Решение по дело №93/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство пред ОСБ. е инициирано по протест на прокурор от Р. П. Р. срещу присъда № 4794/23.10.2013 г., постановена по нох. дело № 833/2012 г. по описа на РСР..

С атакуваната присъда, постановена в производство, развило се по общия ред, първоинстанционният съд е признал подсъдимия по делото А. И. К. от гр. Р. за невиновен по предявеното му и поддържано от прокурора обвинение за извършено престъпление по чл. 206, А. 3, пр. 2 във вр. А. 1 от НК, във вр. чл. 29, А. 1, б. “а” от НК - за това, че на неустановена дата през месец декември 2010 г. в гр. Р., противозаконно присвоил чужда движима вещ – товарен автомобил марка и модел “Д. Д.” с рег. № РК 6231 АС на стойност 750,00 /седемстотин и петдесет/ лева, собственост на О. К. Ф. от с. Др., О. П., която владеел в изпълнение на поето задължение към О. К. Ф. за ремонт на автомобила, като обсебването е извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, с присъда по нох. дело № 5/1996 г. по описа на ОС гр. Б., влязла в сила на 31.01.1997 г. за извършено престъпление по чл. 199, А. 2, т. 2 от НК.

В протеста, а и в допълнителния такъв, се твърди, че присъдата е неправилна. От изяснената фактическа обстановка се налага извода, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението, за което му е предявено обвинение. След извършения подробен анализ на доказателствата по делото, прокурорът е посочил, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна, поради което се иска от въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и се постанови присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и му бъде наложено съответното наказание.

Във въззивното производство окръжният прокурор поддържа протеста по изложените в него съображения, както и в допълнителния такъв. Изтъква, че първоинсатницонният съд неправилно е приел, че престъплението не е доказано от субективна страна, позовавайки се само на показанията на свидетелите З., С., Б. като последните са в изключително противоречие както вътрешно, така и с останалия доказателствен материал, и като необоснована и неправилна първоинстанционната присъда следва да бъде отменена, а подсъдимият признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият се явява лично и със З.. Последният, в пледоарията си по делото излага доводи за неоснователност на протеста и за правилност на присъдата на Районен съд Р., като пледира тя да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след като разгледа въззивния протест и обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните в хода на съдебните прения, както и изложените такива в писмения протест, при спазване на изискванията на член 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въз основа на събрани в необходимия обем и пълнота доказателства, със законоустановените способи за тяхното събиране и проверка обективно, всестранно и пълно са изяснени от районния съд всички обстоятелства, необходими за правилното решаване на делото.След анализ на доказателствения материал се установяват следните обстоятелства от фактическа страна:

Подсъдимият А. И. К. е роден на 27.04.1976 г. в Р., живее постоянно в същия Г., неженен е, със средно образование, осъждан, работи в ”В. Б. – Н. Б.”, гр. Р.. С присъда по нохд № 5/1996 г., по описа на ОС гр. Б., влязла в сила на 31.01.1997 г, за извършено престъпление по чл.199, А.2, т.2 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 20 години. Наказанието било изтърпяно на 18.06.2009 г. Освободен бил предсрочно условно с остатък от 3 /три / години, 8 /осем/ месеца и 4 /четири/ дни.

О. Ф. е собственик на „П.” ЕООД с. Др., с основен предмет на дейност производство, преработка и търговия с всякакви стоки. Основната дейност, която търговско дружество „П.” ЕООД осъществявало, била доставката на плодове и зеленчуци до хотели и заведения за хранене. През периода на зимния сезон, дружеството развивало своята дейност на територията на Г., а през летния период - на територията на курортен комплекс „Сл. бр.“. Един от автомобилите, използвани за тази дейност, бил „Д. Д.” с рег.№ РК .... АС, лична собственост на Ф.. М. К. и той се намирали във фактическо съжителство, К. работела в „П.” ЕООД. По нейна молба /като близка приятелка на сестра му/ подсъдимият бил назначен на работа в дружеството на длъжност ”шофьор”, по силата на трудов договор, подписан между страните на 19.07.2010 г. За осъществяване на трудовите си задължения К. използвал автомобилите на дружеството, включително и автомобил марка и модел „Деу Дамас” с рег.№ РК 6231 АС, до лятото на 2010 г. Автомобилът бил с лош външен вид и лошо техническо състояние, неколкократно се повреждА. Едни от основните външни недостатъци се изразявали в свит таван на купето, счупени задни стопове и износени гуми.

През месец септември 2010 г., двигателят на автомобила „Д. Д.” с рег.№ РК 6231 АС се развалил, гарнитурата му изгоряла, с оглед на което същият станал неизползваем.К., който управлявал автомобила, предложил на св.О. Ф. да извърши ремонта на същия, като обяснил, че можел да отстрани повредата. Последният се съгласил и в изпълнение на така взетото решение, в края на месец септември 2010 г. Ф., с помощта на К. и свидетелите Г. С. и И. З., които също работели в дружеството като ”шофьори”, натоварили процесният автомобил „Д. Д.” с рег.№ РК 6231 АС в друг служебен товарен автомобил. Преди това К. разговарял с Ф. няколко пъти, като го убеждавал да му подари автомобила.През време на товаренето, в присъствието на свидетелите Г. С. и И. З., К. попитал Ф. защо не му подари повредения автомобил, който така или иначе бил неизправен, в лошо техническо състояние и ремонтът на същия щял да излезе по- скъпо от стойността на самия автомобил.О. Ф. се съгласил с така отправеното предложение, използвайки думите ”Добре, не ме занимавай, давам ти буса”, с оглед на което и предал на К. всички документи за автомобила, а именно: свидетелство за регистрация № *********, част I, застрахователна полица № *56 от 10.05.2010 г., ведно с квитанция за внесена застрахователна премия, застраховка гражданска отговорност и контролен талон към знак за технически преглед № *********.Непосредствено след това, автомобилът бил транспортиран от И. З. до дома на подсъдимия в гр. Р.. Няколко дни по- късно той също се прибрал в гр.Р. след края на сезона. През есента на 2010 г. К. установил, че не е в състояние да ремонтира автомобил „Д. Д.” с рег.№ РК .... АС заради лошото му техническо състояние, затова решил да го продаде на В. Б. в гр.Р., който се занимавал с ремонт и продажба на автомобили. Транспортирал процесното МПС до къщата на Б., като му предложил да го вземе и ако му хареса, да го ремонтира и продаде. Свид. Б. попитал К. дали автомобилът е негов, на което подсъдимият отговорил, че му бил подарен, като му предложил да се свърже с неговият работодател и да го попита. К. дал на Б. телефонния номер на М. К., за която знаел, че била информирана и в течение за състоянието на автомобила и обстоятелството, че същият му бил предаден в собственост от О. Ф.. Б. се свързал по телефона с К., която му обяснила, че действително автомобил „Д. Д.” бил подарен на подсъдимото лице и същият имал право да извършва всякакви разпоредителни действия с него. След като се уверил в истинността на изложеното от К., Б. се съгласил да вземе автомобила.След известно време обаче установил, че ремонтът на автомобил „Д. Д.” с рег.№ РК .... АС щял да бъде на значителна стойност, надхвърляйки стойността на самия автомобил, затова в началото на месец декември 2010 г. върнал автомобила на К. и му обяснил, че се отказва да го ремонтира. При така създалата се ситуация и с оглед неизправността на автомобил „Д. Д.” рег.№ РК.... АС, подс. К. решил да го предаде в пункт за изкупуване на отпадъци в с. Ел., собственост на Б. Кл. На неустановена дата през месец декември 2010 г. свалил от автомобила регистрационните му табели, прибрал ги в дома си, транспортирал го в с. Ел., където го предал на К. като метален отпадък. На 08.03.2011 г. О. Ф. депозирал жалба в РУП- гр. Р., в която посочил, че К. противозаконно държал автомобил „Д. Д.” рег.№ РК .... АС, лична собственост на Ф., след което било образувано досъдебно производство.

Тази фактическа обстановка е било приета за установена от първата инстанция след подробен и задълбочен анализ на доказателствата, поради което въззивният състав споделя изцяло фактическите констатации и анализът на доказателствата. Правилно първоинстационният съд е дал вяра на показанията на свидетелите Г. Сп., И. З. и В. Б., тъй като същите са обективни, кореспондиращи помежду си и с останалия доказателствен материал, не са заинтересовани и обективно пресъздават известните на свидетелите факти. От тях се установява, че действително Ф. е изразил съгласие да подари автомобила на подсъдимия, като резултат от това негово субективно намерение, изразено гласно пред Спасов и З., той предал освен автомобила и всички необходими за разпореждане с него документи – свидетелство за регистрация, контролен талон, застрахователна полица и контролен знак за технически преглед. Б. от своя страна е свидетелствал, че жената на Ф. е била информирана за това негово намерение и го уведомила, че К. може да се разпорежда с подарения му автомобил. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал дадените пред съдебния състав показания, тъй като те са били непосредствено възприети, преценени като обективни, като е съобразено, че тези свидетели към момента на провеждане на разпитите им в досъдебното производство са работели за Ф. и в този смисъл са били зависими от него, а от друга страна, са смятали, че той и подсъдимият ще решат помежду си въпроса, затова са отговорили по този начин. Правилно не са били кредитирани показанията на Ф. и К. като заинтересовани да дадат недостоверни показания, противоречиви вътрешно и с останалите доказателства по делото, доводите в тази насока се споделят изцяло и не се налага да бъдат повторно излагани. Следва само да се добави, че по делото са налице данни за неуредени финансови отношения на К. с Ф. и К., извън тези, свързани с автомобила, което допълнително внася съмнение дали това не е причина за депозиране на жалбата и за претенциите към автомобила, още повече, че според показанията на Ф. той все пак е успял да получи от подсъдимия запис на заповед за претендираната сума.

Обосновани при тази фактическа обстановка са изводите на РС Р. за това, че събраните доказателства относно авторството и вината не дават основание да се направи несъмнен извод, че подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението по чл.206, А.3, пр.2 във вр. с А.1 и чл.29, А.1, б.“а“ от НК, а именно на неустановена дата през месец декември в гр.Р. да е призвоил противозаконно чужда движима вещ – товарен автомобил марка и модел „Д. Д.“ с рег. №РК .... АС на стойност 750 лв, собственост на О. К. Ф., която владеел, в изпълнено към него задължение за ремонт на автомобила, като престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изтърпяването на което не е било отложено по реда на чл.66, А.1 от НК. Това е така, защото от съставомерните признаци на деянието действително е установено, че се касае за движима вещ, която е била предоставена първоначално за ремонт, след това с уговорка, че ще бъде подарена, така че то е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Липсват каквито и да било доказателства от субективна страна да е бил налице умисъл у подсъдимия да обсеби чужда движима вещ, напротив, той е бил със съзнанието, че вещта му е подарена, поради което може да се разпорежда свободно с нея. Формално, не са били изпълнени изискванията на закона за прехвърляне на вещта с нотариално заверен писмен договор, но К. е бил със съзнанието, че този автомобил му е предоставен, така че не е имало пречка според него да се разпорежда, както и е сторил, след като установил, че не може да го отремонтира.

Изложените в протеста доводи за отмяна на присъдата поради наличие на достатъчно доказателства за признаване на подсъдимия за виновен са неоснователни, съдът е изложил подробни съображения в мотивите си защо не може да се приеме обвинителната теза, с които настоящият състав се солидаризира и по тази причина не се налага подробното им повтаряне. Изложените по-горе съображения налагат потвърждаване на обжалваната присъда и оставяне на протеста без уважение.

Поради горното и на основание член 338 от НПК във вр. с чл.334, т.6 от НПК БОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4794/23.10.2013г., постановена от РСР. по нохд № 833 по описа за 2012 година.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: