Определение по дело №1365/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

                          

                       

 

 

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

   

   

    № 643                                          09.07.2020 година                          гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  І – ви въззивен състав, 

в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА- ЯНЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                             АТАНАС АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр. д. № 1365 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.396, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.Г. *** против определение № 867/02.06.2020 г, постановено по гр.д.№ 3199/2019 г. по описа на Казанлъшки районен съд в частта му, в която обезпечението на предявения иск е било допуснато от съда при внасяне от ищеца на гаранция в размер на 3 000,00 лв.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт в тази му част поради липсата на законово изискване за внасяне на гаранция, както и на нуждата от такава поради наличието на надлежно обезпечаване на вземането в рамките на производството по изп.д.№ 20188670400053 на ЧСИ Димитър Димитров, с рег.№ 867 на КЧСИ и район на действие при Старозагорски окръжен съд.

Претендира се отмяна  на обжалваното определение досежно определената парична гаранция, респективно намаляване на размера на същата.

На основание чл.396, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.

Въззивният съд, след като обсъди становищата на страните и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М.Г. *** срещу „Инвестбанк“ АД – гр.София, с която  е предявен отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК за сумата от 21272 лв., от която 12 227,33 лв. – главница, 6654,26 лв. - законна лихва за забава върху главницата, 536 лв. – такси, 115,35 лв. – разноски по делото,1938,98 лв. – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и 100 лв. – допълнителни разноски.

Ищецът е изложил твърдения, че за вземането са били издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 по ч.гр.д.№561/2013 г. по описа на КРС и изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изп.д.№ 20188670400053 на ЧСИ Димитър Димитров, с рег.№ 867 на КЧСИ и район на действие при Старозагорски окръжен съд.

Според ищецът вземането е погасено по давност, т.к. последното действие, с което теченето й е било прекъснато, е било осъществено на 26.04.2013 г. в рамките на предходно образуваното изп.д.№ 20138670400037 на ЧСИ Димитър Димитров, с рег.№ 867 на КЧСИ и район на действие при Старозагорски окръжен съд, прекратено от ЧСИ с постановление от 09.05.2018 г.

От представените по делото доказателства е видно, че изп.д.№ 20188670400053 на ЧСИ Димитър Димитров, с рег.№ 867 на КЧСИ и район на действие при Старозагорски окръжен съд е образувано срещу М.Г. *** за събирането на вземането на „Инвестбанк“ АД – гр.София, което към момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение е било в размер на 21272 лв., от която 12227,33 лв. – главница, 6654,26 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода 09.05.2013 г. до 17.09.2018 г., 536 лв. – такси, 115,35 лв. – разноски по делото,1938,98 лв. – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и 100 лв. – допълнителни разноски.

В рамките на образуваното изпълнително производство ЧСИ е наложил обезпечителни мерки върху имущество на длъжника- възбрани върху три недвижими имота и запор върху три МПС.

По искане на ищеца съдът е допуснал обезпечение на предявения иск чрез налагането на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.д.№ 20188670400053 на ЧСИ Димитър Димитров, с рег.№ 867 на КЧСИ и район на действие при Старозагорски окръжен съд при внасянето на гаранция, определена в размер на 3000 лв.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Въззивният съд приема, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК обезпечение на иск се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определен от съда размер.

Т.е. обезпечение са допуска ако искът е допустим, вероятно основателен и за ищеца е налице обезпечителна нужда, като всички тези условия касаят предявеният иск и следва да са налице кумулативно.

 Вероятната основателност на иска и наличието на обезпечителна нужда са регламентирани  в закона, като са посочени изрични критерии за съда при преценката за тяхната наличност.

Вероятната основателност на иска се предпоставя от наличието на убедителни писмени доказателства, че твърдяното от ищеца право съществува, респ. отричаното право не съществува, като при липсата на такива доказателства законодателят е предвидил хипотезата за изразяване на готовност от страната, искаща обезпечението, да предостави надлежна гаранция.

Обезпечителната нужда е регламентирана в закона посредством изискването да е налице невъзможност или затруднение за реализирането на правата, които ще се признаят с решението, както и чрез изискването исканата от страната обезпечителна мярка да е конкретна и да съответства на обезпечителната нужда.

В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че представените по делото писмени доказателства не създават убеденост за вероятна основателност на предявения иск, поради което е допуснал обезпечението при внасянето на гаранция от страна на ищеца.

Размерът на гаранцията обаче е определен неправилно.

Гаранцията, при която бива допуснато обезпечение на иска, следва да обезпечи преките и непосредствени вреди по смисъла на чл.403, ал.1 от ГПК, които ответника би претърпял в случаите на отхвърляне на предявения срещу него иск или прекратяване на делото.

В хипотезата на обезпечаване на иска чрез „спиране на изпълнението“ преките и непосредствени вреди по смисъла на чл.403, ал.1 от ГПК биха се изразили в пропуснатите ползи от взискателя за периода на действието на обезпечителната мярка, които биха могли да се остойностят посредством законната лихва за забава.

Вземането за главница от 12227,33 лв. обаче е присъдено ведно със законната лихва за забава, която за периода на действието на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ продължава да се олихвява върху главницата.

Т.е. в случай на отхвърляне на отрицателният установителен иск, респ. прекратяване на делото, за периода на действието на обезпечителната мярка главницата ще бъде олихвена със законната лихва за забава.

Тази лихва ще подлежи на принудително събиране в рамките на изпълнителното производство, а в същото от съдебния изпълнител са наложени обезпечителни мерки – запори и възбрани, които обезпечават събирането й.

Ето защо в едно евентуално бъдещо исково производство по чл.403, ал.1 от ГПК кредиторът „Инвестбанк“ АД – гр.София няма да може да претендира за пропусната полза върху главницата в размер на законната лихва за забава, т.к. такава законна лихва ще подлежи на събиране в самото изпълнително производство, а с повторното й заявяване под формата на вреди би се стигнало до неоснователното му обогатяване.

Това обосновава изводът, че вредите за кредитора от пропуснатите ползи за периода на действието на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ ще се сведат до закъснялото реализиране на вземането за вече изтеклата законна лихва за забава в размер на 6654,26 лв. и заплатените от него такси и разноски в изпълнителното производство.

Имайки предвид възможната себестойност на тези вреди в размер на законната лихва за забава за периода на действие на обезпечителната мярка, то и гаранцията, при която следва да бъде допуснато обезпечението на предявения от М.Г.Г. следва да бъде определена в размер на 300 лв.

Обезпечителна нужда за ищеца е налице, т.к. ако не бъде спряно изпълнителното производство съществува реалната опасност оспореното от него изпълняемо право да бъде принудително реализирано, а поисканата обезпечителна мярка е конкретна и адекватна на обезпечителната нужда.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно определение следва да бъде отменено в частта му, в която обезпечението на иска е допуснато при внасяне на гаранция в размера над 300 лв. до определения размер от 3000 лв. и вместо него да бъде постановено ново, с което гаранцията, при която е  допуснато обезпечението , да бъде определена в размер на 300 лв.

В останалата му част първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК Старозагорски окръжен съд

                                                 

                                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 867/02.06.2020 г, постановено по гр.д.№ 3199/2019 г. по описа на Казанлъшки районен съд в частта му, в която обезпечението на предявения от М.Г. *** против „Инвестбанк“ АД – гр.София отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК е било допуснато от съда при внасяне от ищеца на гаранция над размера на 300 лв. / триста лева / до определения размер от 3 000,00 лв. /три хиляди лева/, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ парична гаранция в размер на 300 лв. / триста лева/, вносима от  М.Г. *** по сметката на Старозагорски окръжен съд в едноседмичен срок от уведомяването му.

Обезпечителна заповед да се издаде след представянето пред съда на платежен документ, удостоверяващ внасянето на гаранцията по сметката Старозагорски окръжен съд.

След издаване на обезпечителната заповед или изтичане на срока за внасяне на гаранцията делото да се върне на Казанлъшки районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 867/02.06.2020 г, постановено по гр.д.№ 3199/2019 г. по описа на Казанлъшки районен съд в останалата му част.

 

                Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:           1/

 

                                                                                           2/