РЕШЕНИЕ
№ 12468
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110141621 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 23.03.2017г. в /населено място/, е реализирано ПТП с участието
на МПС „Киа Маджентис“ с рег. № ************, собственост на /фирма/ и управлявано от
Б. П. Д., и МПС „Тойота Айго“ с рег. № *************, собственост на Я. С. и управлявано
от Ж. С.. Според ищеца ПТП е резултат от виновното и противоправно поведение на водача
Б. Д.. Към датата на произшествието увреденото МПС „Тойота Айго“ било застраховано по
договор за имуществена застраховка „Автокаско“ при ищцовото дружество. Била образувана
застрахователна преписка, като било изплатено обезщетение в размер от 521,58лв. с
включени 15лв. ликвидационни разноски. Към датата на събитието за другия автомобил
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника.
Ищецът твърди, че с изплащането на обезщетението встъпил в правата на увредения срещу
причинителя на вредата, както и срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“. Предявил извънсъдебна претенция спрямо ответника, който обаче му
заплатил само сумата от 237,40лв. С оглед на това, оставал дължим остатък от 284,18лв.,
включващ и 15лв. ликвидационни разноски. Счита, че ответникът е изпаднал и в забава за
плащането, с оглед на което дължи мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 284,18лв. – остатък от застрахователното обезщетение и
15лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата от 138,51лв. – законна лихва за периода
11.10.2017г.- 31.07.2022г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, като
оспорва стойността на причините на л. а. „Тойота“ вреди, като счита, че с изплатеното
обезщетение от 237,40лв. са покрити всички действително претърпени вреди. Прави и
възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно
средство, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата
на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното
превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено
застраховане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1) наличие на
действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между
увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение
за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) отговорността на виновния водач да е
обезпечена чрез сключване с ответното дружество на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно, че на 23.03.2017г. в /населено място/,
е реализирано ПТП с участието на МПС „Киа Маджентис“ с рег. № ************,
собственост на /фирма/ и управлявано от Б. П. Д., и МПС „Тойота Айго“ с рег. №
*************, собственост на Я. С. и управлявано от Ж. С.; че за МПС „Тойота“ е имало
сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество, като ПТП е настъпило в
периода на действието й, а уврежданията представляват покрит риск по нея; че МПС „Киа“ е
бил застрахован към датата на ПТП при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“; че ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение във връзка
с ПТП в размер на 506,58лв. и е направило ликвидационни разноски в размер на 15,00лв.,
като ответното дружество му е възстановило сумата от 237,40лв.
Спорен между страните е въпросът относно размера на настъпилите увреждания и
дължимото обезщетение за обезвредата.
За изясняване на този въпрос по делото е допусната, изслушана и приета съдебна авто-
оценителна експертиза, която не е оспорена от страните, съдът я възприема за обективно и
компетентно дадена и я кредитира. От нея се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на уврежданията по л. а. „Тойота Айго“, които са в резултат от процесното
ПТП, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 518,52лв. Ищецът в
настоящото производство е заплатил обезщетение в по-нисък размер – 506,58лв., като има
право и на ликвидационни разноски от 15лв. От това следва, че дължи допълнително и
претендираната от ищеца разлика от 284,18лв.
Ответникът е направил своевременно /в срока за отговор на исковата молба/
възражение за изтекла погасителна давност за вземането, което съдът намира за
основателно. Съгласно чл. 378, ал. 5 КЗ, регресните и суброгационни искове и исковете на
причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по застраховки "Гражданска
2
отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 се погасяват в срок 5
години, считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по
имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата. В случая, ищцовото
дружество в качеството му на застраховател по имуществената застраховка „Каско“, е
заплатило застрахователното обезщетение на 14.07.2017г., видно от платежното нареждане
/л. 18/, от което следва, че давността за регресното вземане изтича на 14.07.2022г. Исковата
молба, откогато се счита прекъсната давността, е предявена на 01.08.2022г., тоест след като
вече вземането е било погасено по давност. Ето защо, възражението на ответника се явява
основателно. За пълнота следва да се посочи, че с извършеното извънсъдебно плащане на
сумата от 284,18лв. от ответника не може да се приеме, че е прекъсната давността за цялото
вземане, доколкото това плащане може да се приеме като признание само до размера на
платената сума, а не и за цялото вземане.
По изложените съображения, искът за главницата подлежи на отхвърляне.
Предвид неоснователността на иска за главното вземане, неоснователен се явява и
искът за акцесорното вземане за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, който претендира юрк.
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за заплащане на сумата от 284,18лв., представляваща остатък от регресно вземане и
ликвидационни разноски за платено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на
23.03.2017г. в гр. София между МПС „Киа Маджентис“ с рег. № ************ и МПС
„Тойота Айго“ с рег. № *************, за което при ищеца е образувана преписка /щета/ №
****************/25.05.2021г., и на сумата от 138,51лв., представляваща мораторна лихва
за периода 11.10.2017г.-31.07.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: *************, със седалище
и адрес на управление: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 100лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3