№ 356
гр. , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми октомври, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мартин Ц. Сандулов
Членове:Мария Я. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
Секретар:Кина З. И.а
като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20202200500486 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от
Депозирана е въззивна жалба от адв. Г. пълномощник на ТП „Държавно
горско стопанство – Тича“, с. Тича, общ. Котел против решение №
350/09.04.2020 г. по гр.д. № 6629//2019г. на Сливенския районен съд, в частта
с която въззивникът е бил осъден да заплати на С. Б. М. ЕГН ********** от с.
Ябланово, ********
на основание чл. 262 ал.1 т. 2 и 3 от КТ сумата от 446.07 лв.,
представляваща дължимо, но неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд в празнични коледни и
новогодишни дни за 2017г. и 2018г., ведно със законната
лихва считано от 29.11.2019г.;
на основание чл. 262 ал.1 т. 2 и 3 от КТ сумата от 44.66 лв.
1
мораторна лихва за забава за неизплатено, но дължимо
обезщетение за извънреден труд за периода 02.01.2018г. –
29.11.2019г.;
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК направените по делото
разноски съобразно уважената част от иска в размер на
269.89лв.
Решението е обжалвано и в частта, с която въззивникът е бил осъден да
заплати по сметка на СлРС ДТ в размер на 50.00 лв. и 100.00 лв.
възнаграждение за вещо лице.
В жалбата се посочва, че в обжалваните части решението е неправилно
и незаконосъобразно. Доказателствената тежес по делото била неправилно
разпределена и по този начин на страната и било вменено задължение да
докаже отрицателен факт – фактът, че ищецът не е полагал извънреден труд.
От друга страна работникът не бил доказал, че е полагал извънреден труд и
съдът неправилно бил присъдил парично обезщетение за това.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба.
По делото е депозирана насрещна въззивна жалба от адв. *******
пълномощник на С. Б. М. , ЕГН **********, от с.Ябланово, **********
против решение № 350/09.04.2020 г. по гр.д. № 6629//2019г. на Сливенския
районен съд. В с.з. страната е посочила, че поддържа насрещната си въззивна
жалба само по отношение на неизплатения извънреден труд. Съдът
констатира, че с обжалваното решение липсва отхвърляне на иск за
неизплатен извънреден труд. С него са уважени такива искови претенции. По
този начин насрещната въззивна жалба се явява без предмет и съдът не дължи
произнасяне по нея.
По делото е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба от
адв.Григорова – пълномощник на ТП „Държавно горско стопанство – Тича“,
с.Тича, общ. Котел, с който жалбата е оспорена като неоснователна.
В с.з.въззивната - ТП „Държавно горско стопанство – Тича“, с. Тича,
общ. Котел страна редовно призована се представлява от адв.Г. която моли
жалбата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.
2
В с.з. въззиваемият М. редовно призован се явява лично и с
представител по пълномощие адв.*******, който заявява, че оспорва
въззивната жалба и моли да се потвърди решението на РС. претендира
разноски.
Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. От
представените писмени доказателства - пътни листи, заповеди, фишове за получени трудови
възнаграждения, Заповед – РД – 10 – 44/29.02.2016г. на Директора на ТП ДГС „Тича“, не се
установи в процесните периоди – Коледни и Новогодишни празници през 2017г. – 2018г.
ищецът М. да е полагал извънреден труд. Той е бил на разположение – в готовност да работи
ако бъде повикан, но от писмените доказателства не се установи в някой момент в
действителност М. да е бил извикан и реално да е положил труд. По делото бяха разпитани
и свидетелите Ш., К., И. и Х.. Съдът намира, че въпреки , че някои от свидетелите и към
момента на даване на свидетелски показания се намират в трудови правоотношения с
ответника трябва да цени показанията им, тъй като те си кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства. От техните обяснения се установи, че графикът за
дежурствата по време на официалните празници се изготвял предварително и по него
служителите знаели, в кой момент можело да ги извикат на работа. През това време обаче
всички били по домовете си и там изчаквали дали ще се появи извънредна ситуация. Не
било възможно шофьор на екип ( каквато длъжност е изпълнявал М.) да се яви на работа
сам, тъй като той нямал контролни функции и не можел сам да извършва проверки.
Свидетелите Ш. и К. не си спомнят в процесния период да са били извикани извънредно на
работа с ищеца М.. Според показанията на св. И. ( който към момента не е в трудови
правоотношения с ответника),в края на м.декември 2017г. и началото на м. януари 2018г.
автомобил с рег.№ СН6726СС е бил счупен и не е бил в движение. Свидетелят Х. посочи, че
през коледните празници на 2017г. е работил извънредно с друг служител на ответника – Н.
и за това му е било заплатено, но с ищеца не бил полагал извънреден труд.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
За да се приеме, че работник или служител е положил извънреден труд
3
е необходимо да се докаже, че той е присъствал на работното си място в
готовност да полага труд. В тази насока е Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. за някои аспекти на
организацията на работното време, както и на практика на Съда на
Европейския съюз който е извел извода, че когато работникът /служителят/ е
длъжен да присъства физически на място определено от работодателя, цялото
дежурство се счита за работно време, а когато изпълнява задълженията си
на повикване, работното време е само времето, през което действително е
положен труд. В тази насока е и българската съдебна практика с приетото ТР
№ 8/2013 от 14.11.2013 г. на ОСГК на ВКС РБ, според което при
непрекъсваем производствен процес – смени, дежурства нормативно
определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът
или служителят е длъжен да присъства физически на място определено от
работодателя.
В случая за да бъде уважен искът ищецът е следвало да докаже, че
освен че е бил на разположение, реално е бил викан на работа и е полагал
труд. В тази посока доказателства не се събраха. И гласните и писмените
доказателства сочат, че ищецът е бил включен в списък за потенциално
работеща група, в случай на извънредна ситуация и настъпила нужда, но нито
едно доказателство не сочи в действителност да се е стигнало до такава
ситуация и въззиваемият да е бил извикан на работа и реално да е положил
извънреден труд, който да бъде заплатен. С оглед на това исковата му
претенция се явява неоснователна. Тъй като главния иск се явява
неоснователен следва да се отхвърли и претенцията за разноски като
акцесорна по своя характер. Обжалваното решение следва да се измени и в
частта на разноските, като присъдените в полза на ищеца следва да се отменят
и решението да се допълни с присъдени разноски в полза на ответната страна
.
Тъй като правните изводи на настоящия съдебен състав не съвпадат с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
изменено.
С оглед изхода на процеса в полза на въззивната страна следва да се
присъдят допълнителни деловодни разноски за първа инстанция в размер на
4
414.95 лв. ( четиристотин и четиринадесет лева и деветдесет и пет стотинки),
адвокатско възнаграждение и за въззивна инстанция – 685.00 лв., от които
адвокатско възнаграждение в размер на 610.00 лева (шестстотин и десет)
заплатена държавна такса в размер на 75.00 лв. (седемдесет и пет лева).
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 350/09.04.2020 г. по гр.д. № 6629//2019г. на Сливенския
районен съд, в частта с която
ТП „Държавно горско стопанство – Тича“, с. Тича, общ. Котел е било осъдено да
заплати на С. Б. М. ЕГН ********** от с. Ябланово, ******** по иск с правно
основание чл. 262 ал.1 т. 2 и 3 от КТ сумата от 446.07 лв., представляваща
дължимо, но неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в
празничните Коледни и Новогодишни дни за 2017г. и 2018г., ведно със
законната лихва считано от 29.11.2019г.;
ТП „Държавно горско стопанство – Тича“, с. Тича, общ. Котел е било осъдено да
заплати на С. Б. М. ЕГН ********** от с. Ябланово, ******** по иск с правно
основание чл. 262 ал.1 т. 2 и 3 от КТ сумата от 44.66 лв. мораторна лихва за
забава за неизплатено, но дължимо обезщетение за извънреден труд за периода
02.01.2018г. – 29.11.2019г.;
ТП „Държавно горско стопанство – Тича“, с. Тича, общ. Котел е било осъдено да
заплати на С. Б. М. ЕГН ********** от с. Ябланово, ******** на основание чл.
78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски съобразно уважената част от
иска в размер на 269.89лв.,
ТП „Държавно горско стопанство – Тича“, с. Тича, общ. Котел е било осъдено да
заплати по сметка на СлРС държавна такса в размер на 50.00 ( петдесет) лева и
100.00 ( сто) лева за изготвена по делото експертиза, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. М. ЕГН ********** от с. Ябланово, ******** против
5
ТП „Държавно горско стопанство – Тича“, с. Тича, общ. Котел иск с правно основание
чл.262 ал.1 т. 2 и 3 от КТ за сумата от 446.07 лв., представляваща дължимо, но неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд в празничните Коледни и Новогодишни дни за
2017г. и 2018г., ведно със законната лихва считано от 29.11.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. М. ЕГН ********** от с. Ябланово, ******** против
ТП „Държавно горско стопанство – Тича“, с. Тича, общ. Котел иск с правно основание
чл.262 ал.1 т. 2 и 3 от КТ за сумата от 44.66 лв. - мораторна лихва за забава за неизплатено,
но дължимо обезщетение за извънреден труд за периода 02.01.2018г. – 29.11.2019г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Сюлейман Байрамов М. ЕГН ********** от с.Ябланово,
******** да заплати на ТП „Държавно горско стопанство – Тича“, с. Тича,
общ. Котел допълнителни деловодни разноски за първа инстанция в размер
на 414.95 лв. ( четиристотин и четиринадесет лева и деветдесет и пет
стотинки) - адвокатско възнаграждение и за въззивна инстанция – 685.00 лв.,
от които адвокатско възнаграждение в размер на 610.00 лева (шестстотин и
десет) заплатена държавна такса в размер на 75.00 лв. (седемдесет и пет лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6