№ 120005
гр. София, 29.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20231110146762 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК срещу Д. В. Е.. сумата от 642,42 лева, представляваща вземане по запис на заповед,
издаден на 14.12.2021 г., предявен за плащане на 20.03.2022 г.
С молба уточнение от 21.09.2023г. заявителят е посочил, че записът на заповед е
издаден в обезпечение на сключен между страните Договор за кредит 14.12.2021 г. Сочи, че
при кандидатстване за кредита кредитоискателят е поискал да ползва динамично плащане и
бързо разглеждане за своя кредит. Твърди, че в претендираната сума от 642,42 лева са
включени следните суми- главница в размер на 400 лева, договорна лихва в размер на 32
лева, бързо разглеждане в размер на 84,60 лева, динамично плащане в размер на 125.82
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК когато ценната книга обезпечава
вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът
може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК
предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК. Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде
очертано с всички правно индивидуализиращи белези - страни, предмет (основание, период,
вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това - арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за
изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието
му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно
вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното
производство) би била лишена от смисъл. С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с което е
добавено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя договор за
кредит, законодателят въвежда изискване за извършване на проверка от съда както на
редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалното правоотношение, за
1
обезпечение на което е издадена. Ето защо в случая съдът следва да прецени дали
обезпечените с документа вземания, за които е издадена ценната книга, въз основа на която
се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са действителни, по който
въпрос съдът намира следното:
Уговорката в договора, с която е уговорено заплащане на такса за бързо разглеждане
на искането за кредит, преследва забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Предвидената клауза за бързо разглеждане в процесния договор е
неравноправна, тъй като противоречи на чл. 10а и чл. 33 ЗПК.
Същото важи е за предвидената такса „динамично плащане“. Съществува обоснована
вероятност, че тази клауза е неравноправна, тъй като противоречи на чл. 10а и чл. 33 ЗПК.
Клаузата се явява неравноправна и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя да заплаща разходите на кредитора за възнаграждение на неговите служители
или изпълнители, независимо дали и доколко същият се е възползвал от услугата
„динамично плащане“.
Не се установява кредитора да е извършил конкретни и специфични дейности
относими към посочените „услуги“ – за бързо разглеждане на документи /няма база, с която
да се сравни какъв е обичайния период за разглеждане на едно искане за кредит, във връзка с
предоставяните от кредитора финансови услуги – заеми от разстояние, нито пък на каква
база е определена таксата „Динамично плащане“ и дали реално е била предоставяна
уговорената срещу нея насрещна услуга от кредитодателя и в какъв обем/ .
Разпоредбата на чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
(ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие
(ал.3). Следователно законът не допуска в полза на кредитора присъждане на
допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му. От друга
страна, когато е налице явно нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената
за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения. Съдът намира, че уговарянето на дължимост на сума в размер 84.60 лева за
„Бързо разглеждане“ и в размер на 125.84 лева за „Динамично плащане“ при отпуснат
кредит 400 лева, води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Възнагражденията се явяват нееквивалетни на насрещната
престация на заемодателя, поради което посочените клаузи за уговаряне на възнаграждение
за допълнителни услуги драстично нарушават принципа на справедливост и създават
условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. На следващо място, доколкото се
касае за разходи с конкретно определен размер, който не е свързан с поддържането на
банкова сметка или платежен инструмент по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 3 ЗКИ, разходът е
следвало да бъде включен в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗКИ. В
случая това не е сторено, а съобразно изложеният по-горе размер на разходите, при тяхното
включване, годишният процент на разходите би надхвърлил многократно установения в чл.
19, ал. 4 ЗКИ максимален размер.
Следователно не се дължи плащането на гореописаните суми и по менителничния
ефект, издаден за обезпечаването на гореописаните вземания. С оглед на изложеното, съдът
намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в частта, с която се претендира
такса „бързо разглеждане“ и такса „динамично плащане. Т.е. заявлението следва да се
отхвърли за разликата над 432 лева до пълния размер от 642,42 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № от 21.08.2023 г. на [фирма], за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. В. Е., в частта за разликата над сумата от 432 лева до
пълния претендиран размер от 642,42 лева, представляваща - вземане по запис на заповед от
14.12.2021 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3