РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Пловдив, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300502919 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№29314/09.11.2022г. депозирана
от „АЛЕКС– С - 2002“ ЕООД ЕИК *********, чрез процесуалния
представител адв. Д. Д. против Решение №260025 от 22.08.2022г.
постановено по гр.д.№234/2020г. по описа на Първомайски РС, втори гр.с., с
което е отхвърлен предявеният от „АЛЕКС – С- 2002“ ЕООД ЕИК ****
срещу „Електроразпределение юг“ ЕАД ЕИК*** иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 7 224.90лв, представляваща стойност с ДДС на
допълнително начислена електрическа енергия за обект за потребление с
адрес: с.М., общ. **, обл.*** и с ИТН *** за периода 28.12.2019г. до
27.03.2020г. и отчетена по партида с клиенски номер **********. С
постановеният съдебен акт в полза на „Електроразпределение юг“ ЕАД ЕИК
*** е присъдена сумата от 480лв съдебно –деловодни разноски. Решението се
обжалва изцяло, като неправилно, необосновано, постановено в противоречие
с материалния закон и с константната съдебна практика. Моли се
1
настоящата инстанция да отмени първоинстанционният акт, като вместо
това постанови друг, с който да уважи предявения иск като основателен.
Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно
представения списък с направени такива.
Въззиваемият „Електроразпределение юг“ ЕАД ЕИК ***, чрез
процесуалния представител юрисконсулт В. И. оспорва жалбата като
неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и
законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
300лв. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК предявен от АЛЕКС – С- 2002“ ЕООД
ЕИК *** срещу „Електроразпределение юг“ ЕАД ЕИК **** за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 7 224.90лв, представляваща стойност с ДДС на
допълнително начислена електрическа енергия за обект за потребление с
адрес: с.М**, общ.Х****, обл.Х*** и с ИТН *** за периода 28.12.2019г. до
27.03.2020г. и отчетена по партида с клиенски номер **********. Твърди се,
че не е консумирана от описаният обект допълнително начислената
електрическа енергия с фактура №***/06.04.2020г.
Ответното дружество оспорва иска.
Първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество е доказало,
че са налице предпоставките за начисляване на електрическа енергия в имота
на ищеца, доколкото за процесния период се установява, че стопанският
обект на ищеца – сушилня в с.М*** е бил присъединен на ниво ниско
напрежение към електроразпределителната мрежа на ответника в качеството
му на нейн оператор, установена е неправомерна промяна на измервателната
му схема посредством монтаж на устройство, което води до неизмерване на
2
потребеното количество електрическа енергия, а стойността на доставената
електрическа енергия в имота за периода от за периода 28.12.2019г. до
27.03.2020г. възлиза на сумата от 7 224.90лв,, за която е издадена с фактура
№***/06.04.2020г. След цялостна преценка на събраните доказателства съдът
е направил извода, че ищецът има задължението да заплати процесната сума,
поради което предявеният отрицателен установителен иск за признаване за
установена на нейната недължимост, се явява неоснователен..
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че
същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението единствено по изложените
във възззивната жалба доводи.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради
което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата
инстанция. Доколкото фактическата обстановка е правилно и пълно изяснена
от първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав не намира за
необходимо подробно отново да я преповтаря, поради което касаещо същата
на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния
акт.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това, дали са спазени
изискванията на ПИКЕЕ, даващи основание на ответното дружество да
извърши едностранна корекция на сметката на ищцовото дружество.
Съгласно пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г. процедурите по
преизчисляване на количеството електрическа енергия, уведомяване,
фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, започнали
въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези
правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на
констативния протокол, като в случаи на съставени след 01.07.2018 г.
констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна
цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на
операторите на съответните мрежи, определена от КЕВР. По аргумент от пар.
2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г., когато констативният протокол е съставен по
време на действието на новите ПИКЕЕ, както е по настоящия казус,
3
правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена,
електроенергия се подчинява на уредбата в тези нови ПИКЕЕ. По процесното
правоотношение, доколкото основанието за преизчисляване на потребената
енергия е установено с констативен протокол от 27.03.2020 г. /по време на
действие на ПИКЕЕ от 2019 г. /, приложими към него са чл. 49 и чл. 55
ПИКЕЕ от 2019 г., съдържащи уредба за реда за извършване на корекцията и
за периода, за който се начислява неотчетената натрупана в невизуализиран
регистър на СТИ енергия. Според чл. 55 ПИКЕЕ от 2019 г. при установяване
на измерено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър на
СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа
на СТИ количество енергия в този регистър, като преизчисляването се
извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол,
съставен по реда на чл. 49. Процесният констативен протокол е съставен
съобразно чл. 49 ПИКЕЕ от 2019 г., като е подписан в отсъствието на ищеца
от свидетел с посочване на трите й имена, като в него е отбелязано
демонтирането на СТИ, доколкото е констатирано, че последният не я
измерва вследствие на промяна в схемата на свързване.
При преценка на събраните по делото писмени доказателства и
заключението на приетата СТЕ, която съдът кредитира като обективна и
безпристрастно изготвена, настоящият съдебен състав приема, че
преизчисленото количество електрическа енергия с фактура
№***/06.04.2020г., е направено в съотвествие с чл.50 ал.2 ПИКЕЕ, чиято
стойност правилно е изчислена като съобразена с приложимите цени на
КЕВР, поради което той дължи заплащането й на ответника.
Следва да бъде посочено, че горепосоченият извод за съществуването
на процесното вземане на ответника, би могъл да бъде направен, дори да
отсъства специална правна уредба на процедурата за преизчисляване на
неправилно отчетената потребена електрическа енергия. Според формираната
константна практика на ВКС /решение № 170 от 06.01.2021 г. по гр. д. №
169/2020 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 6 от 22.02.2021 г. по гр. д. №
1978/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО;; решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. №
1174/2020 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 16 от 09.02.2021 г. по гр. д. №
1635/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО и др. /, при отсъствие на специална нормативна
уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период,
поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената
4
електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в
резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ за
облагодетелстване на крайния битов потребител, приложима е нормата на чл.
183 ЗЗД, като това разрешение произтича от договорния характер на
правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните
потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за
продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия,
имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация
обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на
ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената и
реално потребена от него енергия.
Гореизложеното обосновава извода, че ищцовото дружество дължи
сумата по процесната фактура, поради което предявения иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни
изводи, поради което решението следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна - оставена без уважение.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски в
размер на 300лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение..
С оглед гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260025 от 22.08.2022г. постановено по
гр.д.№234/2020г. по описа на Първомайски РС, втори гр.с.,
ОСЪЖДА „АЛЕКС– С - 2002“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.П***, ул.“****, представлявано от С. С. К. с адрес за
съдебна кореспонденция: гр.Д., обл.Х**, ул.“****/ адв. Д. Д./ да заплати на
„„Електроразпределение юг“ ЕАД ЕИК **** направени по делото разноски
в размер на 300.00лв/ триста лева/
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6