О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........07.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно
заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 827
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано
по частна жалба на „Профи Кредит България” ЕООД, гр.
София против Разпореждане № 10558/12.03.2020
г. на ВРС по ч.гр.д. № 1298/2020 г. по описа на същия съд, в частта, с която
подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу А.И.М. с ЕГН **********, е отхвърлено за сумата от 3001,20 лева – неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, сумата от 1316,91 лева – лихва за
забава върху главниците /по договора за кредит и споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги/ за периода 27.09.2017г. до 26.08.2019г.
Жалбоподателят счита
разпореждането за незаконосъобразно. Навежда твърдения, че в производството по
чл. 410 от ГПК съдът следи само за неравноправност на клаузите в потребителски
договор, но не и за валидност на сделката поради нарушение на закона или
добрите нрави. Поддържа, че заповедният съд не е направил задълбочен анализ на
кумулативните критерии за неравноправна клауза, не е отчел разпоредбата на
чл.145, ал.2 от ЗЗП, както и че цената на услугата е изключена от преценката на
съда. Излага, че споразумението има за предмет услуга, която не е част от
обичайната дейност по кредитиране и се извършва в полза на потребителя, тъй
като за него са ползите, че няма да плаща определен брой погасителни вноски или
че ще плаща същите, но в по-нисък размер. Сключването на споразумението не е
задължително условие за отпускането на кредита, а опционално, по избор на
потребителя, което изключва неравноправния му характер. Възнаграждението за
допълнителния пакет услуги не следва да се отчита при изчисляването на ГПР, тъй
като същият не е част от общите разходи по кредита, а осигурява възможност на
длъжника да влияе на съществените характеристики на договора. Ползването на
услугите е гарантирано при спазване на посочените в ОУ изисквания и не зависи
от дискрецията на кредитора. Длъжникът е ползвал
закупените допълнителни услуги, тъй като е ползвал и получил приоритетно
разглеждане на искането си за отпускане на потребителски кредит. Поради това не
следва да се приеме, че плащането на цената е предварително. Претендираната такса за извънсъдебно събиране на кредита не
попада в приложеното поле на чл.10а от ЗПК, тъй като действията на кредитора
при неизпълнение на задълженията по договора не са такива по усвояване и
управление на кредита. Нещо повече, тези разходи изрично са изключени от ГПР с
разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗПК. Прави се искане за отмяна на разпореждането
в обжалваната част и уважаване на заявлението.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът
констатира следното:
Производството по ч.гр.д. № 1298/2020 г. на Районен съд Варна, е образувано по заявление
на „Профи
Кредит България” ЕООД, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника А.И.М. с ЕГН **********, за следните суми: 2690.86 лева, дължима главница по договор
за потребителски кредит № **********/ 18.08.2017г., 1056.72 лева, договорна
лихва за периода 26.01.2018г. до 26.08.2019г.; 3001,20 лева – неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, сумата от 1316,91 лева – лихва за забава върху главниците
/по договора за кредит и споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги/ за периода 27.09.2017г. до 26.08.2019г.
Според съдържащото се в
т.12 от заявлението описание на задължението за възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги, страните по договора за кредит са подписали
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на
което длъжникът дължи възнаграждение, което става изискуемо с подписването му.
Според кредитора страните са се съгласили задължението да се разсрочи за срока
на договора на равни месечни вноски, платими на падежа на анюитетите.
По отношение на лихвата за забава в заявлението и уточняващите молби от
20.02.2020г. и 06.03.2020г. след двукратно дадени от съда указания се посочва,
че се дължи върху цялото просрочено задължение, включващо главница по договора
за кредит и възнаграждение по споразумението, като не се начислява по отделните
пера на общото задължение по процесния договор.
С обжалваното разпореждане подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е отхвърлено на основание чл. 411, ал.2, т.3
от ГПК по отношение на вземането за възнаграждение за допълнителен пакет услуги
поради противоречие на искането със закона и по-конкретно чл.10а, ал.1 и чл.19,
ал. 4 от ЗПК, а по отношение на лихвата за забава – поради нередовност на
заявлението.
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна,
като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите
нрави или на неравноправна клауза. Следователно в заповедното производство
съдът осигурява реализация само на правнозащитими
права.
Видно е от
договора за кредит, че същият е отпуснат за сумата от 3000 лева. С
представеното по делото споразумение от 18.08.2017г. кредитополучателят е
избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, който не е задължително условие
за отпускане на кредита или за получаването му при предлаганите условия, като
възнаграждението за него е в размер на 3601.44 лева, а вноската по него – 150.06
лева. Видно е и че стойността на пакета е добавена изначално в погасителния
план, представляваща неразделна част от договора за кредит.
От
представеното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, се
установява, че негов предмет е задължението на кредитора да предостави на
клиента, по негово искане и при изпълнение на изискванията залегнали в ОУ, една
или всички от посочените услуги: - приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; - възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; - възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; -
възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
Съдържанието на
допълнителния пакет услуги се изчерпва с възможности на последващо
предоговаряне на отделни клаузи. Изменението на двустранна сделка е
действително единствено по съгласие на страните, т.е. винаги е обусловено от
насрещната воля на кредитора. Доколкото споразумението не урежда потестативни права на длъжника да предизвика изменение на
договора с едностранно изявление, не би могло да се приеме, че се касае за
гарантирани възможности за преференции. С правото да иска изменение на договора
разполага всяка от страните по обигационното
правоотношение и без това да е предвидено изрично в договора, поради което уговорянето на допълнително възнаграждение за упражняването
на призната от правото възможност противоречи на добрите нрави. По отношение на
услугата „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“
изначално липсва яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в
случай, че не бъде избран допълнителен пакет.
Стойността на
допълнителния пакет услуги не е отчетена при формиране на ГПР, свободата при
определянето на който е ограничена с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 3 ЗПК. Предвиждането на отделно заплащане за пакет услуги, без да е налице
сигурност в тяхното предоставяне и начисляването на стойността му още при
сключване на договора като част от погасителната вноска, представлява индиция за стремеж към заобикаляне на цитираното
ограничение и води до противоречие на сключеното допълнително споразумение с
императивните норми, предвиждащи защита на потребителите при сключване на договори
за потребителски кредит.
Отделно от
това, размерът на възнаграждението за допълнителен пакет услуги надхвърля главницата
по кредита, което е неоправдано и създава предпоставки за неоснователното
обогатяване. Предвиждането на отделно заплащане на цена за допълнителния пакет
услуги, води до значително оскъпяване на кредитирането, което не е обявено на
кредитополучателя по надлежния начин.
По изложените съображения
съставът на въззивния съд приема, че по отношение на
коментираната претенция за възнаграждение за допълнителен пакет услуги заявлението
подлежи на отхвърляне на основание чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.
По отношение на
претендираната лихва за забава се констатира
нередовност на заявлението, която е останала неотстранена независимо от
двукратно дадените от първоинстанционния съд надлежни
указания. Липсва диференциация на акцесорната
претенция за мораторна лихва спрямо предявените със
заявлението две главни вземания, произтичащи от различни договорни основания.
Самостоятелният характер на договора за кредит и споразумението за предоставяне
на допълнителен пакет услуги обуславя възникване на отделни вземания с различен
произход, независимо от техническото им обединяване в общ погасителен план,
което налага да бъде разграничена по размер и период и дължимата върху всяко от
тях лихва. По изложените съображения в тази част заявлението подлежи на
отхвърляне на основание чл.411, ал.2, т. 1 от ГПК.
Като е достигнал
до идентичен краен извод, първостепенният съд е постановил законосъобразен и
правилен акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 10558/12.03.2020 г. на ВРС по ч.гр.д.
№ 1298/2020 г. по описа на същия съд, в частта, с която подаденото от „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А.И.М. с ЕГН **********, е отхвърлено за сумата от
3001,20 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, сумата от
1316,91 лева – лихва за забава върху главниците /по договора за кредит и
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги/ за периода
27.09.2017г. до 26.08.2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.