№ 284
гр. София, 03.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501294 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца от 16.12.2021г. с искане за изменение на
постановеното по делото на 09.11.2021г. решение в частта за разноските чрез присъждане на
допълнителни суми за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА в полза на адв. С. и за
намаляване допълнително присъдените от въззивния съд на ответника разноски за първата
инстанция.
Молителят твърди по същество, че правилото на чл. 78 ГПК за съразмерност на
разноските в зависимост от изхода на спора, е неприложимо в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА,
като се позовават на разрешението по определение на ВКС, І ТО от 09.11.2021г. по ч.т.д.№
338/21г. По отношение на допълнително присъдените разноски на ответника, твърди, че
съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция, присъдените от първата инстанция
разноски на ответника е следвало да бъдат увеличени с по – малка сума от определената с
въззивното решение, тъй като следвало да бъде зачетено направеното пред първата
инстанция възражение за прекомерност.
Ответникът по молбата и по делото ЗД “Бул инс“ АД не взема становище по
искането.
САС намира молбата за неоснователна.
Производството пред САС е образувано по жалби на двете страни, като жалбата на
ищеца е отхвърлена изцяло, а тази на ответника – уважена частично. В резултат, на
пълномощника на ищеца адв. С., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, се следва възнаграждение
по чл. 38, ал.2 ЗА съразмерно на отхвърлената част от жалбата на ответника, което се
определя по следния начин: 1/ определя се съответния на обжалваемия интерес
възнаграждение по НМРАВ; 2/ така определеното възнаграждение се умножава по
отхвърлената част от жалбата на ответника и произведението се разделя на обжалваемия
интерес по тази жалба 3/ частното е следващият се, съразмерен, размер на дължимото
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА. На съда е известно разрешението,
дадено в цитираното от молителя определение на ВКС, но настоящият състав не го споделя,
като счита, че посоченият там механизъм на изчисление няма законова опора и е в пряко
1
нарушение с генералния принцип за пропорционалност при присъждане на разноски.
Налице е и практика на ВКС в обратен смисъл т.е. в смисъла на настоящото определение, а
именно – определение на ВКС, І ТО от 26.10.2021г. по ч.т.д. № 2256/2020г.
Неоснователни са и оплакванията, касаещи изменението на присъдените от първата
инстанция разноски в резултат от изхода на спора пред въззивния съд. Когато резултатът от
въззивното обжалване води до промяна в решението на първата инстанция, въззивният съд
дължи преизчисление на присъдените от нея разноски съобразно собствените си изводи по
съществото на спора. Същевременно, при липса на частна жалба срещу определение по чл.
248 ГПК, постановено от първата инстанция ( както е в случая), въззивният съд не може да
разглежда въпроса за основателността на сторените от страните пред първата инстанция
възражения за прекомерност, а е обвързан от приетото по тях с обжалваното решение.
Затова методът на изчисление на разноските от въззивния съд следва да не позволява
подмяна на приетото от първата инстанция относно вида, размера и прекомерността им,
както и да отчита възможността в конкретна част (за определен размер)
първоинстанционното решение да не е било обжалвано. Този метод е приложен с
решението, чието изменение се иска, като следващите се на ищеца разноски за първата
инстанция, съобразно изхода на спора пред въззивния съд, са определени по формулата:
уважената част от иска, съгласно решението на въззивния съд, се умножава по присъдените
на ищеца ( респ. на адвоката му по чл. 38, ал.2 ЗА) от първата инстанция разноски и
произведението се разделя на уважената част от иска съгласно решението на първата
инстанция. С разликата между така полученото частно и присъдените от първата инстанция
разноски последните са намалени. По същия начин съдът е процедирал и при изменение
присъдените на ответника разноски – отхвърлената част от иска, съгласно решението на
въззивния съд, е умножил по присъдените на ответника от първата инстанция разноски и
произведението е разделил на отхвърлената част от иска, съгласно решението на първата
инстанция. С разликата между така полученото частно и присъдените от първата инстанция
разноски последните са увеличени.
Предвид изложеното, искането на ищеца е неоснователно и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК с вх. № 22928/16.12.2021г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2