Р Е Ш Е Н И Е № 97
Гр. Сливен, 01.06.2021 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на
деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при участието на прокурора ХРИСТО КУКОВ и при
секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА КАНД № 71
по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
касационна жалба срещу решение по АНД № 1452 по описа на Сливенски Районен съд
за 2020 година и се движи по реда на чл.208 от АПК.
С Решение № 260069/15.02.2021 год. по АНД
№ 1452/2020 год. на Сливенски Районен съд е потвърден Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К № 3942546 издаден от ОД на МВР Сливен, с който на Д.Л.Ш. *** за
нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на
400 лева.
Касаторът Д.Л.Ш. обжалва в срок
горепосоченото решение на районния съд като в жалбата се навеждат доводи за
материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт.
Счита, че налагането на глоба с ЕФ е възможно само при използване на
стационарно устройство за измерване на скоростта, тъй като настоящия случай не
бил такъв следвало да се състави АУАН и да се издаде НП. Прави искане съдът да
отмени решението на районния съд и ЕФ.
В с.з. касационният жалбоподател редовно и
своевременно призован не се явява.
В с.з. ответникът по касационното
обжалване редовно и своевременно призован не се представлява. В представено писмено
становище от ю. Б. счита жалбата за неоснователна, а решението на районния съд
за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна
прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде оставено в
сила.
Настоящата съдебна инстанция след като
обсъди доводите в жалбата и анализира събраните по делото доказателства намира
касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
Въз основа на събраните от първата
инстанция доказателства настоящият съд намира за установено следното от
фактическа страна:
На 19.08.2020 год. в 10:45 часа на път І-6
км 363+500 в района на О. Т. в посока от г.С. към г.Б. при въведено ограничение
на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В-26 за движение извън населено място с
моторно превозно средство Ситроен Ц 4 Пикасо с рег. № ******** било извършено
административно нарушение за скорост, установено и заснето с техническо
средство № TFR1-M 584, като водачът на лекия автомобил управлявал същия със скорост от 112
км/ч при разрешена 60 км/ч. Нарушението било установено с радар № 584 в 10:45
часа. След приспадане на толеранс от 3 км и на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата бил
издаден Електронен фиш сер. К № 3942546 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство в размер на 400 лева на Д.Л.Ш. с. на МПС за
нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП като е прието, че
същият се е движил със скорост от 109 км/ч и съответно превишението е 49
км/ч.
Към преписката са представени и приобщени
като доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция протокол за
използване на автоматизирано техническо средство от 19.08.2020 год., Клип № 13064
ведно със схема на мястото на извършване на нарушението, Протокол № 5-44-19 за
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, протокол за извършено обучение.
За да потвърди Електронния фиш Районният
съд е изложил следните мотиви:
При постановяване на своя акт Районният
съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че нарушението е извършено на посочената дата и час, както и че при издаване на
електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения или такива на
материалния закон. При отразяване на скоростта на движение на автомобила била
отчетена техническата грешка в размер на 3 км/ч. Изводът за наличие на
извършено нарушение се извеждал от събраните по делото доказателства. Обсъдени
са всички възражения на жалбоподателя за допуснати нарушения на наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
като същите обосновано са отхвърлени като неоснователни. Съдът е изложил мотиви
относно възражението за несъставяне на АУАН като е приел, че издаването на
електронния фиш в настоящия случай напълно съответства на нормата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП. Приел е, че определената глоба съответства на степента и
характера на нарушението, поради което е правилно определена. При такива мотиви
Районният съд е потвърдил електронния фиш за налагане на глоба.
Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е установил
фактическата обстановка като е формирал и съответни на
доказателствата правни изводи. От доказателствата събрани пред
първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 19.08.2020
год. в 10:45 часа на път І-6 км 363+500 в района на О. Т. с посока от г.С. за
г.Б. при въведено ограничение от 60 км/ч
с пътен знак В-26 за движение извън населено място с моторно превозно средство Ситроен
Ц 4 Пикасо с рег. № ******** било извършено административно нарушение за скорост,
установено и заснето с техническо средство № TFR1 -M 584, като водачът на лекия автомобил
управлявал същия със скорост от 112 км/ч при разрешена 60 км/ч. Това
обстоятелство е заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1 - М 584, видно от представения по делото снимков материал.
Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена в района на действие на
пътен знак В-26 (ограничение от 60 км/ч), което налага извода за допуснато от
водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива
въведен с чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма
вменява забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила
да превишават строго фиксирани стойности. В процесния случай касационният
жалбоподател е управлявал лекия си автомобил със скорост над допустимата
определена с пътния знак, а именно с 49
км/ч /след приспадане на 3 км/ч/.
В касационната жалба се твърди, че е
неправилен извода на съда, че жалбоподателят е извършил описаното в ЕФ
нарушение. Възразява се и срещу издаването на електронен фиш вместо съставянето
на АУАН. Настоящата инстанция намира възраженията за неоснователни. Както
правилно е приел районния съд от събраните по делото доказателства безспорно се
установяване извършването на нарушението. Жалбоподателят не ангажира доказателства
в подкрепа на твърденията си в касационната жалба, поради което съдът ги приема
за недоказани. Що се касае до второто възражение районният съд подробно се е
произнесъл по същото като изводите на първоинстанционният съд напълно се
споделят от настоящия, поради което няма да се преповтарят.
При горните изводи настоящата касационна
инстанция приема, че обжалваното решение
не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон и се явява правилно и
обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от
жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените
в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав,
поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може
да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от
обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност,
поради което и постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Както
се отбеляза по-горе, Районният съд не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както
и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени
от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд –
Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице.
В атакуваното решение Районен съд гр.
Сливен е направил обоснован извод за законосъобразност на Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К № 3942546 издаден от ОД на МВР Сливен, с който на Д.Л.Ш. за нарушение
по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2,
т. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400 лева.
По изложените съображения обжалваното
решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на ОД МВР
Сливен е направил искане за присъждане
на разноски по делото. С оглед изхода на
спора съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди Д.Л.Ш. да
заплати на ОД МВР Сливен разноски по делото в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.
2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260069/15.02.2021 год. на Районен съд
Сливен постановено по АНД № 1452/2020 год. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д.Л.Ш. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ОД МВР Сливен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ