О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Враца, 17.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НО, I-ви състав, в закрито заседание на седмнадесети април две
хиляди двадесета и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
като разгледа докладваното от
съдията БОЗОВА
н.ч.д. №330/2021 г. по описа на
ВрРС
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.4 НПК.
Образувано е по жалба от В.И.В.,***, против Постановление
за прекратяване на наказателното производство от 16.03.2021 г., с което на
основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК наказателното
производството по досъдебно производство №1057/2020 г. по описа на РП Враца е
прекратено.
В жалбата се твърди, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като не се позовава на вярно изведена фактическа обстановка. При това и при излагането на съображения за наличието на съставомерна престъпна
деятелност, се прави искане за отмяна на атакуваното постановление.
Врачански
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по ДП №1057/2020 г. по описа на ВрРП
е образувано за това, че на 14.05.2020 г.,
в с. Баурене, обл. Враца, спрямо В.И.В. е била отправена закана с убийство и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК. В хода на проведеното ДП са
извършени множество процесуално-следствени действия, събрани са редица гласни и
писмени доказателства и е изготвена съдебно психолого-психиатрична експертиза и
съдебно медицинска експертиза. След анализа на доказателстевната съвкупност ВрРП
е извела фактическа обстановка, въз основа на която е приела, че не е налице престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК, както
и такава по чл.128-130 НК, тъй като не се установява да е отправена конкретна
закана за убийство спрямо В. чрез думи или чрез действия или да му е причинена
телесна повреда. Сочи се, че няма преки свидетели, които да са възприели
непосредствено случилото се на 14.05.2020 г., както и че липсва медицинско
освидетелстване на жалбоподателя В. след деянието, от които да може да се извлекат
потвърждения на неговите твърдения. Изтъкнато е също, че съгласно заключението
на СППЕ жалбоподаелят не е възприел опасност и не е изпитал основателен страх
за живота и здравето си, а по-скоро е обиден, напрегнат, тревожен и чувстващ,
че са засегнати неговите чест, достойнство и авторитет. В прекратителното
постановление са изложени съображения и за липсата на престъпление по чл.170 НК, тъй като съобразно
константната съдебна практика влизането в дворно място не представлява "жилище".
При
това и на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратено
наказателното производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата
е подадена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.243, ал.3 НПК акт, пред
съответния съд, от легитимно лице и в предвидения от закона срок, поради което
се явява процесуално допустима.
Разглеждайки
я по същество, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения:
Видно
е, че атакуваното постановление се позовава на всестранен и пълен анализ на
доказателствената маса и че е постановено след събиране на възможните относими
доказателства. Съдът съобрази наведените в жалбата доводи, че постановлението
не се позовава на всестванен и пълен доказателствен анализ, но тези оплаквания
не се възприемат като основателни. Видно е, че единственият твърдящ наличието
на извършено престъпление очевидец е самия жалбоподател - всички останали
свидетели, възпроизвеждащи неговите твърдения, не са възприели случилото се лично,
а се позовават на това, което им е разказано от жалбоподателя В.. Видно е също,
че от съдържащото се по делото заключение на СППЕ се установява, че жалбоподаелят не е възприел реална опасност и не е
изпитал основателен страх за живота и здравето си, а по-скоро е останал обиден,
напрегнат, тревожен и чувстващ, че са засегнати неговите чест, достойнство и
авторитет. Заключението на СМЕ пък е категорично, че жалбоподателят няма
травматични увреждания и не може да се говори за причиняването на телесна
повреда. При това съдът се солидаризира с изложените в обжалваното
постановление доводи, че не е налице съставомерно престъпление по чл.144, ал.3,
вр. ал.1 НК, нито пък такова по чл.128 или 129 НК. Не е налице и престъпление
по чл.170 НК, тъй като както правилно държавното обвинение е посочило, за
наличието на такова следва да е налице проникване в „жилище“, каквото дворното
място не представлява. При това и тъй като не са налице данни за извършено
друго престъпление от общ характер, съдът приема, че атакувания прекратителен
акт, като правилен и законосъоразен, следва да се потвърди, а жалбата като
неоснователна, да се остави без уважение.
По изложените съображения и с оглед чл.243, ал.3 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 16.03.2021 г. за прекратяване на наказателното производство
по ДП №1057/2020 г. по описа на ВрРП.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране пред ВрОС в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: