ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                  №

      

гр. Троян, 27.08.2020 год.

 

 

        Троянски районен съд, четвърти състав, в закрито заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Десислава Ютерова

 

при секретаря……………………….., като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 371 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:

          Производството по настоящето дело е бързо по смисъла на чл. 310 т. 1 от ГПК.

          На основание чл. 140 ал. 1 от ГПК съдът след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявения иск намира за установено следното:

          В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба на И.Т.Х. *** срещу  „Пулс мениджмънт” ЕООД – гр. София, представител Аделина Петкова, с която са предявени няколко обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и 3, чл. 225 ал. 1, чл. 224 ал. 1 и чл. 267 а от КТ – за отмяна на заповед № 1295 от 06.04.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325 т. 1 от КТ и обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето, през което ищцата е останал без работа за периода 06.04.2020 г. до 06.10.2020 г.  в размер на 3 894 лева, обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 7 дни в размер на 217 лева и незаплатено тр. възнаграждение в размер на 465 лева за периода 13.03.20202 г. до 05.04.2020 г.

          При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК  ответника е представил отговор, с който оспорва исковата претенция. Твърди се в отговора, че ищцата, въпреки уговорките между страните, е постъпила недобросъвестно, като е изпратила празен плик, в който е следвало да изпрати молбата си за прекратяване на тр. договор по взаимно съгласие, с цел злоупотреба при претендиране и получаване на обезщетения.   

          При хипотезата на чл. 140 ал. 3 от ГПК съдът представя доклад по делото: С настоящата искова молба са предявени няколко обективно съединени искове, които представляват трудов спор по смисъла на чл. 357 ал. 1 от КТ, а именно: чл. 344 ал. 1 т. 1 и 3, чл. 225 ал. 1, чл. 224 ал. 1 и чл. 267 а от КТ – за отмяна на заповед № 1295 от 06.04.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325 т. 1 от КТ и обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето, през което ищцата е останал без работа за периода 06.04.2020 г. до 06.10.2020 г.  в размер на 3 894 лева, обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 7 дни в размер на 217 лева и незаплатено тр. възнаграждение в размер на 465 лева за периода 13.03.20202 г. до 05.04.2020 г.

          Ищцата И.Х. излага, че е работила в ответното предприятие на длъжност „личен треньор” по трудов договор № 1364/13.12.2019 г. Трудовият договор е бил сключен със срок до 16.06.2020 г. Уговореното основно трудово възнаграждение е било в размер 649 лева за осемчасов работен ден при петдневна работна седмица.

На 06.04.2020 г. на ищцата е връчена Заповед № 1295/06.04.2020 г., с която е прекратено трудовото й правоотношение. Като основание за прекратяването в издадената заповед е посочен чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ - по взаимно съгласие, като е отбелязано, че е по молба на ищцата.

Х. намира прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно, тъй като между страните по него не е било постигнато взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение. Ищцата твърди, че не е депозирала молба за прекратяването, нито такава е отправена до нея от страна на работодателя. Ищцата счита, че между нея и работодателя не е постигано съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, поради което и фактическият състав на чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ не е изпълнен и прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. Този фактически състав изисква писмено изявление от някоя от страните по трудовия договор за прекратяването му по взаимно съгласие, по което изявление насрещната страна е длъжна да вземе отношение в 7-дневен срок, както и да уведоми другата страна в същия срок от получаването на нейното предложение, а в случай че не вземе отношение, се счита, че предложението на иницииралата го страна не е прието.

След незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на 06.04.2020 г. Х. твърди, че е останала без работа и към настоящия момент, поради което за нея възниква и правото на обезщетение вследствие незаконното уволнение за цялото време на оставането й без работа до 6 месеца от уволнението в размер 3894 лева.

След прекратяване на трудовото правоотношение ищцата твърди, че не й е изплатено обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неползван годишен платен отпуск за целия период от сключване на трудовия договор на 13.12.2019 г. до прекратяването му на 06.04.2020 г. в размер на 217 лева, равняващ се на неползвани 7 дни платен годишен отпуск за целия отработен период.

Освен това Х. излага, че не й е заплатено трудово възнаграждение за периода от 13.03.2020 г. до 05.04.2020 г. в размер на 465 лева. Последното изплатено възнаграждение е за периода от 01.03.2020 г. до 12.03.2020 г. Падежът на задължението е настъпил, тъй като съгласно чл. 1 от трудовия договор заплащането на трудовото възнаграждение се извършва до 30-то число на текущия месец за предходния, следователно, за месец март възнаграждението е станало дължимо на 30.04.2020 г., а за месец април - на 31.05.2020 г. В посочения период работата на ответното дружество е била преустановена поради обявеното в страната извънредно положение, но на основание чл. 267а от КТ ищцата счита, че има право на брутното си трудово възнаграждение за целия период на преустановяването.

Ответника – работодател твърди обстоятелства за злоупотреба от страна на ищцата, с цел получаване на обезщетения.

Правна квалификация - чл.  344, ал.1 т. 1 и т.  3 от КТ, чл. 225, ал. 1 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 270, ал. 2 вр. с чл. 267а от КТ.

Относно разпределението на доказателствената тежест – Валидно по трудови спорове за уволнение доказателствената тежест лежи върху работодателя, който следва да установи, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. В случай, че уволнението се укаже незаконосъобразно, то следва и заплащане на съответните претендирани от ищцата и законовопредвидени обезщетения. Относно предявения иск по чл. 225, ал. 1 от КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останала без работа и не е получавала трудово възнаграждение, е на ищцата. Съдът указва на Х., че не сочи доказателства в подкрепа на претенцията си за подобно обезщетение за времето, през което същата е останала без работа.

Предвид изложеното съдът счита, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните, като на същите следва да се връчи препис и от настоящето определение, поради което

 

                              О П Р Е Д Е Л И:

 

          НАСРОЧВА гр. дело № 371/2020 г. по описа на ТРС за открито съдебно заседание на 25.09.2020 г. от 09.30 часа, за която дата да бъдат призовани страните, като на същите да се връчи препис от настоящето определение.

          Допуска като доказателства по делото, приложените към исковата молба и отговор писмени документи.

          Задължава ответника да представи в цялост трудовото досие на И.Т.Х..

          Указва на ищцата, че не сочи доказателства относно иска по чл. 225 ал. 1 от КТ – обезщетение за времето, през което е станала без работа.

   Допуска гласни доказателства.

  Допуска съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р., която да изготви заключение по поставените в исковата молба, за което определя възнаграждение в размер на 300 лева от бюджета на ТРС.

          Определението не подлежи на обжалване.

                            

Районен съдия: