Р Е Ш
Е Н И
Е №
Нова Загора, 07.04.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НОВОЗАГОРСКИЯТ
районен съд колегия в публично
заседание на първи април през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря Диана Дечева и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гражданско дело № 557 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.
Постъпила е искова молба от С.С.М., с ЕГН **********,
с адрес *** против Е.Б.М., с адрес ***, за
развод по чл.49, ал.1 от СК, поради дълбокото и непоправимо разстройство на
брака им.
В исковата си молба ищеца твърди, че с ответницата Е.Б.М.
сключили граждански брак на 27.01.1979г. в гр.Волгоград в двореца за
бракосъчетания, за което прилагал свидетелство за сключен брак. След сключване
на брака заживели на адреса му в ***.
Ищецът твърди, че ответницата била родена на ***г. От брака си страните имали
родено едно дете – син – М.С.М., кой бил роден на ***г. ищецът заявява в
исковата си молба, че ответницата нямала Единен граждански номер.
След сключването на брака страните живели седем години
в Москва, а през 1988г. пристигнали в България и били на море в курорта
„Златните пясъци“, в гр.Варна през месец юни, а през месец юли пристигнали в
гр.Нова Загора.
В исковата молба ищецът твърди, че на 01.09.1988г.
детето им следвало да отиде на училище, поради което се разбрали с ответницата
че на 25.08.1988г. ответницата да замине за чужбина. След заминаването и
ответницата повече не се върнала в България, като на ищеца му било известно, че
ответницата заминала в Австралия в гр.Голдкост от 1991г. и от тогава ищецът
нямал никакви данни за нея.
В исковата молба ищецът твърди, че бракът му с
ответницата бил изпразнен от съдържанието, което закона и моралът предполагали
и нито страните като съпрузи, нито обществото имали нужда бракът да продължава
формално.
Ищецът моли съда да постанови решение с което да
прекрати брака му с ответницата, като дълбоко и непоправимо разстроен, като не
претендира съдът да се произнася по въпроса за вината.
В предоставения от съда срок по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез назначеният и от съда
особен представител – адв. В.Л.К. *** представя
отговор по исковата молба, с който
заявява, че предявения иск е допустим, същият е заведен от лице, което има
правен интерес, относно основателността на иска заявява че ще вземе становище
след разпита на посочените от ищеца свидетели и анализ на представените
доказателства. С отговора на исковата молба се моли съда ако прекрати брака
между страните, съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име – Р.
В съдебно
заседание ответника, редовно призован – не се явява и не изразява становище.
От
представените и приети в съдебно заседание доказателства: свидетельство о
заключении брака, произведен запис за № 77 от 24.07.11979г., декларация за
гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно състояние на С.С.М.,
декларация от С.С.М. от 04.08.2020г., експертно решение № 3870 от 176 от 22.10.2014г. на МБАЛ Д-р
Иван Селимински АД-Сливен, удостоверение с изх. № 3040-19-3261/22.05.2017г. и
Удостоверение за сключен граждански брак между С.С.М. с ЕГН ********** и Е.Б.
Русина родена на ***г. в Руска Федерация, издадено въз основа на Акт за сключен
граждански брак № 409 от 25.10.2001г. съставен в гр. Сливен./дубликат и
заверено копие/, съдът прие за установено следното:
Страните са съпрузи от 27.01.1979 година и са сключили
граждански брак в гр.Волгоград, в Дворец
бракосъчетания, Централного района за което е било съставено свидетелство о заключении брака, произведен
запис за № 77 от 24.07.11979г., гр.Волгоград, както и е бил съставен Акт за
граждански брак № 409/25.10.2001г. на Община Нова Загора. Ответницата била
родена на ***г. в гр.Волгоград, като същата нямала Единен граждански номер. От
брака си страните имат родено едно дете – син – М.С.М., роден на ***г., което
към момента на подаване на исковата молба е пълнолетно.
След сключването на брака страните живели седем години
в Москва, а през 1988г. пристигнали в България, като през месец юни били на
море в курорта „Златни пясъци“, в гр.Варна, а през месец юли пристигнали в
гр.Нова Загора. На 01.09.1988г. дете на страните следвало да отиде на училище,
поради което ответницата на 25.08.1988г.
заминала за чужбина, след което ответницата повече не се върнала в България. На
ищеца му било известно, че ответницата заминала за Австралия в гр.Голдкост от
1991г. и от тогава ищецът нямал никакви данни за нея.
Бракът между страните бил изпразнен от съдържанието,
което закона и моралът предполагали и нито страните като съпрузи, нито
обществото имали нужда бракът да продължава формално.
От разпитаните по делото свидетели Донко Пенев Спиров
и Панайот Петров Панайотов се установява, че страните са съпрузи и са сключили
граждански брак в гр.Волгоград, от брака си имат едно дете, което е вече
пълнолетно. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
страните са във фактическа раздяла от около 30 години, като ищецът живее в
РБългария на посоченият в исковата молба адрес, а ответницата живеела в
чужбина, като първоначално живеела във
Волгоград, после в Унгария и Австралия. Страните
не поддържали никакви връзки помежду си и не са правили опити да се съберат
отново и да заживеят заедно.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск за развод е доказан
по основание. Отношенията между
съпрузите не са изградени на основата на взаимно уважение, привързаност,
разбирателство и обща грижа за семейството, същите се отдалечили и отчуждили
един от друг. Съпрузите са във фактическа раздяла от
около тридесет години, което още повече е довело до тяхното
отчуждаване като семейство, с оглед на което съдът намира, че брачната връзка
на страните е лишена от предписаното и от закона и добрите нрави съдържание и е
останала да съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните и
е лишена от социалната си функция. Настоящото фактическо състояние в
отношенията между съпрузите е несъвместимо с целите и функциите на брака,
визирани в СК. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 от СК, което обуславя
извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от
съда.
Относно
вината за разстройство на брака:
Съгласно
разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася
относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е
поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено, поради което
съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по него.
Съдът
не следва да коментира въпроса относно ползването на семейното жилище, тъй като
съобразно разпоредбата на чл.56, ал.1 изр. първо от СК - При допускане на развода,
когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи,
съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и
има жилищна нужда. В случая липсва такова искане, както от ищеца в исковата молба, така и от
ответницата.
Следва съдът да постанови след прекратяване на брака жената да носи
предбрачното си фамилно име – Русина,
с оглед направеното искане в тази насока от особения представител на ищцата.
Съгласно
разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е.
когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в
тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса за развода в размер на 50.00 лв., от която
сумата от 25.00 лв. е
внесена от ищеца С.С.М. при завеждане на делото, следва ответницата Е.Б.М. да бъде осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Нова Загора сумата от 25.00
лв., представляваща окончателна
държавна такса по допускане на развода.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод поради дълбокото и непоправимо разстройство сключеният граждански брак между С.С.М., с ЕГН **********,
с адрес *** И Е.Б.М., родена на ***г. в гр. Волгоград, Руска Федерация, с адрес
- гр.Нова Загора, обл.Сливен,
ул.“Патриарх Евтимий“№ 79-VII-26 на
27.01.1979г. в Руска Федерация с Акт за
сключен граждански брак № 409 от 25.10.2001г. съставен в гр. Сливен /Свидетелство
о заключении брака, произведен запис за
№ 77 от 24.07.11979г., гр.Волгоград, Руска Федерация/ на основание чл. 49 от СК, БЕЗ ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА.
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяване на брака жената Е.Б.М.,
родена на ***г. в гр.Волгоград, Руска Федерация да носи предбрачното си фамилно име – Р.
ОСЪЖДА Е.Б.М., родена на ***г. в гр.Волгоград, Руска
Федерация да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - гр.
Нова Загора 25.00/двадесет
и пет/ лева -
окончателна държавна такса по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на
страните пред Сливенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: