№ 77
гр. Плевен , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил Ст. Банков
Членове:Цезаринка Хр. Йосифова
Йоткова
Кристина Ант. Лалева
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
в присъствието на прокурора Росен Николов Кръстев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Кристина Ант. Лалева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400600371 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа“ от НПК.
Въззивното производство е образувано по протест на П.П.П. – Районен
прокурор на Районна прокуратура – Плевен против присъда №260035,
постановена по НОХД №2357/2020г. на 16.04.2021 г. от Районен съд –
Плевен. С обжалваната присъда Плевенският районен съд е признал
подсъдимия И.М.И. за виновен в това, че на 30.11.2018 г. в гр. Плевен, на ул.
„***“ на пешеходна пътека в близост до Областно пътно управление- Плевен
и чешма „***“, при управление на МПС – л. а. марка „***“, модел „***“, рег.
№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в Закона за
движение по пътищата, както следва:- чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по
пътищата,- чл.5, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата, - чл.116 от
Закона за движение по пътищата, - чл.119, ал.1 от Закона за движение по
пътищата ,- чл.31, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за движение по
1
пътищата ,- чл.31, ал.7, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за движение
по пътищата и по непредпазливост причинил на М. С. С. от гр. Плевен средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на горното рамо на лявата срамна
кост, което довело до трайно затруднение на движенията на левия крак,
поради което на основание чл. 343, ал. 3, пр. 8, б. „а“, във вр. с ал. 1, във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 58а, ал. 4 от НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК го осъжда на наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца,
изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага с изпитателен
срок от три години. Лишава на основание чл. 343г, във вр. с чл. 343, ал. 3, пр.
8, б. „а“, пр. 1, във вр. с ал.1, б, „б“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, във вр. с
чл.37, ал. 1, т.7 от НК от правото да управлява МПС за срок от 1 месец,
считано от датата на влизане в сила на присъдата.
В протеста се прави оплакване за неправилност на постановената
присъда в частта относно размера на наложеното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“, което е по-малко като продължителност от
наказаниетот „ лишаване от свобода“. В открито съдебно заседание
процесуалният представител на ОП Плевен поддържа протеста.
Пред въззивния съд подсъдимият И.М.И. и защитникът му искат
присъдата на Районен съд – Плевен да остане непроменена.
Плевенският окръжен съд като взе предвид протеста, становищата на
страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда
по реда на чл. 314, ал.1 НПК, намира за установено следното:
Протестът е подаден в срока по чл. 319 НПК, отговаря на изискванията
на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан.
Производството пред първата инстанция е проведено по правилата на
Глава 27 от НПК, при хипотезата на чл. 371, ал. 2 НПК.
За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционният съд е
извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.М.И. управлявал служебен лек автомобил марка „***”,
2
модел „***” рег. №. ***. На 30.11.2018 г., около 18.45 ч., И. управлявал
автомобила по ул. *** в гр. Плевен в посока центъра. Валял дъжд, като вече
била настъпила тъмната част от денонощието което много затруднявало
видимостта при управлението на автомобила. На същата улица срещу
Областно пътно управление имало пешеходна пьтека със светофар. Частният
обвинител М. С. С. пресичала на пешеходната пътека в този момент.
Подсъдимият се движел с несъобразена скорост с пътните условия (които
крайно много ограничавали видимостта) и нямал възможност да спре пред
всяко видимо препятствие. Същият възприел св. С., но не успял да спре
автомобила и я блъснал на пешеходната пътека. В резултат на удара на ЧО С.
били причинени тежки травматични увреждания - счупване горното рамо на
лява срамна кост на левия долен крайник. В ОДМВР - Плевен не бил подаден
сигнал за настъпилото пътно-транспортно произшествие, поради което не
било запазено произшествието, като едва на 06.12.2018 г. М.С. депозирала
жалба до Районна прокуратура – Плевен, която станала повод за образуване
на настоящото наказателно производство.
При условията на чл. 372, ал. 4 НПК, първоинстанционният съд е приел
за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като е взел
предвид и направеното самопризнание от подсъдимия И.М.И. и
доказателствата, събрани в досъдебното производство. В хода на досъдебното
производство са проведени разпити на пострадалата С. и свидетелите Е.Ц. и
М.Д., от които се установява безспорно, че подсъдимият и друго неизвестно
по делото лице след настъпване на удара са придружили пострадалата като я
хванали под мишниците. Подсъдимият още тогава признал пред св. Д., че той
я е блъснал с автомобила си на близката пешеходна пътека. Д. също помогнал
като придружил С., подсъдимия и третото лице до дома й, извадил ключа от
чантата и отключил вратата на жилището . Установява се и мястото на
удара – средата на пешеходната пътека, като ударът бил отляво, пострадалата
С. се завъртяла и паднала на земята. Свидетелите установяват също така, че
било тъмно, валял дъжд и видимостта била слаба. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 373 ал.3 НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание на подсъдимия и на събраните в досъдебното
производство доказателства, които го подкрепят.
3
Районният съд се е позовал на всички събрани доказателства,
възпроизведени чрез обясненията на подсъдимия и свидетелските показания,
писмените доказателства и експертните заключения,които напълно
кореспондират помежду си. Назначена и проведена е автотехническа
експертиза в досъдебното производство, от която става видно, че причина за
настъпилото пътно транспортно произшествие е движението с несъобразена
скорост от страна на подсъдимия И.. Същият е имал възможност да
предприеме спиране към момента, в който пострадалата С. е стъпила върху
пешеходната пътека, и в процеса на нейното движение върху нея, да спре до
мястото на удара при реалната скорост на движение.
От изготвеното заключение на назначената съдебно-медицинска
експертиза е видно, че на пострадалата М. С. С. е причинено счупване на
горното рамо на лявата срамна кост, довело до трайно /за повече от 2 месеца/
затруднение движението на левия долен крайник.
По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата
инстанция относно фактите по делото са правилни, обосновани и
законосъобразни, поради което възприема фактическа обстановка, идентична
с тази, приета от първата инстанция.
От така установените факти районният съд е направил правилния извод,
че с действията си подсъдимият И.М.И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.3, пр.8, б.“а“, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Въззивният съд счита, че правните изводи,
направени и изложени от решаващия съд, относно квалификацията на
деянието и извършителя, са правилни и последователни. По отношение на
наказанието „лишаване от свобода“ първоинстанционният съд правилно е
преценил степента на обществена опасност на деянието, тежестта на
увреждането и превеса на смекчаващите вината обстоятелства, и като е взел
предвид разпоредбите на чл. 58а ал. 4 НК и чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, е определил
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Въззивният съд
намира за правилна и преценката, че целите на личната и генерална
превенция биха могли да бъдат постигнати и с отлагане изтърпяването на
наказанието, поради което го отлага с тригодишен изпитателен срок. В
така постановения съдебен акт районният съд наложил наказание „лишаване
4
от право да управлява МПС“ за срок от един месец, като в по-късно
издадените мотиви съдът съобщава, че е допуснал техническа грешка в
определянето на срока – вместо шест месеца е наложил един месец. Вярно, че
няма формална законова забрана за налагане на наказание лишаване от права
по чл. 37, ал. 1, т. 6-8 от НК за срок, по-кратък от срока за лишаване от
свобода, но съществува трайна и константна съдебна практика, както и
задължителна за съдилищата практика на ВС по въпроса. В този смисъл и ТР
№ 61/80 г. по т.д. № 56/80 г. на ОСНК на ВС. Доколкото техническата грешка
в присъда не може да бъде санирана от съда постановил акта, но единствената
възможност е изменение на присъдата в тази й част. С оглед на всичко
изложено настоящата инстанция счита, че протестът на Районна прокуратура
– Плевен е изцяло основателен, съответно увеличаването на срока на
наказанието лишаване от право е не само необходимо, съобразявайки се със
задължителната практика на ВКС, но и справедливо и адекватно спрямо
установените факти относно деянието и личността на подсъдимия И.М.И.,
поради което присъдата следва да бъде изменена в частта относно
наказанието „лишаване от правоуправление“ като наказанието бъде
увеличено от един на шест месеца.
Воден от горното и на основание чл. 338 от НПК, Плевенски окръжен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №260035, постановена по НОХД №2357/2020г. на
16.04.2021 г. от Районен съд – Плевен, като увеличава наказанието „лишаване
от право да управлява МПС“ от един на ШЕСТ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6