№ 19640
гр. С...я, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С...ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110165044 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Л. З. Л., ЕГН
**********, с адрес ..., чрез пълномощника си адв. С. Д., със съдебен адрес ..., против „...“
АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от В.Т.- изпълнителен
директор.
В исковата молба ищцата излага твърдения, че на нейно име е открита партида в
ответното дружество с абонатен № ... за имот, находящ се в гр. С...я, ул. „...“ № 15, на която
са начислени сумата от 653,73 лв., представляваща главници и мораторни лихви по фактури,
издадени в периода от 20.07.2015 г. до 26.05.2016 г. Поддържа, че при справка в
счетоводството на ответното дружество ищцата е установила, че процесните суми
продължават да се водят дължими по партидата на исковия имот. Посочва, че служител на
ответника я е уведомил, че при незаплащане на процесните суми последните ще бъдат
събрани по принудителен ред чрез съдебен изпълнител. Навежда възражение за изтекла
тригодишна давност за вземанията, поради което иска да бъде установена недължимостта на
оспорените суми.
Като излага тези доводи, пълномощникът на ищеца обуславя правния интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за признаване за установено на
недължимостта на вземането в размер на 653,73 лв., представляващо претендирана от
ответника стойност по фактури, издадени в периода от 20.07.2015 г. до 26.05.2016 г., поради
погасяване правото на принудително изпълнение върху същите.
С исковата молба ищцата не ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата на се явява и не изплаща представител. Депозира
писмено становище, с което поддържа предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който
признава предявения иск по основание и размер, като излага становище, че паричните
вземания, предмет на отрицателния установителен иск, са погасени по давност. Не изразява
становище по ищцовите доводи, че Л. Л. не е потребител на В и К услуги, както и че до
водоснабдения имот не са доставяни такива услуги. Ответникът оспорва искането на
1
процесуалния представител на ищцата за присъждане на адвокатски хонорар при условията
на чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като Л. Л. не представя доказателства, че е
материално затруднено лице.
С отговора ответникът не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен
представител.
Въз основа на данните по делото и становищата на страните, съдът намира
предявеният отрицателен установителен иск за допустим и основателен, предвид следните
съображения:
Ищцата не ангажира доказателства, че ответното дружество е начислило и
осчетоводило задължения за периода от 20.07.2015 г. до 26.05.2016 г., но доколкото
ответникът не оспорва това обстоятелство, съдът приема, че в счетоводството на „...“ АД са
отразени задължения на Л. Л. за посочения период, поради което искът е допустим.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съдът обосновава извода си за основателност на исковата претенция въз основа
направеното признание. Освен това, по делото не се събраха доказателства, че от момента
на падежа на задълженията ответното дружество е предприело действия, които да прекъснат
давността по смисъла на чл. 116 от ЗЗД. Ето защо и доколкото се касае за периодични
задължения, същите са погасени с изтичането на тригодишен срок от падежа им. Предвид
тези съображения и направеното признание, съдът счита отрицателния установителен иск за
основателен.
С оглед установяването на основателността на иска поради изтекла погасителна
давност, съдът счита за безпредметно обсъждането на останалите доводи на ищеца,
обуславящи недължимостта на процесните парични суми.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на предявения
отрицателен установителен иск в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени
направените от ищцата разноски за заплащане на държавна такса в размер на 50 лв., както и
да бъде осъден ответника да заплати на адвокат С. Д. адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв. за предоставената от нея безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38 ал. 1 т.
2 от Закона за адвокатурата. Според съда, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78
ал. 2 от ГПК. Цитираната процесуална норма предвижда кумулативното наличие на две
предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото, а
именно: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В случая е
налице само второто изискване – признание на иска от ответната страна.
Извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от предявяването на
иска, инициирал настоящето производство. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не
трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В
настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият демонстрира претенция по
отношение на погасените по давност задължения, начислявайки същите като дължими.
Възражението за изтекла в полза на длъжника погасителна давност представлява субективно
потестативно право, което може да се упражни само по съдебен ред, поради което именно
предявяването на отрицателен установителен иск е способ длъжникът да защити правото си
да осуети възможността на кредитора да претендира по съдебен ред погасени по давност
вземания. Правният интерес в случая се извежда от установяване със сила на пресъдено
нещо между страните кои вземания, за кой период и в какъв размер са погасени по давност.
Ответникът не следва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на
ищеца, признанието на иска не е достатъчно да се освободи ответникът от отговорността за
2
разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение
№ 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11105/2017 г.).
Водим от горното и на основание чл. 237 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от Л. З. Л., ЕГН **********, с адрес ... против „...“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ..., представлявано от В.Т. - изпълнителен директор,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от
653,73 лв. (шестстотин петдесет и три лева и седемдесет и три стотинки), представляващо
претендирана от ответника стойност по фактури, издадени в периода от 20.07.2015 г. до
26.05.2016 г. по партида с клиентски номер ....
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от
В.Т. - изпълнителен директор да заплати на Л. З. Л., ЕГН **********, с адрес ..., сумата от
50 лв. (петдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на
държавна такса.
ОСЪЖДА „...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от
В.Т. - изпълнителен директор да заплати на адвокат С. Й. Д. сумата от 400 лв. (четиристотин
лева), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска
помощ по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез С...йски районен
съд до С...йски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на
страните.
Съдия при С...йски районен съд: _______________________
3