Р Е Ш Е Н И Е
№ 387/11.5.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд -
Пазарджик в открито съдебно заседание от дванадесети април, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ШОТЕВА
и
секретар: Тодорка Стойнова, постави за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 95 на Административен съд Пазарджик по
описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ. Образувано е въз основа на жалба, подадена от Н.М.И. ***, чрез адв. П.Г., против Заповед № 1/04.01.2021г., издадена от Кмета на Община
Пазарджик, с която заповед е наредено да се премахне незаконен строеж „Жилищна
сграда в строеж“, с адрес с. ***.
С процесната заповед е наредено на жалбоподателя да
премахне незаконен строеж - "Жилищна сграда в строеж", находящ се в
поземлен имот с идентификатор 53335.700.749 по КККР в местност „Дъба",
землище на с.Огняново, общ.Пазарджик от Н.М.И. с адрес: ***.
В жалбата И. е посочил, че не е съгласен със заповедта от
Община Пазарджик за събарянето на строежа, посочил е, че строежа не е незаконно
строителство, а всъщност е основен ремонт на съществуваща къща, на неговия баща.
Моли жалбата му да бъде удовлетворена, т.е. да бъде отменена заповедта.
С оглед разпореждане дадено от Административен съд Пазарджик
е изпратена цялата административна преписка.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. Г..
В писмено становище моли заповедта да бъде отменена, тъй
като била издадена при съществени процесуални нарушения, както и при нарушение
на материалния закон.
Ответникът кмета на Община Пазарджик се представлява от
юриск. В., която моли жалбата на И. да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. В писмена защита излага подробни съображения. Претендират
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът извърши проверка за наличието на изложените в
жалбата основания за отмяна на процесната заповед, а на основание чл.168, ал.1,
във вр. с чл.146 от АПК провери служебно действителността и законосъобразността
на всички, посочени в този текст, основания.
От фактическа и правна страна съдът установи наличието на
следната обстановка:
Административното производство е отпочнато във връзка с
жалба с вх. №44-3452/06.11.2020 г. от А.А.В. от с.Огняново,общ.Пазарджик
относно незаконен строеж. Извършена е проверка на място и по документи от
служители на Община Пазарджик – Л. Х. – гл.специалист „СК“ в Дирекция
„архитектура“ при община Пазарджик и И. К. – гл.специалист „СК“ в Дирекция
„Архитектура“ при община Пазарджик - на
строеж и е съставен констативен акт №49/21.12.2020год., с който е установен
незаконен строеж: "Жилищна сграда в строеж", собственост на Н.М.И., в
поземлен имот с идентификатор 53335.700.749 по КККР в местност „Дъба",
землище на с.Огняново, общ.Пазарджик.
Имотът е собственост на Община Пазарджик - публична
общинска собственост, Земеделска територия, с начин на трайно ползване -
Пасище.
Със съставения констативен акт №48/21.12. 2020 г. е
установено, че:
Започнато е строителство на жилищна сграда с размери в
план 8,50м./8,70м., като са изпълнени ивични бетонови основи на височина 60см
над терена.
Изградени са частично тухлени зидове: вътрешни и външни
със средна височина до 2,30м. Заложени са фусове за колони.
Строежът не е захранен с вода и електричество.
От извършената проверка било установено, че извършител и
собственик на незаконния строеж е Н.М.И. с адрес: ***.
Строителството се извършва без одобрени проекти и без
разрешение за строеж, което е в нарушение чл.148, ал.1 от ЗУТ и в чужд имот,
без учредено право на строеж, в нарушение на чл.182 от ЗУТ.
Съставен констативен акт №49/21.12.2020год.
Така изпълненото строителство е строеж от пета категория
съгласно чл.137, ал.1 т.5 от ЗУТ.
Установено било, че строежът е изпълнен през 2007г., не е
завършен и за него са неприложими разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и §
127, ал. 1 от ПЗР ЗИД на ЗУТ за търпим строеж.
Констативен акт №49/21.12.2020год. е връчен лично на
извършителя на 22.12.2020 г., като в законоустановения срок не е постъпило
възражение срещу него, видно от приложения констативен протокол от 30.12.2020г.
С оглед на гореизложеното била издадена и процесната
заповед.
По делото е допусната и приета съдебно-техническа
експертиза, която не е оспорена от страните и съдът я цени като изготвена
компетентно и безпристрастно. От нея се установява, че поземлен имот с
идентификатор 53335.700.749, област Пазарджик, община Пазарджик, с. Огняново,
м. ДЪБА, вид собственост - Общинска публична, вид територия Земеделска,
категория 4, НТП Пасище е с площ от 2096 кв. м, стар номер 000463, съгласно Заповед
за одобрение на КККР № РД-18-279/31.08.2017 г. на ИД на АГКК и Заповед за
изменение на КККР № КД-14-60/22.06.2020 г. на ИД на АГКК.
Същият е при граници: от запад и юг - урбанизирана
територия на с.Огняново-второстепенна улица, от север и североизток - имот №
750-отводнителен канал, от изток-път от републиканската пътна мрежа
с.Огняново-с.Мало Конаре.
В северната част на П.И.№ 749 е запознат строеж на сграда
от основното застрояване с размери 8,50/8,65м.л. и застроена площ от 73,53
м.кв. Върху прилежащия терен са изпълнени ивични бетонови основи в правоъгълна
форма, с височина до 0,60м.л. и върху тях е изпълнена частична тухлена зидария
с варов разтвор на ограждащи стени и частична тухлена зидария с варов разтвор
на вътрешни стени, с дебелина от 0,25м.л. и със средна височина на стените до
2,00м.л. Строежът е незавършен и непокрит, същият не е канализиран, не е
водоснабден и не е захранен с ток.
По обезсиленият кадастрален и регулационен план на
с.Огняново от 1927г. и обезсиленият кадастрален и сега действащ регулационен
план на с.Огняново от 1967г. имота, описан в т.2, попада извън строителните
граници на населеното място - извън регулация в необозначен терен представляващ
земеделска територия. Същият не е заснет и отразен и не попада в околовръстният
полигон на населеното място и по двата отменени регулационни плана на с.
Огняново. Това са терените, които са в нерегулирани населени места или в още
нерегулирани части от селището, или земи дадени за ползване с различни
постановления на Министерския съвет и определени с околовръстен полигон
(затворена линия, очертаващи временни външни граници) и в частност земеделските
земи. Тези терени имат ограничени строителни възможности, а построеното в тях е
с временен статут, т.е. при бъдещо урегулиране или по други причини да се
наложи премахване на изградени сгради, огради, външни мрежи и проводи. Теренът,
върху който попада процесния строеж не е предвиден и в общ устройствен план на
населеното място, изготвен съгласно чл.105 от ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът
прие, че жалбата е подадена в срок от активно легитимирана страна. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При направената преценка за действителност и
законосъобразност въз основа на така установените факти на процесния ИАА съдът
взе предвид, че процесната заповед на Кмета на община Пазарджик е издадена на
основание чл.225 – 225а от ЗУТ с оглед недопускането и отстраняването на
незаконно строителство. В случая целта й е отстраняване на вече извършено
такова. Съгласно чл.225а, ал.1 от същия нормативен акт кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2, или на
части от тях. По делото няма спор, че процесният строеж попада в тази хипотеза
като такъв от пета категория и че именно кметът на общината /автор на
процесната заповед и ответник по настоящия правен спор/ е оправомощен да я
издаде по силата на тази разпоредба. Въз основа на така изложеното съдът
намира, че заповедта е издадена от компетентен орган и е действителна.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че единият от служителите, които са съставили Констативния акт
не е бил оправомощен, не е имал качеството на лице което може да извърши
проверката.До този извод жалбоподателя е стигнал, с оглед не поставянето на
дата на връчване на длъжностната характеристика на Х..Настоящият съдебен състав
счита, че това не може да е основание за незаконосъобразност на процесната
заповед, още повече, че липсата на дата на подписване на длъжностната
характеристика, не води до извода, че същата е подписана на много по-късна
дата. Освен това дали лицето е подписало или не длъжностната си характеристика
не води до извода, че то не е запознато с нея или че не е изпълнявало
задълженията посочени в нея.
Съгласно чл.225а, ал.2 от ЗУТ заповедта по ал.1 се издава
въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2. Видно
от гореизложеното такъв акт е съставен от служители за контрол по
строителството при общината – специалисти в Дирекция „Архитектура“. От
съдържанието на акта става по несъмнен начин ясно кога и какво са установили
проверяващите и че установените от тях и неоспорени факти са послужили като
фактически мотив за издаването на процесната заповед.
На засегнатото от ИАА лице е предоставена възможност за
участие в процедурата по издаването на заповедта.
Във връзка с така изложеното настоящият съдебен състав
намира, че е спазена процедурата по издаването на процесния административен
акт, не са накърнени права на заинтересованото лице, предоставена му е била
възможност да представи твърдения и доказателства в подкрепа на тезата си.
Заповедта съдържа всички необходими реквизити. От
съдържанието й става ясно каква е волята на нейния автор и какви са мотивите му
да се произнесе по начина, по който го е направил.
По отношение на материалната законосъобразност на акта
съдът взе предвид фактическото и правно основание за издаването му.
Разпореждането за премахване на строежа в посочения срок е мотивирано с това,
че за него няма строителни книжа и документи– „без издадени строителни книжа и
документи“, а разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ предвижда, че именно
такива строежи са незаконни и подлежат на премахване. На основание чл.137,
ал.1, т.5, от ЗУТ строежът е такъв от пета категория, т.к. съставлява строеж.
Независимо от категорията му, той може да се извършва само ако е разрешен съгласно
същия закон /чл.148, ал.1/, посредством издаване на разрешение за строеж за
този вид и категория обекти от главния архитект на съответната община /ал.2/.
ПАС намира, че по отношение на строежа не са налице
предпоставките той да се третира като търпим. Съгласно §.16 от ПЗР на ЗУТ
такива са строежите, извършени до 7 април 1987 г., които отговарят на съответни
изисквания, но по делото няма спор, че процесният е осъществен много след тази
дата. Неприложими спрямо него са и разпоредбите на ал.2 и 3, т.к. сградата не е
съществувала към 2012г.- видно е, че не става въпрос за надграждане на съборили
се стени на кирпичена къща, а за съвсем ново строителство , с бетонни основи.
По аналогични причини неприложим се явява и §.184 от ПЗР на ЗУТ и §.127 ЗИД на
ЗУТ от същия нормативен акт. Процесният незаконен строеж е реализиран след
посочените в тези разпоредби срокове.
Установи се, че именно жалбоподателя е възложител и
изпълнител на строежа – както се посочи по-горе става въпрос не за основен
ремонт на разрушили се стени на кирпичена къща, собственост на бащата на
жалбоподателя, а за ново строителство с бетонни основи.
Освен това същият е изграден както се установи и от
приетата по делото експертиза върху земя, която е земеделска и е публична
общинска собственост.
При този изход от правния спор е налице основание за
присъждане на направени от ответната страна разноски, съставляващи поискано своевременно юрисконсултско
възнаграждение. Страната е била представлявана надлежно по делото от назначен юрисконсулт.
Тези разноски
се явяват дължими на основание чл.78, ал.2, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и чл.143, ал.4 от АПК. С оглед
последните изменения в ГПК , те са в размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно, във вр. с ал.1 от АПК,
Административен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Заповед № 1/04.01.2021г. издадена
от Кмета на Община Пазарджик, с която заповед е наредено да се премахне
незаконен строеж „Жилищна сграда в строеж“, с адрес с.****.
ОСЪЖДА Н.М.И. с
ЕГН ********** *** да заплати съдебни разноски, съставляващи юрисконсултско
възнаграждение, на стойност от 100/сто/ лв.
Решението подлежи на
обжалване на основание чл.210 и по реда на чл.211 и сл. от АПК в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните чрез Административен съд Пазарджик пред Върховен административен съд.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните ведно
със съобщението.
СЪДИЯ:/П/