МОТИВИ:
ПРОТИВ подсъдимия А.Ю.А. – р. на ***г***, българско гражданство,
неженен, неграмотен, безработен, осъждан, ЕГН **********, е повдигнато
обвинение в това, че на 12.07.2017г.
с. Глава, обл. Плевен от частен дом, находящ се на ул. „хххв условията
на опасен рецидив /извършил престъплението, след като било съден за тежко
умишлено престъпление на Лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението
на което не било отложено по чл. 66 от НК – осъден с влязлата в сила на
15.10.2013г. присъда по НОХд № 198/2013г. на ЧРС, с която за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“
от НК му било наложено наказание една година ЛОС при първоначален строг режим/,
отнел от владението и без съгласието на Д.В.Т. *** една банкнота с номинал 20
лв., с намерение противозаконна да я присвои, престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 29 ал. 1 б. „а“ от НК
В съдебно заседание подсъдимия
редовно призован се явява лично и с адвокат Н.Н. ***, не признава вината си, дава обяснения.
Представителя на Районна прокуратура гр. Червен бряг поддържа повдигнатото
обвинение.
Разпитани бяха свидетелите Д.В.Т., Т.М.А., Ц.П.Д. и М.Д.П.. Поради смъртта
на Ж.Ф.П. същата бе заличена от списъка на лицата за призоваване.
В хода на наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане
предявения от пострадалата Т. граждански иск за сумата от 15 лв. – причинени в
резултат на деянието имуществени вреди.
От събраните гласни доказателства се формират две групи – едната са
показанията на свидетелите Т., Д. и П. а от друга обясненията на подсъдимия и
показанията на неговата майка – Т.А.. Съпоставяйки показанията на свидетелите
помежду им и с другите събрани в хода на разследването доказателства съдът
кредитира показанията на първата група свидетели. Това е така, защото
показанията са безпристрастни, логически последователни, непротиворечиви и
взаимно допълващи се. Свидетелката и граждански ищец в процеса Т. ***. Познава
бегло подсъдимия и то от други негови влизания без покана в двора й, на които й
отговарял, че търси да изкара пари. На процесната дата по обяд Т. легнала да си
почива и при събуждането си видяла подсъдимия да стои седнал в стаята, ровейки
й в дамската чанта. Като разбрал, че свидетелката се събудила, същият взел от
портмонето й една банкнота от двадесет лева и хукнал навън. От двора излязъл,
като прескочил през оградата. Това негово последно действие било забелязано от
свидетеля П., който в последствие видял пострадалата, която била разтревожена и
му разказала какво се случило. Още същият ден пострадалата потърсила свидетеля Д.,
който е полицейски инспектор на селото и на когото във видимо разстроено
състояние обяснила за случилото се, както и посочила кой е автор на деянието, а
именно подсъдимия А.. Няма никаква друга
причина за поведението на пострадалата изразяващо се в това да потърси защита
от полицията, както и в това да е преживяла друго събитие, което да доведе до
хипертонична криза и възбудено емоционално състояние, освен от твърдяното от
нея противоправно поведение на подсъдимия.
Обясненията на подсъдимия, че не е влизал в домът на пострадалата и не е
извършвал кражба не се кредитират от съда и са чисто защитна позиция, тъй като
не кореспондират с другите събрани по делото доказателства. Логично е и
показанията на майка му – свидетелката А. да са в тази насока. Същият е криминално
проявен с девет влезли в сила присъди за кражби. Обстоятелството дали е давал
кръв или не на същата дата е правно ирелевантно. То не се потвърждава от други
доказателства, нито пък се доказва, че след кръводаряването подсъдимия се е
почувствал зле и не е излизал от домът си. Твърденията, че спрямо него е
оказано физическо насилие от страна на полицаите и затова си е признал, тъй
като са му счупили носа също не се потвърждава от други доказателства. Напротив
след като е бил заловен от полицаите и си е признал за случилото се, същият е
поел инициативата да възстанови част от откраднатата сума, като с протокол за
доброволно предаване /на лист 11 от ДП/ е предал сумата от пет лева с
обяснението, че парите ги е взел от портмонето на Д.Т. ***. Същата сума в
последствие с разписка /на стр. 13 от ДП/ е възстановена на пострадалата.
Подсъдимият е извършил престъплението, след като бил осъден за тежко
умишлено престъпление на Лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не било отложено по чл. 66 от НК – осъден с влязлата в
сила на 15.10.2013г. присъда по НОХд № 198/2013г. на ЧРС, с която за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“
от НК му било наложено наказание една година ЛОС при първоначален строг режим
Така обсъдените по-горе доказателства навеждат на единствено възможният
извод, че подсъдимия е автор на деянието, за което е обвинен. От обективна
страна е осъществил изпълнителното деяние на престъплението в което е обвинен.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
Подсъдимият не е имал друга причина да посети домът на пострадалата. Да влезе в
жилището й и да отваря портмонето, освен стремежа му са се сдобие с някакви
парични средства. Същият е съзнавал и целял настъпването на противоправния
резултат.
При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид от
една страна лошите характеристични данни на А. отразени в бюлетина му за
съдимост и от друга страна минималния размер на отнетата парична сума. Предвид
това за постигане целите на наказанието следва да му бъде определено наказание
към минимума от две години лишаване от свобода, което наказание следва да се
изтърпи при първоначален строг режим.
При този изход на делото предявения от пострадалата спрямо подсъдимия
граждански иск като основателен и доказан в пълен размер бе уважен изцяло.
Подсъдимия бе осъден да заплати по сметка на Районен съд Червен бряг
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
По
горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: