Р Е Ш
Е Н И Е №76
гр.Пловдив,13.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА БАКАЛОВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №419/2016 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени положителни установителни искове по
чл.694,ал.1 от ТЗ /в редакцията до изменението,обн. в ДВ,бр.105 от 2016 г./.
Ищецът
„ТИ ЕН КЕЙ КЕПИТЪЛ МЕНИДМЪНТ /Ю КЕЙ/“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* твърди,че
с решение от 15.10.2015 г. по т.д.№639/2014 г. по описа на ОС-Пловдив е обявена
неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност по отношение
на ответника „РОМЕКС КАР“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК *********.Твърди се още,че в
срока по чл.685 от ТЗ дружеството-ищец е предявило пред съда по
несъстоятелността вземания,които има към ответното дружество,произтичащи от 4
броя договори за заем за сума в общ размер на 112 303 лв.,от които 30 398
лв.-главница,29 296,67 лв. редовна /договорна/ лихва и 52 608,33
лв.-наказателна лихва.Поотделно за всеки от договорите ищецът сочи следните
обстоятелства:
1/Твърди,че по силата на сключен с ответника договор за
заем от 22.07.2013 г. е предоставил на последния по банков път в заем сумата от
5000 лв. за срок до 22.10.2013 г.,а още са били уговорени редовна и наказателна
лихва,като за периода от 22.07.2013 г. до 17.11.2015 г. дължимата редовна лихва
възлиза на 2 830 лв.,а наказателната лихва за периода от 22.10.2013 г. до
17.11.2015 г. е в размер на 6 308,33 лв.Описва в исковата молба какви са
обезпеченията по посочения договор и заявява,че общия размер на вземането по същия
договор към момента на предявяването му в производството по несъстоятелност на
ответника възлиза на сумата от 14 138,33 лв.
2/Ищецът твърди на следващо място,че има парични вземания
към ответника в общ размер от 31 371,33 лв.,основани на сключен помежду двете
дружества договор за заем от 26.09.2013 г.,по силата на който ищецът
предоставил на ответника по банков път в заем сумата от 10 000 лв. за срок до
26.12.2013 г. и наред с това били уговорени редовна и наказателни
лихви.Заявява,че след извършено частично плащане в размер на 602 лв.,дължимия
от ответника размер на главницата по този договор към момента на предявяване на
вземанията възлиза на 9 398 лв.,а размера на дължимата редовна лихва за периода
от 26.09.2013 г. до 17.11.2015 г. възлиза на сумата от 10 440 лв. и на
наказателната лихва-11 533,33 лв. за периода от 26.12.2013 г. до 17.11.2015
г.Също така ищецът описва в исковата си
молба и какви са обезпеченията на вземанията,произтичащи от сключения на
26.09.2013 г. договор за заем.
3/В исковата молба ищецът излага и обстоятелства за
сключен между него и ответника договор за заем от 28.10.2013 г.,съгласно който
е предоставил на ответника в заем по банков път сумата от 10 000 лв. за срок до
28.01.2014 г.,като и с този договори били уговорени редовна и наказателни лихви
при определени условия.Твърди,че към момента на предявяване на вземанията по
този договор в производството по несъстоятелност на ответника,същите са били в
общ размер от 44 483,34 лв.,от които:главница в размер на 10 000 лв. /т.е.
целия размер на заемната сума/,редовна лихва в размер на 12 516,67 лв. за
периода от 28.10.2013 г. до 17.11.2015 г.,както и наказателна лихва в размер на
21 966,67 лв. за периода от 28.01.2013 г. до 17.11.2015 г.Сочи какви са и
обезпеченията на тези вземания.
4/И на следващо място ищецът твърди,че между него и
ответника е бил сключен на 16.12.2013 г. четвърти договор за заем,по силата на
който е предоставил на ответника в заем /и отново по банков път/ сумата от 6000
лв.,като и с този договор за били уговорени съответните редовни и наказателни
лихви.Твърди,че заемната сума е била предоставена за срок до 16.02.2014 г. и
към момента на предявяването й в производството по несъстоятелност е била
изцяло дължима от ответника,а още към този момент се е дължала и редовна лихва
в размер на 3 510 лв.,начислена за периода от 16.12.2013 г. до 17.11.2015
г.,както и наказателна лихва в размер на 12 800 лв. за периода от 16.02.2013 г.
до 17.11.2015 г.Или общо дължимия размер на предявените вземания,произтичащи от
сключения на 16.12.2013 г. договор за заем,са в размер на 22 310 лв. според
твърденията на ищеца.Последният описва в исковата молба какви са учредените
обезпечения и на тези вземания.
Ищецът заявява,че тези вземания са били приети в
производството по несъстоятелност на ответника,но последният е подал възражение
срещу тях и по това възражение е било образувано ч.т.д.№81/2016 г. по описа на
ОС-Пловдив,по което съдът постановил определение №1330 от 17.06.2016 г.,с което
изключил всички тези вземания от изготвения от синдика списък на приети
вземания.Сочи,че единственият мотив на съда за изключване на вземанията бил,че
дружеството-ищец не е било вписано в регистър по чл.3а от Закона за кредитните
институции и не отговаряло на изискванията по този закон,както и на тези по
Наредба №26/23.04.2009 г. за финансовите институции,изискващи вписване в
регистър на финансовите институции на БНБ.Ищецът счита за погрешно разбирането
на ответника /поддържано в производството по подаденото възражение по чл.690 от ТЗ/,че е било необходимо вписването на дружеството-ищец в регистър по чл.3а от
ЗКИ,за да може да предоставя заем на трети лица.В тази насока ищецът развива
подробни съображения в исковата си молба.Обобщено,ищецът поддържа,че не попада
в обхвата на уредбата по ЗКИ,за да бъде изисквано да бъде вписано в регистъра
по този закон,но това според него не означава,че предоставянето от него на
средства в заем е в противоречие със закона.Счита,че заемът е договор по ЗЗД и
всяко физическо или юридическо лице може да отдава парични средства в заем,без
това да се контролира от БНБ.С оглед на така поддържаната позиция,ищецът
намира,че съдът по несъстоятелността неоснователно е изключил от списъка на
приети вземания предявените от него /ищеца/ вземания,произтичащи от
гореописаните четири договора за заем.
На база горните твърдения,ищецът е поискал съдът да
постанови решение,с което да приеме за установено съществуването на
вземанията,изключени от списъка на приети вземания в производството по
несъстоятелност на ответника,които вземания ищецът има към ответника и са в общ
размер на 112 303 лв.,от които 30 398 лв.-главница,29 296,67 лв. редовна
/договорна/ лихва и 52 608,33 лв.-наказателна лихва,а именно:
1/Вземания по договор за заем от 22.07.2013 г.:
Главница в размер на 5000 лв. с падеж-22.10.2013 г.;редовна
лихва в размер на 2 830 лв.,представляваща 0,06667 % на ден /чл.2.4. от
договора/ за периода от 22.07.2013 г. до 17.11.2015 г. и наказателна лихва в
размер на 6 308,33 лв.,представляваща 0,16667% на ден /чл.2.5 от договора/ за
периода от 22.20.103 г. до 17.11.2015 г.,или общ размер на вземанията по този
договор към момента на предявяването им:14 138,33 лв.,при следните обезпечения
на същите:солидарен длъжник П.Б.,вписана искова молба и отбелязано влязло в
сила решение по чл.135 ЗЗД по гр.д.№8966/2015 г. на РС-Пловдив,както и вписана
искова молба и отбелязано влязло в сила решение №600/23.02.2015 г. по чл.135 ЗЗД,постановено по гр.д.№8965/2014 г. на РС-Пловдив.
2/Вземания по договор за заем от 26.09.2013 г.:
Главница в размер на 9398 лв. с падеж:26.12.2013
г.;редовна лихва в размер на 10 440 лв.,представляваща 0,13333% на ден /чл.2.4.
от договора/ за периода от 26.09.2013 г. до 17.11.2015 г. и наказателна лихва
от 11 533,33 лв.,представляваща 0,16667% на ден /чл.2.5. от договора/ за
периода от 26.12.2013 г. до 17.11.2015 г.,или общ размер на вземанията по този
договор към момента на предявяването им-31 371,33 лв.,при същите
обезпечения,като тези за вземанията по договора от 22.07.2013 г.
3/Вземания по договор за заем от 28.10.2013 г.:
Главница в размер на 10 000 лв. с падеж:28.01.2014
г.;редовна лихва в размер на 12 516,67 лв.,представляваща 0,16667% на ден
/чл.2.4. от договора/ за периода от 28.10.2013 г. до 17.11.2015 г. и
наказателна лихва от 21 966,67 лв.,представляваща 0,33333 % на ден /чл.2.5. от
договора/ за периода от 28.01.2013 г. до 17.11.2015 г.,или общ размер на
вземанията по този договор към момента на предявяването им-44 483,34 лв.,при
следните обезпечения на същите:1/два броя записи на заповед от 28.10.2013
г.,въз основа на които е издаден изпълнителен лист от 24.03.2014 г. по
ч.гр.д.№4462/2014 г. на ПРС за общата сума от 12 530 лв. /10 000 лв. главница и
1500 лв. лихви/;2/солидарен длъжник П.Б.;3/вписана искова молба и отбелязано
влязло в сила решение по чл.135 ЗЗД,постановено по гр.д.№8966/2015 г. на
РС-Пловдив;4/вписана искова молба и отбелязано влязло в сила решение
№600/23.02.2015 г. по чл.135 ЗЗД,постановено по гр.д.№8965/2014 г. на
РС-Пловдив.
4/Вземания по договор за заем от 16.12.2013 г.:
Главница в размер на 6000 лв. с падеж:16.02.2014
г.;редовна лихва в размер на 3510 лв.,представляваща 0,08333 % на ден /чл.2.4.
от договора/ за периода от 16.12.2013 г. до 17.11.2015 г. и наказателна лихва
от 12 800 лв.,представляваща 0,33333 % на ден /чл.2.5. от договора/ за периода от
16.02.2013 г. до 17.11.2015 г.,или общ размер на вземанията по този договор към
момента на предявяването им-22 310 лв.,при обезпечения-същите като тези за
вземанията по договорите за заем от
22.07.2013 г. и 26.09.2013 г.
Ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените в
настоящото производство съдебни разноски.
Ответникът „РОМЕКС КАР“ЕООД-в несъстоятелност-гр.Пловдив
в ЕИК ********* e оспорил изцяло процесните искове като неоснователни.Заявява,че между него и
ищеца не са налице твърдените облигационни правоотношения,че не е установено
съществуването на всички елементи от фактическия състав на договора за
заем.Заявява в тези насока,че дори да се приеме за доказано предаването на
процесните суми в негова собственост,то поддържа,че същите не са му били дадени
в заем и не е поемал задължението да ги върне,заедно с лихвите.
В условие на евентуалност-ако съдът приеме,че са налице
твърдените от ищеца облигационни правоотношения,ответникът излага доводи за
нищожността им на основание чл.26,ал.1,предл. първо от ЗЗД.В тази връзка
твърди,че ищцовото дружество предоставя заеми по занятие,а съгласно чл.3а,ал.1
от ЗКИ за извършването на дейности по чл.3,ал.1,т.3 от същия закон /отпускане
на заеми със средства,които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства/ по занятие от лице,което не подлежи на лицензиране
по друг закон,е необходимо да бъде вписано в публичен регистър на БНБ,ако една
или повече от тези дейности е съществена за лицето.Изтъква още,че според
чл.2,ал.1 от посочения закон даването на заем с лихва представлява банкова
дейност,а законодателят е предвидил възможност тази дейност да бъде извършвана
или от кредитна институция,каквато е банката,или от финансова институция по
реда на чл.3,л.2,т.1 от ЗКИ.В този контекст ответникът твърди,че дейността на
юридическите лица,които са финансови институции, е регламентирана в Наредба
№26/2009 г. на БНБ.В тази наредба и в ЗКИ,както сочи ответникът,са предвидени
изисквания,които ограничават свободното извършване на посочената дейност и
дават възможност осъществяването й да бъде ефективно контролирано.Такива били
издаването на лиценз-за банките /в чл.13,ал.1 от ЗКИ/ или регистрирането и
вписването в специален регистър-за финансовите институции /в чл.2 от Наредба
№26/2009 г./.Ищцовото дружество обаче не отговаряло на тези изисквания и в
частност-не било вписано в посочения регистър,поради което според ответника то
няма право да извършва дейност по предоставяне на заеми по занятие.Вследствие
на тези аргументи,ответникът счита,че процесните договори за заем,които
ищцовото дружество е сключило без да има това право,са нищожни на основание
чл.26,ал.1,пр. първо от ЗЗД,тъй като противоречат на закона.
Отново в условие на евентуалност-ако съдът приеме,че
процесните договори за заем са валидни,ответникът заявява доводи за
унищожаемостта им на основание чл.28,ал.1,изр. второ от ЗЗД.Твърди,че
договорите са унищожаеми поради грешка в лицето,защото управителя на
дружеството-ответник П.Б. мислел,че се договаря с друго дружество,а именно-“ТНК
Кепитъл Мениджмънт“ЕООД с ЕИК *********,което дружество е било вписано в
регистъра на финансовите институции на БНБ по чл.3,ал.2 от ЗКИ.Твърди се,че
последното обстоятелство било много важно за ответното дружество и ако
управителят му е знаел,че се договаря с дружеството-ищец,което не е вписано в
посочения регистър,а не с „ТНК Кепитъл
Мениджмънт“ЕООД-вписано в регистъра,то не би се стигнало до договаряне с ищеца
и до вземането на паричен заем от него.Заявява се,че поради близостта на
имената на преждепосоченото дружество и на дружеството-ищец,управителят на
ответника изпаднал в грешка в лицето,но не е имал намерение да се договаря с
дружеството-ищец.Затова ответникът счита,че процесните договори за заем са
сключени при грешка в лицето и тъй като те са били сключени с оглед личността
на заемодателя,същите са унищожаеми и моли да бъдат приети за такива.
В допълнителната искова молба ищецът е взел становище по
поддържаните от ответника възражения срещу процесните искове.Поддържа,че
сочените в исковата молба облигационни заемни правоотношения са налице,тъй като
за сключването на договорите страните са постигнали съгласие,а заемните суми по
договорите са предадени,с което и договорите се считат за сключени.Заявява,че
са налице и частични плащания,които представляват потвърждение както на
заема,така и на факта,че не е налице грeшка в лицето.Сочи,че договорите за заем са отразени в
счетоводството на ответното дружество именно като такива.Относно възражението
за нищожност на договорите за заем поради противоречие със закона,ищецът
препраща към развитите от него доводи в т.III
от исковата молба и се позовава още
на мотиви от цитирани в допълнителната искова молба актове на ВКС-определение и
решение.Препраща и към цитираното в исковата молба и приложено към нея решение
на Арбитражен съд при БТПП.Обобщено,ищецът счита,че отпускането на заеми не е
монополна дейност,предоставена само на банкови и кредитни институции,за да се
налага всяко лице да се вписва по ЗКИ.
Излага в допълнителната си искова молба и контрааргументи
срещу възражението на ответника за унищожаемост на договорите поради грешка в
лицето.В този контекст заявява,че договорът за заем не се сключва с оглед
личността и грешка в лицето не може да бъде основание за обявяване унищожаемост
на договорите.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът
заявява,че поддържа всичките си възражения срещу исковете,заявени от него в
отговора му на исковата молба,като в общи линии ги преповтаря и в допълнителния
отговор.Също така счита за необосновани твърденията на ищеца,заявени в
допълнителната искова молба,че договорите за заем не са сключени с оглед
личността.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и доводите на
страните,прие за установено следното:
С решение от 15.10.2015 г. по т.д.№639/2014 г. по описа
на ОС-Пловдив,вписано в Търговския регистър към АВ на датата 20.10.2015 г.,е
обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност по
отношение на ответника „РОМЕКС КАР“ЕООД-гр.Пловдив с ЕИК *********.Няма спор,че
в същото производство и в срока по чл.685 от ТЗ,дружеството-ищец е предявило
пред съда по несъстоятелността процесните вземания към ответното
дружество,произтичащи от 4 броя договори за заем,сключени между страните на 22.07.2013
г.,26.09.2013 г.,28.10.2013 г. и 16.12.2013 г.Същите вземания в общ размер на
112 303 лв.,от които 30 398 лв.-главница,29 296,67 лв. редовна /договорна/
лихва и 52 608,33 лв.-наказателна лихва,са били приети в производството по
несъстоятелност на ответника,но последният е подал възражение срещу тях и по
това възражение е било образувано ч.т.д.№81/2016 г. по описа на ОС-Пловдив,по
което съдът е постановил определение №1330 от 17.06.2016 г.,приложено в
заверено копие към настоящото дело,с което е изключил всички тези вземания от
изготвения от синдика списък на приети вземания.При тези обстоятелства е налице
правен интерес за ищеца от установяване съществуването на процесните вземания
по реда на чл.694 от ТЗ.
По съществото на исковете:
Четирите договора за заем от горните дати са представени
от ищеца в ксерокопия,заверени от пълномощника му-адв.Б.,но по искане на
ответника,заявено в отговора му на ИМ,съдът с определението си по чл.374 от ГПК,постановено на 23.12.2016 г.,е задължил ищеца да представи договорите в
оригинал.Това разпореждане е изпълнено по отношение на три от договорите-от
22.07.2013 г.,26.09.2013 г. и 16.12.2013 г.,като в съдебното заседание на
24.01.2017 г. оригиналите на тези договори са представени от ищеца /чрез
пълномощника му адв. К./ и след констатирана от съда идентичност между тях и
приложените към делото заверени копия на договорите,оригиналите са върнати на
представилата ги страна.Оригинал на договора от 28.10.2013 г. обаче не е
представен,като в тази връзка ищецът твърди,че същия оригинал е изгубен и
поради тази причина той не разполага с него.Фактът,че не е представен оригинала
на договора или официално заверен препис от него води до изключването на
завереното от пълномощника копие от доказателствения материал по делото.В тази
насока завереното от адвокат копие не замества документа и не може да се
приравни на официално заверен препис на документа в конкретния случай,за да се
предотврати изключването му от доказателствения материал на основание чл.183 от ГПК.Завереното от адвокат на основание чл.32 от Закона за адвокатурата копие
може да замести документа само в случаите,когато няма спор по съществуването на
самия документ в правния мир,но в случая самият ищец,представил договора в
заверено от пълномощника му копие сочи,че оригинала на документа е
изгубен,респективно-че той /ищеца/ не разполага с него и с оглед на това не го
представя по делото.При това положение представеното и заверено от адвокат
копие,без да е налице оригинала на договора,следва да бъде изключено от доказателствения
материал по делото.
Гореизложеното обосновава извод за неустановено наличие
на сключен между страните писмен договор за заем от 28.10.2013 г.,но въпреки
това съдът счита,че доказването на този договор би могло да се осъществени и
чрез други събрани по делото и допустими за целта доказателства,тъй като се
касае за един неформален договор и писмената му форма не е форма за неговата
действителност.В тази насока твърдението на ищеца за загубването на договора от
28.10.2013 г. би позволило установяването му със свидетелски показания по
силата на предвиденото в чл.165,ал.1 от ГПК изключение,въпреки твърдяната
стойност на заема от 10 000 лв.,ако документът е загубен или унищожен не
по вина на страната.В случая обаче от ангажираните от ищеца свидетели Т.К. и Н.П.не
се установява горния договор да е загубен по някакви обективни причини и не по
вина на страната,която е представила копието и по-рано /преди твърдяното
загубване/ е разполагала с оригинала.Затова свидетелски показания за доказване
сключването и параметрите на договора за заем от 28.10.2013 г. са недопустими
предвид липсата на предпоставките на чл.165,ал.1 от ГПК за това.Те са
недопустими и предвид забраната на чл.164,ал.1,т.3,предл. второ от ГПК,а и като
се има предвид,че липсва изрично съгласие на страните за допускане на свидетели
за установяване на договора в случая на ал.1,т.3 от ГПК,както изисква
разпоредбата на ал.2 от чл.164 ГПК.
Допустимо е обаче същият договор да се установява чрез
други събрани по делото доказателства.Така от назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза,чието заключение е изготвено от в.л.Д.Й. и е
кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно извършено.От него се
установява осчетоводяването при ответника на заемно задължение към ищеца в
размер на 10000 лв. по силата на извършен банков превод на тази сума с платежно
нареждане от 28.10.2013 г.По делото е приложено и самото платежно нареждане от
тази дата,удостоверяващо извършен от дружеството-ищец по банкова сметка на ответното
дружество превод на сумата от 10 000 лв.,като посоченото в платежното
нареждане основание за плащането на сумата е „договор за заем от 28.10.2013
г.“.При тези данни,установяващи плащането на посочената сума от ищеца на
ответника като заемна сума по договор за заем от 28.10.2013 г. и като се има
предвид,че поначало заемните договори са реални такива и тяхното сключване и
действие се поражда с предаването на уговорената заемна сума,съдът намира за
доказано сключването на непредставения в писмен вид договор за заем от
посочената дата.
Що се касае до останалите три договора,единият от които е
от датата 22.07.2013 г. за сумата от 5000 лв. главница,вторият е от датата
26.09.2013 г. и е за сумата от 10 000 лв.,а третият-от датата 16.12.2013
г. и е за сумата от 6000 лв.,то същите съдът приема за сключени в писмена
форма,а предаването на уговорените с тях съответни заемни суми от
ищеца-заемодател на ответника-заемополучател също се установява чрез приложени
три броя платежни нареждания,всяко от които издадено на датата,на която е
сключен съответния от тези три договора.Във всяко от платежните нареждания е
посочено като основание на плащането договора за заем,във връзка с който се
извършва банковия превод на съответната сума,а така преведените суми са
отразени по сметка 159 „Други заеми и дългове“ в счетоводството на
ответника.Тези суми съвпадат със съответно уговорения заем по отделните три
договора.
Вследствие на гореустановените обстоятелства съдът намира
за доказано сключването на процесните четири договора за заем и реалното
предаване от заемодателя на заемополучателя на уговорените с договорите заемни
суми.В тази връзка съдът намира за неоснователни поддържаните от ответника
възражения за липса на сочените от ищеца облигационни заемни правоотношения,за
неустановено предаване на паричните заеми на заемополучателя и за липса на
яснота относно основанието за предаването на процесните главници.
Както се установява от заключението на счетоводната
експертиза,задължението на ответника към ищеца към 31.12.2013 г. е в общ размер
на 31000 лв. и обединява главниците по четирите договора за заем,а впоследствие
в счетоводството на ответника са отразени четири погасявания по единия от
договорите-този от 26.09.2013 г.,извършени през м. март 2014 г. и възлизащи
общо на сумата от 702 лв.,вследствие на което общото задължение по договорите
за заем е намаляло на сумата от 30298 лв. към 31.12.2014 г.,а това по договора
от 26.09.2013 г.-на сумата от 9298 лв.Уговорените падежи за връщането на
заемите по доказаните три писмени договора за заем са следните:по договора от
22.07.2013 г. е уговорено отпуснатият заем да се погаси в пълен размер заедно с
начислените лихви на датата 22.09.2013 г. в съответствие със схемата за
изплащане,съставляваща приложение №1 към договора;по договора от 26.09.2013 г.
–на датата 26.12.2013 г. ведно с начислените лихви и в съответствие пак с
уговорената схема за плащане-приложение №1 към този договор;по договора от
16.12.2013 г.-на датата 16.02.2014 г. и отново ведно с начислените лихви.В
чл.2.4. от трите договора е уговорена възнаградителна лихва върху размера на
отпуснатата и непогасена главница по заема,която лихва по отделните договори е
следната:по договора от 22.07.2013 г.-възнаградителна лихва от 2 % месечно;по
договора от 26.09.2013 г. е 4 % месечно и по договора от 16.12.2013 г. е 2,5 %
месечно,като се начислява на годишна база за периода от деня на отпускане на
заема до деня на пълното му погасяване.В чл.2.5. От същите договори е уговорена
и лихва за забава,дължима в случаите,в които заемополучателят не изплати което
и да е задължение по съответния договор и на съответната дата на падеж.По
отделните три договора лихвата за забава е следната:по договора от 22.07.2013
г.-5 % на месец върху просроченото задължение,по договора от 26.09.2013 г. е 4
% месечно и по договора от 16.12.2013 г. е 10 % на месец върху просроченото
задължение.Уговорено е още,че тази лихва се начислява от ден за ден от
деня,следващ падежа на съответното задължение до датата на действителното
плащане и се изчислява на база реално изминати дни и година от 360 дни.
Уговорките между страните по договора от 28.10.2013 г.
относно падежа на плащане,възнаградителните лихви и лихвите за забава не могат
да бъдат установявани от писмения акт предвид изключването му от
доказателствения материал заради липсата на оригинала му,но поне що се отнася
до уговорения падеж на плащане и уговорената договорна лихва,то тяхното
съдържание става видно от мотивната част на приложените и влезли в сила
решения,както следва:решение №4136 от 06.11.2014 г.,постановено по
гр.д.№8966/2014 г. по описа на РС-Пловдив,XVIII-ти състав и решение №600 от 23.02.2015 г.,постановено по
гр.д.№8965/2014 г. по описа на РС-Пловдив,XII-ти състав.Така е видно,че падежа за връщането на
отпуснатия заем от 10 000 лв. по договора от 28.10.2013 г. е датата 28.01.2014
г.,а възнаградителната лихва е 5 % месечно.От тези решения обаче,както и от
други релевантни за случая доказателства,налични по настоящото дело /изключая
самия писмен договор от 28.10.2013 г./ не е видно какъв е уговорения размер и
начина на начисляване на лихва за просрочие по този договор.Затова само на това
основание исковата претенция за сумата от 21 966,67 лв.,продставляваща
наказателна лихва за периода от 28.01.2013 г. до 17.11.2015 г. подлежи на
отхвърляне като неоснователна.
Крайната преценка относно основателността на процесните
искове обаче се предопределя от преценката на заявените от ответника при
условие на евентуалност възражения за нищожност и унищожаемост на четирите
договора за заем.Възражението си за нищожността на договорите ответникът
обосновава с твърдението,че договорите противоречат на закона-основание за
нищожност по чл.26,ал.1,предл. първо от ЗЗД.А противоречието на закона
ответникът обосновава с твърденията,че дружеството-ищец е сключило договорите
без да има това право,тъй като предоставя заеми по занятие,а съгласно
чл.3а,ал.1 от ЗКИ за извършването на дейности по чл.3,ал.1,т.3 от същия закон
/отпускане на заеми със средства,които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства/ по занятие от лице,което не подлежи
на лицензиране по друг закон,е необходимо да бъде вписано в публичен регистър
на БНБ,ако една или повече от тези дейности е съществена за лицето.Изтъква
още,че според чл.2,ал.1 от посочения закон даването на заем с лихва
представлява банкова дейност,а законодателят е предвидил възможност тази
дейност да бъде извършвана или от кредитна институция,каквато е банката,или от
финансова институция по реда на чл.3,л.2,т.1 от ЗКИ.В този контекст ответникът
твърди,че дейността на юридическите лица,които са финансови институции, е
регламентирана в Наредба №26/2009 г. на БНБ.В тази наредба и в ЗКИ,както сочи
ответникът,са предвидени изисквания,които ограничават свободното извършване на
посочената дейност и дават възможност осъществяването й да бъде ефективно
контролирано.Такива били издаването на лиценз-за банките /в чл.13,ал.1 от ЗКИ/
или регистрирането и вписването в специален регистър-за финансовите институции
/в чл.2 от Наредба №26/2009 г./.Ищцовото дружество обаче не отговаряло на тези
изисквания и в частност-не било вписано в посочения регистър,поради което
според ответника то няма право да извършва дейност по предоставяне на заеми по
занятие.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника
за нищожност на процесните договори за заем.Несъмнено дружеството-ищец няма
качеството на банка /кредитна институция/ по смисъла на чл.2,ал.1 от ЗКИ,тъй
като не извършва дейност по публично привличане на влогове или други
възстановими средства.Но същото дружество не покрива и определените в закона
критерии за подлежаща на вписване в публичен регистър на БНБ финансова
институция.Съгласно чл.3а,ал.1 от ЗКИ и чл.2,ал.1 от Наредба №26/2009 г. за
финансовите институции,издадена от БНБ,такава институция,извършваща някои от
дейностите по чл.3,ал.1 от ЗКИ,подлежи на вписване в посочения регистър,ако
една или повече от тези дейности е съществена за нея.Според чл.3а,ал.1,изр.
второ от ЗКИ,критериите за съществена дейност се определят с наредба на БНБ и
това е именно посочената Наредба №26.В чл.13,ал.1 от същата е казано,че
съществена дейност на финансова институция е налице, когато относителният дял
на дейностите по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ, изчислен по който и да е от двата начина по
ал. 2, е не по-малко от 30 на сто от общата дейност на юридическото лице
съгласно финансовите отчети,като в ал.2-ра е определено и как се изчислява
съотношението по ал.1-ва.В случая по делото не се установява дейността по
предоставяне на заеми на трети лица да е съществена за него по смисъла на
чл.13,ал.1 от Наредба №26.Данните от заключението на в.л.Д. Й. не обосновават
извод за приложението на посочената разпоредба спрямо ищеца.Не се установява и
основната дейност на дружеството-ищец да е тази по смисъла на чл.3,ал.1,т.3 от
ЗКИ,т.е. отпускането на кредити със средства,които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възтановими средства /или с други
думи-отпускането на заеми със собствени средства/.Предмета на дейност на
дружеството-ищец,така както е вписан в Търговския регистър към АВ,обхваща широк
кръг от дейности.С оглед на това ищецът не може да бъде дефиниран и като
финансова институция по смисъла на чл.3,ал.1 от ЗКИ.
Предвид гореприетото съдът намира,че спрямо
дружеството-ищец и в частност-спрямо сключените от него с ответното дружество
договорите за заем не намира приложение правната уредба на ЗКИ относно дейност
по отпускане на парични средства.Съответно не намира приложение и изискването
за вписване на дружеството в публичния регистър на БНБ по смисъла на чл.3а,ал.1
от ЗКИ.На такава регистрация подлежи не всеки,който отпуска заеми със собствени
средства,а само онези,за които тази дейност е основна-нещо,което не се установи
спрямо ищцовото дружество,както по-горе се посочи.Наред с изложеното, обстоятелството,че
дружеството-ищец не е вписано в публичния регистър на БНБ за финансовите
институции и че изобщо не попада в категорията юридически лица,подлежащи на
вписване в този регистър,не го лишава от правото да предоставя пари в
заем.Заемът е договор на облигационното право,за сключването на който не се
изосква специална правоспособност,нито законодателството поставя допълнителни
условия за валидността му,когато заемодателят по него е търговско
дружество.Кредитирането на трети лица по занятие със средства,събрани с
влогонабиране,е дейност,подчинена на специални изисквания,но предоставянето в
заем от търговец на собствени средства не е такава дейност и може свободно да
се извършва.По тези съображения съдът намира за неоснователно поддържаното от
ответното дружество възражение за нищожност на процесните договори за заем от
22.07.2013 г.,26.09.2013 г.,28.10.2013 г. и 16.12.2013 г.Не се установи
поддържаното от ответника основание за твърдяната нищожност,а
именно-противоречие на закона по смисъла на чл.26,ал.1,предл. първо от ЗЗД.
Предвид неоснователността на възражението за нищожност,на
разглеждане подлежи и възражението за унищожаемост на договорите /заявено като
евентуално спрямо възражението за нищожност/.То се основава на разпоредбата на
чл.28,ал.1,изр. Второ от ЗЗД,като ответникът заявява,че договорите са
унищожаеми поради грешка в лицето.В тази насока ответникът твърди,че при
сключването на договорите управителят му П.Б. мислел,че се договаря с друго
дружество-“ТНК кепитъл Мениджмънт“ЕООД с ЕИК *********,вписано в регистъра на
финансовите институции на БНБ по чл.3,ал.2 от ЗКИ и това обстоятелство било от
съществено значение за ответното дружество.И ако управителят знаел,че се
договаря с невписаното в този регистър дружество-ищец,вместо с посоченото трето
дружество,то той не би се договорил с него и не би взел паричен заем от
дружество,което не е вписано в регистъра към БНБ.Управителят на ответника,както
се твърди,изпаднал в твърдяната грешка в лицето поради близостта на имената на
горепосоченото дружество и на дружеството-ищец.
Съдът намира за неоснователно и заявеното от ответника
възражение за унищожаемост на процесните
договори.Такъв извод съдът прави,защото според чл.28,ал.1,изр. второ от ЗЗД
грешка в лицето е основание за унищожение,когато договорът е сключен с оглед на
личността,а такъв договор ще е налице,ако решаваща роля за сключването му имат
определени специални умения или качества
на длъжника,без които договорът не би бил сключен и ако поетите задължения по
договора са за лична незаместима престация.Процесните договори за заем определено
не попадат в категорията договори,сключени с оглед личността,така че дори и
управителят на ответното дружество да се е заблудил относно
дружеството-заемодател,с което сключва договорите,както се твърди от
ответника,то това обстоятелство само по себе си не води до унищожаемост на
договорите поради грешка в лицето.Друг е въпросът,че по делото не са събрани
доказателства,които да установяват твърдяната от ответника заблуда и грашка,а
близостта в наименованията на дружеството-ищец и третото сочено от ответника
дружество не е обстоятелство,достатъчно да обоснове извод за осъществяването на
твърдяната грешка.По тези съображения съдът намира за неоснователно и
поддържаното от ответника възражение за унищожаемост на процесните договори.
Предвид неоснователността на поддържаните от ответника
възражения срещу исковете,от една страна,а от друга-предвид приетата от съда
действителност на процесните договори и наред с това-установеното съществуване
на паричните вземания на ищеца като заемодател по същите договори спрямо
ответника-заемополучател,съдът намира процесните искове за доказани по
основание.Установи се получаването от ответника на договорените главници
/заеми/ по договорите и предвид липсата на доказателства за погасяването
им,въпреки настъпилите падежи на плащане,посочени по-горе,съдът приема за
дължими тези главници и към момента на предявяването им в производството по
несъстоятелност на ответника,и към настоящия момент.Следва да се отбележи само
установеното в заключението на ССЕ-за частично плащане от 702 лв. на главницата
по договора от 26.09.2013 г.,при което положение неизплатения остатък от същата
главница е в размер на 9 398 лв.,но така или иначе това частично плащане е
отчетено и от ищеца и не е предмет на искова претенция по настоящото дело.С
други думи цялата претендирана главница по посочения договор е дължима и
установена в пълния й предявен размер.Това се отнася и за претендираните
главници по останалите три договора,както и за претендираните договорни
/редовни/ лихви,чийто размер е изчислен правилно съобразно постигнатите в
договорите уговорки за начисляване на тези лихви.Същите са дължими и за целия
съответен исков период,посочен в процесната искова молба,т.е. за времето от
сключването на съответния договор до датата на предявяването на вземанията в
производството по несъстоятелност на ответника /датата 17.11.2015 г./,тъй като
със всеки от договорите е уговорено начисляването на такива лихви от
отпускането на съответния заем до деня на пълното изплащане на заема.Дължими са
и претендираните от ищеца наказателни лихви по трите от процесните
договори,изключая тези по договора от 28.10.2013 г.,за което по-горе вече се
изложиха съображения.Дължимостта им се следва с оглед наличието на уговорка за
заплащането им в чл.2.5. от писмените договори,сключени на 22.07.2013
г.,26.09.2013 г. и 16.12.2013 г.,а наред с това и с оглед на установената
забава впогасяването на исковите главници по същите договори.Тяхното
начисляване се следва от датата на уговорения падеж за връщането на заема до
датата на реалното му погасяване от заемополучателя,което на практика не се
установи да е извършено до приключването на съдебното дирене и в настоящото
исково производство.Ищецът е заявил начисляването на наказателни лихви за
периода от съответния падеж по трите изброени договори за заем до датата на
предявяване на вземането за същите лихви в производството по несъстоятелност на
ответника и предвид преждеизложените съображения съдът намира,че за целия
заявен съответен исков период на начисляване на такива лихви,те се явяват дължими.Установителната
претенция за тези лихви по трите от процесните договори е доказана изцяло и по
размер.Същият е изчислен съобразно уговорката по чл.2.5. от трите договора и за
съответния исков период на начисляване на наказателните лихви по трите договора,посочен
в исковата молба,дължимият размер на тези лихви,както съдът сам изчисли,е
такъв,какъвто се претендира от ищеца.При тези съображения съдът намира за
доказани установителните претенции за наказателни лихви по договорите от
22.07.,26.09. и 16.12.2013 г.,в пълния им заявен размер и за целия заявен от
ищеца период на начисляването им.
С оглед на всички изложени по-горе съображения съдът
намира за основателни в пълните им заявени размери предявените искове за
установяване съществуването на вземанията на ищеца,изключени от списъка на
приети вземания в производството по несъстоятелност на ответника,представляващи
главница,редовни и наказателни лихви по процесните четири договора за заем,с
изключение на претенцията за заплащане на наказателни лихви в размер на 22
966,67 лв. по договора от 28.10.2013 г.Ето защо исковете за установяване
съществуването на процесните вземания за главница,редавна и наказателна лихва
ще се уважат изцяло,изключая посочената претенция за наказателни лихви,която
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Следва да се отбележи също,че върху горните изводи няма
отражение констатираното в заключението на в.л. Д.Й. счетоводно отразяване при
ответника на прихващането на задълженията за главниците по процесните договори
за заем с насрещни задължения на ищеца за наеми в размер на 30600 лв. по
издадена от ответника фактура от 01.10.2015 г.Това прихващане не следва да се
взема впредвид в настоящото производство,тъй като ответникът не е заявявал
възражение нито за съдебно,нито за извънсъдебно прихващане в посочения смисъл,а
и по делото липсват доказателства счетоводно отразеното при ответника
извънсъдебно прихващане да е надлежно извършено и манифестирано пред ищеца.
Що се касае до исковите претенции в частта им за
установяване на описаните в исковата обезпечения на процесните вземания,то в
тази част съдът намира исковете за недопустими по следните съображения:
Предмет на специалния установителен иск по чл.694 от ТЗ
може да бъде това обезпечение или привилегия на вземане на кредитор в
съответното производство по несъстоятелност,което е от значение за поредността
на удовлетворяване на кредиторите по чл.722,ал.1 от ТЗ.В случая заявените от
ищеца обезпечения на вземанията по процесните договори за заем не са от
категорията обезпечения,визирани в нормата на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ,които биха
се отразили на поредността на удовлетворяване на ищеца като кредитор в
производството по несъстоятелност на ответника.Освен това,предмета на един
установителен иск по чл.694 от ТЗ се предпоставя от предмета на предхождащото
иска производство по чл.692,ал.2 и ал.3 от ТЗ по подадено възражение срещу
изготвен от синдика списък на приети или неприети вземания на кредитори в
дадено производство по несъстоятелност.Ако предмет на възражението е било
обезпечение/привилегия,имащи отражение върху поредността на удовлетворяване по
чл.722,ал.1 от ТЗ,тогава спорът по обезпечението /в зависимост от постановения
от съда резултат от разглеждане на възражението по чл.690,ал.1 от ТЗ/,може да
бъде продължен в исково производство по чл.694 от ТЗ от съответно
легитивираното за това лице.Специалният установителен иск по предходната
разпоредба е обусловен от развилия се спор относно вземане
/основание,размер,обезпечение,привилегия/ на кредитор в производството по
несъстоятелност по реда на чл.692,ал.2 и ал.3 от ТЗ,като целта на исковото
производство е окончателно решаване на спора по отношение на всички участници в
производството по несъстоятелност с оглед нуждите на същото /в този смисъл е
решение №185 от 10.12.2014 г. по т.д.№3199/2013 г. на ВКС,ТК,I
т.о.,постановено по реда на чл.290
от ГПК/.В случая развилото се производство по възражението на длъжника срещу
приемането на процесните вземания в списък,изготвен от синдика на същия длъжник
и настоящ ответник по делото,не е включвало разглеждането на обезпечения и
привилегии на вземанията от категорията на тези,имащи значение за поредността
на удовлетворяване по горната разпоредба.И изобщо в производството по
подаденото от длъжника срещу вземанията на ищеца възражение по чл.690,ал.1 от ТЗ не са разглеждани каквито и да е обезпечения,нито такива са посочени в самия
списък на синдика,в който вземанията са били приети /а после изключени от съда
с определението по чл.692,ал.4 от ТЗ/,а и очевидно,съдейки от същото съдебно
определение,не са били предмет и на посоченото възражение.С оглед на тези
съображения съдът намира,че ищецът няма правен интерес от установяване по реда
на чл.694 от ТЗ на сочените в исковата молба обезпечения на процесните
вземания,поради което в тази част-относно установяването на тези обезпечения,
исковете са недопустими и затова в същата част производството по делото подлежи
на прекратяване.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК във вр. с чл.621 от ТЗ,съобразно на уважената част от исковете,ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 96,53 лв. съдебни разноски /платено възнаграждение
за вещо лице и такса за призоваване на свидетел/.
С оглед изхода от процесния спор ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ОС-Пловдив държавна такса /изчислена
съобразно чл.694,ал.7 от ТЗ върху една четвърт от уважената част на иска/ в
размер на 903,36 лв.,а ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ОС-Пловдив държавна такса /изчислена отново съобразно чл.694,ал.7 от ТЗ върху
една четвърт от отхвърлената част на иска/ в размер на 219,67 лв.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на следните вземания,
изключени с постановеното по т.д.№81/2016 г. по описа на ОС-Пловдив определение
№1330 от 17.06.2016 г. от списъка на приети вземания в производството по
несъстоятелност на ответника „РОМЕКС КАР“ЕООД-гр.Благоевград /със седалище в
гр.Пловдив към момента на предявяване на исковата молба/, с ЕИК *********,които
вземания ищецът „ТИ ЕН КЕЙ КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ /Ю КЕЙ/“ООД-гр.Пловдив с ЕИК
********* има към същия ответник,а именно:
1/Вземания по договор за заем от 22.07.2013 г.:
Главница в размер на 5000 лв. с падеж-22.10.2013
г.;редовна лихва в размер на 2 830 лв.,представляваща 0,06667 % на ден /чл.2.4.
от договора/ за периода от 22.07.2013 г. до 17.11.2015 г. и наказателна лихва в
размер на 6 308,33 лв.,представляваща 0,16667% на ден /чл.2.5 от договора/ за
периода от 22.20.103 г. до 17.11.2015 г.,или общ размер на вземанията по този
договор към момента на предявяването им в производството по несъстоятелност на
ответника:14 138,33 лв.
2/Вземания по договор за заем от 26.09.2013 г.:
Главница в размер на 9398 лв. с падеж:26.12.2013
г.;редовна лихва в размер на 10 440 лв.,представляваща 0,13333% на ден /чл.2.4.
от договора/ за периода от 26.09.2013 г. до 17.11.2015 г. и наказателна лихва
от 11 533,33 лв.,представляваща 0,16667% на ден /чл.2.5. от договора/ за
периода от 26.12.2013 г. до 17.11.2015 г.,или общ размер на вземанията по този
договор към момента на предявяването им-31 371,33 лв.
3/Вземания по договор за заем от 28.10.2013 г.:
Главница в размер на 10 000 лв. с падеж:28.01.2014 г. и
редовна лихва в размер на 12 516,67 лв.,представляваща 0,16667% на ден /или 5 %
месечно/ за периода от 28.10.2013 г. до 17.11.2015 г.,или общ размер на
вземанията по този договор към момента на предявяването им-22 516,67 лв.
4/Вземания по договор за заем от 16.12.2013 г.:
Главница в размер на 6000 лв. с падеж:16.02.2014
г.;редовна лихва в размер на 3510 лв.,представляваща 0,08333 % на ден /чл.2.4.
от договора/ за периода от 16.12.2013 г. до 17.11.2015 г. и наказателна лихва
от 12 800 лв.,представляваща 0,33333 % на ден /чл.2.5. от договора/ за периода
от 16.02.2013 г. до 17.11.2015 г.,или общ размер на вземанията по този договор
към момента на предявяването им-22 310 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „ТИ ЕН КЕЙ КЕПИТЪЛ
МЕНИДЖМЪНТ /Ю КЕЙ/“ООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* против „РОМЕКС КАР“ЕООД-в
несъстоятелност-гр.Благоевград /със седалище в гр. Пловдив към момента на
предявяване на процесната искова молба/,с ЕИК *********, за установяване
съществуването на вземане,изключено от списъка на приети вземания в
производството по несъстоятелност на ответника,представляващо вземане за
наказателна лихва в размер на 21 966,67 лв. по договор за заем от 28.10.2013
г.,начислена като 0,33333% на ден за периода от 28.01.2013 г. до 17.11.2015 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
т.д.№419/2016 г. по описа на ОС-Пловдив,ХVIII-ти състав в частта на предявените искове по чл.694 от ТЗ
за установяване на описаните в петитуа на исковата молба обезпечения на
процесните вземания по договорите за заем от 22.07.2013 г.,26.09.2013
г.,28.10.2013 г. и 16.12.2013 г.
ОСЪЖДА „РОМЕКС КАР“ЕООД-в
несъстоятелност,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в
гр.Благоевград,ул.“Астра“№10 да заплати на „ТИ ЕН КЕЙ КЕПИТЪЛ МЕНИДЖМЪНТ /Ю
КЕЙ/“ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,район
Централен,пл.“Кочо Честименски“№1, ет.6, ап.22 сумата от 96,53 лв. /деветдесет
и шест лева и петдесет и три стотинки/ съдебни разноски съобразно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „РОМЕКС КАР“ЕООД-в
несъстоятелност,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в
гр.Благоевград,ул.“Астра“№10 да заплати по сметка на Пловдивския окръжен съд
сумата от 903,36 лв. /девестотин и три лева и тридесет и шест стотинки/
държавна такса,определена върху една четвърт от уважения размер на
исковете,която да се събере от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА „ТИ ЕН КЕЙ КЕПИТЪЛ
МЕНИДЖМЪНТ /Ю КЕЙ/“ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив,район Централен,пл.“Кочо Честименски“№1, ет.6, ап.22 да заплати по сметка на Пловдивския окръжен
съд сумата от 219,67 лв. /двеста и деветнадесет лева и седемнадесет стотинки/
държавна такса,определена върху една четвърт от отхвърления размер на исковете.
След влизането му в сила настоящото
решение има установително действие в отношенията на длъжника,синдика и всички
кредитори в производството по несъстоятелност на „РОМЕКС КАР“ЕООД-в
несъстоятелност,с ЕИК *********.
Решението в частта на прекратяването
има характер на определение,обжалваемо с частна жалба пред Апелативен
съд-Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му.
В останалата част решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :