МОТИВИ към присъдата по НОХД № 320/2019 по описа на Районен съд – Велики Преслав, II състав
По внесен от прокурор при ШРП
обвинителен акт, в Районен съд – Велики Преслав
е образувано НОХД срещу подсъдимите:
- Х.С.С., за престъпление по чл.129, ал.2, вр.чл.129,
ал.1,вр.чл.20,ал.3 и ал.4 от НК, за това, че на 02.10.2016г., в гр.Велики Преслав, като
подбудител и помагач, в съучастие с Ф.Х.
*** – като извършител, причинил средна телесна повреда на А.А.А. ***,
изразяваща се в избиване на зъби без които се нарушава дъвченето и говора –
травматично разклащане на централните резци и счупване на короната на пети зъб
горе вляво под нивото на венеца /мостоносител/
и срещу
-
Ф.Х.С., за престъпление
по чл. 129, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 02.10.2016г., в гр.Велики Преслав, като
извършител, в съучастие с Х.С. *** –
като подбудител и помагач причинил средна телесна повреда на А.А.А. ***,
изразяваща се в избиване на зъби без които се нарушава дъвченето и говора –
травматично разклащане на централните резци и счупване на короната на пети зъб
горе вляво под нивото на венеца /мостоносител/.
В
съдебното производство в качеството граждански ищец и частен обвинител е
конституиран А. А.А..
По
съществото на делото, прокурорът счита, че обвиненията, предявени на подсъдимите
са безспорно доказани и сочи, че са събрани достатъчно доказателства – писмени
и гласни такива в подкрепа на обвинителната теза. По отношение на наказанието, намира,
че за постигане неговите цели, това на подс.Х.С. следва да е в рамките на 9
месеца “Лишаване от свобода”, с приложението на чл.66 от НК, а на подс.Ф.С. –
около 1 година “Лишаване от свобода”, отчитайки по-високата обществена опасност
на деянието, като същото бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв.Д.
намира за доказано по безпорен и категоричен начин обвинението на двамата
подсъдими. Сочи, че са установени нанесените на пострадалия на посоченото място
и време и по описания начин травматични увреждания, видно от приетата по делото
СМЕ и изслушаните вещи лица изготвили същата, причинени му именно от подсъдимите, в подкрепа
на което са събрани и нужните доказателства, писмени и гласни такива – както на
пострадалия и неговата съпруга, които следва да бъдат изцяло ценени, като
логични и последователни, така и на
други свидетели по делото. Предвид това и намира, че трябва да бъде уважен и
предявения по делото граждански иск, като доказан изцяло по основание и размер.
Счита, че наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимите е необходимо
да е съобразно участието им в деянието.
Защитата на подсъдимите се представлява от адв.Й., който счита,
че обвинението по отношение на двамата подсъдими е недоказано и моли за тяхното
оправдаване. Аргумент за посоченото изтъква, че при първоначалният преглед на
пострадалия е констатирано избиването само на 1 зъб, който самостоятелно не
води до съставомерност на деянието, като не са налице събрани по делото доказателства за избиването
на предните резци, чието разклащане не е установено непосредствено след
инцидента и чиято екстракция е извършена на 30.10.2016 г. без да е било
изяснено от събраните материали дали наличната парадонтоза, предпоставила
същата е механична или болестна. Акцентира върху липсата на доказателства и за
нанесени от страна на подс.Ф.С. удари – както поради неконстатирани в областта
на ръцете наранявания при извършеното му освидетелстване, видно от приложеното
по делото СМУ, в което освен драскотина по неговата шия и охлузване в областта на корема друго не е отразено, така
и видно от свидетелските показания, събраните в хода на съдебното следствие, които според
същия не водят до
категоричния извод за виновността на подсъдимите. Счита, че единствено св.Т. е
заявила, че е видяла нанасяне на удари на пострадалия от подсъдимите, като
показанията на същата са опорочени – непоследователни и противоречиви и е
недопустимо да стоят в основата на
обвинителната теза. Допълва, че доколкото обвинението е различно за двамата –
единият от които държал, а другият според същото нанасял ударите на
пострадалия, то недоказана е и съставомерността както на подбудителството,
обективирано според прокурора в думите „Сега ти е паднало“ ,от обективна и
субективна страна, а така и на помагачеството – изводимо единствено от
показанията на пострадалия и неговата съпруга.
Поради
изложеното счита че подсъдимите следва да бъдат оправдани с оглед недоказаност
на предявеното им обвинение. В допълнение сочи и че съдът следва да прецени в
случая не е ли налице и хипотезата на неизбежна отбрана.
В последната си дума подсъдимите заявяват, че не са
виновни и молят да бъдат оправдани.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Семействата на подсъдимите и пострадалия живеели в
гр.Велики Преслав, като няколко години преди случилото се на 02.10.2016 г.
сгодили децата си, а именно - дъщерята
на подс.Х.С. и синът на пострадалия А.А., последният известен с прякора “К.”. Поради
разваляне на годежа, отношенията между двете семейства се влошили и през
годините били съпроводени с множество
скандали, обиди и пререкания по различни поводи. Такъв възникнал и на
02.10.2016 г. около 18.00 ч. при прибирането на пострадалия, след като паркирал
автомобила пред дома си, с подс.Ф.С. –
син на подс.Х.С.. Двамата започнали да се карат на висок глас. Чувайки ги от
дома си – св.С.Т., която живеела на семейни начала с пострадалия, излязла
навън. Двамата продължавали да се карат, като подс.Ф. С. псувайки се опитвал и безуспешно с юмрук да
удари А.А.. Св.Т. застанала помежду им, но била блъсната от
подс.Ф.С. и паднала на земята изпитвайки силни болки поради оперирания й
наскоро крак. Междувременно дошъл подс.Х.С., който ритайки отзад, опитващия се
да й помогне мъж, го подкосил и му хванал ръцете отзад, казвайки на сина
си “Сега е момента” , при което последният ударил няколко пъти с юмрук в
лицето пострадалия А.. В това време на улицата на която се били събрали много
хора излязъл от близка къща и св.К.А., който видял как подс.Х.С. държи пострадалия,
и след нанесен му удар с юмрук в лицето от неговия син, същият паднал на
земята, а двамата се надвесили над него. През това време св.А.Х. – съпруга
на подс.Х.С. взела бетонно колче и се насочила към св.Т., която успяла да я
спре. В този момент от дома си излязла и св.А. А., която видяла действията на
св.Х., както и че от устата и ръката на А.А. течала кръв. Свидетел на това бил и
св.А.А., който, преди това видял и как подс.Ф.С. удря с юмрук в областта на
устатата “К.”, както и текналата оттам кръв, а пострадалият му споделил, че му се
е счупил зъба. По късно на място дошъл и св.Р., който видял много струпани хора
на улицата на която бил и вуйчо му - с кръв по устата, както и в последствие - св.Р.Р.,
възприел, че от устата на “К.” , който се намирал в двора си тече кръв, като
при идването и на сина му – св.И.А. разбрал от дадените пред последния обясненията,
че пострадалия се е сбил с комшията си. На улицата имало много хора, а не след
дълго дошла и Полиция. На следващия ден, първи делничен такъв, св.Р. закарал св.А.А. *** за да бъде
освидетелстван, като констатациите на съдебния медик относно наличните
травматични увреждания на пострадалия, били обективирани в СМУ 263 от
03.10.2016 г. Предвид констатирани дентални увреждания, св.А.А. бил насочен към
стоматолог, извършил преглед на 05.10.2016 г. и в последствие и на 07.12.2016
г., при който било издадено СМУ, в което
било отразено извършена екстракция на три горни зъба на пострадалия, сред които
и предните горни резци поради разклащане
на същите с трета степен на подвижност, като се посочило, че е изработена протеза
състояща се от четири зъба, т.е екстрахиран е и зъб 25.
Видно от назначената по образуваното с Постановление на прокурор при РП-Велики Преслав от
12.12.2016 г. досъдебно производство срещу неизвестен извършител за извършено
престъпление по чл.129, ал.2 от НК, съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, приета от съда, изготвена от
вещите
лица
д-р В. и д-р В., св.А.А. е получил следните травматични
увреждания: травматичен оток в окосмената част на главата, слепоочно
в ляво на ограничена площ; кръвонасядане, оток и две плитки лацерации на
горната устна; травматично разклащане на централните резци на горната челюст и
на втори зъб горе в ляво; счупване на короната на пети зъб горе вляво под
нивото на венеца; дълбоко петнисто кожно
охлузване по задната страна на левия лакът; кожно охлузване на предмишницата
под лакътя със забелване на епидермиса отдолу – нагоре, както и леко изразен
травматичен оток около охлузванията на лакътя.
Посочено е, че в резултат на получените травматични увреждания
на пострадалия е причинено травматично разклащане на централните резци и
счупване на короната на пети зъб вляво под нивото на венеца, поради което
уврежданията следва да се квалифицират по медикобиологичния признак -избиване
на зъби без които се нарушава дъвченето и говора.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на гласните доказателства по делото: показанията на свидетелите разпитани в хода
на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.281, ал.1, ал.4 и ал.5 от НПК дадени по досъдебното производство, кредтирани от съда – изцяло, съотв.в
посочените им части, както и тези по отношение на които беше постигнато
необходимото на осн.чл.371, т.1 от НПК съгласие на страните, заключението на изготвената
съдебно-медицинска експертиза,
обясненията на подсъдимите дадени в хода на съдебното следствие, справки за съдимост,
медицинска документация и останалите приложени по делото писмени доказателства,
инкорпорирани по реда на чл. 283 от НПК.
Видно
от дадените показания в хода на съдебното следствие на св.С.Т., живееща на
съпружески начала със св.А.А., същата
описва отношенията между двете съседни семейства, а именно – влошени такива и
причината за това - неосъществена сватба между сина на мъжа й и дъщерята на
подс.Х.С. и подробно свидетелства за инцидента при който сочи, че е получил
телесните наранявания. Описва възприятията си, при излизането й навън от дома
й, след като чула пререкание между него и съседът им - подс.Ф.С., за възприетото от нея
поведение на подс.Ф.С., който псувайки искал да удари мъжът й, за нанесените
удари от него в последствие - на мъжа й, по лицето с юмрук и поведението на
подс.Х. С., който след като паднала на земята,
в момента в който мъжът й се опитал да й помогне, видяла и бащата на
подс.Ф.С. – подс.Х.С., който „спънал“ отзад св.А. хванал му ръцете зад гърба, а
синът му започнал да го удря по лицето с юмрук. След това твърди, че към нея се
насочила и св.А.Х., носеща бетонно колче в ръце, коята успяла да възпре.
Твърди, че много хора станали свидетели на случилото. Описва и състоянието на
мъжа си в резултат на получените удари – насинено око, кръв от устата. С оглед
противоречия и отчасти липсата на спомени по отношение конкретното поведение на
подсъдимите, са приобщени чрез
прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, депозираните
от същата
показания в хода на ДП, към които свидетелката
се придържа изцяло
и с които сочи, че
хващайки ръцете отзад на гърба на мъжа й, подс.Х.С. подканвал сина си с думите „Сега е момента
Удари го, сега ти е паднал“, както и че същият го е ритнал и ударил с юмрук по
главата, а подс.Ф. С. започнал да го удря
с юмруци в лицето, „все едно е бокс“.
Съдът
кредитира така дадените и поддържани показания от св.Т., разминаванията между
които с тези дадени в хода на съдебното следствеие – незначителни такива,
намират своето логично обяснение с датата на възприетите от същата събития –
02.10.2016 г. и проведеният й в съдебно заседание на 07.07.2021 г. разпит,
освен в частта на същите свързана с нанесени от страна на подс.Х.С. удари на
мъжът й, доколкото посоченото от същата
не се подкрепя от други доказателства по делото – както от показанията на св.А.
посочващ, че единствено подс.Ф.С. го е удрял, така и на останалите кредтирани
от съда свидетелски покозания – тези на св.К.А., на св.А.А., възприели единствено
нанесен от страна на подс.Ф.С. удар, а и така също от медицинската документация
и заключението на съдебномедицинска експертиза, относно получените по тялото на
пострадалия травматични наранявания, тяхната локация и описан механизъм на
причиняване.
Съгласно
НПК свидетелските показания са едно от доказателствените средства в
наказателния процес за разкриване на обективната истина като на основание
чл.117 НПК с такива могат да се установяват всички факти, които свидетелят е
възприел и подлежат на преценка от съда в съвкупност с останалите
доказателства. Дали показанията на даден свидетел са достоверни, т.е. отразяват
фактите и обстоятелствата по начина, по който са се случили, се извлича не от
това какви са отношенията му с подсъдимия/пострадалия а съобразно това по какъв
начин поднася на решаващия орган възприетото от него, както и при преценка на
същите с останалите събрани по делото. В конкретния случай показанията на св.Т.
– пряк свидетел на случилото се , свързано с възприетото от нея извън посочената
част, не се се опровергава от останалия доказателствен материал, а напротив –
подкрепят се от същия – от показанията
на св.А., св.К.А., св.А.А., св.А., от заключението на СМЕ, обективираща
получените травматични увреждания от пострадалия и тяхната локализация , като в
този смисъл и съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани като логични,
последователни и достоверни и кореспондиращи с
останалите гласни и писмени доказателства.
Съдът
кредитира показанията на св. А. депозирани в ДП пред съдия, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК, в
които описва
отношенията между неговото семейство и това на подсъдимите, които се влошили
след извършен годеж между сина му и дъщерята на подс.Х.С., след който двамата
живели само известно време заедно и се разделили, като за случилото се на
02.10.2016 г., твърди, че около 5,30-6,00 ч
в следобедните часове се прибирал,
като спрял автомобила си по-далеч
от дома си, а на улицата имало много хора, сред които и подс.Ф.С., който се
насочил към него, опитвайки се да го удари, но безуспешно. В това време излязла
жена му – св.Т., която застанала помежду им, като в един момент докато помагал
на жена си, която изпитала болки в
крака, дошъл и подс.Х.С., който като
„обърнал“ ръцете и ги събрал зад гърба му, казал „Сега е моментът“ на сина си,
който започнал с юмрук да го удря в областта на устата му 2-3 пъти, след което
паднал при което си наранил лакътя и отново бил ударен няколко пъти от подс.Ф.С..
Твърди, че в един момент видял и насочилата се към него жена на подс.Х.С. носеща циментов кол, който
св.Т. успяла да вземе. Заявява, че от побоя един зъб му „хвръкнал“, а двата
горни резци започнали да се клатят. На следващия делничен ден бил
освидетелстван в Съдебна медицина
гр.Шумен, като посетил и зъболекар, където му извадили тези зъби и в
последствие си направил „корона“ .
Съдът кредитира дадените показания на св.А. А., съобразявайки
и, че в действителност,
същият е пострадал от престъплението, конституиран като частен обвинител и
логично би защитавал линия, свързана с тази му позиция. Въпреки това, предвид
факта, че наведените от него данни са такива на свидетел-очевидец, съдът ги
намери за непосредствени и даващи сведения за стеклите се на 02.10.2016 г.
събития, като преценката им за достоверност се направи след задълбочен анализ на същите, наложил извод за тяхната
последователност, логичност, кореспондиращи както с останалите кредитирани от съда гласни
доказателства, така и с обективните находки установени при проведените му прегледи непосредствено след инцидента и със заключението на изготвената и кредитирана от съда СМЕ.
Свидетелят К.А. по време на воденото разследване в
хода на досъдебното производство – при проведения му разпит на 25.01.2017 г. и
пред съдия – на 29.07.2019 г. дава подробни, детайлни и убедителни показания
относно възприетото от същия на въпросния ден, като описва конкретните действия на пострадалия,
подсъдимите и някои от присъствалите при случилото се лица. В посочените
разпити, същият твърди, че докато е бил при леля си, чул пререкания и излязъл
навън, като видял как подс.Х.С. хванал за ръцете „К.“ зад гърба му, „спънал“ го
с крак и го чул да казва на сина си –
подс.Ф.С. „Сега ти падна, използвай“, като видял и как последния го удря с
юмрук по лицето отправен от подс.Ф.С. и двамата започнали да го ритат, като
видял съпругата на подс.Х.С. да носи бетонно колче, като жената на „К.“ я
пресрещнала и ги разтървали хората. Видял кръв по лицето на „К.“.
В съдебно заседание първоначално
заявява, че въобще не е присъствал на инцидента, нищо не е видял и е чул за
него от други, като след прочитане на
дадените му пред съдия в хода на досъдебното производство показания, обяснява че не отговарят на истината и е бил
мотивиран от св.А.А. да заяви посоченото в тях, като и не желае да взима страна
в отношенията помежду им понеже е приятел и с пострадалия и с подсъдимите. След
прочитането на дадените му показания при разпита от 25.01.2017 г. отрича
обективираното и в посочения протокол, като допълва, „ не съм видял нищо -
кой кого ударил, кой къде паднал. Много хора бяха там, много момчета, отдавна
беше, бяхме почерпени….“
Съобразявайки
посоченото, доколкото от една страна при двата проведени по досъдебното производство разпита, същият дава
идентични и непротиворечиви показания за посочените обстоятелства, а от друга - наличното противоречие проявило се при
разпита му в съдебно заседение касаещо
обясненията му свързани с отричане на прочетеното, заявено от него първоначално
твърдейки, че не е бил там въобще, а в последствие - че не
е видял нищо понеже имало много хора и било отдавна, то и съдът намира, че
предвид неубедителността и противоречивостта на същите, мотивирани и с изтъкнатият аргумент за нежелание да взема страна, то и посоченото води до извод, че заявеното в
съдебно заседание не следва да бъде кредитирано, а да се даде вяра на казаното
от същия в хода на досъдебното
производство, отличаващо се с детайлност и
хронологична последователност, което прави несъстоятелно и твърденията му
относно преповтарянето не на лични възприятия. Дадените от същия
показания при проведените му при
разследването разпити, които са с времеви диапазон от над две години са последователни, логични, кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни
доказателства – с тези на св.С.Т., на св.А.А., на
св.А.А., на св.А. А. – по
отношение възприетите от него действия на двамата подсъдими, както и за поведението на св. А.Х. и
касателно състоянието на св.А.А., релевантни и с обективните находки установени при
проведения преглед на пострадалия непосредствено след инцидента и със
заключенията на СМЕ, поради и което съдът ги кредитира
с изключение единствено на частта на същите в която твърди, че е видял двамата подсъдими да ритат
св.А., предвид неувереността на същия относно извършените действия на
подсъдимите след падането на пострадалия на земята и видимостта му към
посоченото, а и доколкото не са събрани подкрепящи посоченото други относими доказателства.
В съдебно заседание, св.А.А. заявява, че единственото от процесната дата, което помни е че докато бил в дома
си, чул викове и излязъл. Тогава видял
св.А.А. паднал на земята, като около него имало много хора, включително и подсъдимите.След
прочитане на показанията му дадени по досъдебното производство заявява, че не
помни това което е казал да се е случило, като единствено си спомня, че св.А.А. извикал „Зъбът ми!“. Твърди, че няма спомен
друг от случилото се и казанато от него в проведения му разпит, а именно - от
възприетите от същия действия на подс.Ф.С., който ударил с юмрук в
лицето св.А., от което му текнала кръв от устата и последния му казал, че му се
е счупил зъба, както и действията на св.А.Х. тръгнала с бетонен стълб към
двамата. В случая, съдът кредитира показанията на този свидетел дадени в ДП и приобщени, чрез
прочитането им по реда на чл.281 от НПК като непротиворечиви, допълващи и кореспондиращи кредитираните по
делото писмени и гласни доказателства на свидетелите, относно възприет от същия
удар в лицето от страна на подс.Ф.С. и състоянието на св.А., като
невъзможността на свидетеля да си спомни случилото се намира своето логично
обяснение в отдалечеността във времето на събитията от 02.10.2016 г. Роднинските
отношения на същия със св.А., съдът не установи основание да ги счете сами по
себе си, предпоставящи заинтересованост. Напротив -
неговите показания въпреки, че в действителност
проведения му в хода на ДП разпит не е отразил в детайли и подробности
възприетото от същия в този ден, са относими към основни включени в предмета на
доказване факти и внасят яснота по отношение на същите, като се подкрепят и с
останалите посочени доказателствени източници.
Св.А. А., разпитана в съдебно
заседание, твърди, че е въпросният ден, когато излязла видяла много хора на
улицата, сред които подсъдимите и св.А.А., както и св.А.Х.. Твърди, че възприела
кръв и по „К.“ и подс.Ф. С., като разбрала от хората, че двамата са се били.
Прибрала се и се обадила в Полицията. При прочитане показанията на същата
дадени в хода на ДП, и в които същата твърди и че е видяла св.А.Х. с циментов
стълб да се насочва към св.Т., както и че е възприела кръв да тече от устата и
ръката на св.А., и присъствието до него на
подс.Х.С. и подс.Ф.С., същата не
поддържа твърдейки, че не е видяла
описаното в тях поведение на св.Х. и че не е казала прочетеното. Съдът намира, че доколкото аргумените за
посоченото са несъстоятелни, лишени от основание и нелогични, предвид от една
страна, че тези показания са идентични по отношение на определени факти, а от
друга – отчитайки и че именно свидетелката е подала сигнал в Полицията, предпоставящо
възприети от същата обстоятелства за това, то и дадените от същата показания в
ДП, след инцидента съдът намира, че следва изцяло да бъдат кредитирани от съда.
Безспорно
св.А. не е възприела непосредствено действията на
подсъдимите,
като същата релевира информация за времето, мястото,
присъствието на подсъдимите и състоянието на пострадалия след инцидента и за действията на
други намиращи се там лица, а именно – св.А.Х., като няма основания показанията й да не бъдат кредитирани, доколкото и се
подкрепят по отношение на посочените обстоятелства от другите събрани писмени и
гласни такива.
Проведени по делото
са разпити и на свидетели, които не са били очевидци на инцидента, но са
възприели състоянието св.А.А. непосредствено след него, както и информация от същия
за случилото се а именно – св. Р.Р., св.А. Р. и св.И.А.. Показанията на тримата свидетели са взаимно свързани и се допълват, като напълно кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства по делото.
Съпоставени
горепосочените кредитирани от съда
свидетелски показания на св.С.Т., на св.А.А., св.К.А., св.А. А., св. А.А.,
св. Р.Р., св.А. Р. и св.И.А., както и частично обясненията на подсъдимия Х.С.
са еднопосочни и непротиворечиви по
отношение на обстоятелствата свързани с: отношенията между св.А.А. и
подсъдимите Х.С. и Ф.С., хронологията и
мястото на конкретния инцидент, възникнал първоначално със словесни пререкания
между св.А.А. и подс.Ф.С., агресивното поведение на последния преди намесата на
подс.Х.С., поведението на двамата подсъдими и техните конкретни действия по
отношение на св.А.А. при които подс.Х.С. го хванал за ръцете, синът му му
нанесъл удари с юмрук в лицето, поведението на св.А.Х., състоянието на
пострадалия непосредствено след
нанесените му удари, падането му на земята при което е наранил лакътя си. Посочените
свидетели са имали по различно време визуален контакт към самия инцидент с
участието на подсъдимите и св.А.А. , респ. по отношение състоянието на
последния след него и техните възприятия, както визуални, така и слухови са
взаимно допълващи се и идентични касателно
различните относими към делото факти и обстоятелства, като същите изцяло се
подкрепят и от дадените показания на пострадалия- св.А.А.
Предвид това, съдът кредитира
показанията на посочените свидетели дадени пред съда и в досъдебното
производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред чрез
прочитането им в хода на съдебното следствие, с които всички те са заявили, горепосочените
обстоятелства, и сътов. относимите към тях частично обяснения на
подсъдимия, тъй като същите са вътрешно
и едни спрямо други логични и
последователни, поради което изводите по фактите следва да се изградят
въз основа именно на посоченото от тях,
а и доколкото кореспондират
и с приложената по делото медицинска документация и заключението на приетата
съдебно- медицинска експертиза, от която се установява вида и харакатера на
претърпените от пострадалия увреждания и механизмът на тяхното причиняване.
В проведения разпит на св.А.Х. –
съпруга на подс.Х.С. и майка на подс.Ф.С., същата разказва за инцидент на същия
ден – 02.10.2016 г. на който била свидетел и при който св.А.А. с бухалка се
насочил към сина й със заплахи и псувайки, като детето й било наранено с нея и
бил освидетелстван. Твърди че св.А. А. не е бил удрян и е възможно сам да се е ударил с бухалката,
като след това всички се прибрали по домовете си, а по-късно, същият със сина си дошъл и влязъл в двора им, като
техен роднина ги извел.
Показанията на свидетелката съдът
цени с оглед отношенията й с подсъдимите, от една страна, а от друга – с оглед
съдържателността на същите, пресъздаващи изключително избирателни възприятия по
отношение на отрицателни факти касателно главния предмет на делото, а именно - по отношение на самия
инцидент
като в този смисъл и същите не могат да
служат за основа на изводите на съда, доколкото и са в противовес с останалите
събрани по делото релевантни доказателства.
В действителност, за поведение от
страна на св.А.А. с държана от сина му бухалка в ръка, но при влизането им в
двора на подсъдимите свидетелства и св.М.С.Х.,
който твърди, че е бил свидетел на инцидент при който подс.Ф.С. и св.А.А. се
дърпали, като със св. Х.А.Х. успели да ги разтърват, след което видял „К.“ да
влиза със сина си – св.И.А., който носел бухалка в двора на подсъдимите, а св.Х.А.Х.,
свидетелства за присъствие на инцидент,
при който видял подс.Ф.С. и св.А. да се „дърпат“ при което ги ръзтървал
заедно със св.М.С.Х. и си заминал, като след прочитане показания от ДП,
доколкото в същите твърди, че е имало и кръв по устата на последния заявява, че
не помни за това. По отношение на посоченото са и обясненията на подс.Х.С., в
чийто обяснения заявява, че при инцидента в посочения ден св.А.А. е носил
бухалка, която някой взел от ръцете му, като за инцидент между подс.Ф.С. и св.А.А. свидетелства и последния, като същият
заявява, че това е станало дни преди
02.10.2016 г. С оглед от една страна отношенията между двете семейства и
нееднократните им пререкания, конкретиката на случилото се, предмет на
доказване по делото на процесния ден, съдът намира, че не се установи
категорична относимост на дадените показания от посочените свидетели Х. и С. за
събития от случилия се на процесния ден
конкретен инцидент, а от друга противоречивостта по отношение изложеното
свързано с точното време, последователност и хронология на поведението на св.А.А.
с визираната бухалка, не дават възможност да бъдат направени изводи свързани с
визираните факти и съотв.относимостта на същите към релевантните за делото обстоятелства.
Обясненията на
подсъдимия Х.С., съдът кредитира по отношение на твърденията от същия свързани
с отношенията между двете семейства – неговото и това на св.А., за честите им
сканадли помежду им, както и за това, че първоначално е възникнало пререкание
между последния и сина му, като той в последващ момент е излязъл навън, както и
че не е удрял „К.“. В
обясненията си, подс.Х.С. твърди, че не е държал „К.“, че никой не се е
доближавал до него за да го удря и че не е бил удрян, като същият е носил
бухалка, която някой успял да му вземе от ръцете. Тези му обясненията съдът не кредитира по отношение осъщественото от подсъдимия
Ф.С. въздействие върху св.А. и участието на самия него в същото, като ги приема
за фрагментарни и откъслечни твърдения относно действително случилото се, с
опровергана правдивост в тази им част. Обясненията
на подсъдимия в тази си част съдът възприема основно като защитна теза, и не ги
цени, доколкото твърденията му относно единствено пререкание без физическо
съприкосновение между пострадалия и подсъдимите, от една страна са откъснати от
другите доказателствени източници – от кредитираните показания на останалите
свидетели и изготвената експертиза, а от друга - с оглед тяхната необоснованост
е нелогичност, налична такава и по отношение
механизмът на избиване на зъбите на пострадалия, а именно – най малко с
два удара според заключението на експертите, изводими от локализацията на
получените травматични увреждания, а и с оглед установеното при извършеното му
освидетелстване, доколкото съдът намира, че предвид характерът и последователността на
извършените въздействия върху пострадалия, неговата възраст и привеждането му в
състояние на невъзможност и ограничена такава по отношение на защита и реакция
от действията спрямо него резултат от държането му от подс.Х.С. и нанесените му
удари при които е получил описаните в обвинението увреждания – същите в своята
съвкупност са в противовес на твърдяното
от подс.Х.С. касателно собственото му поведението и това на сина му по
отношение на свА. А..
Ето защо, за
настоящия съд доколкото обясненията на подсъдимото лице с оглед двойнствената
им природа, са важно доказателствено средство, но и израз на правото на защита
на същото, то същите в тази си част и по посочените причини не могат да бъдат
ценени от съда.
В обясненията си
подс.Х.С. сочи и че при процесния инцидент на 02.10.2016 г., синът му – подс.Ф.С.
е пострадал, за което има и медицинско удостоверение. Същото е приложено по
делото, като видно от него, на 05.10.2016 е издадено на подс. Ф.Х.С. СМУ №268/2016
г., с констатирана налична кожна
драскотина по задната страна на шията и охлузване на кожата в областта на
корема, над десния хълбок. Същъто съдът счита, че следва да се приеме като
подкрепящо установеното участие на лицето на 02.10.2016 г. при което са
нанесени телесните увреждания на пострадалия, като възражението в тази връзка
от страна на защитата свързано с липсата на констатирани следи по ръцете му,
предвид предявеното му обвинение и в частност касателно механизмът на
причиняването им, намира за несъстоятелни, доколкото в случая освидетелстването
не е по реда на чл.158 от НПК, същото е инициирано от самият освидетелстван –
по негови данни за получени увреждания, локация, начин и време на получаване.
Подс.Ф.С.
не дава обяснения в пряка връзка с предявеното му обвинение, а такива свързани
със събития от месец септември 2017 г. с участието на св.А..
Видно
то проведения разпити на св.Ю., както и от показанията от ДП на св.М. Е. С.,
св.О. Р.и св.Н. Ю., същите не съдържат относима към конкретните от 02.10.2016
г. събития, на които същите не са били свидетели.
Видно от изготвената
в хода на досъдебното производство СМЕ и заключението на вещите лица д-р В.
и д-р В., същите сочат, че в резултат на
получените на 02.10.2016 г. травматични увреждания на пострадалия е причинено
травматично разклащане на централните резци и счупване на короната на пети зъб
вляво под нивото на венеца, поради което уврежданията следва да се квалифицират
по медикобиологичния признак -избиване на зъби без които се нарушава дъвченето
и говора.
При извършване на
експертизата са описани установените по отношение на А.А.
травматични увреждания, а именно:травматичен оток
в окосмената част на главата, слепоочно в ляво на ограничена площ;
кръвонасядане, оток и две плитки лацерации на горната устна; травматично
разклащане на централните резци на горната челюст и на втори зъб горе в ляво;
счупване на короната на пети зъб горе вляво под нивото на венеца; дълбоко петнисто кожно охлузване по задната страна на
левия лакът; кожно охлузване на предмишницата под лакътя със забелване на
епидермиса отдолу – нагоре, както и леко изразен травматичен оток около
охлузванията на лакътя. Според вещите лица, травматичните увреждания са
причинени от действието на твърди, тъпи предмети по механизма на удар и триене,
като доколкото нанасяне на удари с
невъоръжена ръка или крак имат характеристика на такива, причинени от твърди
тъпи предмети, приемат, че същите може да бъдат получени по начин, съобщен от
пострадалия.
Видно от проведените в хода на съдебното следствие разпити
на вещите лица изготвили посочената експертиза, при извършено на 03.10.2016 г. освидетелстване
на св.А.А. , обективирано в СМУ 263/2016 г. при
прегледа на същия било установено - умерено изразен травматичен оток на горната
устна външно. Срещуположно по лигавицата на устната - кръвонасядане на площ около 2,5 /2 см. с две
плитки лацерации на лигавицата, вертикално разположени, успоредни с дължина по
около 1 см., покрити с белезникав налеп , липсата на короната на четвърти зъб
горе в ляво/в последствие установено, че поради допусната неточност се касае за
пети такъв/, кръвонаседнала алвеола с червеникаво дъно, с остатъци от корени .
Констатиран е и травматичен оток на ограничена площ 3/2,5 см в окосмената част
– слепоочно в ляво, а по задната страна на левия лакът – дълбоко кожно
охлузване – петнисто на обща площ 8/4 см. и друго такова 2/1,5 на предмишницата
под лакета със забелване на епидермиса отдолу – нагоре, както и леко изразен травматичен
оток около охлузванията на лакета. Освидетелствания е насочен за консулт със
стоматолог. При извършен преглед от такъв на 05.10.2016 г. е констатирано
травматичен периодонтит на втори зъб горе ляво, във връзка с който е определен
и контролен преглед за уточняване на състоянието му;счупване на короната на
пети зъб под нивото на венеца без възможност за кореново лечение и изграждане,
като е приложена и изготвена и рентгенография. На 07.12.2016 г. е издадено
допълнително СМУ от д-р В., в което е отразено посоченото в представените от
същия амбулаторни листи от посещенията му при стоматолог, в резултат на които
са екстрахирани три горни зъба – като такива са първи горни леви и десни, с
диагноза “трета степен на подвижност”, като е посочено, че е изработена протеза
състояща се от четири зъба, т.е екстрахиран е и зъб 25. В изготвената
експертиза е посочено и че при изготвянето й и съотв. съставяне на изводите си
експертите са извършили ревизия на рентгенографиите от 05.10.2016, които
потвърждават счупването на короната на пети зъб горе в ляво, както и липсата
към този момент – на четвърти зъб в ляво – с изкуствена коронка залепена за
пети зъб, както и липсата на втори зъб в дясно след инцидента.
В съдебно заседание, вещите лице изготвили заключението на назначената в хода
на досъдебното производство СМЕ обосновават същото, като разясняват, че в
случая доколкото безспорно е установено счупването на пети горен зъб под нивото
на корена, както и че същият е мостоносител, то и за същия е самостоятелно налице
медико-билогичния признак на съответното телесно увреждане, а именно – избиване
на зъби без които се затруднява функцията на говора
и функцията на дъвченето.
Сочат, че същото е показателно за силата
на нанесения удар с който е счупен петият зъб, доколкото счупването е под
нивото на венеца – на здрав зъб, със стабилен корен. Допълват и че разклащането
на централните резци на св.А. характеризирано като трета степен на разклащане е
резултат от травматичен париодонтит, което е предпоставило и последващата на
същите констатирана тяхна екстракция и съотв. изработването на протезата на
лицето от 4 зъба, доколкото три са били екстрахирани. Уточняват, че в случая
парадонтоза като заболяване не е установена, но в случая обясняват наличието в резултат
на нанесените уреди на „периодонтит“ - заболяване на апекса - на върха на
корена на зъба, което налага постоянната
болка и тяхната екстракция, обосновавайки посоченото и с факта, че доколкото
критерии за силата на ударите безспорно се явява счупването на здрав зъб, то и предвид,че в
случая е налице счупен здрав зъб – мостоносител, при налична болестна
парадонтоза, същите е щяло да бъдат
избити. Сочат и че доколкото увредените зъби са разположени в различни
анатомични зони в устата, не е възможно тяхното разклащане, респ. избиване да е
станало с един удар, а най-малко за два нанесени такива.
Вещите лица съдът
намира, че са обосновали по ясен, последователен и категоричен начин
становищата си, съответни са на останалия доказателствен материал, поради което
съдът кредитира изцяло посочената
експертиза като компетентна и изясняващи съществени за правилното
решаване на делото въпроси, като в голяма степен подпомага процеса на формиране
на крайния извод на съда.
Съдът
не кредитира възраженията на защитата по отношение направените от вещите лица
изводи относно: разклащането на предните резци на пострадалия като резултат от нанесен удар от подзащитния
му, без налични данни относно зъбния медицинския статус на пострадалия преди
02.10.2016 г. , респ. наличието /липсата на парадонотоза, както и за
причинно-следствена връзка между разклащането им и нанесени удари, предвид
неконстатирането на посоченото разклащане при извършения на 05.10.2016 г.
преглед. Това е така доколкото от една
страна доказателствените изводи относно причинената средна телесна повреда не могат да се
променят от обстоятелството за зъбния статус на св.А.А., предвид че липсват данни за наличен болестен процес, имащ естество водещо до отпадане на зъби. Видно
както от изготвената СМЕ и приложената към нея документация, а и видно от
посоченото в с.з от експертите, в случая посочената за налична парадонтоза е определена съобразно възрасттта
на пострадалия и съотв.не от такъв характер, щото да да води до загуба на
функциите на зъбите, като се касае за
травматичен периодинтит, констатиран
локално на втори зъб в ляво, който е бил консолидиран. Същият по отношение
централните резци е установен на 07.12.2016 , като изводът за
причинно-следствената връзка между посоченото и нанесените му на 02.10.2016, е
направен възоснова на медицинската документация, касателно отразените в същата
интервенции, отчитайки както анатомичното разположение на травмите на горната
устна и наличните рентгенографии, така и цялостния зъбен статус на лицето към момента на извършеното
освидетелстване, липсата на медицински находки опровергаващи противното, довело до извод вещите лица, който се споделя
и от настоящата инстанция за получено травматично увреждане и на централните
резци, резултат от нанесени в областта на устата удари.
В този смисъл и съдът
намира, че заключението на
вещите лица дава отговор на всички въпроси, дължими по нея, а така също и чрез техните
разпити пред съда по реда на чл. 281 от НПК. По изложените по-горе съображения,
съдът цени изцяло изготвената СМЕ, като намира заключението по
назначената на съдебното следствие СМЕ е пълно, ясно и обосновано и изцяло съответно и кореспондиращо с
кредитираните от съда относими гласни и писмени доказателства.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че безспорно по делото е установено, че на посочената в ОА дата и място, подсъдимият Ф.С. е нанесъл по
посочения в същия начин, удари с ръка - с юмрук, в областта на устата на св.А.А., най-малко два такива, с оглед
локацията на установените причинени зъбни травми, което е довело до травматично
увреждане в посочения в чл. 129, ал.2 от НК смисъл, и по-точно на тези по пр.3,
алт.2 /избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето/. Същото
е увредило здравето на пострадалия, изразяващо се в травматично
разклащане на централните резци и счупване на короната на пети зъб под нивото
на венеца, което е нарушило дъвченето и говора му и причинило по отделно и в съвкупност затруднение във функцията на говора и функцията на
дъвченето, в каквато насока е съдържанието и на съдебно-медицинската експертиза и
посоченото в хода на съдебното следствие от изготвилите я експерти.
Съгласно т. 11 от Постановление № 3 от 27. IX. 1979 г., Пленум на ВС, за
да се квалифицира едно увреждане, като средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 2 от НК с характеристиката "избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето или говоренето" следва да е налице на първо място
избиване на зъби. Под "избиване на зъби" следва да се разбира не само
загубата, но и счупването до нивото на венеца или разклащането им до такава
степен, че отпадането да е неминуемо. Разклащането или счупването на зъб от
такава степен е равнозначно на избиването му, защото тези увреждания довеждат
до затруднения и ограничаване на физиологическата им функция. Дъвченето или
говорът са затруднени, когато загубата, счупването или разклащането на зъби се
е отразило чувствително върху тяхната нормална функция. Деянието е съставомерно
и при избиване на един зъб, ако това е довело до затрудняване на дъвченето или
говоренето.
В случая в пряка
причинно-следствена връзка с нанесените на св.А.А. удари се установи счупване
на короната под нивото на венеца на пети горен зъб –
мостоносител и съотв.екстракция на същия. Посоченото увреждане е довело до
затрудняване на физиологичната функция на зъба, причинило е невъзможност този
зъб да бъде използван по предназначение, респективно същото може да бъде
приравнено на "избиване на зъб" и представлява средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.
Освен избиването на
посочения пети зъб-мостоносител, установи се, че травматично наред с това са
били увредени и централните горни резци
на св.А., чието разклащане, 3-та степен е предпоставило и тяхната последваща
екстракция, като доколкото вещите лица намират, че в случая се касае за
"Травматичен периодонтит", т.е. с това разклащане и то особено по
отношение на резци (каквито са процесните) се причинява невъзможност тези зъби да
бъдат използвани по предназначение, респективно пострадалия да ги ползва и е
изцяло изгубено физиологическото им значение, същите вече не са функционални.
Експертите са дали заключение, че наред със счупване короната на пети зъб вляво
под нивото на венеца, травматичното разклащане на централните резци е увреждане
отговарящо на медико - биологичния квалификационен признак "избиване на
зъби", без който се затруднява дъвченето и говоренето, в пряка причинна
връзка с получените удари в устата на пострадалия, като съобразявайки и
цитираното Постановление №
3 от 27. IX. 1979 г., Пленум на ВС, то и посоченото представлява средна по характера си
телесна повреда съставомерна по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Съдът прие, че подс.Ф.С.,
нанасяйки удари с юмрук в областта на - устата на пострадалия А.А. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, съзнавал е, че в
резултат на посегателството ще достигне до засягане на физическата
неприкосновеност на пострадалия,съзнавал е,че деянието му е неправомерно и и
въпреки това го е извършил с цел да увреди пострадалия. В този смисъл е
съзнавал вероятността,че с нанасянето на силни,целенасочени юмручни удари в
областта на устата на пострадалия би се стигнало до нанасянето на сериозна
телесна повреда,поради което и умисълът му е пряк.
Съдът счита, че в случая с оглед
приетите установените конкретни обстоятелства, и константната съдебна практика във връзка с
приложението на института на неизбежната отбрана /Постановление № 12 от
29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г. на Пленума на ВС/,фактическата обстановка не
очертава приложимост на хипотезата на чл.12, ал.1 от НК, а именно - предприето от страна на пострадалия нападение,
противоправно и непосредствено такова, неприключило и
осъществено със съотв. интензитет, оправдаващо ответната реакция на подсъдимия,
съобразявайки и начинът на реализиране действията на същия и състоянието в
което към този момент се е намирал пострадалия – държан от подс.Х.С..
От така събраните доказателства съдът направи единствено възможния и
категоричен правен изводи, че от обективна и субективна страна подсъдимият Ф.С. е осъществил престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като на 02.10.2016г.,
в гр.Велики Преслав, причинил средна телесна повреда на А.А.А. ***, изразяваща
се в избиване на зъби без които се нарушава дъвченето и говора – травматично
разклащане на централните резци и счупване на короната на пети зъб горе вляво
под нивото на венеца /мостоносител/.
Съдът оправда
подсъдимия да е извършил деянието в съучастие като подбудител и помагач с подс.Х.С.,
както и оправда изцяло подс.Х.С. по така предявеното му обвинение за извършено
престъпление по чл. 129, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, поради следното:
Видно от установената
по делото фактическа обстановка , идентична по отношение на посоченото и в
самия ОА, същата сочи за следната
съпричастност на подс.Х.С. при извършването на деянието по отношение на св.А.А.,
а именно – същият след възникналото пререкание между подс.Ф.С. и св.А.А. и
намесата на св.Т., ритайки отзад пострадалия го
подкосил, хванал ръцете отзад, казвайки
на сина си “Сега е моментът” , при
което докато го държал последният ударил
няколко пъти с юмрук в лицето пострадалия А..
В случая, съдът намира, че неправилно с оглед установеното, деятелността на същия
е квалифицирана като форми на съучастие, изразяващи се в подбудителство и
помагачество.
Съгласно законовата дефиниция по чл.20, ал. 3 НК, подбудител е
този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението. Подбудителството е
форма на интелектуално участие в престъплението, която се отнася до формиране
на умисъла у извършителя. Подбудителят е инициатор на престъплението, като
упражненото въздействие от негова страна трябва да е решаващ мотив за решението
на подбудения за умишлено извършване на престъплението, към което е насочван и за което преди това
последното лице не е имало решение.Преди началото на склоняването извършителят няма оформено решение за
извършване на конкретното престъпно деяние, а умисълът му възниква именно като следствие от
въздействието на подбудителя. Поради това, упражненото въздействие от
страна на подбудителя трябва да е решаващ мотив за предизвикване у подбудения
на решение за умишлено извършване на престъплението, към което е насочван.
В резултат на това въздействие подбуденият
трябва да е пристъпил към извършване на конкретното деяние. Дейността на подбудителя
обективно допринася за осъществяването на престъплението, без обаче
той да участва в изпълнителното деяние. Субективната връзка между изпълнителя и
подбудителя се изразява в умисъла за задружното осъществяване на конкретно
определено престъпление.
Гореизложените принципни постановки, съдът не намира за относими към
конкретното поведение на подс.Х.С. и установените по делото факти. Аргументите
за посоченото са изводими от установените по делото обстоятелства релевантни
към деятелността на двамата подсъдими, доколокото и преди идването и
намесата на подс.Х.С. във възникналите
пререкания между св.А.А. и сина му, същият видно от кредитираните от съда
гласни показания, освен словесна такива, с поведението си е правил опити за
физическа саморазправа , опитвайки се да удари пострадалия – като посоченото,
възприето както от последния, така и от
св.Т. е предпоставила и намесата й, заставайки между двамата, което е отразено
и в ОА на ШРП. В този смисъл и доклокото в случая, от една страна се установи, че
преди намесата на подсъдимия Х.С., подс.Ф.С. се е опитвал да удари, но
безуспешно св.А., то и посоченото изключва възможността за квалификация на
стореното по-късно от подс.Х.С. като дейност довела до мотивиране и
формиране умисъл у извършителя, в случая
подс.Ф.С. за извършване на конкретното деяние, предвид именно поведението на
последния обективиращо наличен такъв преди неговото идване.
Съдът намира и че неправилно действията на подс.Х.С. са квалифицирани като помагачество по смисъла
на чл.20, ал.4 от НК, доколкото съдебната пракита е непротиворечива че в случаи
като конкретния следва отговорноста на подсъдимия да е за извършено в съучастие
като извършител деяние.Съгласно принципните положения, утвърдени в съдебната
практика (В тази
насока е и Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп.
с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г. /т. 6/ приложими и
по отношение на телесната повреда, „Съизвършителство има и когато между
съучастниците са разпределени ролите, които имат да изпълняват при извършване
на убийството. Затова съизвършител се явява и този от съучастниците, който
държи жертвата, когато останалите й нанасят ударите, от които е последвала
смъртта“. Т.е. при тези случаи, приложими и към настоящия, същественото е, че действията на всеки един от нападателите в побоя
са насочени към осъществяването на общия
престъпен резултат - телесното увреждане на пострадалия, действайки с общност
на умисъл и съотв. илеревантни за квалификацията на деянието
е конкретния автор на нанесения удар,
причинил съставомерния резултат. Разграничаването на извършителя
от помагача е на плоскостта на обективен критерий-изпълнението на
престъплението.Помагачът само улеснява престъплението и създава условия за
неговото извършване, а извършителят осъществява самото изпълнение на
престъплението, така че не е помагач, а извършител този, който участва в стадия
на изпълнениетона престъплението, какъвто в случая се явява и подс. Ф.С. Доколкото обаче и съдебната практика е последователна
относно възможността да се премине от най-тежката форма на съучастие (извършителство)
към по-леките такива (подбудителство и помагачество), но обратното не е
възможно (освен, ако при наличието на съотв.предпоставки
е допуснато
изменение на обвинението, по реда на чл. 287 НПК), то и в случая съдът на
посочениете основания оправда подс.Х.С. по така предявеното му обвинение за
извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр.чл.129, ал.1,вр.чл.20,ал.3 и ал.4 от НК, като оправда и подс.Ф.С. да е осъществил деянието, в съучастие като
извършител с подс. Х.С.С. – като подбудител и помагач.
Относно вида и размера на наложеното наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.54 от НК, по
правилата на която съдът определи наложеното наказание, при индивидуализацията
на същото взе предвид на първо място обществената опасност на конкретното
деяние, която е завишена такава, определяща се както от непосредствения обект
на засягане, а именно – обществените
отношения свързани с личноста, така и от индивидуализиращите неправомерния акт
обективни признаци на осъщественото деяние - характера и вида на уврежданията нанесени на пострадалия. В
конкретния случай, отегчаващо отговорността обстоятелство съдът намира начинът
на осъществяване на деянието от страна
на подсъдимия с оглед конкретните обстоятелства създали невъзможностза защита
от страна на пострадалия - улесняващи извършването на престъпното деяние, но
доколкото са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, то и при значителен превес на същите определи така наложеното наказание, отчитайки
и степента на обществената опасност на дееца, определена като ниска след
съвкупен анализ на данни свързани с подсъдимия, неговото съдебно минало – а именно липсата на осъждания, както и на
противообществени прояви и криминалистични регистрации, възрастта на подсъдимия –навършил 18
години непосредствено преди датата на
деянието, стриктното му процесуално поведение както в хода на предварителното
разследване, започнало през 2016 г., така и пред съда. В случая за индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия като смекчаващо отговорността обстоятелство и съдът
съобрази и отношенията между двете семейства – тези на подсъдимия и
пострадалия, носещи негативен заряд, с оглед случилото се между сина на св.А.
Алексндров и сестрата на подс.Ф.С., обективиращи се с чести конфликти помежду
им, в резултат на който и на 02.10.2016 г. последният е получил посочените
процесни увреждания.
При
установената фактическа обстановка и направената въз основа на нея правна
квалификация за извършеното деяние по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, след като се
съобрази с целите на генералната и специалната превенция, съдът намира, че
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Ф.С. за посоченото
престъпление трябва да бъде определено, прилагайки разпоредбата на чл.54 от НК
при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което й
наложи наказание „Лишаване от свобода“ в
размер от четири месеца, което съдът намира
за съответно на целите по чл.36
от НК, степента на обществена опасност на извършеното деяние и на подсъдимия.
В
случая са налице са основанията за отлагане на изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за минимално възможния изпитателен срок от три години.
Подсъдимият Ф.С. към момента на извършване на престъплението, за което му е
наложено наказание, не е осъждан, наложеното наказание е под три години
лишаване от свобода, като съдът намира, че поправянето на подсъдимия не налага
ефективно изтърпяване на лишаването от свобода, а вече посочените цели по чл. 36 от НК
могат да бъдат постигнати чрез отлагане на това изтърпяване, което ще даде
възможност на подсъдимия да продължи със своя нормален живот, като в същото
време той ще остане под угрозата при евентуално следващо нарушение, да изтърпи
и отложеното наказание. По тези съображения на осн. чл. 66, ал. 1 НК
съдът отложи изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода за
срок от три години.
По отношение
предявения в съдебно заседание граждански иск за неимуществени вреди,
съдът намери същият доказан по основание, тъй като, видно от събраните
доказателства, ищецът е претърпял оперативно лечение, понесъл значителни
морални страдания. С оглед естеството на увреждането и предвид липсата на
трайни последици за здравето на пострадалия обаче, съобразно разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД съдът счете за справедливо да уважи частично предявения
граждански иск, като осъди подсъдимия да заплати на ищеца сумата от 2500 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърли иска в останалата му част като неоснователен
и недоказан.
Съдът намери
за основателен и предявения граждански иск за имуществени вреди. Според приложените по делото доказателства,
които са във връзка с проведеното лечение,
възстановявавне и рентегнография, съдът намира, че гражданският иск
се явява основателен за сумите, за които е безспорно установено, че
представляват разходи за лечение
в общ размер на 575,00 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия Ф.Х.С. направените по делото разноски - в размер на 539,58 лева по сметка на ОД на
МВР-Шумен, и сумата от 60, 00 лева- по сметка на РС-Велики Преслав.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: