РЕШЕНИЕ
№
гр.Тетевен, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тетевенският
районен съд, първи състав, в открито заседание на петнадесети април през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ
: АНИ ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря Виолета Монова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.N 632 описа за 2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Искове с правно основание 422 във вр. с чл.415 ал.1ГПК
,в
условията на евентуалност чл.55 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „Е. РН”ЕООД , ,ЕИК ********* , седалище и
адрес на управление ,..................., представлявано от С.П. , чрез адв. М.Д.
*** , против А.В.В. ***, с цена на иска 10 000лв , в едно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-15.06.2018г и
разноските по заповедното производство по ч. гр.д.№535/2018г на ТРС и евентуално предявен иск с правно основание
чл.55 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди ,че
ответника дължи на ищеца сумата от 10 000лв за периода 04.04.2016г до
16.05.2018г тъй като последния е е бил в
трудово правоотношение с ищеца по силата
на сключения трудов договор №003 от 04.04.2016г., като трудовото му право-отоншение
било прекратено на със заповед №001 от 16.05.2018г на осн. чл.325 т.1 от КТ ,
по взаимно съгласие считано от същата дата.Претенцията на ищеца „Е. РН”ЕООД произтичала от това ,че на ответника в
качеството на служител по трудово правоотношение с РКО №021 от 04.04.2016г.дружеството
е предоставило служебен аванс от 10 000лв.,който аванс служителя не е
отчел нито по време на трудовото правоотношение ,нито при прекратяване на
същото, нито до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение към дата 15.06.2018г., нито
до подаване на настоящият иск. Моли съда да осъди ответника да им запрати
сумата от 10 000лв , в едно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК-15.06.2018г и разноските по заповедното производство
по ч. гр.д.№535/2018г на ТРС и
евентуално предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД.
В законо-установеният срок по реда на
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по иска, същия оспорва иска по
основание и размер , както и приложените по делото писмени доказателства по
съдържание и авторство,както и че не му е заплатено дължащото му се по закон
обезщетение при уволнение, но насрещен иск за неизплатени обезщетения при
прекратяване на ТПО не е предявяван с отговора на иска.Твърди ,че претендирания
от ищеца служебен аванс никога не му е изплащан като такъв , а по този начин се
изплащал извънредния труд на него и на другите му колеги извън сумите които им
дължал като възнаграждение за труд. Това бил начинът на работа на ищеца с неговите работници и те
били принудени да приемат този начин,ако
искали да получат заработените пари, както и начин работодателя да изписва разходи
за нуждите на неговото счетоводство., като се подписвали под такива „служебни
аванси”,без реално да са получили пари , за да осигурели разходи на фирмата за
счетоводството и процесния РКО№021/04.04.2018г. представлявал точно такъв
случай на изплатено полагащо му се възнаграждение за извършени от ответника СРМ
по обекти ,които му били изплатени по този начин и в по-голямата му част
представлявала посочената платена сума , като служебен аванс , която никога не
му била изплащана и която никога не я бил получавал за да я дължи. Оспорва РКО№021/04.04.2018г., както и положеният на
него подпис за който се твърдяло ,че негов. Твърди ,че сумата от 10 000лв
,ако му е била платена е трябвало да му бъде преведена по банков път съгласно
разпоредбите на закона.Оспорва изцяло и компютърната разпечатка за сумата от
10 000лв ,на която е записано неговото име.
В
съдебно заседание ищеца се представлява от адв.Д. от Пл. А.К. с пълномощно
представено по заповедното дело,
включващи правата по чл.422 от ГПК - и
поддържа предявените с исковата молба претенции по основание и размер и моли
съда да постанови решение с което да уважи исковете изцяло.В съдебно заседание
ответникът се явява лично и с адв И. от
САК с пълномощно по делото, който поддържа отговора на исковата молба .
С
определението по чл.140 от ГПК съдът е указал на ищеца ,че по направеното
оспорване на РКО №021/04.04.2016г. и представената компютърна разпечатка от м.
април 2016г , същите представляват частни документи и тежестта на доказване пада върху ищеца ,тъй
като той ги е представил и ако желае да се ползва от тях да ги представи в
оригинал и да проведе съответното доказване . В съдебно заседание от дата
18.02.2019г. ищецът е поискал назначаване на графическа експертиза , но
защитата на ответника е заявила ,че не държат на графическата експертиза тъй
като от свидетелските показания се е установило чий е подписа и признават ,че подписа върху РКО е на ответника /л.70 от делото/, поради което
ищцовата страна е оттеглила искането си за назначаване на графическа
експертиза.
По делото са разпитани от страна на
ищеца свидетелите Е.Б.Т. ,Н.П.Б., В.М.П.
, а от страна на ответинка Ц. В.В. и В.В.В..
От разпита на първата група свидетели от
страната на ищеца се установява ,че св. Елка Т. , която е счетоводител при
ищцовото дружество ,че управителя и се обажда , изготвял се трудов договор ,
книжата се носят за подпис при управителя
за да се подпишат и от работника ,
уведомявал се НАП , като отишла при управителя се подготвял
и ордера за служебния аванс на ответника
. Счетоводителката подписала ордера в графа главен счетоводител, и Н. / собственик на капитала на дружеството
, но не е управител , упълномощен е от управителя/ дал парите на ответника ,
които били 10 000лв , които били за
покупка на материали за обекти , които не били в гр. П.. Твърди ,че по
служебния аванс даден на ответника с РКО №021 /04.04.2016г. няма отчетени средства от ответника .
Свидетеля Н. Б. е собственик на капитала на дружеството и е упълномощен от
управителя с пълномощно с нотариално заверен подпис с рег.№5690 от 07.09.2015г. на нотариус С.И. с р-н на
действие гр. П. , рег.0516 на НК , потвърждава ,че в графа ръководител на РКО
№021 /04.04.2016г. подписа е положен от него, а в графа счетоводител от св.
Елка Т. , за сумата се е подписал ответника и той му е дал сумата от
10 000лв. от касата на фирмата , като технически този ордер го е съставила
неговата съпруга Бойка Б.ска ,която работела при ищовото дружество като
технически сътрудник.На даването на порите по процесния РКО присъствал и св. В.П.,
който потвърждава ,че св. Б. е дал парите на ответника , като там била и св.
счетоводителката Т. . Св.Б. заявява ,че
когато е даден аванса същия ден е подписан и трудовия договор с
ответника , също така с групата работници в която е бил и ответника работел
много добре , това са пари за материали , но от процесния аванс нищо не е
отчитано от ответника .
Разпитаните свидетели от страна на
ответника В. В. /брат на ответника /потвърждава ,че знае ,че става въпрос за
служебен аванс , които получили за един обект –жилищен блок „З” в гр. Л. .
Парите били дадени на брат му и ответника са е подписал, те така работели от
около 5 години.Парите се давали на ръка за да имат за разходи ,да започнат
обекти , накрая като завършвали се актувал обекта и приспадали този
аванс.Ответника поръчвал материалите от строителна борса „Кандев” в гр. Л..По
време на получаване от ответника на аванса този свидетел не бил назначен на работа , след като
започнали обекта някъде през м. май, подписвал се на ведомост за заплата и
после им давали парит,.заплащала им се на кв.м. , а заплатата била само по
договора. Процесните пари ответника и колегите му си ги разделили и останали
пари да зареждат буса ,с който пътуват.Заявява ,че заплатата му била 610лв , но
не би вършил строителната работа за тези пари, които получава като
заплата.Парите ,които получавали били по две хиляди лв. , но е имало и по три
хиляди и по четири хиляди лева, като приключат обекта работодателя им е давал
парите и те били доволни.Твърди ,че брат му бил отговорник бригадир и парите са
давали на брат му , а те помежду си ги оправяли.като получили процесната сума
не е имало да плащат материали и транспорт /л.68 ,р.3-4 от долу нагоре/. Твърди
,че е разговарял със св. Н. Б. , и той му казал ответника да даде 3 хил. лева и
да се разберат.Свидетелят В. В. излага ,че през м. април дошъл Н. Б. в гр. Л. , тогава санирали един блок и зад
блока имало орех там ответника се подписал и Б. му дал някакви пари-аванс.Тези
пари били дадени авансово от Н. Б. за да ги задържи на работа , парите били
дадени за труд ,а не за метериали, практиката за плащане на заплатите била
авансово , те получавали пари на акорд на кв.м. за свършена работа и така им е
плащано с ордер.По делото е представена справка от ищеца за извършени
строителни работи на територията на община Л. , подписана от управителя , но
същата по естеството си се явява частен свидетелстващ документ без материална
доказателствена сила ,от която ищеца черпи права.По делото е изготвена и
икономическа експертиза , съобразно която РКО№021 /04.04.2016г за сумата от 10 000лв. е осчетоводен в
счетоводството на дружеството и същото
съществува в оборотната ведомост и главната книга от 2016г,2017г.,2018г., което означавало ,че
сумата не била върната.Експертизата не може да установи за какво е сумата от
10 000лв , но щом били в с-ка 422 подлежали на отчитане –може да бъдат
върнати като пари , можело и като разходи . Пояснява ,че аванс по КТ се дава с подпис
в разчетно платежна ведомост , но се записва аванс за работна заплата
.заплатата на работниците ищецът изплащал в брой.
Тетевенският
районен съд, като съобрази приложимия закон, намира за установено от правна
страна следното:
Първоначалните искове са
предявени по реда на чл. 422 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
месечен срок от уведомяването на 05.07.2018г.
му за подадено възражение,
исковата молба изпратена по пощата с клеймо 19.07.2019г поради което се
явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Безспорно по делото е установено ,че
ответникът А.В.В. е бил в трудови правоотношения с ищеца „Е. РН”ЕООД по силата на сключения трудов договор
№003 от 04.04.2016г.,същия е бил назначен на длъжност „кофражист”, с 8 часово
работно време и раб. заплата от 580 лв , с допълнително споразумение към
договора от дата 01.10.2017г ответника е назначен на длъжност „хидроизолаторчик”.
Трудовото правоотношение на ответника е прекратено със заповед №001 от
16.05.2018г на осн. чл.325 т.1 от КТ , по взаимно съгласие считано от същата
дата.Претенцията на ищеца „Е. РН” ЕООД
произтича от това ,че на ответника в качеството на служител по трудово
правоотношение с РКО №021 от 04.04.2016г. дружеството е предоставило служебен
аванс от 10 000лв.Безспорно по делото се доказа ,че ответника е получил от
ищцовото дружество сумата от 10 000лв с РКО №021/04.04.2016г. В районен
съд Тетевен е било образувано ч. гр.д.№535/2018г по подадено от настоящият ищец заявление по
чл.410 от ГПК , като съдът е издал заповед за изпълнение № 276 от 15.06.2018г ,
като е разпоредил А. Валетнитон В. да
заплати на „Е. РН”ЕООД сумата от 10 000лв главница и законна лихва начиная от
15.06.2018г., 202,97лв за държавна такса и сумата от 580 лв. за адвокатски
хонорар. Като вземането произтича от невъзстановен служебен аванс по
РКО№021/04.04.2016г.
От свидетелските показания безспорно се
доказва ,че сумата от 10 000лв е получена от ответника по делото , спорен
е въпроса за какво са предоставени тези пари на ответника. По делото не се
доказа ,че тази сума е предоставена за извънреден труд или др. вид труд по ТПО
на ответника или на другите работници които са работили с него в гр. Л..
Свидетелите от страна на ищеца твърдят ,че това е служебен аванс за материали ,
св. В. В. /брат на ответника потвърди ,че знае ,че става въпрос за служебен
аванс , които получили за един обект –жилищен блок „З” в гр. Л. . Парите били
дадени на брат му и ответника са е подписал, те така работели от около 5
години.Парите се давали на ръка за да имат за разходи ,да започнат обекти ,
накрая като завършвали се актувал обекта и приспадали този аванс, това са пари
за разходи , които не са отчетени, не се доказа ,че и процесната сума е била за
заплащане на акорд на кв.м. както твърди и св. В..
В заключение се налага изводът, че получените от
ответника средства с основание депозит или служебен аванс не са възнаграждение,
което му се дължи за извършена работа, а представляват дружествени средства,
чието отчитане той дължи .Въз основа на изложеното съдът приема, че
претендираната от ищеца сума в размер на 10 000лв. представлява вреда с
неустановен произход, т. е. липса, тъй като не се установява по каква причина
сумата не е била върната, респ. отчетена. Вината на работника или служителя се
предполага и в негова тежест е да докаже, че в случая няма такава. Ответникът
не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което следва да се приеме,
че претенцията на дружеството за сумата 10000 лв. е основателна и следва да бъде
уважена изцяло.
Следва да се признае за установено, че ответникът дължи законната лихва върху
описаните суми за периода от 15.06.2018г. (датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда) до окончателното им изплащане.
Поради
уважаването на главния иск, предявеният евентуален такъв не следва да бъде
разглеждан.
Ищецът
е направил искане за присъждане на разноски по делото, което с оглед
основателността на претенциите му, на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъде
уважено и ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер
200лв. за държавна такса , 300лв депозит за вещо лице , както и разноските по
заповедното производство 200 лв. ДТ за заповедно производство и 580 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение .
Мотивиран от
изложеното Тетевенският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 ГПК , че А.В.В. ЕГН ********** *** дължи на„Е. РН”ЕООД , ,ЕИК ********* ,
седалище и адрес на управление ,................... сумата от 10 000 лв. / десет хиляди / лв. главница за служебен
аванс получен по ьрко№012/04.04.2016г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –15.06.2018г. до
окончателното й погасяване, за която сума е издадена Заповед № 276 от 15.06.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 535 по описа
на ТРС за 2018г.
ОСЪЖДА А.В.В.
ЕГН ********** *** Да заплати на „Е. РН”ЕООД , ,ЕИК ********* ,
седалище и адрес на управление ,................... сумата от 200лв. за държавна такса , 300лв депозит за вещо лице
, както и разноските по заповедното производство по ч. гр.д. №535/2018г на
Р.С.Тетевен от 200 лв. ДТ за заповедно
производство и 580 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред ОС-Ловеч .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :