Р Е Ш Е Н И Е
№
260144
гр. Нови пазар, 22.12.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Нови пазар в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1096 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с обективно съединени претенции с правно основание по чл.128, т.2 и чл.215
във вр. с чл.121, ал.1 от КТ с цена на исковете съответно от 3 350 лв. и 2 862 евро от страна на Г.Д.Д. ***, представляван от адв. Н. С.
от *АК, против „СБР Логистик“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар, обл.
Ш., ул. “Тодор Каблешков“ №15, представляван от Р.А..
В исковата молба ищецът твърди, че е сключил трудов договор за срок от шест месеца с ответното дружество „СБР Логистик“ ЕООД и от ***г. започнал да изпълнява задълженията си по договора в гр. Л., Кралство Б.. Работодателят не му предоставил трудов договор и заповед за командироването му за повече от 30 дни. Наложило му се да шофира повече от 10 часа на денонощие по време на изпълнение на служебните задължения. Трудовото правоотношение продължило до ***г. Ищецът не получил нито възнаграждение за престирания труд, нито обезщетение при командировка. Затова той претендира сумата от 3 350 лева – дължимо трудово възнаграждение за периода от ***г. до ***г., както и 2 862 евро - обезщетение за командировка от ***г. до ***г. - за 53 дни по 54 евро за всеки ден. Предвид изложеното ищецът моли съдът да осъди ответното дружество да му заплати дължимото трудово възнаграждение и обезщетение за командировка.
На ответното дружество са
връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по
молбата. В срока за отговор такъв не е
депозиран. На откритите съдебни заседания се явява упълномощен представител – адв. Св. Б. ***, която заявява, че дружеството оспорва
исковите претенции. Твърди, че между дружеството и ищеца няма валидно сключен
трудов договор. Ищецът не приел условията, които му били предложени, той
полагал труд известно време и за този труд му били платени суми, въпреки, че
нямало договор, а предвид това, че фактически вършил нещо.
Като съобрази посочените по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото са представени копия на трудов договор №* от ***г. с идентично печатно съдържание, като едното от копията не е подписано от никоя от договарящите страни /стр. 65 и стр.104 от делото/, другото копие е подписано само от работодателя /стр.3/, а третото от ищеца и от работодателя /стр.84/. С този договор ответното дружество е възложило, а ищецът е приел да изпълнява работа при работодателя като ***/***/. Договорът е сключен със срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя, при уговорено трудово възнаграждение от 610 лв. и допълнително възнаграждение за натрупан професионален опит от 0,6%. В копията на стр.3 и 84 е отбелязано, че работникът е постъпил на работа на ***г. В същите представени копия на договора са извършени допълнително на ръка, отбелязвания, ограждения на текстове, зачерквания, дописвания, като не е установено от кого и кога са били извършени и дали в действителност представляват договорки между страните. Договорът е бил регистриран в НАП, което е видно от представените по делото справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№***г. и справка актуално състояние на всички трудови договори на ищеца за периода от 2011 г. до 2021 г., изд. на ***г. от НАП – ТД – С.. В тези документи е отразено, че трудовият договор е сключен на ***г. и е прекратен на ***г. За периода от ***г. – ***г. ищецът фигурира и в регистъра на осигурените лица при НОИ, ТП – С. като осигурено лице по сключения договор с ответната страна, което се установява от справка, издадена от НОИ въз основа на регистъра изх. №***от ***г.
Във ведомостите за заплати при ответното дружество, представени по делото в заверени копия, фигурират начисления за ищеца, както следва: за месец януари е начислена сума за получаване от 86, 07 лв.; за месец февруари е начислена сума за получаване от 473, 35 лв. и за месец март сума от 45, 08 лв. Общо начислената сума за посочения период е от 604, 50 лв. Няма данни за други начисления по ведомости за ищеца. Представени са по делото и 3 бр. копия на заповеди за командироване. Със заповед №4 от ***г. работодателят е командировал ищеца да извърши пътуване за период от ***г. до ***г. по маршрут в зависимост от постъпили и приети заявки за платен транспорт, като пътуването се извърши с товарен автомобил и са начислени командировъчни в размер на 140 евро, равняващи се на 273, 82 лв. Със заповед №* от ***г. ищецът е командирован за период от ***г. до ***г. с начислени командировъчни от 609 евро, равняващи се на 1 191, 10 лв. Със заповед №**от ***г. ищецът е командирован за период от ***г. до ***г. с начислени командировъчни от 84 евро, равняващи се на 164, 29 лв. Командировъчните заповеди, представени в копия /на стр.109 и 110 от делото/, са подписани от представител на ответното дружество и носят печата на дружеството.
По делото са представени и 8 листа разпечатки от ***, от които се установява, че в периода ***г. - ***г. ищецът е извършвал превози с товарен автомобил.
На *** г. ищецът подал сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“, в който заявил, че е започнал работа при ответната страна на ***г. и до момента на подаване на сигнала работодателят не му предоставил трудов договор и заповед за командироване за повече от 30 дни в Б., както и не му били платени заплати и командировъчни. По повод този сигнал от страна на ДИТ била извършена проверка на ответното дружество по спазване на трудовото законодателство. Било установено, че при ответната страна се съхраняват трудов договор, сключен между страните на ***г., с който ищецът е приет на работа на длъжността „***/***/“; длъжностна характеристика и горепосочената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ. Съхраняваният при ответната страна договор не бил подписан от ищеца. Входа на проверката ответното дружество представило и гореописаните разчетно-платежни ведомости за месеците януари, февруари и март, с начислени суми за получаване от ищеца общо в размер на 604, 50 лв., в които липсва подпис на ищеца. Ответникът представил на проверявящите и горепосочените командировъчни заповеди. Също така ответната страна представила и банкови извлечения за изплатени от работодателя суми по сметка на ищеца на ***г. – 2 600 лв. и на ***г. – 2 833 лв. Наред с това в хода на проверката се установило, че работодателят е издал заповед №2/***г., с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от същата дата ***г., без да е налице писмено изразено искане за това от страна на ищеца. По този повод на ответното дружество бил съставен акт за установяване на административно нарушение №***г. Впоследствие от страна на Директора на ДИТ – Ш. е издадено наказателно постановление №***г., с което на дружеството за нарушение по чл.325, ал.1, т.1 от КТ е наложена имуществена санкция на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ. Също така по време на извършване на проверката, на ***г. пълномощникът на ответното дружество декларирал, че ищецът е извършвал превози в ЕС, което е отразено в издаденото наказателно постановление.
Гореописаните факти съдът приема за доказани безспорно по делото, тъй като именно тези факти се установяват от представите по делото писмени доказателства, също посочени по-горе. Въз основа на така установените факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Между страните по делото е бил сключен трудов договор за периода от ***г. – ***г. Независимо, че по делото са представени различни екземпляри на договора, вкл. и неподписани, то е наличен подписан екземпляр от договора и съдът счита, че обясненията по този повод, дадени от ищеца на заседанието на ***г. са логични и кореспондират с останалия доказателствен материал, а именно, че страните са подписали трудов договор, но впоследствие са имали спорове относно клаузите му. Поради това съдът приема, че страните с този договор са уговорили клаузите, които са изписани печатно. Ръкописно правените отбелязвания в представените екземпляри от договора съдът не приема за постигнати договорености между страните, тъй като не се установява по делото от кого са написани. В подкрепа на извода, че страните са сключили писмен трудов договор са и фактите, че за договора е било изпратено съобщение до НАП, заплащани са осигуровка, а и ответната страна е издала заповед за прекратяването му. Ето защо съдът счита за доказан факта, че страните са били в трудовоправно отношение.
Съдът приема също за доказано с категоричност, че през периода на договора ищецът е работил, като е извършвал превоз с товарен автомобил, за което е бил командирован с горепосочените заповеди. Не се доказват твърденията на ищеца, че същият е работил по трудово отношение с ответника преди ***г., а именно от ***г. Независимо от данните от представените разпечатки от ***, че ищецът и преди ***г. е извършвал превози, то недоказан е фактът, че тези превози са именно във връзка с обсъждания по настоящото дело трудов договор. Не се доказва и твърдението на ищеца, че той е работил по този трудов договор и след ***г., а именно до ***г.
От горепосочените ведомости за заплати и командировъчни заповеди се прави извод, че за периода от ***г. – ***г. на ищеца са начислени и дължими суми за трудово възнаграждение общо от 604, 50 лв., а за командировъчни разходи общо 833 евро. Ответната страна е възразила, че всички дължими към ищеца суми във връзка с договора са му изплатени и в тази връзка посочва данните от представените по делото банкови извлечения /стр.115 и 116 по делото/. От тези извлечения се установява, че ответното дружество е превело парични суми по банков път на ***г. и на ***г., като и в двата случая в графата „Основание/Контрагент“ е отбелязано името на ищеца и, че това е заплата за месец януари, съответно февруари. Съдът счита, че независимо от представените извлечения, по делото не може да се направи категоричен и безспорен извод за извършено плащане на ищеца. Самият ищец заявява, че не са му били превеждани суми и посочената в извлечението банкова сметка ***. От ведомостите за заплати е видно, че в тях не е положен подпис на ищеца в удостоверение, че е получил заплати. В случай, че договорката между работодателя и работника е била сумите по трудовия договор да се плащат по банкова сметка, ***ството такава в нарочно заявление, молба или др. По делото такова писмено изявление от страна на работника липсва и остава недоказано обстоятелството по коя банкова сметка ***ода на възнаграждения и командировъчни на ответника. Това обстоятелство, доколкото ползва ответника, следва да се докаже именно от ответната страна. Същата, обаче не е представила отговор на исковата молба и не е направила твърдения в тази насока. В хода на делото, доколкото представителят на ответника е заявила, че сумите са изплатени, съдът е предоставил на ответното дружество да представи доказателства във връзка с твърдяното плащане. Освен горепосочените банкови извлечения, представени от ищеца, други доказателства по делото не са посочени. Предвид това съдът счита, че по делото не е доказано безспорно, че ответната страна е изплатила на ищеца суми за трудови възнаграждения и командировъчни разходи.
Имайки предвид гореизложените обстоятелства съдът счита, че ищцовите претенции са основателни и доказани до следните размери: За иска по чл.128, т.2 от КТ /претендирано трудово възнаграждение/ - до размера от 604, 50 лв., като в останалата част на претенцията до пълния размер от 3 350 лева, претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана, а именно за сумата от 2 745, 50 лв. За иска по чл.215 във вр. с чл.121, ал.1 от КТ /претендирани командировъчни разходи/ претенцията е основателна и доказана до размера от 833 евро, като в останалата част на претенцията до пълния размер от 2 862 евро, същата следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана, а именно за сумата от 2 029 евро.
При този изход на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковата молба. Искането за разноски съдът приема за направено с подадената молба вх. №262715/11.06.2021 г. Така от общо направени по делото разноски от 200 лв. за адвокатско възнаграждение, ответната страна следва да плати на ищеца, съобразно уважената част от исковата молба, сумата от 50 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковата молба ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направени разноски. По делото, обаче няма доказателства такива да са заплатени. Представен е по делото договор за правна защита и съдействие №***г., където ответната страна е договорила адвокатски възнаграждения за всеки от предявените искове, както и за явяване на представителя на съдебни заседания. В договора е посочено, че възнагражденията ще се изплащат по банков път, като за всяко извършено плащане ще бъде издавана фактура. Не са представени по делото доказателства за извършени плащания по банков път, нито са представени фактури във връзка с договора за правна защита. Предвид това съдът не може да присъди разноски в полза на ответника.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „СБР ЛОГИСТИК“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар, обл. Ш., ул. “Тодор Каблешков“ №15, представляван от Р.А. да заплати на Г.Д.Д., с ЕГН ********** ***, сумите: 604, 50 лв. /шестстотин и четири лева и петдесет стотинки/, представляващи трудови възнаграждения за периода от ***г. – ***г. по трудов договор №* от ***г. и 833 евро /осемстотин тридесет и три евро/, представляващи командировъчни разходи, съгласно заповеди №4 от ***г.; №* от ***г. и №**от ***г., издадени от ответника.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.Д., с ЕГН ********** *** против„СБР ЛОГИСТИК“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар, обл. Ш., ул. “Тодор Каблешков“ №15, представляван от Р.А., иск по чл.128, т.2 от КТ в останалата му част до пълния му размер от 3 350 лева, а именно за сумата от 2 745, 50 лв.; както и предявения иск почл.215 във вр. с чл.121, ал.1 от КТ в останалата му част до пълния му размер от 2 862 евро, а именно за сумата от 2 029 евро.
ОСЪЖДА „СБР ЛОГИСТИК“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Нови пазар, обл. Ш., ул. “Тодор Каблешков“
№15, представляван от Р.А. да заплати
на Г.Д.Д.,
с ЕГН ********** ***, направените делото разноски от 50 лв. /петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: