РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Враца, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20211420101996 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Арда” № 10, вх. А, ет.
1, ап. 3, против „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, бул. „Втори юни” № 145.
В исковата молба се твърди, че между ищцовото и ответното дружество през 2019 г.
съществували търговски отношения, които са довели до ежедневна комуникация между
представители на двете дружества. Сочи се, че на 21.10.2019 г. управителят на „ПИН и СИЕ
2016” ЕООД споделил с представител на „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД, че е в затруднено
икономическо състояние и има необходимост от парични средства за погасяване на
задълженията към НАП за дължими вноски за осигуровки в размер на 2 713,97 лв. На
същата дата представителят на ищцовото дружество се съгласил, че ще погаси дължимите от
„ПИН и СИЕ 2016” ЕООД осигурителни вноски в срок до 30.10.2019 г. Твърди се, че от
името на ищцовото дружество на 24.10.2019 г. е заплатена на ПОС устройство с №
********* сумата от 2 713,97 лв. за погасяване на задълженията за осигурителни вноски на
„ПИН и СИЕ 2016” ЕООД. Поддържа се, че постигнатата с управителя на „ПИН и СИЕ
2016” ЕООД устна уговорка представлява договор за заем, като съгласно нея дадената в
заем сума е следвало да бъде върната до 31.12.2019 г. Посочва се, че след изтичане на
уговорения между страните срок „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД не е върнало дадената в заем
сума нито до 31.12.2019 г., нито до подаване на исковата молба. Твърди се, че представител
на ищцовото дружество многократно се е свързвал с управителя на ответното, но същият
отказва да се ангажира със срок за погасяване на задължението. Поддържа се, че ответникът
не е изпълнил задължението си за връщане на взетия заем пълно, точно и срочно. Поради
тези съображения се иска от съда да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото
сума в размер на 2 713,97 лв., представляваща главница по неизпълнен договор за заем от
21.10.2019 г. и сума в размер на 379,96 лв., представляваща законна лихва за забава от
01.01.2020 г. до 18.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
и разноски.
1
В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се твърдението в исковата молба, че
управителят на ответното дружество е споделил на представител на ищцовото, че е в
затруднено финансово положение и е поискал да бъдат заплатени задълженията към НАП
на „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД, като се изтъква, че в този период А. И. И. не е бил собственик
и представляващ дружеството, а друго лице е било негов собственик. Поддържа се, че А. И.
И. е закупил дружествените дялове на дружеството-ответник на 20.01.2020 г., не се е срещал
с представител на ищцовото дружество, нито го е молил за финансова помощ. Сочи се, че от
предишния собственик на дружеството-ответник А. И. И. знае, че тя е имала сключен
договор с ПТГ „Никола Й. Вапцаров” в гр. Враца да експлоатира павилиона, находящ се на
територията му, като се е договорила с ищеца той да работи по пълномощие от името на
нейното дружество, като не трябвало да й плаща наем, а се задължил да заплаща
задълженията за осигуровки на работещата там. След като била уведомена от служителите
на НАП, че има съставени актове за невнасяне на осигуровки, тя се свързала с ищеца, който
заявил, че ще изпълни договорката и ще заплати задълженията си, което е сторил чрез ПОС
устройство. Поддържа се, че по тази причина е заплатена претендираната с исковата молба
сума, а не като даден заем. Иска се от съда предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендират се и разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Представено е извлечение от банкова сметка, разкрита при „Банка ДСК“ ЕАД с
титуляр „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г., от което е
видно, че на 24.10.2019 г. е извършено плащане на ПОС устройство № ****** със сума от 2
713,97 лв. с получател „*******“.
Представена по делото е и разписка, издадена от ТД на НАП офис Враца, за
извършено плащане чрез терминално устройство ПОС № ******, направено на 24.10.2019
г., в размер на 2 713,97 лв. по данъчно-осигурителна сметка на „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД,
като плащането е отнесено както следва: 554,90 лв. – приходи на централен бюджет; 1
199,03 лв. – приходи за социалноосигурителни фондове към НОИ; 657,29 лв. – приходи за
НЗОК; 302,75 лв. – приходи за ДЗПО.
Прието като доказателство по делото е и копие от учредителен акт на „ПИН и СИЕ
2016” ЕООД, съгласно който на 20.01.2020 г. от А. И. И. е учредено едноличното дружество
с ограничена отговорност.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на трима
свидетели.
Свидетелят П. С. П., който работи за Д. П. – син на К. Д. П., посочва, че бил свидетел
на разговор, проведен по телефона средата на месец октомври между П.И. и К. Д. П. –
собственик на „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД, като разговорът бил К. да даде пари на П. с цел тя
да си плати осигуровките, а П. да върне парите до края на годината. Това било споделено от
К. Д. П.на свидетеля след провеждането на разговора. Свидетелят не може за уточни дали
тези пари били за осигуровки на П. или за осигуровки на фирмата й.
Свидетелката П. А. И. – дъщеря на управителя на „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД – А. И.,
посочва, че същата е била управител и едноличен собственик на „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД
до януари 2020 г., като след това дружествените дялове били прехвърлени на баща й А. И..
Свидетелката твърди, че с управителя на „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД – Д. П. били в приятелски
отношения, като се били разбрали устно той да се занимава с лавка в училище „Никола
Вапцаров“, отдадена под наем на „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД след проведен търг. Той я
зареждал, продавал, плащал наемите и всички осигуровки на продавачката, която била
служител на „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД. Свидетелката сочи, че получила обаждане от
данъчен инспектор, който й казал, че „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД има задължения за
осигуровки на служителката - продавач за година и половина, които Д. П.не бил плащал.
2
Свидетелката разговаряла с Д. П. по телефона, като се разбрали той да плати задълженията,
тъй като все още работел на тази лавка. Отрича до края на 2020 г. да се е обаждала на
някого, за да иска помощ за заплащане на суми поради затруднено финансово положение.
По делото е разпитана като свидетел и И. Е. П. – директор на ПТГ „Никола
Вапцаров“ в гр. Враца. От показанията й се установява, че след проведен търг през април
2018 г. „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД спечелило търга и подписало договор с гимназията за
една година. При подписване на договора присъствали собственичката на дружеството П.И.
и Д. П.. Свидетелката посочва, че Д. П. направил ремонт на павилиона и през тази една
година той го обслужвал, зареждал го и имал продавачка, която работела там. Фактурите за
наема били издавани на „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД, но Д. П. го заплащал. Свидетелката
твърди, че договорът изтекъл през лятото на 2019 г., като през октомври 2019 г. „ПИН и
СИЕ 2016” ЕООД не е било наемател, а Д. П. имал договор с друга фирма.
Съдът кредитира показанията на свидетелите П. А. И./ съобразявайки вероятната
заинтересованост от изхода на спора по смисъла на чл. 172 ГПК/ и И. Е. П. като логични,
последователни и кореспондиращи помежду си относно обстоятелството, че е съществувала
уговорка между управителя на „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД П.И. и лицето Д. П., според която
последният обслужвал, зареждал и плащал наемите за павилиона, находящ се в ПТГ
„Никола Вапцаров“ в гр. Враца, както и осигуровките на служителката, работеща там. От
друга страна съдът не дава вяра на показанията на свидетеля П. С. П., че по време на
телефонен разговор между П.И. и К.П. било уговорено К. да даде пари на П. с цел тя да си
плати осигуровките, а П. да върне парите до края на годината. Следва да се отбележи, че
показанията на свидетеля не почиват на непосредствени негови възприятия, а пресъздават
разказаното му от К. Д. П. за воден от нея телефонен разговор, поради което не могат да се
приемат за достоверни.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 2 713,97 лв., представляваща главница по неизпълнен договор за заем от
21.10.2019 г., сключен между „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД като заемодател и „ПИН и СИЕ
2016” ЕООД като заемател, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, и по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 379,96 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 01.01.2020 г. до 18.05.2021 г.
За основателността на предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал.
1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1/ че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем; 2/ реалното
предаване на паричната сума на заемателя и 3/ че за заемателя е възникнало задължението за
връщане на заетата сума в претендираниия размер. При доказване на горното, в тежест на
ответника е да докаже връщане на заетата сума.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, срещу задължението на заемателя да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Този договор е неформален и
реален – предвидените правни последици настъпват при предаване в собственост на вещите,
предмет на сделката, а именно – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума в уговорения срок.
Съгласно чл.79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на
падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да
иска обезщетение за неизпълнение.
По правилата за разпределянето на доказателствената тежест в гражданския процес
3
сключването на правната сделка, по която се претендира реално изпълнение на поето
договорно задължение, следва да се установи от страната, която навежда този положителен
факт – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез пълно и главно доказване, а именно от ищеца.
По делото е установено от представените писмени доказателства /извлечение от
банкова сметка, разкрита при „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД и
разписка, издадена от ТД на НАП офис Враца, за извършено плащане/, че на 24.10.2019 г.
ищцовото дружество е извършило паричен превод от банковата си сметка, разкрита при
„Банка ДСК“ ЕАД, в размер на сумата от 2 713,97 лв. по сметка на НАП, като плащането е
отнесено за публични задължения на ответното дружество по негова данъчно-осигурителна
сметка, както следва: 554,90 лв. – приходи на централен бюджет; 1 199,03 лв. – приходи за
социалноосигурителни фондове към НОИ; 657,29 лв. – приходи за НЗОК; 302,75 лв. –
приходи за ДЗПО. Спорно между страните се явява основанието за извършения превод.
Въпреки че по делото е безспорно установено превеждането на процесната сума от
ищеца за погасяване на публични задължения на ответника, не е доказано основанието, на
което е извършено това плащане. Пораждането на твърдяното парично задължение може да
бъде предмет на различни договори /реални или консенсуални/, като проявните форми на
правоотношенията, в които встъпват частноправните субекти в гражданскоправния оборот
са многообразни и само въз основа на представените писмени доказателства, не може да се
установи еднозначно, че между страните в настоящата съдебно производство е постигнато
съгласие за поемане на задължение именно по договор за паричен заем. Ангажираните от
ищеца гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля П. С. П., не са годни да
установят по несъмнен начин наличието на валидно възникнало правоотношение по договор
за заем между страните по делото. Както вече беше отбелязано показанията на свидетеля не
почиват на непосредствени негови възприятия, а пресъздават разказаното му от К. Д.П. за
воден от нея телефонен разговор, поради което съдът не ги приема за достоверни. Освен
това свидетелят не уточнява дали твърденият от него проведен телефонен разговор е касаел
уговорка за заплащане на осигуровки на лицето П.А. или на представляваното от нея към
онзи момент дружество-ответник.
Основанието, на което е сключен определен договор, не може да се презюмира, а
подлежи на доказване от страната, която се позовава на него /в този смисъл Решение №
52/22.05.2009 г. по т. дело № 695/2008 г. на I т.о. на ВКС/. При наличие на различни
хипотези относно факта на заплащането на процесната сума от ищеца за погасяване на
публични задължения на ответника, не може от самия факт на превеждането на сумата, при
липса на други данни, да се презюмира, че страните сключват договор за заем. Не може да се
приеме, че всяко плащане на суми от едно лице за погасяване на задължения на друго става
въз основа на сключен договор за заем между тях. Освен като заем, плащането може да бъде
резултат на уреждане на сметки, дарение, погасяване на дълг или наличие на някакво друго
правоотношение между страните. В случая ответникът не е признал и изрично се е
противопоставил на твърдението за наличие на облигационна връзка с ищеца, произтичаща
от договор за заем. Напротив, изложил е твърдения, че ответното дружество е имало
сключен договор с ПТГ „Никола Й. Вапцаров” в гр. Враца да експлоатира павилион,
находящ се на територията на училището, като управителят на ответника се е договорил с
представител на ищеца последният да работи по пълномощие от името на ответното
дружество, като не трябвало да заплаща наем, а се задължил да заплаща задълженията за
осигуровки на служителката, работеща там.
За доказване на основанието за превеждане на процесната сума по делото са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите П. А. И. и И. Е. П..
Показанията им разкриват каква е била и конкретната уговорка между управителя на „ПИН
и СИЕ 2016” ЕООД П.И. и лицето Д. П. /син на управителя на ищцовото дружество/, а
именно последният да обслужва, зарежда и плаща наемите за павилиона, находящ се в ПТГ
„Никола Вапцаров“ в гр. Враца, нает от „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД, както и да заплаща
4
осигуровките на продавачката, която била служител на „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД. Така
постигнатата уговорка обаче не разкрива единия от кумулативно необходимите елементи за
наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за заем за
потребление, а именно – съгласие за получаване на сумата, преведена от ищеца за публични
задължения на ответника като заем и връщането като такъв от ответника в определен
срок.
В обобщение може да се посочи, че за да е налице облигационна връзка по договор за
заем, следва да са налице две насрещни, съвпадащи волеизявления, а за това липсват
доказателства по делото. Ищецът доказа погасяването на публични задължения на ответника
с процесната преведена от него сума, но не проведе пълно и главно доказване на поето
насрещно задължение от ответника за връщане на сумата. Крайният съдебен акт не може да
се основава на житейски предположения и да бъде постановяван въз основа на недоказани
фактически твърдения. Следователно като недоказан искът за осъждане на ответника да
заплати процесната сума, преведена по твърдение на ищеца, въз основа на договор за
паричен заем, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора по главния иск следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск
за осъждане на ответника да заплати законна лихва за забава за периода от 01.01.2020 г. до
18.05.2021 г. вследствие на неточното изпълнение в темпорално отношение на паричното
задължение за връщане на заетата парична сума.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се
присъдят направените разноски по делото в размер на сумата от 500,00 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Арда” № 10, вх. А, ет. 1, ап.
3, против „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Враца, бул. „Втори юни” № 145, искове, както следва:
с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 2 713,97 лв., представляваща главница по неизпълнен договор за заем от
21.10.2019 г., сключен между „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД като заемодател и „ПИН и СИЕ
2016” ЕООД като заемател, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението
с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 379,96 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 01.01.2020 г. до 18.05.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Арда” № 10, вх. А, ет. 1, ап. 3, да
заплати на „ПИН и СИЕ 2016” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, бул. „Втори юни” № 145, сумата от 500,00 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5