявен настоящият установителен иск в срок. Вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение и на настоящото производство, са идентични по основание
и размер, поради което установителният иск е допустим и следва да се разгледа
по същество.
Ищецът основава исковата си претенция на сключен между
страните договор – споразумение от 13.08.2019 г. по повод на реализирано на
09.08.2019 г. ПТП в гр. С., при което ответникът е управлявал собственото на
ищеца МПС марка БМВ, модел 530 Д, и са настъпили материални щети. Съгласно чл.1
от споразумението страните се съгласяват, че сумата от 10000 лв. е достатъчна
за покриването на нанесените на автомобила щети, както и че в срок до
20.08.2019 г. ответникът ще изплати на ищеца сумата от 10000 лв., необходима за
отстраняване на вредите по МПС-то и сумата от 58 лв. – нотариална такса за
заверка на споразумението. С така постигнатото съглашение страните уговарят
обема на отговорността на ответника от причинения деликт – размера на вредите,
както и падежа на задължението.
Съгласно чл.365, ал.1 ЗЗД с договора за спогодба
страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор,
като си правят взаимни отстъпки. Като всеки договор спогодбата е подчинена на
общите правила за сключване на договорите. При нея важи свободата на
договаряне, ограничена единствено от повелителните правни норми и добрите нрави
– чл.9 ЗЗД. Приложими са и общите правила за недействителност на договорите,
като няма пречка, в случай че договорът за спогодба е опорочен, този порок да
бъде наведен чрез предявяване на иск за прогласяване на нищожност на
спогодбата, или пък чрез възражение във висящ процес относно вземането, предмет
на съглашението.
В случая, страните не спорят, че е сключено процесното
споразумение с твърдяното от ищеца съдържание на правата и задълженията на всяка
от тях. Не спорят и че на дата 09.08.2019 г. е реализирано процесното ПТП,
вследствие на което са нанесени материални щети на притежаваното от ищеца МПС.
Спорен е видът и интензитетът на тези вреди. Също така, в тази връзка, ответната
страна навежда възражение за нищожност на процесната спогодба – противоречие с
добрите нрави и липса на предмет. Първия порок е обоснован от липсата на
еквивалентност на престацията на ответната страна, а именно, че договорената
сума от 10000 лв., покриваща материалните щети на МПС-то е значително завишена
и не отговаря на действително претърпените вреди.
Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката
противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Съдебната
практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации
при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото
те са определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на
закона. Така при преценка действителността на двустранните възмездни договори
относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява
действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 ЗЗД го задължава при
тълкуване на договорите да установява действителната обща вола на страните,
формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на
договора. Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извършва
именно при съобразяване на преследваната
от страните цел, т.е. удовлетворяване на значим допустим от закона интерес
- така Решение № 119 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 485/2011 г. на Върховен
касационен съд, I г.о.
Добрите нрави са правила за поведение, наложени в
общественото битие, които регулират отношенията между правните субекти. Една
част от тях на намерили израз в законодателството и са се превърнали в правни
норми, а друга част представляват самостоятелен източник на правото. Нарушението
им е санкционирано от закона чрез въвеждането им като основание за ней-тежкия
порок на правните сделки – нищожност съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД. Освен като
мерило за договорната свобода, моралните правили са рамка, за спазването на
която съдът е длъжен да следи служебно при разглеждане на повдигнати пред него
правни спорове, както и в случаите, когато страните са постигнали спогодба и
молят тя да бъде одобрена от съда – чл.234, ал.1 ГПК.
За доказване на наведеното възражение, ответникът
ангажира доказателства. Изслушана е съдебна автотехническа експертиза, от която
се установяват вида на частите от автомобила, които са повредени вследствие на
ПТП-то, а именно: преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, заден
ляв панел – ремонтно боядисване. Те се различават съществено от посочените от
ищеца в уточнителната молба от 13.03.2020 г. – л.31 от делото. Стойността на
ремонта за възстановяване на МПС-то към датата на реализиране на произшествието
възлиза на сумата от 820,66 лв.
Също така, по делото се установи, че за настъпилото
ПТП на ответната страна е повдигнато обвинение за престъпление по чл.346, ал.1 НК – отнемане на чуждо МПС от владението на другиго без негово съгласие с
намерението да го ползва, както и по чл.343б, ал.3 НК – управление на МПС след
употреба на наркотично вещество. Наказателното производство по н.о.х.д. № 4260
по описа за 2019 г. на Районен съд Б. е приключило с одобряване на споразумение
от дата 30.10.2020 г., с което подсъдимият Х.Г.Т. е признат за виновен за
извършените престъпни деяния, като му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 6 месеца и глоба в размер на 250 лв. Следва да се отбележи, че причинените
на автомобила вреди вследствие на ПТП-то не са съставомерни за престъпленията,
за които е било водено наказателното производство и тяхното репариране по
никакъв начин не е било изискване за одобряване на споразумението от съда.
Като извърши преценка на всички събрани по делото
доказателства и съобрази действителна воля на страните по договора, съдът
намира, че процесното споразумение страда от наведения от ответника порок –
противоречи на добрите нрави. Налице е явна нееквивалентност между уговореното
задължение на ответника спрямо ищеца, доколкото сумата от 10000 лв. надвишава
12 пъти действителния размер на вредите по МПС-то – 820,66 лв. Волята на
страните по споразумението е била избягване на бъдещи спорове по отношение на
настъпилото ПТП, като се уговори отнапред размера на дължимото от причинителя
на увреждането обезщетение. Целта е била ищецът да бъде обезщетен и да получи в
кратък срок стойността на сторените увреди – до 1 седмица след сключване на
споразумението. Не може да се приеме като легитимен и в съответствие с
моралните правила обаче размер на обезщетението 12 пъти по-висок от реално
претърпените вреди, което неминуемо би довело до неоснователно обогатяване на
ищеца. Не без значение за извода на съда са и обстоятелствата, при които е
сключено споразумението – непосредствено след инцидента, както и след
образуване на наказателно производство и повдигане на обвинение срещу ответника
за извършено от него престъпление. Както се посочи по-горе обаче, престъпленията,
за които е водено досъдебното производство, не са включвали като съставомерни
вреди увредите по автомобила. В този смисъл, задължителните постановки на т.3
от ТР № 2 от 2016 г. на ОСНК на ВКС са, че за да се приложат диференцираните
процедури по Глава двадесет и осма и Глава Двадесет и девет НПК, следва да
бъдат възстановени или обезпечение само съставомерните имуществени вреди от
престъплението. Макар в ТР да е прието изрично, че се касае за
престъплението по чл.343 НК, то въпросът е разрешен принципно и намира
приложение за всеки един случай на приложение на цитираните диференцирани
процедури. За репариране на вредите за престъплението по чл.346, ал.1 НК е било
необходимо вещта да бъде върната на собственика й, което е сторено. Дали са
поправени/ заплатени причинените от ПТП-то вреди, не е предмет на наказателното
преследване. Това е така, доколкото производството се е водело по основния
състав на чл.346, ал.1 НК, а не например по квалифицирания състав по чл.346,
ал.2, т.1 НК, който предполага настъпили вреди по автомобила, репарирането на
които би било изискване за одобряване от съда на споразумение – чл.381, ал.3 НПК.
Съдебната практика е еднопосочна, че липсата на
еквивалентност в престациите на страните води до накърняване на добрите нрави,
съответно до нищожност на съглашението. В действителност, при спогодбата е
допустима известна обективна нееквивалентност, тъй като свободата на договаряне
предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от
страните с оглед техния интерес. Това е също така, поради съществените белези
на спогодбата като договор – страните да направят взаимни отстъпки. Във всички
случаи обаче като коректив за договореностите следва да се съобразяват
общоприетите етични правила за поведение, като с договора да не се създават
нееквивалентни права и задължения на страните. В конкретния случай,
нееквивалентността е съществена, доколкото уговорена сума от 10000 лв., за
която изрично е записано, че покрива вреди именно от ПТП-то от 09.08.2019 г.,
надвишава 12 пъти действително претърпените вреди от деянието. Подобна уговорка
не би могла да се толерира и да създаде валидно задължение за ответника.
Цитираното от ищеца в писмена защита решение № 134/
21.06.2019 г., постановено по гр.д. № 4255 по описа за 2018 г. на ВКС, III г.о., не би могло да намери приложение в случая. Последното
е постановено по правен спор с различна от настоящата фактическа обстановка,
доколкото от текста на решението е видно, че не е изследван въпросът какъв е бил
реално размерът на действително сторените подобрения в имота. Не такъв е
настоящият случай, при който доказателственият материал съдържа именно изследване
на въпроса какви по вид вреди са настъпили и какъв в техният действителен
размер.
Предвид изложеното съдът приема, че сключеното между
страните по спора споразумение е нищожно като противоречащо на добрите нрави и
не би могло да ги обвърже валидно. Поради това предявеният иск на наведеното
договорно правно основание следва да се отхвърли като неоснователен. Разглеждането
на спора на друго основание – деликт, излиза извън предмета на делото, с оглед
принципа на диспозитивното начало на гражданския процес, доколкото не е
наведено от ищеца в исковата молба. Това обаче не лишава последния да го заяви
в отделен процес за защита на накърнените му граждански права.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78,
ал.3 ГПК право на разноски има ответникът в размер на 200 лв. – разноски за депозит
за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.К.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***
против Х.Г.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.365, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
10058 лв. (десет хиляди петдесет и
осем лева), дължима по споразумение
от 13.08.2019 г. с нотариална заверка на подписите, от която сума 10000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени щети от ПТП от дата
09.08.2019 г. по отношение на лек автомобил марка БМВ, модел 530 Д, както и
сумата от 58 лв. – нотариална такса за изготвяне на споразумението с нотариална
заверка на подписите, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.08.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 7683/
27.08.2019 г., по ч.гр.д. № 13801 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с.
ОСЪЖДА О.К.Ч., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на Х.Г.Т.,
ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 200
лв. (двеста лева) – разноски пред първата инстанция за депозит за вещо
лице.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Весела Кърпачева
Вярно с оригинала!
РЦ