Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 18.04.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Д. Шостак при ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 49 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт Ив. С., срещу Решение № 260102/29.12.2021г. на Районен съд –
Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 394/2020г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 20-0323-000781/23.10.2020г.,
издадено от Началника на РУ - гр. В. Преслав при ОД на МВР - Шумен, с което на А.Д.В.,***,
за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището относно безспорната установеност на приписаното на лицето
нарушение, аргументирайки тезата за наличие на виновно осъществено от него
деяния, несъобразено с изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Поради това
отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на процесното НП.
Претендира присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание касаторът се
представлява от главен юрисконсулт С., която поддържа сочените отменителни
основания.
Ответната страна, А.Д.В.,
депозира писмен отговор на касационната жалба чрез адвокат А.Т.от Адвокатска
колегия – София, в който излага доводи за недопустимост на оспорването.
Обективира и тезата за неоснователност на отменителната претенция на касатора.
С оглед на изложеното претендира касационната жалба да бъде оставена без
разглеждане, а в условията на алтернативност да бъде оставена без уважение.
Отправя се и искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК, от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. В тази връзка съдът не кредитира твърденията на ответника за
недопустимост на оспорването, предвид депозирането му от ненадлежна страна,
доколкото съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН /в относимата редакция/, при
разглеждане на делото пред районния съд се призовава учреждението или
организацията, чийто орган е издал наказателното постановление – в случая ОД на
МВР - гр. Шумен, предвид факта, че НП е издадено от началника на РУП - гр. Велики
Преслав при посочената ОД на МВР. Освен това, видно от материалите по делото се
установява, че като страна в производството пред районния съд е била
конституирана именно ОД на МВР - гр. Шумен, до която са били адресирани
призовките и съобщенията по делото, като това е и учреждението, комуто
въззивният съд е възложил заплащането на разноски с оглед изхода от спора.
Поради това депозираната касационна жалба от ОД на МВР – Шумен, чрез главен
юрисконсулт С., представител по пълномощно на директора на ОД на МВР – Шумен и
на началника на РУ – Велики Преслав при ОД на МВР – Шумен, се явява допустима,
и доводите на ответната страна за недопустимостта на оспорването не могат да
бъдат споделени.
Разгледана по същество,
касационната жалба се основателна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 07.08.2020г. около
09.10 часа в Община Велики Преслав, обл. Шумен по път първи клас № 7, км
140+117 Омуртагов мост, А.В. управлявал лек автомобил л. а. „Ф.К.“ с рег. № *******,
собственост на К.Р.Д..
На посочената датата и
място полицейските служители П.П.и И.К.при РУ – Велики Преслав видели
автомобила и то управляван от В. и го спрели за проверка. При проверката освен
собствеността на автомобила и самоличността на водача било установено, че
служебно била прекратена регистрацията на превозното средство, поради
нерегистрирането му след закупуване в законовия на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 30.07.2020г.
За установеното свидетелят
П.П.съставил на водача АУАН за нарушение чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. След
постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство от РП - Велики
Преслав с постановление от 07.10.2020г. и въз основа на акта било издадено и
обжалваното пред районния съд НП.
При така установената фактическа обстановка
районният съд достигнал до извод, че при съставянето на АУАН и издаване на НП
не са допуснати нарушения на процесуалния закон и не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. При
извършения анализ на приобщените доказателства съдебният състав достигнал до
извод, че нарушението, за което е санкциониран водача, е извършено от обективна
страна. Независимо от това, съдът посочил, че по делото липсват доказателства,
установяващи, че водачът е бил надлежно уведомен от собственика на автомобила
за прекратяването на регистрацията на превозното средство, за да може да
съобрази поведението си с изискванията на закона. Поради това съдът счел, че не
се доказва наличието на виновно поведение от страна на санкционираното лице,
поради което решаващият състав на районния съд отменил атакувания пред него
правораздавателен акт.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият касационен състав напълно
споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, но не и направените
въз основа на нея правни изводи и съответно намира за незаконосъобразен и
постановения с обжалваното решение краен резултат.
Шуменският административен съд намира
за неправилен извода на районния съд, че привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице – ответникът по касация в настоящото производство, не е
осъществил състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от
субективна страна. В тази връзка съдът съобрази следното:
С разпоредбата на чл. 140, ал. 1,
изр. 1 от ЗДвП /изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г./,
законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и
чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата, при
промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и
подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към
заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а
според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при
изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в
свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване
срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“.
Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС,
лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжен да регистрира
превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при
ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според
която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите
документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в
регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1
регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в
срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса /постоянен
или временен/ от съответния митнически орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от
своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и
лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което
управлява пътно превозно средство.
По делото не е спорно
обстоятелството, че на посочените в НП дата и място А.В. е управлявал лек
автомобил „Ф.К.“ с рег. № *******, собственост на К.Р.Д., поради което е имал
качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил
управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към
датата 30.07.2020г., е било със служебно прекратена регистрация. Установено е и
че автомобилът е собственост на друго лице, майка на водача, което
обстоятелство се установява от попълненото от А.В. сведение.
Прекратяването на регистрацията на
описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система,
считано от 30.07.2020г. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза
настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради
което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването
на регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито
чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на
регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.
Установените по делото факти и
анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус
обосновава извод, че водачът е осъществил виновно вмененото му нарушение.
Същият след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, респективно
към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен
да се осведоми от неговия собственик /от лицето, което му го е предоставило за
управление, дали автомобилът има действаща регистрация. Най-малкото, което е
могъл да направи, е да провери предадените му с автомобила документи и в
частност свидетелство за регистрация на въпросното МПС и договор за покупко –
продажба и да установи какви данни са вписани досежно собственика на
автомобила. При това положение касационният състав намира, че А.В., като
правоспособен водач, задължен да познава установения правов ред, уреждащ
управлението на превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване
е могъл и е следвало да прегледа документите на автомобила /свидетелството за
регистрация и договор за покупко – продажба, въз основа на който майка му се
легитимира като собственик на превозното средство/ и да съобрази
несъответствието между тях, при което да установи, че е налице промяна в
собствеността на автомобила, при която не е изпълнено задължението за пререгистриране
на превозното средство в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР. Законова
последица от неизпълнение на това задължение е прекратяване регистрацията на
МПС - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, по арг.
от чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Като не е сторил това, е проявил небрежност, а това
обосновава и вината му.
Съгласно правната теория, вината има
две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две
форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана
непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването
на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като
е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение
не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо
деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, ответникът следва да носи
административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като незнанието на закона не
оправдава никого. Независимо, че водачът В. не е бил собственик на автомобила,
а само го е управлявал, същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП
последиците при бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки
правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата,
отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени
пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано
по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая
е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат ответника да
прояви активност и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно
регистриран.
Ирелевантно за отговорността на водача
е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на
автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. На водача на
автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е
регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не
са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед
разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината
и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай,
както се каза и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от ответника автомобил
е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него
непредпазливост под формата на небрежност.
Касационният състав приема, че
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Наложените санкциите – „глоба“ в минималния
размер от 200 лева и лишаване от правоуправление за минималния срок от 6
месеца, са определени в минимален размер. Не са налице основания за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед на това, оспореното от
санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно и същото
неправилно е отменено от районния съд.
Обобщавайки изложеното Шуменският
административен съд приема, че при постановяване на обжалваното съдебно
решение, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, касационното
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от НПК – не е
приложен правилно материалният закон, което е основание за неговата отмяна,
респективно за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.
При този изход на спора, основателна
се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ ответникът следва да бъде осъден да
заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева в полза на ОДМВР – Шумен за
процесуална защита в хода на настоящото касационно производство.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260102/29.12.2021г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 394/2020г. по описа на
съда и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-0323-000781/23.10.2020г.,
издадено от Началника на РУ - гр. В. Преслав при ОД на МВР - Шумен, с което на А.Д.В.,***,
за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА
А.Д.В. да заплати на ОД на МВР –
Шумен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 18.04.2022 г.