Р Е Ш Е Н И Е
260240/4.12.2020г.
04.12.2020г.,
гр.Шумен
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на седемнадесети ноември през две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: М. Марков
при секретаря М.Найдева, като разгледа
докладваното от съдията,
гражданско дело №277 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В
производството по настоящото дело, съдът е сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. София,
район „Триадица”, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян
Бойчев Цампаров – законен представител, пълномощник: Виолета Петкова Герова,
адвокат от АК – София срещу В.А.О. с ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове,
навеждайки следните фактически твърдения:
С
издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, ответникът-длъжник е
осъден да плати на ищеца-кредитор, сумата от 226.09 лв. (двеста двадесет и шест
лева и девет стотинки), представляваща дължима сума по Договор за предоставяне
на мобилни услуги, сключен между „Теленор България“ ЕАД и В.А.О. на 10.04.2017
г., за която сума са издадени фактури, както следва: фактура № ********** от
05.12.2017 г., фактура № ********** от 05.01.2018 г., фактура № ********** от
05.02.2018 г., фактура № ********** от 05.04.2018 г. за периода от 05.11.2017
г. до 04.04.2018 г. На 12.07.2019 г. вземането е прехвърлено в полза на
„Иновативни финанси“ ЕООД с договор за цесия, като „Иновативни финанси“ ЕООД на
29.11.2019 г. с договор за цесия е прехвърлило вземането в полза на „ЮБЦ“ ЕООД,
сумата от 37.19 лв. (тридесет и седем лева и деветнадесет стотинки) – мораторна
лихва за забава за периода от 24.04.2018 г. до 06.12.2019 г. и законната лихва
от завеждане на заявлението – 16.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет лева) – държавна такса по делото и 360.00
лв. (триста и шестдесет лева) - адвокатско възнаграждение. Вземането произтичало от дължима сума
по Договор за предоставяне на мобилни услуги, сключен между „Теленор България“
ЕАД и В.А.О. на 10.04.2017 г., за която сума са издадени фактури, както следва:
фактура № ********** от 05.12.2017 г., фактура № ********** от 05.01.2018 г.,
фактура № ********** от 05.02.2018 г., фактура № ********** от 05.04.2018 г. за
периода от 05.11.2017 г. до 04.04.2018 г. На 12.07.2019 г. вземането е
прехвърлено в полза на „Иновативни финанси“ ЕООД с договор за цесия, като
„Иновативни финанси“ ЕООД на 29.11.2019 г. с договор за цесия е прехвърлило
вземането в полза на „ЮБЦ“ ЕООД.
Видно от
материалите по делото ответникът е бил открит на посочения в исковата молба
адрес, като длъжностно лице по призоваване е отразило, че същата отказва да
получи призовката и книжата по делото. В рамките на предоставения му срок по
чл. 131 от ГПК, не е подал отгововр на исковата молба.
Ищецът
чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество сочи, че
поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение при наличие на условия за това.
Съдът е
събрал като относими по делото представените ИМ писмени доказателства –
ксерокопия на: договор за прехвърляне на вземания №PLA16528/12.07.2019 г.,
пълномощно, потвърждение за прехвърляне на вземане, договор за цесия от
29.11.2019 г., извлечение от 03.02.2020 г. от Приложение №1 към Договор за
цесия от 29.11.2019 г., уведомление за цесия, договор за мобилни услуги от
10.04.2017 г., договор за лизинг от 10.04.2017 г., приложение – ценова листа от
10.04.2017 г., запис на заповед от 10.04.2017 г., декларация-съгласие от
10.04.2017 г., допълнително споразумение от 23.11.2017 г. към Договор за
мобилни и фиксирани услуги, приложение – ценова листа от 23.11.2017 г.,
декларация-съгласие от 23.11.2017 г., фактура /дубликат/ №**********/05.12.2017
г., фактура /дубликат/ №**********/05.01.2018 г., фактура /дубликат/
№**********/05.02.2018 г., фактура /дубликат/ №**********/05.04.2018 г., общи
условия на „Теленор България“ ЕАД.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Настоящият иск е
предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК,
ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено
решение. Тези последици са редовно указани на ответника с разпореждането на
съда по чл.131 от ГПК и с определението по чл.140 ГПК.
С оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства и
правилата на доказателствената тежест, по силата на които ответникът следваше
да установи изпълнението на претендираните парични задължения, съдът приема, че
предявените искове за изпълнение на договорни задължения са вероятно
основателни.
По
изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238
ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено
решение.
На основание чл.78 ал.1 ГПК искането
на ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради което следва да бъде
уважено.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.А.О. с ЕГН **********,
с адрес: ***,
дължи на кредитора “ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. София, район „Триадица”, бул. „България“ № 81,
вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров – законен представител,
пълномощник: Виолета Петкова Герова, адвокат от АК – София,
следните
вземания,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. №3788/2019г. по описа на РС-Шумен:
226,09 лв. (двеста двадесет и шест лева и девет
стотинки), представляваща дължима сума по Договор за предоставяне на мобилни
услуги, сключен между „Теленор България“ ЕАД и В.А.О. на 10.04.2017 г., за
която сума са издадени фактури, както следва: фактура № ********** от
05.12.2017 г., фактура № ********** от 05.01.2018 г., фактура № ********** от
05.02.2018 г., фактура № ********** от 05.04.2018 г. за периода от 05.11.2017
г. до 04.04.2018 г. На 12.07.2019 г. вземането е прехвърлено в полза на „Иновативни
финанси“ ЕООД с договор за цесия, като „Иновативни финанси“ ЕООД на 29.11.2019
г. с договор за цесия е прехвърлило вземането в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, сумата от
37,19 лв. (тридесет и седем лева и деветнадесет стотинки) – мораторна лихва за
забава за периода от 24.04.2018 г. до 06.12.2019 г. и законната лихва от
завеждане на заявлението – 16.12.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.А.О. с ЕГН **********, с адрес: ***
да плати на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. София, район „Триадица”, бул.
„България“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров –
законен представител, пълномощник: Виолета Петкова Герова, адвокат от АК –
София, сума в общ размер на 820,00 лева, от които 435,00 лева – разноски в исковото производство и 385,00
лeва - разноски в заповедното
производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи ч.гр.д. №3788/2019г.
по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: