Решение по дело №13196/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261008
Дата: 23 октомври 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20195330113196
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 261 008

 

23.10.2020 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесети август две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

    при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13196/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .

    Искова молба на Университетска  многопрофилна болница за активно лечение  (МБАЛ)  „Свети Георги” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив , бул. „Пещерско шосе” № 66, предявена против Б.С.Д., ЕГН **********,***,  с искове с правно основание в  чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 109 ал. 1 изр. последно от Закона за здравното осигуряване.

     Според фактите , така, както са изложени в исковата молба, на дата 02.06.2016г., ответникът п. в с. к. к. и. – лечебно заведение , с о. о. б. и  з. и с. з. п.. Спешното състояние не могло да бъде преодоляно в спешния кабинет, наложила се х.. На същата дата Д. бил х. във Втора хирургия на УМБАЛ „Свети Георги”, с п. д. „п. в.”. Към датата на п. в б. , ответника бил със п. з. п., които не възстановил до датата на и. м. , 03.06.2016г. Бил л. по клинична пътека № 216 „спешни състояния в гръдната хирургия”, съставена била „ история на заболяването”. На дата ***г. Д. н. с. л. з. п. д. б. довършени медицинските дейности,  включени в обхвата на клиничната пътека. Стойността на оказаната му помощ  от 271.20 лева, изчислена като сбор от стойноста  на отделните дейности съобразно действащия ценоразпис на болницата, останала незаплатена въпреки нарочната покана.  Затова ищцовото дружество се снабдило  със заповед за изпълнение на това парично задължение , издадена по частното дело № 4153 по описа на ПРС за 2019г. Заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, затова ищеца иска да се установи вземането му със сила на пресъдено нещо и да му се присъдят направените по делото разноски. 

      Ответникът оспорва иска, възразява, че според чл. 82 от Закона за здравето, спешната помощ в РБългария  е безплатна; ***

     В. л. по съдебно – медицинската експертиза дава заключение, че всички медицински дейности, посочени в събраната документация и съставената „сметка на пациент“, са извършени. 

    Искът  е допустим. Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са спазени, като има пълна идентичност между спорното право , така , както е описано в заповедта за изпълнение , от една страна, и исковата молба , от друга.

   По същество:

   Според чл. 109 ал.1 изр. последно, „лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.Тоест, доказаните по делото факти следва да са следните: Д. да е бил лекуван в ищцовото заведение, и да е бил здравнонеоосигурен за целия период на лечението си, без да е възстановил здравноосигурителните си права до края на същото. 

   Установява от приложеното по делото обилна медицинска документация, че за периода от 02.06.2016г. до  03.06.2016г. Д. бил х. във Втора хирургия на УМБАЛ „Свети Георги”, където бил лекуван от  „*** ***”; оказани му били определени по вид и обем медицински дейности, иначе включени в обхвата на клиничина пътека № 216 „спешни състояния в гръдната хирургия”. Пълният алгоритъм на тази клинична пътека обаче не бил извършен, тъй като на ***г. Д. н. с. л. з.. Последният факт личи от копието от представена на л. 8 от делото епикриза, както и от отбелязването на *** М. в историята на заболяването ( на л. 21 от делото ).

     На следващо място , на л. 23 от делото е представена справка от НАП, според която, лицето Б.С.Д. е с прекъснати здравносигурителни права към датата на постъпването и напускането , които не е възстановил към датата на поисканата от ищеца справка . Липсата на внесени здравноосигурителни вноски съставлява отрицателен за ищеца факт, тоест, наличието на такива се доказва от ответника. Д. , комуто тази тежест е разпределена, не е доказал наличието на здравно осигуряване за периода.  

   Д. е бил поканен да плати –покана на л. 37 от делото.

   Вярно е , че по силата на чл. 82 от Закона за здравето,  медицинската помощ при спешни състояния се финансира „извън обхвата“, на задължителното здравно осигуряване на б. г., тоест, от  други източници. Ответникът не ангажира доказателства състоянието му да е било от тези, посочени в чл. 4. от Наредба № 25 от 4 ноември 1999г  за оказване на спешна медицинска помощ , който лимитира обхвата на т нар. „спешна помощ”, но дори да се приеме , че такава му е била оказана , то това се прави не от ищцовото болнично заведение, а от Центъра за  спешна медицинска помощ гр. П., самостоятелно юридическо лице, или от друг спешен кабинет -  до хоспитализацията на болния. От този момент нататък, по силата на чл. 45 от ЗЗО , спешната лекарска помощ се превръща в болнична такава , която следва да се заплати от  НЗОК  - ако е оказана на здравноосигурено лице , или  от самия пациент, ако е бил здравнонеосигурен. Тоест, в обхвата на спешната помощ по смисъла на чл.  82 от Закона за здравето са само медицинските дейности по посещение на лекар от ЦСМП на мястото на настъпването на евентуалното  застрашаващо живота или здравето на Д. състояние, оказаната му там или в спешен кабинет лекарска помощ и/или транспортирането му със реанимобил до лечебното заведение, но не и последваща му хоспитализация, каквато се налага само в случаите , когато спешното състояние не може да бъде окончателно преодоляно чрез оказаната спешна помощ.

   Иска е основателен в пълния си размер; съдът остойности посочените в медицинската сметка дейности съобразно ценоразписа и получи същата обща стойност. Равностойността на отделните извършени дейности е била определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията на ответника „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, утвърден със заповед на д. на лечебното заведение № 89/05.02.2015г., с който Д.  е бил запознат още при постъпването си, видно от приложената декларация на л. 6 от делото.  

   Разноските  се присъждат в тежест на ответника.

   Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

                                              

Р Е Ш И:

 

    Признава за установено по отношение на Б.С.Д., ЕГН **********,***, че дължи на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив , бул. „Пещерско шосе” № 66, сумата от 271.90 лева – стойност на оказана  на Д. като здравнонеосигурен пациент  медицинска помощ за периода от 02.06.2016г. до  03.06.2016г., ведно със законната лихвавърху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда – 14.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането , за което е издадена заповед за плащане под № ***/***г. по частното дело № 4153/19 , ПРС.

 

  Осъжда Б.С.Д., ЕГН **********,***, да плати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив , бул. „Пещерско шосе” № 66, сумата от  630 лева разноски по двете производства.

    

  Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                                                     

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ : /п/ Владимир Руменов

 

 

            Вярно с оригинала.

С.А.