П Р О Т О К О Л
№ 495 / 15.05.2017 г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно
отделение
На петнадесети
май две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕН СЪДИЯ:
АСЕН ПОПОВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: В.И.Н. АСЕНОВА – ШИТОВА
Г.Ф.
При секретар ДАНИЕЛА Т.
С участието на прокурор АНТОНИЯ ИВАНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Даскалова
ЧНД № 439 по описа за 2017 година
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Осъденото лице В.П.Ф. – редовно призован, явява се лично, като се води от Затвора - Варна.
Началника
на Затвора - Варна – Й. Й.– редовно призован, не се явява. За него се явява
гл. инсп. М. П..
Гл. инсп. П.: Представям Заповед № 102/09.05.2017 г. на Началника на Затвора – Варна, с която същият ме упълномощава да го замествам.
Свидетелите:
А.Х.К. – редовно призован, явява се лично;
В.Т.Д. – редовно призован, явява се лично.
Осъденото
лице Ф.: Не желая
да адвокатска защита, както съм заявил и в декларацията.
Прокурорът: Не са
налице пречки, моля да дадете ход на делото.
Гл. инсп. П.: Да се даде
ход на делото.
Осъденото лице Ф.: Да се даде
ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
СЪДЪТ
отстранява свидетелите от съдебната
зала.
Осъденото лице Ф.: Поддържам молбата си, с която моля да ми бъде заменено наказанието
„доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“. Депозирал съм още една
молба, с която моля да бъдат допуснати като свидетели по делото лицата А.К. и В.Д..
Поддържам и тази молба, като моля те да бъдат разпитани в днешното съдебно заседание.
Прокурорът: Противопоставям се на събирането на тези доказателства, тъй като не е
ясно какво точно ще бъде доказано посредством свидетелските показания. Лишеният
от свобода изтърпява наказание „доживотен затвор“. Няма с какви свидетелски
показания да бъдат доказвани други факти извън тези, които се съдържат в
неговото затворническо досие, които биха имали значение за произнасянето на
настоящия състав.
Осъденото лице Ф.: /реплика/ А.К.
е проповедник в Затвора – Варна. Той може да Ви каже много неща за мен. В. е
психолог в групата, която водят и също има наблюдения спрямо мен и би могъл да Ви
помогне при вземане на решението.
Гл. инсп.
П.: Да бъдат изслушани свидетелите К. и Д..
СЪДЪТ, след съвещание
намери, че за изясняване на фактическата обстановка по делото е необходимо да
бъдат събрани и гласни доказателствени средства, поради което и молбата на
осъдения Ф. за допускане до разпит като свидетели на лицата А.Х.К. и В.Т.Д. е
основателна, поради което и
О П Р Е Д Е
Л И:
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ в качеството на свидетели А.Х.К. и В.Т.Д..
СЪДЪТ докладва
постъпили от Затвора – Варна становище от инсп. Г. К.;
становище от Началника на Затвора – Варна; становище от инсп.
Н. Н.; становище от гл. инсп. М. П.; психологическо
заключение и психологически въпросник за оценка на криминогенното мислене.
Прокурорът: Запозната съм. Да се приемат.
Гл. инсп. П.: Да се приемат.
Правя уточнение,
че психологическото заключение и въпросникът са изготвени от Ю.Т., тъй като тя
е единственият инспектор - психолог в Затвора – Варна.
Осъденото лице Ф.: Да се приемат.
СЪДЪТ намира
писмените доказателства за относими и допустими към предмета на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА
към материалите по делото писмо от Затвора – Варна с Рег. № 741/92 от
10.05.2017 г., ведно със становище от инспектор Г. К. – ИСДВР на I-ва група с Рег. № 118 от 05.05.2017 г.; становище на Началника на Затвора от 10.05.2017
г.; становище № 119 от 05.05.2017 г. от инсп. Н. Н. – организационен ръководител - Сектор СДВР на
Затвора - Варна; становище Рег. № 120 от 09.05.2017 г. от гл. инспектор М.
Ангелов П. – зам. началник „РНОД“; психологическо заключение за лишения от
свобода В.П.Ф. от 04.05.2017 г., изготвено от инспектор - психолог и
психологически въпросник за оценка на криминогенното мислене на лишения от
свобода В.П.Ф. от 03.05.2017 г.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите:
Свидетелят А.Х.К. – на 53 год., български гражданин, със средно образование, неосъждан, без родство с молителя Ф..
СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК
и същият обещава да говори истината.
Свидетелят К.: Представлявам Евангелската Петдесятна Църква и
провеждам религиозни сбирки в Затвора – Варна всеки четвъртък.
Познавам В.Ф. от
3 години – от момента, от който започнах да провеждам тези сбирки в Затвора -
Варна. Контактувам с него всеки четвъртък. По принцип с него се
запознахме, защото той се води клисар в Затвора – Варна и той е организатор на
тези църковни сбирки и момчетата се събират там под негово ръководство. С тези
сбирки затворниците се въвеждат във вероучение, провеждат се семинари под
формата на въпроси и отговори за това какво е вярата, Бог, в общи линии
вероучение.
Аз не мога да
правя анализ на личността на В., но ако ми дадете възможност искам да разкажа една
история по време на големия ремонт в Затвора – Варна, която ме впечатли много.
Наложи се около 30 затворника да бъдат преместени в киносалона. Тези затворници
бяха поверени на В.Ф.. Онова, което много силно ме беше впечатлило е
организацията там. Тъй като бяха в общо помещение той ги беше научил да си
помагат взаимно и да се подкрепят, да си разменят храна и неща от първа
необходимост и сякаш се породи някакъв християнски дух, като в християнска
комуна. След като всичко приключи много от тях искаха ако е възможно да останат
в негов коридор и да останат пак под негово ръководство. Тъй като ремонтът във
Варненския затвор беше много радикален и голям и трябваше затворниците да бъдат
преместени. Там, в киносалона живееха 30 човека на едно място, за да може да се
проведе ремонтът в Затвора. Това продължи около 4 – 5 месеца.
По принцип В. е
организатор на сбирките и въведе доста от момчетата по пътя на вярата.
Въвеждането е малко сложно като израз, по-точно ги покани да познаят вярата. В
тези моменти има много събеседване, има моменти на откровение, има изповеди –
това, което е типично за духовността и вярата.
Опознал съм В.
като човек до колкото ми е позволил. Той е в затвора за убийство, говорили сме
по тази тема. Не се ангажирам да правя анализ на неговата личност. Моите
впечатления са, че човек се променя само ако иска. Мисля, че у В. е започнал
някакъв процес на промяна и то е защото той иска тази промяна. Това е което
мога да кажа.
Страните
заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
Свидетелят В.Т.Д. – на 54 год., български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, без родство с молителя Ф..
СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК
и същият обещава да говори истината.
Свидетелят Д.: С В.Ф. се познаваме в рамките на програмите по линия на Наблюдателна комисия
към Община Варна. Работя за неправителствена организация „Алтруист“, която
изпълнява програми в Затвора – Варна по реабилитация и в подкрепа на затворници
в Затвора – Варна. В. е от хората, които бяха в една от първите ми групи.
Повече от 5 години вече се занимавам с тази дейност. До сега не съм правил
подобно нещо, но мисля, че нещата тук, при този човек стоят по съвсем различен
начин. Касае се за човек, при който ценностната система вече е коренно преформулирана
и изместена към зрелите християнски ценности, които той поддържа и респективно
подкрепя спрямо другите затворници. Няма човек в Затвора – Варна, с който да
съм комуникирал и да е работил и да не е казал, че В. му е помагал и го е
спасявал в много ситуации, когато е бил в криза и в тежки положения. Другото
което мога да кажа за този човек е че това е един от хората, които са свършили доста
повече работа отколкото някои мои колеги извън затвора. Помагал е на много
затворници, които са със зависимости и ако някой някога реши да промени по
някакъв начин живота си, той му е помагал и му е сътрудничел да случат нещата.
Това е човек, който изцяло в рамките на покаяние и желание да промени живота си
към добро. Това е което мога да кажа.
С В. съм имал 50
сесии в рамките на групова работа. Занятията, които се провеждат в Затвора –
Варна се случват обикновено в киносалона, където се намира и параклиса, а той като
отговарящ за него е постоянно там. Поради това в продължение на 5 години
откакто се занимавам с тази дейност имам контакти и връзки с него почти при
всяко влизане в затвора или работа със затворници. Това е в рамките на примерно
6 месеца в годината, като ходя минимум 2 пъти седмично.
Страните
заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
Осъденото лице Ф.: Бих желал да приложа 2 сертификата за завършена групова работа и мнението
на психолога, който беше тук.
Прокурорът: Не се противопоставям да бъдат приети.
Гл. инсп. П.: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че
представените от молителя Ф. 2 броя сертификати са относими и допустими към
предмета на настоящото производство, поради което и следва да бъдат приобщени
към материалите по делото. Относно мнението от В.Д., съдът намира, че същото не
следва да се приема, тъй като лицето беше разпитано в днешно съдебно заседание и даде своите
показания, а събиране на писмени такива е недопустимо в наказателния процес.
Предвид горното
съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото сертификат, издаден на В.П.Ф. от СНЦ „Алтруист“
на 28.02.2014 г. и сертификат на В.П.Ф., издаден от сдружение с нестопанска цел
в обществена полза „Алтруист“ за успешно преминато ниво – 2 на психо-социален тренинг „Изграждане на личностни умения за
овладяване на емоциите у пълнолетни правонарушители с наложено ефективно
наказание в Затвора – Варна“.
ВРЪЩА на лишения от
свобода В.Ф. мнението на В.Д. – психолог.
Лишеният от свобода Ф.: Ако ми се замени наказанието „доживотен затвор“ съм говорил с А., искам
да се хвана в някоя църква. Там бих бил полезен. Говорил съм с него, ако е
възможно той да ме поеме. Във вярата се чувствам пълноценен, чувствам се добре
като мога да помагам.
Майка ми и баща ми
са мъртви. Поддържам връзка с брат ми и със сестра ми. Брат ми в момента е на
работа, но се чуваме по телефона. Той кара камион, зарежда магазини Билла.
Сестра ми е в Добрич.
Ако изляза навън
искам да се занимавам с работа в църква. Смятам, че мога да отседна да живея във
Варна за начало при брат ми. Говорил съм с него за начало да съм у тях, а после
ще се помъча нещо на квартира. Искам да остана тук. Телефонният номер на брат
ми е ***, а адресът му е ***, не мога да кажа кой е апартамента. Той се казва З.П.Ф.,
женен е. Имам племенник, кръстен на моето име. Съпругата му и тя работи. Сестра
ми е в Добрич. Там има семейство. Със съпруга си имат едно момче и едно момиче.
Страните заявиха, че нямат други искания
по доказателствата.
СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна и даде ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
Прокурорът: Уважаеми съдии и съдебни заседатели, моля при вземане на Вашето решение да
имате предвид следните обстоятелства: Фактически към настоящия момент безспорно
е налице една от материално-правните предпоставки, визирани в чл. 38а от НК –
изтърпяването на определен срок от наложеното наказание, който към днешна дата
е 25 години, 11 месеца и 26 дни, почти 26 години. На лишеният от свобода е
наложено наказание „доживотен затвор“ за едно изключително тежко престъпление,
като в тази насока следа да отбележа, че за един сравнително кратък период от
време са отнети два човешки живота. Първият на 24.10.1990 г. и на 14.07.1992 г.
Едно от престъпленията е извършено по хулигански подбуди, а другото по особено
мъчителен начин и с особена жестокост. Окръжният съд в Добрич е изследвал
всички релевантно относими факти, за да наложи това така тежко предвидено от
Наказателния кодекс наказание за извършените престъпки,
наказуеми с „лишаване от свобода“ и друго по-тежко наказание. Предвид съдържащите
се в затворническото досие документи, представени днес в съдебно заседание на вниманието
на всички страни, а също и на съда, безспорно е налице положителен резултат в
следствие на пенитенциарното третиране на лишеният от свобода. През годините е
налице трайно снижение на риска от рецидив, като към настоящия момент бележи 15
точки в сравнение с първоначалната оценка от 51 точки. Рискът от рецидив запазва
средните си нива единствено по отношение на обществото, като се има предвид
продължителната изолация на лишеният от свобода, както и вида на извършеното от
него престъпление. Всички справки, които са представени безспорно показват, че
е налице една трайна положителна тенденция в поведението на лишения от свобода,
като от 2002 г. същият не е наказван. С оглед обаче на обстоятелството, че е
било засегнато най-висшето и ценно благо, характерът на извършеното престъпление,
обстоятелството, че е регистрирано и бягство от конвоя при транспортирането към
медицинско заведение, че е регистрирано и нападение над надзирателя, не са
налице предпоставки Окръжна прокуратура – Варна да промени излаганите от нея в
различни постановления до настоящия момент становища, че въпреки това може да
се допусне, че е налице трайно и градивно развитие в поведението на лишения от
свобода и същият вече не е опасен за обществото, което от своя страна да обуслови
и замяната на наложеното му така тежко наказание „доживотен затвор“ с наказание
„лишаване от свобода“ с определен срок, та бил той и 30 години. С оглед на
всичко това моля да не уважавате молбата и да не заменяте наложеното наказание „доживотен
затвор“ с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години.
Гл. инсп. П.: Поддържам становището на Началника на Затвора – Варна.
Осъденото
лице Ф.: Всичко, което се каза за мен
е истина. Признавам, че съм виновен и за това, за което ме обвиниха ми дадоха
доживотна присъда, но смея да твърдя, че аз наистина съм различен. За това Ви моля
ако видите и Вие такава промяна да ми замените доживотната присъда със срочна.
СЪДЪТ, като съобрази изложените от страните
становища, събраните по делото доказателствата и най-вече материалите от
затворническото досие на лишения от свобода В.П.Ф., намира молбата му за
основателна по следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 38а, ал. 3 от НК предвижда възможност наложеното наказание „доживотен
затвор“ да бъде заменено с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30
години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от 20 години. Посоченият срок се
явява абсолютна материална предпоставка, за да може да бъде направено такова
искане. От друга страна обаче в цитираната норма липсва посочване на критериите
въз основа на които да се направи тази преценка. Това поставя изискване
решаващият съд да направи комплексна оценка и да даде аргументирани отговори за
това дали изминалия период от време и извършената в затвора възпитателна
дейност са снижили и то значително риска от повторяемост на противоправното
поведение от страна на осъдения.
При
осъществяване на тези свои задължения настоящата съдебна инстанция прие
следното: С въвеждането на института „замяна на наказанието Доживотен затвор с
Лишаване от свобода“, законодателят е изразил виждането си, че колкото и да е
тежко престъплението, извършено от лицето, осъдено на доживотен затвор, то след
изминаването на продължителен период от време – минимум 20 години, осъденият
следва да получи възможност да даде доказателства, че в рамките на замяната на
това тежко наказание с по-леко, каквото е лишаването от свобода, той се е поправил.
Такова е и схващането на ЕСПЧ, изразено
в редица решения между
които “Харакчиев
и Толумов срещу България”, решението на Голяма камара
по делото „Vinter and Others срещу Обединеното кралство (жалби № 66069/09, 130/10
и 3896/10), в което ЕСПЧ е приел, че макар Конвенцията да не предвижда право на
реабилитация, чл.3 изисква държавите- членки да предоставят някаква надежда,
макар отдалечена във времето и илюзорна, на лицата с наложено наказание
доживотен затвор, че ще върнат свободата си.
Поради
липсата на изрично предвидени предпоставки в закона за допускане на замяната на
наказанието „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“, съдът прие,
че преценката следа да се направи въз основа на данните, съдържащи се в досието
и цялостното поведение на осъдения през времето, през което се намира в местата
за лишаване от свобода, като се вземат предвид заключенията на психологическото
изследване и оценката на риска, които съпътстват изпълнението на наказанието.
При преценка
на комплекса от обстоятелства, сочещи на това, че осъденият след продължителната
изолация от обществото е осмислил поведението си и дава убедителни доказателства,
че до тук изтърпяното наказание е повлияло на личността му, съдът следва да отдели
специално място на данните, съдържащи се в затворническото досие на осъдения. От
тях се установява, че същият пребивава в затвора от почти 26 години, като през
последните 15 години не е наказван. От друга страна е многократно награждаван,
което сочи към трайна тенденция и полагане на системни усилия за поправянето
му. Това са положителни нагласи към спазване на определените правила от страна
на осъдения Ф., които не могат да не бъдат отчетени от съда. На следващо място
следва да бъде отдадено приоритетно значение на значението по психологическото
изследване, като според експерта настоящият период на изтърпяване на
наказанието бележи развитие в личностната позиция на лицето, обуславящо
ориентацията към максимално отдалечаване от предходни комуникативно-ролеви
модели. Наблюдаваният процес на развитие е към приспособяване и идентификация с
положителни маркери. Според експерта получените данни отчитат задоволително
ниво на саморефлексия, с достатъчно корекционен потенциал. Личностната мотивация, подкрепяна от
стремеж към идентификация с позитивни модели на поведение, дава основание да се
мисли в посока на продължаващ процес на промяна.
Оценката на
риска, която е била правена в затвора с течение на времето, през което Ф. е
престоял в пенитенциарно заведение рискът се снижава постепенно от 51 точки на
15 точки и той е много нисък. След 2002 г. не е допускал никакви дисциплинарни нарушения,
а многобройните награди сочат на трайна промяна към зачитане на нормите на
поведение. Провежданата с него корекционно-възпитателна
работа е дала положителни промени и е довела до трайни нагласи за прояви на
законосъобразно поведение и спазване на правилата, като е отчетена трайна
тенденция за осъществяване на добър самоконтрол.
Комплексната
оценка на всички фактори – ниската оценка на риска, психологическата му
характеристика, данните в досието му – множеството награди и оценката на и.д.
началника на Затвора - Варна водят до категоричния извод, че на осъденият
следва да бъде дадена възможност да докаже, че се е поправил и че целите по
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати, като наказанието „доживотен затвор“ се
замени с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години.
На
основание чл.38а, ал. 5 от НК изтърпяното наказание „доживотен затвор“ следва
да се зачете за „лишаване от свобода“, тъй като макар и различни по вид, двете
наказания са еднородни, и двете по същество представляват „лишаване от свобода“,
само че едното е фиксирано в брой календарни дни, години и месеци, а другото до
края на живота. В този срок следва да се включи и срокът по чл. 59 от НК, тъй
като този срок е свързан с наказанието „лишаване от свобода“.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 341, ал. 1, вр. чл.
450 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл.38а, ал.3 от НК ЗАМЕНЯ наказанието „ДОЖИВОТЕН
ЗАТВОР“, наложено на осъдения В.П.Ф. с ЕГН: ********** по НОХД № 64/1996 г. по описа на Окръжен съд –
Добрич, с наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ.
На основание чл.38а, ал.5 от НК ЗАЧИТА изтърпяното до момент
наказание „доживотен затвор“ за „лишаване от свобода“.
Определението може да се обжалва или
протестира в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът е написан в съдебно заседание,
което приключи в 15:35 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. 2. 3.
СЕКРЕТАР: