№ 15
гр. К., 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215100600237 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда № 23 от 20.09.2021 г. по НОХД № 504/2021 г., Районен
съд-К., е признал подсъдимият Б. М.. ИЗ. от с.Г., общ.К., за виновен в това,
че: на **,**,****г. в гр.К. при управление на моторно превозно средство-
товарен автомобил марка „М.“ с рег.№ *******, нарушил правилата за
движение- чл.116 от ЗДвП, който задължава водача на пътното превозно
средство да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, чл.119 ал.1 от
ЗДвП, задължаващ при приближаване към пешеходна пътека водача на
нерелсовото пътно превозно средство да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или
спре, и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на Н.Ш.А. от
с.С., общ.К., изразяващи се в счупване на дланната кост на дясната ръка,
довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка, и счупване на
второ, трето, четвърто, пето, шесто и седмо десни ребра, довело до трайно
затрудняване на движението на снагата, като деянието е извършено на
пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.”а”, вр. с ал.1,
б.”б”, вр. с чл.342, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание
1
„лишаване от свобода” за срок от 10 месеца като на основание чл.66 ал.1 от
НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3
години. На основание чл.343г, вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, вр. с чл.37 т.7 от НК е
постановил „лишаване от право на управление на МПС” за срок от 14 месеца
по отношение на подсъдимия Б. М.. ИЗ., както и е осъдил подсъдимия да
заплати направените по делото разноски, както следва: по сметка на ОДМВР-
К. сумата в размер на 5249,83лв. и по сметка на Районен съд- К.- сумата в
размер на 60,00лв.
Срещу присъдата е депозирана жалба от защитника на подсъдимия
адв. Г.Б. от АК - К., в която се навеждат доводи относно неправилност на
съдебния акт, поради неговата незаконосъобразност. Претендира се отмяна на
атакуваната присъда, като се постанови нова, с която да бъде оправдан
подсъдимият изцяло по повдигнатото му обвинение. В допълнение към
въззивната жалба се излагат подробни съображения по наведените в жалбата
доводи за порочността на присъдата.
При пренията прокурорът от Окръжна прокуратура- К. счита за
правилна и законосъобразна първоинстанционната присъда. По безспорен
начин от събраните по делото доказателства било установено извършеното от
подсъдимия престъпление по време, място и начин, като изготвените
автотехнически експертизи били обосновани и не възниквали съмнения за
тяхната правилност. В този смисъл възраженията във въззивната жалба били
неоснователни. Моли да се потвърди присъдата на районния съд.
В съдебно заседание подсъдимият Б.И. лично и чрез упълномощения
си защитник адв.Г.Б., поддържа искането си за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, изцяло оправдателна, поради недоказаност на
повдигнатото обвинение.
К.йският окръжен съд, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и
служебно извърши проверка на законосъобразността и обосноваността на
обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по
чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна в
процеса, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество, конкретно формулираните
2
претенции на защитата се явяват неоснователни. Налице са обаче основания
за ревизиране на първостепенната присъда, непосочени в жалбата срещу нея.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда,
намира, за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б. М.. ИЗ. е роден на **,**,****г. в с.В., общ.М., живущ
в с.Г., общ.К., български гражданин, със средно образование, женен, работи,
неосъждан, с ЕГН **********. Б.И. бил правоспособен водач на моторно
превозно средство и притежавал СУМПС № 280249***, валидно до
26.08.2020г. Работел като шофьор във фирма „Г.“АД- К. и като такъв
управлявал товарен автомобил марка „М.“ с рег. № *******. На **,**,****г.
подсъдимият Б. М.. ИЗ. бил на работа и отново управлявал поверения му
товарен автомобил, когато следобед около 16.00ч. се придвижвал от с.В. към
фирма „Г.“ в гр.К.. За целта се движел по бул.“Б.“ в посока от кв.“В.“ към
автогарата в града. Наближавайки кръстовището с ул.З. водачът Б.И. подал
ляв мигач и се престроил, за да извърши М.евра завой наляво. Изчаквал
автомобилите, които се движели срещу него, тъй като били с предимство. В
един момент едно от насрещно движещите се превозни средства му дало
предимство, при което подсъдимият Б.И. започнал да извършва М.еврата
завой наляво по ул.“З.“. В този момент по пешеходната пътека, която
свързвала тротоарите на бул.“Б.“ и била разположена на ул.“З.“, се движел
пострадалият Н.Ш.А.. Въпреки слънчевото време водачът И. не видял
пешеходеца А. и с предната лява част на управлявания от него товарен
автомобил го ударил. Ударът от автомобила попаднал в областта на носа и
гръдния кош на пострадалия Н. А., който паднал на земята. Тогава
подсъдимият Б.И. усетил нещо и спрял на место товарния автомобил „М.“.
Слязъл от него и се приближил към пострадалия пешеходец, който все още се
намирал на земята. Вдигнал го на крака и му предложил да повика
медицинска помощ, която пешеходецът Н. А. отказал. Уверил го, че е добре и
пожелал да тръгва, за да не изпусне автобуса за дома си. Междувременно бил
подаден сигнал за настъпилото произшествие, при което на место много
бързо пристигнала линейка, която отвела пострадалия за оказване на
медицинска помощ. Той бил приет в болница за изследвания и консултации.
На местопроизшествието пристигнал и екип на сектор „Пътна полиция“- К.
при ОДМВР- К., в състав свидетелите Т.Т. и Е.Н.. Двамата полицейски
3
служители не заварили пострадалото лице, но установили товарния
автомобил марка „М.“ с рег.№ *******, който се управлявал от подсъдимия
Б.И. и който бил преместен след произшествието. Последният бил спрял на
около 20 метра след кръстовището по ул.“З.“. Водачът И. обяснил на
полицаите, че пешеходец, който се движел по пешеходната пътека, се ударил
в управлявания от него автомобил по време на извършваната от него М.евра
завиване наляво. Подсъдимият Б.И. бил изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство, което отчело отрицателен резултат. След като
свидетелите Т.Т. и Е.Н. получили информация от спешния медицински
център, че пострадалото лице им счупена фаланга на ръката, те извикали
оперативната група и запазили местопроизшествието до идването й. Бил
извършен оглед на ПТП, при което бил съставен Протокол за оглед на ПТП
на основание чл.212 ал.2 от НПК от **,**,****г. ведно с фотоалбум и
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2018-1036-272 от
**,**,****г. Пострадалото лице Н. А. постъпил на лечение на **,**,****г. в
МБАЛ „Д-р Ат.Д.“- К., където и починал на **,**,****г.
От заключението на вещото лице изготвило съдебната
автотехническа експертиза и двете допълнителни такива се установява, че
нормативно разрешената максимална скорост за движение в участъка, в който
е възникнало ПТП, за автомобили категория „С“ е 50 км/ч. Товарният
автомобил управляван от Б.И. се е движел по бул.“Б.“ с посока от кв.“В.“ към
автогарата. На кръстовището с ул.“З.“ е изчакал насрещно движещите се
ППC, пристроен в лентата за извършване на ляв завой. Пешеходецът Н. А. е
пресичал ул.“З.“ по пешеходната пътека с посока от кв.“В.“ към Автогарата и
когато той е стъпил на платното за движение, товарният автомобил е бил
спрял и изчаквал преминаващите по бул.“Б.“ ППС. В момента, в който
автомобилът е потеглил, пешеходецът е бил на 0,90м. навътре на платното за
движение. А. е напреднал в прехода на пътеката от кръстовището, стигнал е
приблизителната й среда, там траекториите на пешеходеца и автомобила се
пресекли. Товарният автомобил с предната лява част е ударил пешеходеца.
Ударът е бил с предната броня и част от кабината разположени в тази зона в
носа и гръдния кош на А.. Скоростта на движение на товарния автомобил в
момента на удара е била 9,41 км/ч. При така създалата се ситуация, водачът на
тежкотоварния автомобил не е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП, но той във всеки един момент от времето е имал
4
видимост към пешеходеца. Ако водачът на автомобила е възприел стъпилия
на пешеходната пътека пешеходец не е следвало да потегля. Водачът е
следвало да забави движението на товарния автомобил, и да пропусне
преминаването на пешеходеца. Водачът е действал неадекватно на създалата
се ситуация. Когато пешеходецът се е превърнал в опасност за движението,
автомобилът е бил в покой и пешеходецът не е попадал в опасната зона пред
него.
От заключението на вещото лице- д-р Н.М. изготвило
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 17/ 2019г. се установява,
че на Н.Ш.А. е било причинено счупване на носната кост довело до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
кръвонасядането на лицето е причинило болка и страдание. Счупването на
четвъртата дланна кост на дясната ръка на Н. А. е довело до трайно
затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец.
Счупването на второ, трето, четвърто, пето, шесто и седмо десни ребра по
средната мишнична линия, без разместване на костните фрагменти е довело
до трайно затрудняване на движението на снагата за повече от един месец.
Описаните телесни увреждания са получени при действието на твърд тъп или
тъпо- ръбест предмет и добре отговарят да са причинени при ПТП станало на
**,**,****г. при сблъскване на пешеходеца Н. А. с товарния автомобил и
последващото му падане на пътната настилка.
От съдебномедицинска експертиза на труп № 49/ 2018г. е видно, че
основната причина за смъртта на Н. А. е заболяването на черния дроб- цироза.
От съдебномедицинска експертиза № 38К/ 2019г. по писмени данни
се установява, че Н. А. е бил прегледан в спешното отделение на болницата
на **,**,****г. в 16,26ч. След това са му назначени консултации и е приет за
лечение като същата вечер е опериран от 22,45ч. до 23,50ч. и в 01ч. на
**,**,****г. е констатирана клиничната му смърт. Тази експертиза също дава
заключение, че непосредствената причина за смъртта на Н. А. е остра
кръвозагуба вследствие на кръвоизлив в стомаха и червата от варикозно
променени нива в долната част на хранопровода. Травматичните увреждания
на Н. А. не са довели до смъртта му. Допълнителната съдебномедицинска
експертиза по писмени данни към СМЕ № 38К/ 2019 потвърждава основното
заключение, че контактът на автомобила с тялото не са фактор и причина за
5
оформилия се кръвоизлив от варикозно променени венозни съдове на
хранопровода.
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел за установена на базата на събраните в хода на проведеното съдебно
следствие доказателства, приобщени, проверени, анализирани и оценени
правилно, поради което се споделя изцяло от настоящият съдебен състав.
Мотивирано и законосъобразно районният съд се е позовал на дадените по
делото гласни доказателства - отчасти на обясненията на подсъдимия Б.И. и
изцяло на показанията на свидетелите Е.Н., Т.Т., Р.Д. и С.Е., както и
писмените такива - протокол за оглед на местопроизшествие от **,**,**** г.,
ведно с фотоалбум, изготвен във връзка с огледа, констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 2018-1036-272; както и изготвените по делото
съдебно-автотехническа експертиза и две допълнителни такива и съдебно-
медицинските експертизи приобщени по делото.
Коректно районният съд е кредитирал изцяло показанията на
свидетелите Е.Н., Т.Т., Р.Д. и С.Е., като логични, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалата доказателствена
съвкупност, поради което и въззивният съд възприе за достоверно,
изложеното от посочените лица. Районният съд е дал аргументиран отговор
на възражението на защитата, че ПТП не е настъпило поради виновно
поведение от страна на подсъдимия, както и че не е настъпило на пешеходна
пътека. В тази връзка правилно са коментирани показанията на св.Р.Д., който
е пряк очевидец на деянието и подробно обяснява как е постъпило ПТП, както
и показанията на полицейските служители Е.Н. и Т.Т., които са пристигнали
на место и които са провели разговор с подсъдимия, при който той им е
споделил, че произшествието се е случило на пешеходната пътека и че
товарният автомобил е бил преместен от самия него, както и от изготвените
автотехнически експертизи (основна и допълнителни). За да даде вяра на тези
свидетели, правилно съдът е посочил, че в подкрепа на същите са и
обясненията на самия подсъдим Б.И.. Така, последният обяснява, че още при
извършването на М.еврата завой наляво и при навлизането в кръстовището
нещо черно светнало пред него и той веднага спрял МПС. В този момент се
намирал с половината обем на автомобила на ул.“З.“, като по-късно е
преместил управлявания от него товарен автомобил. Изложеното от
цитираните свидетели кореспондира напълно с приложените по делото
6
писмени доказателства и експертните изводи на кредитираните от настоящата
и първата инстанция експертни заключения.
Обясненията на подсъдимия, представляват основно доказателствено
средство, но и средство на защита, поради което анализа на същите следва да
се прецени през призмата на останалите събрани доказателства. Версията
изложена от подсъдимия Б.И., че не е имало удар между пешеходеца и
управлявания от него автомобил, както и че на местопроизшествието не е
имало пешеходна пътека, е недостоверна и правилно районният съд не е дал
вяра на обясненията на подсъдимият в тази им част. Тази версия противоречи
на останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства
коментирани по-горе в решението и съдържащи информация относно
местата, на които са се намирали участващите в произшествието автомобил и
пострадало лице, непосредствено преди и след сблъсъка, както и другите
обективни показатели, установени при извършения оглед въз основа на които
са изготвени заключенията на АТЕ, категорично опровергаващи изложеното
от подс.И. относно въпросните обстоятелства. В останалите им части
обясненията на подсъдимия следва да се възприемат за достоверни, породи
съответствието им с останалата доказателствена съвкупност, както и с
експертните изводи. Правилно не е дадена вяра от първоинстанционният съд
на показанията на св.В.Р. и Н.С., тъй като същите са изолирани и
неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства.
Предвид предмета на делото, освен гласните и писмените
доказателства, за да приеме за установена изложената в мотивите фактическа
обстановка, районният съд се е позовал на изготвените по делото експертизи.
С основание решаващият съд е ползвал коментираните експертизи при
формиране на правните си изводи, тъй като са изготвени от лица със
съответните специални знания и опит в съответната област. Същите са
подробни, мотивирани и убедително защитени при изслушване на вещите
лица в съдебно заседание. Поради изложеното и този съдебен състав ползва
отразените в експертизите констатации и изводи при постановяване на
съдебния си акт.
Така, според заключенията на АТЕ (основна и допълнителни), най-
вероятен, от техническа гледна точка е следният механизъм на анализираното
пътнотранспортно произшествие: товарният автомобил управляван от Б.И. се
7
е движел по бул.“Б.“ с посока от кв.“В.“ към автогарата, като на
кръстовището с ул.“З.“ е изчакал насрещно движещите се ППC, пристроен в
лентата за извършване на ляв завой. Пешеходецът Н. А. е пресичал ул.“З.“ по
пешеходната пътека с посока от кв.“В.“ към Автогарата и когато той е стъпил
на платното за движение, товарният автомобил е бил спрял и изчаквал
преминаващите по бул.“Б.“ ППС. В момента, в който автомобилът е потеглил,
пешеходецът е бил на 0,90м. навътре на платното за движение, като А. е
напреднал в прехода на пътеката от кръстовището, стигнал е приблизителната
й среда, където траекториите на пешеходеца и автомобила се пресекли.
Товарният автомобил с предната лява част е ударил пешеходеца, като ударът
е бил с предната броня и част от кабината разположени в тази зона в носа и
гръдния кош на А.. Скоростта на движение на товарния автомобил в момента
на удара е била 9,41 км/ч. При така създалата се ситуация, водачът на
тежкотоварния автомобил не е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП, но той във всеки един момент от времето е имал
видимост към пешеходеца. Ако водачът на автомобила е възприел стъпилия
на пешеходната пътека пешеходец не е следвало да потегля. Водачът е
следвало да забави движението на товарния автомобил, и да пропусне
преминаването на пешеходеца. Водачът е действал неадекватно на създалата
се ситуация. Когато пешеходецът се е превърнал в опасност за движението,
автомобилът е бил в покой и пешеходецът не е попадал в опасната зона пред
него. След удара превозното средство се е установило на мястото и в
положението, посочени от подсъдимият и свидетелите, а пострадалият Н. А. е
паднал на платното за движение до автомобила. Основната причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на
товарния автомобил не е реагирала своевременно на опасността от удар с
пешеходеца Н. А., (който е пресичал платното за движение пред автомобила),
като е потеглил, след като пострадалият е навлязъл на пътното платно.
Според коментираното и по-горе заключение на вещото лице- д-р
Н.М. изготвило съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 17/
2019г., на Н.Ш.А. е било причинено счупване на носната кост довело до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
кръвонасядането на лицето е причинило болка и страдание. Счупването на
четвъртата дланна кост на дясната ръка на Н. А. е довело до трайно
затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец.
8
Счупването на второ, трето, четвърто, пето, шесто и седмо десни ребра по
средната мишнична линия, без разместване на костните фрагменти е довело
до трайно затрудняване на движението на снагата за повече от един месец.
Описаните телесни увреждания са получени при действието на твърд тъп или
тъпо- ръбест предмет и добре отговарят да са причинени при ПТП станало на
**,**,****г. при сблъскване на пешеходеца Н. А. с товарния автомобил и
последващото му падане на пътната настилка.
В обобщение следва да се посочи, че коментираните и кредитирани
от съда доказателства и изготвените по делото експертизи, по отношение на
мястото на удара, механизма на причиняване на травмите на пострадалия,
мястото на увредите и техните медицински характеристики, техническите
причини за настъпване на произшествието и възможността на участващия в
него водач на МПС да го предотврати, са еднозначни.
С оглед изложеното, настоящият въззивен състав не споделя
възраженията на защитата относно недоказаност на тезата, че в резултат от
процесното престъпление са причинени именно средните телесни повреда на
пострадалия, като се акцентира на обстоятелството, че непосредствено след
случилото се пострадалият не е имал никакви оплаквания. По делото е
категорично установено, посредством надлежни гласни и писмени
доказателствени средства и най-вече от СМЕ и медицинските документация
касаеща пострадалия, че описаните съставомерни травматични увреждания са
констатирани непосредствено след настъпилото ПТП при отвеждане на
пострадалия в МБАЛ „Д-р Ат.Д.“ и добре отговарят да са причинени при
ПТП станало на **,**,****г. при сблъскване на пешеходеца Н. А. с товарния
автомобил и последващото му падане на пътната настилка. По делото липсват
каквито и да било доказателства, които да внасят съмнение, че въпросните
телесни повреди са били причинени по друго време и място.
Във връзка с наведените доводи във въззивната жалба, че ПТП не е
било на пешеходна пътека, следва да се посочи, че съгласно §6,т.54 от ЗДвП
"Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на
тротоарите и банкетите върху платното за движение. Мястото, където е
извършено разглежданото деяние е именно на кръстовище (Т-образно), като е
9
без значение обстоятелството дали е имало очертана или не с пътна
маркировка пешеходна пътека, поради което и наведените в тази връзка
доводи от защитата, са неоснователни.
От изложеното дотук следва извод, че от районния съд не са
допуснати визираните във въззивната жалба нарушения на правилата на чл.
13, ал.1 и ал.2 от НПК, касаещи разкриване на обективната истина и
провеждане на справедлив процес по отношение на защитата на подсъдимия.
При принципно правилно установени релевантни факти, включени в
предмета на доказване по чл. 102 от НПК, първоинстанционният съд е
стигнал до правни изводи, които се споделят и от въззивната инстанция, тъй
като са в корелация с установените по делото факти, с изключение на едната
от приетите за нарушени норми от ЗДвП, които ще бъдат коментирани по-
долу в решението.
Правилно е заключението на КРС, че в конкретния случай са налице
всички обективни съставомерни признаци на основния състав на
престъпление против транспорта- по чл. 343, ал. 3, б, "а", вр. с ал.1, б.“б“, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, а именно - противоправно поведение, изразяващо се в
нарушаване правилата за движение, което нарушение е в пряка причинна
връзка с процесното ПТП и увреждането на пострадалия, на който при удара е
била причинена средна телесна повреда и деянието е извършено на
пешеходна пътека. Престъплението е резултатно– причинена е средна телесна
повреда на пострадалия Н. А., като е налице пряка причинно – следствена
връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия резултат, установена
и от заключенията на кредитираните от въззивния съд експертни заключения.
В този смисъл, не се споделят възраженията на защитата относно
недоказаност на съставомерната увреда, в каквато насока вече бе изложена
аргументация.
В конкретния случай причинно-следствената връзка между
поведението на подсъдимия и престъпния резултат се обяснява с
нарушаването на правилата за движение, установени от ЗДвП, от водача Б.И.,
което е предпоставило настъпилото съставомерно последствие. Последното
от своя страна не би било осъществено без реализирането на тази причина.
Районният съд е признал за виновен подсъдимият за допуснати
нарушения на чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, каквито са му били повдигнати
10
с обвинителния акт. Следва да се посочи категоричното становище на
съдебната практика, че при наличие на доказателства за нарушение на
конкретни норми, уреждащи правилата за движение по пътищата, деецът
следва да носи отговорност само за тях, тъй като се явяват специални спрямо
общите правила, формулирани в съответните нормативни актове. В
конкретния казус разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП, задължаваща водача на
пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
е обща, поради което нарушаването й не е в причинна връзка със
съставомерния резултат и отговорността на подсъдимия не следва да се
ангажира за нарушението на това правило. В случая, съществуването на
пешеходна пътека създава конкретна пътна обстановка, респ. налага
прилагането на специалното правило по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, което е
единственото нарушено от подсъдимия Б.И.. Основната причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на
товарния автомобил е потеглил, след като пешеходецът Н. А. вече е бил
навлязъл на пътното платно и се е движил по пешеходната пътека. В този
смисъл експертните заключения са категорични, че в момента на потегляне
на товарния автомобил, пострадалият е бил вече на платното за движение и
водачът на превозното средство е имал техническа възможност да избегне
произшествието като отложи потеглянето си, за да пропусне пешеходеца.
Това е така, понеже за подсъдимия не е съществувала обективна пречка да
възприеме пешеходеца Н. А. от момента, в който същият е навлязъл на
платното за движение и е бил в състояние да избегне произшествието,
отлагайки потеглянето си. Нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП регламентира, че
при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Подс.И. не е сторил това, като произшествието е настъпило, поради
неглижиране на предписаното правило.
Ето защо, настоящият въззивен състав приема, че поведението на
подсъдимия Б.И. като водач на МПС е в разрез само с правилото за движение
по пътищата, регламентирано от разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. В
резултат именно от това нарушение и като пряка последица от него е
предизвикал настъпване на пътнотранспортното произшествие, причинило
средна телесна повреда на пострадалия Н. А.. С оглед посоченото
11
обжалваната присъда следва да се измени, като подсъдимият И. бъде
оправдан за това инкриминираното деяние да е настъпило включително в
резултат от нарушение и на общото правило за движение по пътищата,
установено в разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП.
За пълнота и прецизност, следва да се посочи, че по делото е
установено, че след извършване на деянието деецът е направил всичко,
зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия - веднага се е
поинтересувал от състоянието на пешеходеца, незабавно искал и е настоял,
въпреки отказа на пешеходеца, да бъде откарал до болнично заведение, но
факта, че деянието е извършено на пешеходна пътека изключва приложението
на привилегирования състав по чл.343а от НК, тъй като в последния няма
препращаща норма към процесната такава, а именно – по чл.343, ал.3, б.“а“ от
НК.
Въззивният съд се солидаризира с изводите на КРС досежно
субективната съставомерност на извършеното от подсъдимия Б.И.. Същият е
действал при форма на вината непредпазливост във вида небрежност, за което
свидетелства цялостното му поведение, подробно описано по-горе. Той не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен да има поведение, съобразено с правилата за движение по пътищата.
Нарушавайки задължението си, вменено му с разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от
ЗДвП, сам се е поставил в положение да не може да предотврати резултата.
При преценката относно субективната страна на процесното
престъпление съдът прие, че са налице и двата признака на небрежността:
обективен, тъй като деецът е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици и субективен - деецът е могъл да предвиди
тези последици. В конкретния случай съществуват юридически правила,
които да регламентират конкретната ситуация- съответната норма на ЗДвП,
нарушена от подсъдимия И.. Подсъдимият е имал възможността да действа в
рамките на дължимото поведение и да предвиди престъпния резултат. Ако бе
проявил дължимата грижа и взискателност, ако бе подложил на внимателна
преценка всички обстоятелства, подсъдимият е можел да изведе в съзнанието
си представата за общественоопасните последици от своето деяние.
При обсъждане на въпросът относно санкционирането на подсъдимия
за осъществената от него процесна деятелност, то настоящият съдебен състав
12
съобрази специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид
обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното
престъпление и онези, характеризиращи личността на дееца. В тази връзка
съобрази следното: Макар определеното на подсъдимият от районният съд
наказание „лишаване от свобода“ да е при приложението на чл.55, ал.1, т.1 от
НК, под минималния предвиден в разпоредбата на чл.343, ал.3, б.“б“ от НК
размер от една година, а именно в размер на 10 месеца, то същото се явява
прекомерно завишено за конкретно извършеното от подсъдимия деяние и
съобразно всички обстоятелства имащи значение за определянето му. Така,
районният съд не е оценил в достатъчна степен помощта, която деецът е
оказал на пострадалият, като той лично е настоявал Н. А. да бъде откаран до
болнично заведение, въпреки отказа на последния, като това в крайна сметка
се е случило благодарение на активното поведение от страна на подсъдимият.
Не без значение при определяне на конкретната санкция е и обстоятелството,
че е нарушена само една разпоредба от ЗДвП, а именно нормата на чл.119 от
цитирания закон предвид изложеното по-горе в решението в тази връзка. Не е
съобразено също така, че самото нарушение макар да е довело до
съставомерни последици, то същото само по себе си, не е драстично и грубо.
Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът отчете и
конкретния вид на проявената непредпазлива форма на вина, а именно
небрежност. Доколкото законодателят е поставил под един знаменател
извършваните при форма на вината непредпазливост транспортни
престъпления по чл. 343 от НК, изложеното дава възможност при
индивидуализация на наказанието, да се релевира съответният й вид, като
нейният по-смекчен вариант се явява несъзнаваната непредпазливост
/небрежността/. В подобен смисъл е и практиката на върховният съд /Решение
№ 159/68 г., на ІІІ н. о. на ВС/, според която видът на непредпазливостта при
транспортните престъпления /съзнателна или несъзнателна/ е едно от
обстоятелствата, които съдът е длъжен да обсъжда съгласно чл. 54 и чл. 55 от
НК при определяне вида и размера на наказанията, без това да съставлява
нарушение на чл. 56 от НК. При съвкупната преценка на степента на
обществена опасност на деянието и дееца и всички други индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, налични по делото, според настоящият съдебен
състав, справедливо се явява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6
месеца. Приложението на чл.66, ал.1 от НК е правилно, като определеният от
13
районният съд изпитателен срок е в минималния законов размер, поради
което и не е необходимо същият да се коментира допълнително.
Относно размера от 14 месеца на кумулативно предвиденото и
наложено на подс.И. наказание "лишаване от право да управлява МПС", то
същият отново не е съобразен в достатъчна степен от районния съд с
индивидуалните особености на деянието, а и на дееца, изтеклото време от
процесното събитие /над 3 години/, характеристиките на Б.И. като водач на
МПС, установими от приложената по ДП справка за нарушения на ЗДвП. В
конкретния случай с оглед изложените по-горе обстоятелства от значение за
индивидуализацията на наказанията, настоящият въззивен състав намира, че
коректно, справедливо и достатъчно се явява наказание "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от девет месеца на основание чл. 343г от НК.
Предвид гореизложеното, настоящият въззивен състав намира, че
първоинстанционната присъда следва да бъде изменен в посочения по-горе
смисъл. В останалата й част присъдата е законосъобразна и обоснована и
следва да се потвърди, предвид и липсата на допуснати в хода на съдебното
производство съществени процесуални нарушения.
Предвид изложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т.
3 и чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, К.йският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 23 от 20.09.2021 г. по НОХД № 504/2021 г. на
Районен съд- К., в следните й части: в частта, с която подсъдимият Б. М.. ИЗ.
от с.Г., общ.К., с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на
**,**,****г. в гр.К. при управление на моторно превозно средство- товарен
автомобил марка „М.“ с рег.№ ******* е нарушил правилата за движение-
чл.116 от ЗДвП, който задължава водача на пътното превозно средство да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, като го признава за
невиновен в това деянието да е извършено при нарушение на чл.116 от
ЗДвП, поради което го оправдава в тази му част по повдигнатото му
обвинение; в частта, в която за извършеното престъпление по чл.343, ал.3,
б.”а”, вр. с ал.1, б.”б”, вр. с чл.342, ал.1 от НК с приложението на чл.55, ал.1,
т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10
месеца като намалява размера му на 6 месеца „лишаване от свобода“; както
14
и в частта, с която на основание чл.343г, вр. с чл.37, т.7 от НК му е наложено
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 14 месеца като
намалява размера му на 9 месеца „лишаване от право да управлява МПС“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15