Р Е Ш Е Н И Е
№ 348
гр. Русе, 07.01.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 08 декември през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и в
присъствието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
КАН дело № 340 описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Й.В.В. ***, депозирана
чрез пълномощника му адв. Г.С., против Решение № 506 от 22.10.2021 г.,
постановено по АНД № 1172/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-1085-001441 от 02.06.2021
г. на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на касатора за нарушение на чл. 104б, т.
2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175а, ал. 1, пр.
3 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба” в размер на
3000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като се развиват
съображения единствено във връзка твърденията за неправилно приложение на
материалния закон. Иска се съдът да отмени решението на РС – Русе и вместо него
да се постанови друго, с което да се отмени издаденото наказателно
постановление. Като алтернативен довод се поддържа възражение за маловажност на
конкретното административно нарушение. В представена в хода на делото по
същество писмена защита е заявена и претенция за присъждане на разноски и за
двете инстанции по представен списък.
Касационният ответник – Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Гергана Димитрова, в депозирано
по делото писмено възражение, оспорва основателността на касационната жалба и
моли съда да остави в сила постановеното въззивно решение. Не претендира
присъждане на разноски. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Направено е и възражение за прекомерност на разноските, в случай че ответникът
представи списък на разноските или договор за правна защита с по-висок размер
от определения съгласно Наредба № 1/2004 г.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата. Намира постановеното от РРС решение за
правилно, тъй като в хода на проведеното административно производство правилно
да изяснени обективните и субективните признаци на административното нарушение,
доказано е авторството на деянието и правилно е приложена санкционната норма
при липса на предпоставки за квалифициране на деянието като маловажен случай.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд,
постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че
при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание.
Съдът е счел, че нарушението е описано пълно и ясно като са посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими
обстоятелства като по този начин е осигурена възможност на нарушителя да
разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. По съществото на нарушението съдът е анализирал всички събрани
в хода на въззивното производство доказателства – писмени, гласни и веществени,
посочвайки кои от тях кредитира и кои не, както и защо. Изводът на районния съд
е, че в конкретния случай наказаното лице е извършило административното
нарушение, за което е санкционирано, тъй като е управлявало автомобила по
начин, несъответстващ на целите за използване на пътя по чл. 104а, т. 2 от ЗДвП, осъществявайки т.нар. „дрифт“, независимо, че част от описаните в АУАН и
НП обстоятелства не се установяват от събраните доказателства.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя
изложените от районния съд изводи за безспорна установеност на
административното нарушение и правилното му санкциониране от
административнонаказващия орган, като намира възраженията на касатора за
неоснователни.
Както пред въззивната, така и пред настоящата
инстанция, Й.В. поддържа теза за липса на виновно извършено деяние от негова страна
като твърди, че при извършването на процесната маневра – ляв завой, колата е
поднесла поради лошото си техническо състояние след претърпяно преди време ПТП,както
и че с процесният автомобил обективно не може да бъде извършен „дрифт“, тъй
като автомобилът е стар на бензин и газ и с предно предаване. Според касатора
тази негова теза се потвърждава от събраните в хода на въззивното производство
доказателства и по-конкретно от показанията на свидетелите, намирали се в
автомобила по време на извършване на нарушението, както и от назначената и
приета по делото съдебно видео-техническа експертиза, които в своята съвкупност
оборват кредитираните от районния съд показания на свидетеля-актосъставител.
Касационния съд намира тезата на наказаното
лице за неоснователна. По делото всъщност е безспорно установено, че в момента,
в който автомобила, управляван от В. е навлязъл в кръстовището с бул. „Христо
Ботев“ и преминавайки пътното платно (за изхода на Русе), задницата на
автомобила е започнала да поднася последователно вляво и в дясно по ширината на
платното в посока центъра на гр. Русе като задните колела на автомобила били
блокирани в този момент. Посочените обстоятелства категорично се потвърждават
от заключението на вещото лице, анализирало приложения по делото видеозапис на
местонарушението. Не може да бъде приет довода на касатора, че описаното
движение на автомобила се дължи на повреди по задната дясна част на автомобила
(смачкани ламарини, странично изтъркана дясна задна гума). На първо място тези
обстоятелства не обуславят блокирането на задните колела на автомобила точно
при извършване на завоя, а освен това не кореспондират и с обяснението, дадено
от самия касатор пред актосъставителя в момента на последвалата нарушението
проверка, че той е дръпнал ръчната спирачка. Очевидно защитен характер има
възражението на В., съдържащо се в жалбата му до районния съд, че е имало
някакъв предмет на пътя, който се е опитал да избегне, поради което рязко е
кривнал вдясно, след което е възстановил посоката на движение вляво. От
съдържащите се в експертизата кадри е видно, че на пътя липсват каквито и да е
препятствия, които водачът да е заобикалял.
Напълно обосновано въззивният съд е
разгледал и описал механизмът на извършване на административното нарушени,
обсъждайки доказателства, от които този механизъм се установява, като при това
правилно е приел, че показанията на свидетелите – пътници в процесния
автомобил, управляван от касатора, не следва да бъдат кредитирани, тъй като не
кореспондират с останалия доказателствен материал и очевидно са дадени с цел
обслужване на защитната теза на наказаното лице. Така например свидетелите
твърдят, че не са забелязали В. да е дръпнал ръчната спирачка, макар той сам да
е посочил това пред полицейските служители, което всъщност не изключва
възможността ръчната спирачка да е дръпната от В. без пътниците в колата да са
обърнали внимание на това.
Също така обоснован е и изводът на районния
съд, че макар да не са събрани доказателства за превъртане на предните колела,
то това не води до несъставомерност на деянието. Умишленото блокиране на
задните колела при завиване, което води до нарушаване на устойчивото движение
на автомобила на пътя, приплъзване на задните гуми и поднасяне на задницата на
автомобила вляво и вдясно, безспорно изпълнява състава на нарушението по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, за което именно е санкциониран касационния жалбоподател.
Достатъчно подробни и напълно обосновани са
и доводите на въззивния съд за липса на предпоставки за квалифициране на
конкретното нарушение като маловажен случай. Настоящия съд ги споделя напълно и
не намира за нужно да ги преповтаря. От своя страна пък касационният
жалбоподател не сочи никакви обстоятелства, които да обуславят претендираната
от него маловажност.
Всичко изложено до
тук води до извод за законосъобразност на оспореното пред настоящата инстанция
въззивно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
На основание чл. 63,
ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН (в редакция преди 23.12.2021 г.) касационният ответник
има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 80 лв. на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
506 от 22.10.2021 г., постановено по АНД № 1172/2021 г. по описа на
Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление №
21-1085-001441 от 02.06.2021 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Русе.
ОСЪЖДА Й.В.В. ***, ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на МВР гр. Русе сумата от 80,00 (осемдесет) лева
разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.