№ 205
гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000315 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260135 от 20.11.2020г., постановено по т.д. №
69 по описа за 2020г. на Окръжен съд Пловдив, ХХ т.с. с коeто са отхвърлени
исковете, предявени от „В. С. У.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес
на управление гр. П. 4, район Ц., ул. К. Р. № ******* против „Е.Б.Е“ ЕАД за
заплащане на сумата от 42 401.06 лева, ведно със законната лихва, начиная от
датата на предявяване на исковете 27.01.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата, представляваща сбор от дължими остатъци от цена на произведена
от „В. С. У.“ ЕООД и продадена на „Е.Б.Е” ЕАД електрическа енергия за
месеците ноември 4073,22 лв. и декември 4098.62 лв. 2016 г., месеците
септември 3080.88 лв., октомври 6406.05 лв., ноември 3163.82 лв. и декември
3670,31 лв. 2017 г. и месеците септември 2295,53 лв., октомври 6010.30 лв.,
ноември 2548,25 лв. и декември 3009,86 лв. 2018 г. и септември 4044.22 лв. за
2019г., като претендираните суми са разлика между изкупената електрическа
енергия от „Е.Б.Е” ЕАД по цена за излишък, която той е дължал да изкупи по
преференциална цена, съгласно сключения между дружествата Договор №
988 от 30.01.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници, както и да заплати обезщетение за забавено
плащане в общ размер на 7621,89 лв., както следва:
1
за месец ноември 2016 г. - дължима сума в размер на 1262,70 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 4073,22 лв. за периода от
01.01.2017 г. /падежа за плащане/ до 21.01.2020 г. /датата на ИМ/;
за месец декември 2016 г. - дължима сума в размер на 1235,30 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 4098,62 лв. за периода от
01.02.2017 г. до 21.01.2020 г.;
за месец септември 2017 г. – дължима сума в размер на 694.91 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 3080.88 за периода от
01.11.2017г. до 21.01.2020 г.;
за месец октомври 2017 г. - дължима сума в размер на 1391,53 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 6406,05 лв. за периода от
01.12.2017 г. до 21.01.2020 г.;
за месец ноември 2017 г. - дължима сума в размер на 660.02 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 3136,82 лв. за периода от
01.01.2018 г. до 21.01.2020 г.;
за месец декември 2017 г. - дължима сума в размер на 734,06 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 3670,31 лв. за периода от
01.11.2017 г. до 21.01.2020 г.
за месец септември 2018 г. - дължима сума в размер на 285,03 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 2295,53 лв. за периода от
01.11.2018 г. до 21.01.2020 г.;
за месец октомври 2018 г. - дължима сума в размер на 696,19 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 6010,30 лв. за периода от
01.12.2018 г. до 21.01.2020 г.;
за месец ноември 2018 г. - дължима сума в размер на 273,22 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 2548,25 лв. за периода от
01.01.2019 г. до 21.01.2020 г.;
за месец декември 2018 г. - дължима сума в размер на 296,81 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 3009,86 лв. за периода от
01.02.2019 г. до 21.01.2019 г. и
за месец септември 2019г. – дължима сума в размер на 92.12 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 4044.22 лв. за периода от
01.11.2018г. до 21.01.2020г..
В полза на ответника „Е.Б.Е“ ЕАД са присъдени разноски, в размер на
сумата 1 000 лева, а решението е постановено при участието на „Н. е. к.“ ЕАД
– като привлечено от „Е.Б.Е“ ЕАД трето лице помагач.
Решението е обжалвано от „В. С. У.“ ЕООД, ЕИК ********,
представлявано от адв. И.Д. с твърдения за неправилност като постановено
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, а искането отправено
до въззивният съд е решението да бъде отменено и иска уважен изцяло.
2
Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът – „Е.Б.Е“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. Х. Д., № ***, чрез юрисконсулт Щ. Р. счита жалбата за
неоснователна и настоява оспореното съдебно решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице помагач „Н. е. к.“ ЕАД ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление гр. С., ул.Т. № * оспорва жалбата и настоява решението да
бъде потвърдено. Претендира присъждане на юристконсултско
възнаграждение.
Обжалвано е и допълнително решение № 260045 от 10.02.2021г.,
постановено по т.д. 69/2020г. по описа на ОС Пловдив, с което е оставено без
уважение искането на „В. С. У.“ ЕООД, ЕИК ******** за допълване на
решение № 260135 от 20.11.2020г., като съдът се произнесе по предявените
от молителя искове, по които е образувано гр.д. № 20588/2019г. по описа на
РС Пловдив, ХХІІ с., присъединено за общо разглеждане и решаване към т.д.
№ 69/2020г. по описа на ПОС.
Жалбоподателят „В. С. У.“ ЕООД, ЕИК ******** оспорва съдебния акт,
с който е оставено без уважение искането за допълване на основното решение
и настоява същото да бъде отменено, а предявения иск уважен.
Ответникът – „Е.Б.Е“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. Х. Д., № ***, чрез юрисконсулт Щ. Р. счита жалбата за
неоснователна и настоява оспореното допълнително решение да бъде
потвърдено.
Третото лице помагач „Н. е. к.“ ЕАД ЕИК ****** със седалище и адрес
на управление гр. С., ул.Т. № * счита оспореното допълнително решение за
правилно и законосъобразно и настоява да бъде потвърдено.
Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по обективно
активно съединени искове, предявени от В. С. У.“ ЕООД, ЕИК ********
против „Е.Б.Е“ ЕАД, ЕИК ******** с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с
чл. 31, ал.5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД. Твърденията в исковата молба се свеждат до
следното: ищецът е сключил с ответника договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 988 от
30.01.2013г., в който – чл.5, ал.1 е уговорено, че произведената активна
енергия от възобновяеми източници се изкупува от купувача по определената
от ДК преференциална цена, действаща в конкретният случай в съответствие
с вида на енергийния обект, който се определя от продавача чрез подаване до
купувача на Декларация по образец – Приложение 2. Сочи, че в чл. 5, ал.7
страните са уговорили, че купувача заплаща на продавача по представената
фактура суми в срок до 10 работни дни от получаване на оригинала от
същата, а начина на измерване на произведената енергия е уговорен в чл.4,
3
ал.1 и ал.2 от договора. Твърди, че преференциалната цена, по която е
изкупувана електрическата енергия от възобновяеми източници първоначално
е определена с решение № ********г. на ДК, след отмяната на което с влязло
в сила решение на ВАС е прието Решение № СП -1 от 31.07.2015г., с което К.
е определила нетно специфично производство /НСП/ на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на К. до влизане в сила на ЗИД на ЗЕ. Ищецът сочи, че
произвежданата от него електрическа енергия е изкупувана на цена 567.41
лв./MWh, тъй като фотоволтаичната му електрическа централа е с модули над
30 kW до 200 kW и попада в обхвата на т.2.14 на Решение № СП-
1/31.07.2015г. на К.. Твърди, че последно посоченото решение е отменено с
Решение № 4937 от 20.07.2017г., постановено по адм.д. № 10757/2017г. на
АССГ, стабилизирано по реда на инстанционния контрол, което според
ищеца и приетото в съдебната практика решение има обратно действие и
налага цялото произведено количество електрическа енергия да бъде
заплатено по преференциална цена. Въз основа на изложеното, ищецът
настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати разликата между реално платената и дължима преференциална цена
върху цялото количество произведена електрическа енергия в размер на
42 401.06 лева, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване
на исковете 27.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща сбор от дължими остатъци от цена на произведена от „В. С.
У.“ ЕООД и продадена на „Е.Б.Е” ЕАД електрическа енергия за месеците
ноември 4073,22 лв. и декември 4098.62 лв. 2016 г., месеците септември
3080.88 лв., октомври 6406.05 лв., ноември 3163.82 лв. и декември 3670,31 лв.
2017 г. и месеците септември 2295,53 лв., октомври 6010.30 лв., ноември
2548,25 лв. и декември 3009,86 лв. 2018 г. и септември 4044.22 лв. за 2019г.,
както и да заплати обезщетение за забавено плащане в общ размер на 7621,89
лв., посочено с размери за всяка една от главниците и период на забавата.
В срока по чл. 376, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който същия не оспорва, че между страните е сключен договор за изкупуване
на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 988 от
30.01.2013г., както и че ищеца е производител на електрическа енергия и
експлоатира обект, представляващ фотоволтаична електрическа централа,
находяща се в с. Д.. Ответникът признава и че Решение № СП-1 от
31.07.2015г. на К. е отменено в частта му, касаеща ФЕЦ на ищеца, но твърди,
че с последващо решение на К., а именно СП – 2 от 06.03.2019г. е определен
същия размер на НСП за обекта на ищеца, идентичен с този определен с
отмененото вече решение. Твърди, че сключения между страните договор е
действал само в определени периоди и конкретно от 01.11.2016г. до
31.12.2016г.; от 01.09.2017г. до 14.09.2017г.; от 01.09.2018г. до 20.09.2018г. и
от 01.09.2019г. до 11.09.2019г., а в останалите периоди ищецът е продавал
произведената електрическа енергия на трети лица – търговци на
електрическа енергия. В случай, че съдът не възприеме доводите му за
4
неоснователност на иска, навежда възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претенциите за м.11 и м.12.2016г..
В срока за отговор ответника е направил искане за привличане на трето
лице помагач, а именно „Н. е. к.“ ЕАД на негова страна, което искане е
обосновал с предявяване на обратен иск срещу подпомагащата страна. С
определение № 968 от 15.05.2020г. искането на ответника е удовлетворено и е
приет за разглеждане обратен иск, с който и в случай, че бъдат уважени
предявените искове против "Е.Б.Е" ЕАД ЕИК ********, ответното дружество
моли да се постанови решение, с което "Н. е. к." ЕАД ЕИК ******, да бъде
осъдена да му заплати сумата 2776,29 лв. – разлика между стойността на
количеството електрическа енергия, произведена от ФЕЦ "В. С. У. – 5 - Д.",
изчислена между приложимата за обекта преференциална цена и стойността
на същото количество електрическа енергия при цена за излишък и сумата от
224, 97 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на основание чл.
11 от договор ******, ведно със законна лихва върху главниците, считано от
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
В допълнителната искова молба ищеца навежда възражение за
нищожност на Решение СП – 2 от 06.03.2019г. на К., което обосновава с
противоречието му с влязло в сила решение, а и като издадено от
Н.омпетентен във времево отношение орган. Оспорва твърдението на
ответника, че за определен период от време договора не е бил действащ.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника,
с който възражението на ищеца за нищожност на Решение СП – 2 от
06.03.2019г. на К. е намерено за процесуално недопустимо, тъй като по
отношение на същия административен акт е осъществен пряк съдебен
контрол. В допълнителния отговор ответника подържа останалите заявени от
него възражения в отговора.
Няма спор между страните, а това се установява и от приетия като
писмено доказателство договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяеми източници № 988 от 30.01.2013г., че между „В.
С. У.“ ЕООД в качеството му на продавач и „Е.Б.Е“ ЕАД като купувач е
учредено твърдяното от ищеца облигационно правоотношение, по силата на
което продавача произвежда електрическа енергия от възобновяеми
източници чрез енергиен обект ФЕЦ „В. С. У. – 5 – Д.“, находящ се в
землището на с. Д., а купувача изкупува количеството произведена и
доставена от продавача активна електрическа енергия от възобновяеми
източници с изключение на количествата, които продавача ползва за
собствени нужди, за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове,
предприятия и обекти или продава по свободно договорени цени по реда на
5
глава девета, раздел VІІ от ЗЕ и/или на балансиращия пазар – чл.1.1.
Не е спорно, а последното се установява и от данните по приетата от
първостепенния съд и неоспорена от страните комплексна съдебно –
техническа и счетоводна експертиза, че за периодите от 15.09.2017 г. до
31.12.2017 г. и от 21.09.2018 г. до 31.12.2018 г. купувач на произведената за
същите периоди електрическа енергия от централата на ищеца над НСП е
било трето лице - “Е. Т. С. И. Ю.“ ЕАД, съответно за периода от 12.09.2019г.
до 30.09.2019г. купувач е бил „Е. М.“ ЕАД. Това установено обстоятелство не
се оспорва и във въззивното производство, поради което и настоящия състав
на съда приема, че с приложението на чл.1.1 на процесния договор
извършването на такава продажба от ищеца на трето за договора лице, е
съобразено с постигнатото съгласие между страните и задължението за
заплащане цената на продадената електрическа енергия е за третото лице,
купувач по сделката, а не за ответника. Затова за периодите, през които
електрическата енергия над НСП, произведена от собствената на ищеца ФЕЦ
е била изкупувана от трето лице за ответника не са се породили никакви
задължения относно заплащането на цената за същата енергия. До същия
извод е достигнал и първоинстанционния съд, поради което и настоящия
въззивен съд не намира основание за корекцията му, а решението, с което
искът за посочените периоди по чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.31,ал.5 от
ЗЕВИ е отхвърлен е правилно и следва да бъде потвърдено.
Няма спор, а това се установява и от данните по приетата комплексна
експертиза, че по отношение на останалата част от исковия период
ответникът е изкупувал електрическа енергия от ищеца и му я е заплащал по
преференциални цени до достигнатото от ищеца НСП, а над това
производство я е заплащал по по-ниска цена - цена за излишък.
Спорът между страните е концентриран досежно това длъжен ли е бил
ответникът да изкупи по преференциални цени цялото количество,
произведено от ФЕЦ на ищеца или само количествата до НСП.
За отговор на този въпрос ще се посочи, че пазарните отношения по
повод производство и изкупуване на елелектрическа енергия се регулират от
специфични норми, поставящи рамка на свободата на договаряне в обществен
интерес – аргумент от чл.2 ЗЕ, в който смисъл са и разясненията, дадени с
Решение № 60073 от 16.11.2021г. на ВКС по т.д. № 1184/2020г., І т.о.. Закона
за енергията от възобновяеми източници, Обн. ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от
03.05.2011 г., приложим към отношенията между страните по процесния
договор, предвижда стабилизиране на инвестициите с неизменна изкупна
преференциална цена на производството в рамките на дългосрочните
договори за изкупуване – чл.31 ЗЕВИ, но и възможност за договаряне на
произведени количества на свободен и балансиращ пазар. В случая такива
цени са били определени с Решение № ******** г. в два варианта,
приложими според мотивите на регулаторния орган поради специфичен за
този вид производство критерий – наличен ресурс на първичния източник.
6
С разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ е въведена промяна на
регламентацията на пазара на произведената от възобновяем източник
електрическа енергия, като се ограничава преференциално изкупуваното
производство не само като цени, но и като обем, с въвеждането на праг –
"нетно специфично производство" (НСП), до който крайният снабдител е
задължен за изкупи електрическата енергия по преференциални цени, а
съответно остатъкът от производството – по цена за излишък на
балансиращия пазар.
Установеното е, че преференциалната цена за енергийния обект на
ищеца е била определена в Решение № ******** г. на ДК и е в размер на
567,41 лв./MWh, както и факта, че размерът на НСП е бил определен по т.2.14
от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на К., отменено с влязло в сила Решение
№ 4937 от 20.07.2017г., постановено по адм.д. № 2347/2016г. по описа на
АССГ.
Няма спор между страните, че отношенията между тях за процесния
период, след отмяна на посоченото решение, са съобразени с решение СП-2
от 06.03.2019 г. на К., с което считано от 31.07.2015 г. е установено нетно
специфично производство на електрическа енергия в размер на 1 188 kWh,
въз основа на което е определена преференциална цена 567,41 лв./MWh,
аналогично на приетото с решение № ******** г. на ДК, касаещо
електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kWp до 200 kWp.
Коментираното решение е стабилизирано след проведен инстанционен
контрол с окончателно решение № 7152 от 14.06.2021 г., постановено по адм.
дело № 4746/2020 г. по описа на Върховния административен съд. Казаното
означава, че заявените от ищеца -жалбоподател доводи за нищожността и при
условията на евентуалност за незаконосъобразност на същото решение на К.
въобще не може да бъдат преценявани и коментирани в настоящото
производство, тъй като въпросите за валидността и законосъобразността на
оспорения административен акт са били предмет на осъществен пряк съдебен
контрол. Налице е забраната на чл.17, ал.2, изр. второ от ГПК, съгласно която
съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на
административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на
страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му. В случая не е налице
предвиденото изключение, тъй като ищецът е бил страна в проведеното
административно производство, поради което настоящият съд не следва да
разглежда и преценява по същество поддържаните от ищеца доводи срещу
валидността и правилността на решение № СП-2 на К. от 2019 г.; нито е
налице и твърдяното от жалбоподателя да е допуснато съществено
процесуално нарушение от първостепенния съд, изразяващо се в отказа му се
произнесе по възраженията на ищеца за нищожност и незаконосъобразност на
решение №СП-2.
Изводът е, че след стабилизиране на коментираното решение на К. не
7
може да има съмнение, че същото поражда произтичащите от него правни
последици, по силата на които ответникът е имал задължението да изкупува
по преференциална цена произведената от централата на ищеца електрическа
енергия само до установеното с решение №СП-2 нетно специфично
производство, което като размер е аналогично на НСП по отмененото
решение №СП-1 от 31.07.2015 г. на К., а за произведеното над НСП
количество енергия ответникът е дължал цена на излишък. Въз основа на
изложеното съдът приема, че и за периода, през който купувач на
произведената от централата на ищеца електрическа енергия над НСП е бил
ответникът, претенцията на ищеца за заплащане на претендираната разлика в
цената е неоснователна, до който извод е достигнал и решаващия
първоинстанционен съд, поради което оспорения негов съдебен акт следва да
бъде изцяло потвърден.
С оглед констатирана неоснователността на главния иск, то
неоснователен е и акцесорния такъв за заплащане обезщетение за забава,
поради което и оспорения съдебен следва да бъде потвърден и в тази част.
С отхвърлянето на главните искове, съдът не дължи произнасяне по
предявените от ответника „Е.Б.Е“ ЕАД против третото лице-помагач „Н.“
ЕАД обратни искове.
По въззивната жалба срещу допълнителното решение № 260045 от
10.02.2021г.:
С определение № 968 от 15.05.2020г., постановено по т.д. № 69/2020г. е
присъединено гр.д. № 20588/2019г. по описа на РС Пловдив към настоящото
дело за съвместно разглеждане. Присъединеното гражданско дело е
образувано по иск на „В. С. У.“ ЕООД против „Е.Б.Е“ ЕАД за заплащане на
сума в общ размер от 2313.58 лв., представляваща сбор от разликата между
реално платените суми и дължимата преференциална цена върху цялото
фактурирано количество произведена електрическа енергия от централата на
дружеството ищец, както следва:
671.47 лв. за м.09.2017г., съставляваща разлика между реално платената
сума, съгласно фактура № 58 от 30.09.29017г. и фактура № 60 от 01.10.2017г.
и отразената в протокол от 30.09.2017г. произведено общо количество, което
следва да се плати по преференциални цени;
100.33 лв. за м.09.2018г., съставляваща разлика между реално платената
сума, съгласно фактура № 72 от 30.09.2018г. и фактура № 74 от 01.10.2018г. и
отразената в протокол от 30.09.2018г. произведено общо количество, което
следва да се плати по преференциални цени;
1541.78 лв. за м.09.2019г., съставляваща разлика между реално
платената сума, съгласно фактура № 86 от 30.09.2019г. и фактура № 88 от
01.10.2019г. и отразената в протокол от 30.09.2019г. произведено общо
количество, което следва да се плати по преференциални цени;
както и за заплащане на обезщетение за забава в общ размер на 150,83
8
лв., както следва:
за месец септември 2017 г. - дължима сума в размер на 137,47 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 671,47 лв. за периода от
01.11.2017 г. до 07.11.2019 г.;
за месец септември 2018 г. - дължима сума в размер на 10,36 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 100,33 лв. за периода от
01.11.2018 г. до 07.11.2019 г.;
за месец септември 2019 г. – дължима сума в размер на 3 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 1541.88 за периода от
01.11.2019г. до 07.11.2019 г.;
След постановяване на соченото определение за присъединяване ищеца
по т.д. № 69/2020г. по описа на ПОС е уточнил / вж. допълнителната искова
молба/, че претендираните по гр.д. № 20588/2019г. по описа на РС Пловдив
суми са с произход други количества произведена и продадена на ответника
електрическа енергия, извън претендираните пред ОС Пловдив и макар да
почиват на едни и същи факти не се дублират.
Мотив да остави без уважение искането на „В. С. У.“ ЕООД за
допълване на постановеното от ПОС решение, съдът е намерил като е
посочил, „…че претендираните пред РС Пловдив по-малки размери се
съдържат, са включени в претендираните по-големи размери…“, в който
смисъл бил и изготвения проект за доклад, приет без възражения от страните.
От една страна въззивният съд не констатира така изложеното да е част от
изготвения проект за доклад на първостепенния съд, а от друга дори и да
беше и същия този проект за доклад да е приет без възражения от страните,
това не означава, че за съда не е налице задължение да се произнесе по целия
повдигнат пред него спор, вкл. и по присъединеното от него производство.
Предмета на присъединеното производство е ясен и той касае вземания
за разлика в реално платената сума и дължимата според ищеца цена на
произведена електрическа енергия по три фактури, а именно № 60 от
01.10.2017г. за м.09.2017г., № 74 от 01.10.2018г. за м. 09.2018г. и № 88 от
01.10.2019г. за м.10.2019г., за които вземания няма предявени искове по т.д.
№ 69/20г., видно както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от
приложенията към същата, в които посочените фактури не фигурират. Касае
се за различно произведено количество електрическа енергия, извън това,
което е заявено като формиращо разликата в дължимата цена и обосновало
предявените първоначални претенции по т.д. № 69/20г., поради което и съдът
дължи произнасяне за това налице ли е претендираното от ищеца вземане.
Изводът е, че оспореното решение от 10.02.2021г. следва да бъде
отменено, а искането по чл. 250 ГПК на ищеца, сега жалбоподател да бъде
удовлетворено, като се допълни основното решение № 260135 от 20.11.2020г.
с отхвърляне на претенциите, предмет на присъединеното производство по
гр.д. № 20588/2019г. по описа на РС Пловдив, доколкото няма спор, че
9
претенциите се основават на същите фактически и правни основания и
предвид взетото вече становище за тяхната неоснователност.
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция и предвид
обстоятелството, че пред въззивната инстанция дружеството „Е.Б.Е“ ЕАД е
представлявано от юрисконсулт по предявените срещу него искове на „В. С.
У.“ ЕООД, следва да му се присъди юрисконтсултско възнаграждение в
размер на 300 лева за осъществена защита от юрисконсулт във въззивното
производство по тези искове, което възнаграждение е определено като размер
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. При
определянето му въззивният съд взе предвид обстоятелството, че въззивното
производство е приключило в едно заседание и не се е наложило извършване
на съдопроизводствени действия по събиране на доказателства.
Производство по предявените при условията на евентуалност обратни
искове не се е развило и затова няма основание да се присъждат на „Е.Б.Е“
ЕАД юрисколсултско възнаграждение за защита по тези искове и държавна
такса по същите, претендирани като разноски в представения от дружеството
пред настоящата инстанция списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Неоснователно с приложението на чл. 78, ал.10 ГПК е искането на
третото лице помагач за присъждане на разноски, поради което и съдът не
присъжда такива.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260135 от 20.11.2020 г.,постановено по т.д.
№ 69/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ТО, XX-ти състав.
ОСЪЖДА „В. С. У.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление гр. П. 4, район Ц., ул. К. Р. № ******* да заплати на „Е.Б.Е“ЕАД-
гр.Пловдив с ЕИК ******** сумата от 300 лв. /триста лева/,представляваща
юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за защита от
юрисконсулт във въззивното производство.
ОТМЕНЯ допълнително решение № 260045 от 10.02.2021г., постановено
по т.д. № 69/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ТО, XX-ти състав
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В. С. У.“ ЕООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление гр. П. 4, район Ц., ул. К. Р. № *******
против „Е.Б.Е“ЕАД-гр.Пловдив с ЕИК ******** искове за заплащане на
сума в общ размер от 2313.58 лв., представляваща сбор от разликата между
реално платените суми и дължимата преференциална цена върху цялото
фактурирано количество произведена електрическа енергия от централата на
дружеството ищец, както следва:
10
671.47 лв. за м.09.2017г., съставляваща разлика между реално платената
сума, съгласно фактура № 58 от 30.09.29017г. и фактура № 60 от 01.10.2017г.
и отразената в протокол от 30.09.2017г. произведено общо количество, което
следва да се плати по преференциални цени;
100.33 лв. за м.09.2018г., съставляваща разлика между реално платената
сума, съгласно фактура № 72 от 30.09.2018г. и фактура № 74 от 01.10.2018г. и
отразената в протокол от 30.09.2018г. произведено общо количество, което
следва да се плати по преференциални цени;
1541.78 лв. за м.09.2019г., съставляваща разлика между реално
платената сума, съгласно фактура № 86 от 30.09.2019г. и фактура № 88 от
01.10.2019г. и отразената в протокол от 30.09.2019г. произведено общо
количество, което следва да се плати по преференциални цени;
както и за заплащане на обезщетение за забавено плащане в общ размер
на 150,83 лв., както следва:
за месец септември 2017 г. - дължима сума в размер на 137,47 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 671,47 лв. за периода от
01.11.2017 г. до 07.11.2019 г.;
за месец септември 2018 г. - дължима сума в размер на 10,36 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 100,33 лв. за периода от
01.11.2018 г. до 07.11.2019 г.;
за месец септември 2019 г. – дължима сума в размер на 3 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 1541.88 за периода от
01.11.2019г. до 07.11.2019 г.;
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Н. е.
к.“ЕАД-гр.С. с ЕИК ****** като трето лице-помагач на страната на
ответника.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11