№ 11
гр. Габрово, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
в присъствието на прокурора Людм. Хр. Р.
като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600228 по описа за 2021 година
въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия
А.М.М. от гр. Габрово, чрез договорния защитник адв. П.Б. от АК Габрово
против Присъда № 260034 от 24.06.2021 година, постановена по НОХД №
167/2020 г. на Габровски районен съд.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ
подсъдимия А.М.М., роден на *** г. в гр. Габрово, живущ в гр. Габрово,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан,
безработен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че през периода
01.02.2012 г. - 28.02.2012 г. в гр. Габрово, при условията на продължавано
престъпление и повторност в немаловажен случай, след предварителен сговор
със С.С.А. и М. М. М. и двамата от гр. Габрово, чрез използване на МПС - л.а
"***" с рег. № ***, собственост на М. М. М., отнел чужди движими вещи - 13
бр. телени сита, всяко с дължина 25 м. и широчина 1 м., с отвор на ситото 10
мм./10 мм.; 7 бр. поцинковани телени сита, всяко с дължина 20 и широчина 1
м. с отвор на ситото 4 мм./4 мм.; 10 бр. телени сита, всяко с дължина 20,
широчина 1 м. и отвор на ситото 3 мм./З мм., 21 бр. рула от телена
1
стоманизирана мрежа с диаметър на всяко руло 600 мм и сечение на телта 2,8
мм; 5 бр. рула от поцинкована телена мрежа, всичко на обща стойност
8180,35 лева от владението на ИВ. Д. Р. от гр. Габрово, управител на *** гр.
Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради
което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 1, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194,
ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ
на една година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при
първоначален "общ" режим.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение присъдата
по НОХД № 900/2011 г. на PC Габрово, в сила от 30.01.2012 г., в размер на
седем месеца лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при
първоначален "общ" режим.
Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия С.С.А. роден на
*** в гр. С., живущ в гр. Габрово, българин, български гражданин, неженен, с
основно образование, осъждан, работещ, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че през периода 01.02.2012 г. - 28.02.2012 г. в гр. Габрово, при условията
на продължавано престъпление, след предварителен сговор с А.М.М. и М. М.
М. и двамата от гр. Габрово, чрез използване на МПС - л.а "***" с рег. № ***,
собственост на М. М. М., отнел чужди движими вещи - 13 бр. телени сита,
всяко с дължина 25 м. и широчина 1 м., с отвор на ситото 10 мм./10 мм.; 7 бр.
поцинковани телени сита, всяко с дължина 20 и широчина 1 м. с отвор на
ситото 4 мм./4 мм.; 10 бр. телени сита, всяко с дължина 20, широчина 1 м. и
отвор на ситото 3 мм./3 мм., 21 бр. рула от телена стоманизирана мрежа с
диаметър на всяко руло 600 мм. и сечение на телта 2,8 мм.; 5 бр. рула от
поцинкована телена мрежа, всичко на обща стойност 8180,35 лева от
владението на ИВ. Д. Р. от гр. Габрово, управител на *** гр.Д. без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка
с чл. 26, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на една година лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на
така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия М. М. М. роден на 05.03.1988 г. в гр.
Габрово, живущ в гр. Габрово, българин, български гражданин, женен, с
основно образование, неосъждан, работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че през периода 01.02.2012 г. - 28.02.2012 г. в гр. Габрово, при условията
на продължавано престъпление, след предварителен сговор с А.М.М. и
С.С.А., и двамата от гр. Габрово, чрез използване на МПС - л.а "***" с рег. №
***, собственост на М. М. М., отнел чужди движими вещи - 13 бр. телени
сита, всяко с дължина 25 м. и широчина 1 м., с отвор на ситото 10 мм./10 мм.;
7 бр. поцинковани телени сита, всяко с дължина 20 и широчина 1 м. с отвор
2
на ситото 4 мм./4 мм.; 10 бр. телени сита, всяко с дължина 20, широчина 1 м.
и отвор на ситото 3 мм./3 мм., 21 бр. рула от телена стоманизирана мрежа с
диаметър на всяко руло 600 мм. и сечение на телта 2,8 мм.; 5 бр. рула от
поцинкована телена мрежа, всичко на обща стойност 8180,35 лева, от
владението на ИВ. Д. Р. от гр.Габрово, управител на *** гр. Д., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка
с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на шест
месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е
ОПРЕДЕЛИЛ по отношение на подсъдимия М. М. М. общо наказание по
настоящата присъда и тази по НОХД № 607/2012 г. в сила от 07.11.2012 г.,
най-тежкото от така наложените, а именно 6 месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така
наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът е осъдил подсъдимите солидарно да заплатят направените по
делото разноски в размер на 53 лева по сметка на ОД на МВР - Габрово.
Съдът е осъдил подсъдимите солидарно да заплатят направените по
делото разноски в размер на 20 лева в ползва на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд Габрово.
Съдът е отнел в полза на държавата лек автомобил "***" рег. № ***,
собственост на М. М. М., на основание чл. 53, ал. 1, буква "а" от
НК.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.
С въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна и постановена при съществено процесуално нарушение и
липса на доказателства. По делото липсвал предметът на престъплението,
инструменти или други вещи, които да свързват подсъдимия с това
престъпление. Не било установено, освен приблизително, кога е извършено
престъпното деяние. Нямало оглед на местопрестъплението, дактилоскопна
или трасологична експертиза. Единствената следа, която свързвала А.М. с
вещите, предмет на престъплението бил фактът, че на последната от три
различни дати той представил лична карта при предаване на тези вещи (рула
с мрежа) в пункт за вторични суровини. Тези действия не можели по
несъмнен и безспорен начин да се считат за престъпление. Имало възможност
да се разсъждава само за вещно укривателство. Но в проведените разпити
никой от свидетели и обвиняемите не е казвал обвиняемият да е знаел, че тези
вещи са незаконно присвоени. М. явно и спокойно отишъл в пункта и предал
документа си за самоличност защото считал, че помага на свои съседи да
3
предадат метала. Считал също, че се касае за отпадъци, придобити по законен
начин. Свидетелката, служителка в пункта за вторични суровини, заявила, че
А. е "редовен" в пункта. Той често събирал и предавал отпадъци. Никой,
освен обвиняемият М. по време на досъдебното производство, не поддържал
становището, че А.М. е бил в двора на фабриката и е участвал в извършената
кражба. Макар и разпитът на М. по време на досъдебното производство да
бил извършен пред съдия, налице били всички елементи на оговор. Това, че
обвиняемият не отричал своето участие, не изключвало оговора, защото
твърдял факти и обстоятелства, свързани с евентуалната вина на друг
обвиняем. При липса на други доказателства, не следвало тези обяснения да
бъдат основание за осъдителна присъда. Правната теория и съдебната
практика не конкретизирали какъв е мотивът на евентуални такива обяснения.
Възможно било такава да е истината. Възможно било обвиняемият да укрива
друго лице или лица или да счита, че "съдейства" по този начин на органите
на разследването, за да получи по-леко наказание. Причините можело да
бъдат всякакви, но единствено тези обяснения не следвало да се считат за
достатъчни при доказване на нечия вина. Освен това, разпитан в о.с.з. на
24.06.2021 г., подсъдимият М. твърдял нещо съвсем различно, а именно, че А.
не е ходил с тях на местопрестъплението, че им помогнал да предадат мрежи,
които били поставени в някаква стара постройка, която според А.М. била
навес, а според М. била стар гараж. Нормално било след девет години този
спомен да не е съвсем ясен. Въпреки, че имало съществено противоречие
между обясненията на подсъдимия М., дадени пред съда и тези, дадени по
време на досъдебното производство, съдът не развил процедурата по чл. 279,
ал. 1, т. 3 от НПК, а заявил, че спомените преди би следвало да са по-ясни.
При положение, че обясненията, дадени при предварителната проверка, без
защитник, сами по себе си не представлявали годно доказателство,
напоследък се считало за уместно като свидетели да бъдат изслушвани
служителите от криминална полиция, извършили проверката, които да
потвърдят, че пред тях са направени признания. Свид. Т. не успял ясно и
категорично да направи това, защото от събитията изтекъл значителен период
от време. Въпреки тази почти пълна липса на доказателства за вината на
А.М., личността му като цяло, поведението му в обществото, степента му на
социализация могли да мотивират вътрешното убеждение на съда относно
възможността подсъдимият да е виновен в съответното престъпно деяние. За
девет години, от 2012 до 2021 г., А.М. не бил извършил каквото и да било
противообществено деяние. Той нямал висящи наказателни дела. Срещу него
нямало дори предварителни проверки, нямал и административни нарушения.
По делото била представена характеристика от работодател, в която А. е
описан като съвестен и дисциплиниран работник. Бил разпитан съсед, който
също очертал поведението му, като съсед и баща. Не ставало ясно как съдът
стигнал до извод, че това лице има криминални прояви и вероятно е виновен
в повдигнатото обвинение. Въпреки ползата от съкратеното съдебно
следствие за превъзпитание на подсъдимите и за процесуална икономия, тази
4
процедурна възможност довела и до негативи в наказателно правната
практика. Разследващите органи не винаги съвестно, внимателно и методично
събирали доказателства, преди да внесат обвинението в съда.
Претендира се въззивният съд да постанови нова присъда, с която да
признае подс. А.М. за невинен и да го оправдае по така повдигнатото
обвинение.
С жалбата е направено доказателствено искане - съдът да допусне
разпит при довеждане на жената, с която М. живее на семейни начала и
отглеждат трите си деца.
В допълнението към въззивната жалба, изготвено от адв. Р.Б. от АК
Габрово се твърди, че присъдата се явявала неправилна, необоснована,
постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон, като и били
допуснати множество съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила. Присъдата била постановена от незаконен
състав. Неправилно дело на РС се гледало с участието на съдия Д.П..
Независимо, че страните по делото не поискали отвод на този съдия, същите
поради една или друга причина пренебрегнали един важен факт а именно, че
съдия П. още в досъдебната фаза на процеса издала Определение от
08.05.2012 г. и Заповед № 125 от 08.05.2012 г. по ДП № 134/2012 г. по описа
на РУ "Полиция" гр. Габрово. Определението се намирало на лист 79 от ДП и
същото било насочено в светлината за допускане на обезпечение с оглед
бъдещо отнемане в полза на държавата. В това определение съдия П.
изложила следното свое становище, находящо се на стр. 2: „Като първо
условие за да бъде направено подобно искане от прокурора, следва да е
налице постановление за привличане на дееца в качеството му обвиняем,
което в конкретния случай е налице. Налице са също така достатъчно
доказателства, които да доказват авторството на деянието и вината на
обвиняемия и оттам на повдигнато обвинение. Видно от данните по делото,
процесният лек автомобил „***" с ДКН *** е собственост на М. М. М. с ЕГН
*** и е послужил за извършване на умишленото престъпление, за което е
повдигнато обвинението". Още към 08.05.2012 г. бъдещият член на състава на
съда, негов председател, имал предварително формирано становище и
отношение относно вината на лице, използвайки изрази като "достатъчно
доказателства", които да показват авторството а също и, че вещта е
послужила за извършване на умишлено престъпление. Вследствие това
заключение на конкретния съдия, същият постановил налагането на
обезпечителна мярка, близо 10 години по-късно постановил и осъдителна
присъда спрямо тримата подсъдими. С оглед на това, делото било разгледано
от незаконен състав независимо, че отвод не бил поискан. Ако адв. Б.
участвал в производство пред първата инстанция, щял да направи първо
искане за отвод. В случая било налице основание да се приложи разпоредбата
на чл. 29, ал. 2 от НПК. По тази причина, постановената присъда се явявала
неправилна, постановена от незаконен състав и в нарушение на основни
принципи на наказателното производство - чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от НПК.
5
Налице били и вътрешни противоречия в мотивите на присъдата. След
запознаване с мотивите по присъдата можело да се направи заключението, че
съдебният акт бил вътрешно противоречив. Още на стр. 3 от същите
първоинстанционният съд заключил, че и тримата подсъдими са влизали на
втория етаж: „За периода от 01.02.2012 г. - 28.02.2012 г. в четири различни
дни, късно вечерта подсъдимите М., А. и М. влизали на втория етаж на
складовото помещение, в което свидетелят Р. съхранявал сита и рула с
мрежи". Няколко реда по-долу съдът посочил следното: „Всеки път изнасяли
вещите през счупения прозорец, през който влизали. А. и М. ги подавали
отвътре, а М. ги поемал от външната страна", т.е. нямало как да се заключи,
че и тримата подсъдими са влизали в помещението, след като впоследствие се
описвала последователност от събития, при която подс. М. изобщо не бил
вътре в помещението. Това правело актът вътрешно противоречив. Същият
бил такъв и поради друго противоречие, намиращо се на стр. 4 от мотивите, а
именно: „Гореизложената фактическа обстановка беше установена по
несъмнен и категоричен начин от гласните доказателства по делото -
обясненията на подсъдимите А.М. и М.М., показанията на свидетелите...",
като по-долу съдът продължил: „Установената фактическа обстановка се
оспорва от подсъдимия А.М.М..", „Изложеното от подсъдимия М. не беше
кредитирано с доверие". Именно поради това противоречиво становище,
изразено в рамките на стр. 4 от мотивите, нямало как да се заключи, че актът
е мотивиран. Било налице противоречие в неговата същност. Не можело да се
изведе осъдителния извод, дал обосновка за постановяване на атакуваната
присъда. Налице било още едно вътрешно противоречие в мотивите, съчетано
с липса на конкретни мотиви от друга страна, а именно в частта при
определяне размера на наказанието на подс. М.. На страница 7-ма от мотивите
съдът посочил: „При определяне вида и размера на наказанието съдът не
отчете смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства". В
следващото изречение съдът, без да посочва с оглед на кое точно преценява
степента на обществената опасност на деянието и дееца, определил наказание
към минимума, предвиден в закона, а именно в размер на една година
лишаване от свобода. Това давало основание да се твърди, че и в този случай
било налице едно вътрешно противоречие на мотивите от страна на
първоинстанционния съд. Присъдата се явявала необоснована. Първото,
което правело впечатление били темпоралните граници, които са поставени
от държавното обвинение, а впоследствие били посочени и в осъдителната
присъда. Съдът не предприел всички зависещи от него действия, които да
способстват за разкриване на обективната истина, каквото било изискването
на чл. 13, ал. 1 от НПК. Страните в хода на процеса не са били особено
инициативни при разкриване на обективната истина, но това не означавало, че
за съда не стои задължението да стори това. Съдът неправилно в протокола от
о.с.з. от 24.06.2021 г. отбелязал: „На основание чл. 283 от НПК съдът прочита
и прилага писмените материали, приложени по делото, които имат значение
за изясняване на обстоятелствата по делото". От така формулирано
6
изявлението на съда не ставало ясно кои материали са от значение за делото
и кои не са и кои впоследствие биха се взели предвид при формирането на
мотивите. Не ставало ясно дали съдът е взел предвид при прочитане и
прилагане на материалите по делото и Определение № 124 от 08.05.2012 г. -
лист 7 от ДП, справка от В. Т. - лист 3 от ДП, Протокол за оглед на
местопроизшествие - стр. 15 до 18 от ДП, Заявление, попълнено от И.Р. - лист
4 от ДП, Уведомително писмо за започване на ДП - лист 1 от ДП. Във всеки
един от гореизброените документи се установявало по безспорен начин, че
началото на инкриминираната престъпна дейност е от м. януари 2012 г. Във
всеки един от тези документи именно такова било твърдението, в който
смисъл били и свидетелските показания на И.Р., дадени пред орган на ДП на
06.03.2012 г., които били прочетени в с.з. от 16.09.2020 г. В показанията си
пред орган на ДП, Р. завил следното: „Стоката, която беше отнета, последно
беше в склада в средата на м. януари 2012 г. между 15-ти и 20-ти януари".
Самата съдебно-оценъчна експертиза имала задача да посочи цени на
инкриминираните вещи за периода м. януари - м. февруари 2012 г. Не било
ясно каква е причината съдът да не изследва с всички доказателствени
способи и средства кое налага очевидното разминаване за начало на
инкриминираното деяние според фактологията. С това грубо се нарушавало
правото на защита на подс. М., изцяло в негов ущърб. Не можело да се говори
с категоричност, че е доказано деянието да е започнало именно от 01.02.2012
г. и да е завършило до 28.02.2012 г. Това било от съществено значение, тъй
като спрямо подс. М., предходното му осъждане било влязло в сила на
31.01.2012 г. и веднага от следващия ден му се вменявало да е извършил
друго престъпление, при условие, че били налице редица преки
доказателства, включително заявените от страна на управителя на ощетеното
юридическо лице, които били все в насока месец януари 2012 г. От тук, за
подс. М. можело да се изходи за прилагане разпоредбата на чл. 25 от НК по
отношение на двете отделни дела, които се водили срещу него, вместо да се
твърди, че е осъществил деянието във вече течащият изпитателен срок. Това
имало значение и за квалифициращия признак по смисъла на чл. 195, ал. 1, т.
7 от НК. Това била причината да има основателни съмнения дори в начина,
по който държавният обвинител е решил да повдигне обвинение с цел да
няма застъпване на периоди и да се аргументира тезата за извършено деяние в
изпитателния срок. Не ставало ясно как държавния обвинител, а и
първоинстанционния съд, са определили като край на деянието датата
28.02.2012 г. при условие, че липсвали каквито и да било доказателства,
които да говорят за осъществена дейност към края на м. февруари 2012 г.
Последните данни по повод евентуално инкриминираните предмети били тези
от 08.02.2012 г. - съставените от свид. О. документи, които не се знаело дали
са отразявали в действителност инкриминираните вещи, с оглед явното
разминаване между посоченото по договори и декларации и заявеното от
управителя на ощетеното юридическо лице. Следвало да се посочи, че с един
от протоколите за доброволно предаване, този от 06.03.2012 г. била
7
приобщена фактура № 17947/10.02.2012 г., на която се позовавал и
управителя на ощетеното юридическо лице свид. Р., като дори видно от
предоставеното копие на същата била оградена „Тел ст.н.в. твърд 4.00 връзки
50-60 кг.". Тази фактура била издадена 2 дена по-късно, след като за последно
се установявал контакт между подсъдимите и свид. О., която изкупувала
инкриминираните според обвинението и първоинстанционния съд вещи.
Съдът, при изслушването на свид. Р. установил, че всъщност от негови колеги
е разбрал за липсата на процесиите вещи, без да се направи опит да се
установят кои са тези лица, за да се установи в кой период са изчезнали
инкриминирате вещи и какви са били същите. Съдът неправилно обосновал
осъдителната си теза въз основа обясненията на подс. М.. Следвало да се
подчертае, че тези показания били дадени пред съдия от PC Габрово, след
като му било повдигнато обвинение по чл. 194, ал. 1 от НК. Впоследствие му
било повдигнато по-тежко обвинение, каквото се явявало това по чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 1 и т. 5 от НК. Поради тази причина нямало как обяснения, дадени
на по-ранен етап по по-леко обвинение да се вменят в осъдителна тежест по
по-тежкото обвинение. Отделно от това, следвало да се посочи, че в
нарушение на разпоредбите на чл. 279 от НПК, първоинстанционният съд не
посочил на кое основание прочита обясненията на подс. М.. Аргументът,
посочен от съда бил следният: „Съдът като взе предвид изминалия период от
време намира, че действително показанията на подсъдимия М. следва да
бъдат прочетени. Същите са дадени пред съдия от PC Габрово, изхождайки от
това съдът определи...". Така формирано становището на съда се явявало
„правно нищо", след като нямало конкретно позоваване на даден текст и най-
вече конкретно предвидена в закона аргументация на съда, която да даде
обосновка за прочитането. Служебно били известни на съда всички
основания, на база които можело да се прочетат обяснения. При изготвянето
на мотивите по присъдата съдът се позовал включително и на тези обяснения.
При постановяване на своя съдебен акт съдът, аргументирайки цената на
инкриминираната вещ се позовал на съдебно-оценъчната експертиза, която не
била оспорена от страните, както се посочело в мотивите. Било нарушено
правото на защита на страните, след като не била предоставена възможност да
изразят становище по приемането на експертизата. В Протокола от с.з. на
16.09.2020 г. било посочено, че страните не възразяват по това да се промени
хода на съдебното следствие, след което непосредствено прочел
заключението на вещото лице. Съдът отбелязал: „Не постъпват повече
въпроси към вещото лице", като в действителност липсвали каквито и да било
изявления на страните в тази насока. След това изречение съдът директно с
определение приел заключението на вещото лице, без да се предостави
възможност на страните да изразят своето становище по експертизата. След
запознаване със съдържанието й можело да се посочи, че същата се явявала
необоснована и не били изследвани въпросите от значение за делото. От
събрания доказателствена материал ставало ясно, че ощетеното юридическо
лице *** се занимава с производство и продажба на съответните метални
8
продукти - мрежи и тел. След като това било така означавало, че същото е
производител, който от своя страна продава в магазинната мрежа, която
препродава на трети физически и юридически лица. Известно била, че никой
търговец не продавал на цени, на които изкупува, а на такива с надценка. В
същото време вещото лице посочвало, че е сравнявало от магазинната мрежа
и доставчици в Интернет на сходни по вид и качество продукти, без да
посочи коя магазинна мрежа и кои доставчици и при какви цени, за да се
аргументира, че дава заключението си на база пазарен метод. Така даденото
заключение ощетявало подсъдимите и обогатявало ощетеното юридическо
лице, което реализирало своята продукция на съвсем различна, по-ниска цена.
Не ставало ясно защо вещото лице не изследвало предоставените му фактури
с протокол за доброволно предаване от 06.03.2012 г., след като заключението
му било изготвено на по-късен етап, а именно на 26.03.2012 г. Същият изцяло
се позовал на свидетелските показания на свид. Р., без да вземе предвид
останалия доказателствен материал. От фактура № 17947 от 10.02.2012 г., на
която се позовавал и свид. Р., ставало ясно, че била издадена на по-късен етап
от последния ден, в който имало доказан контакт между подсъдимите и свид.
О.. Този свидетел аргументирал показания си и въз основа на процесната
фактура. Това давало основание да се подложи на съмнение заявеното от
свид. Р., а от тук да се постави под съмнение и самата експертиза.
Държавното обвинение и първоинстанционният съд посочили в своите
актове, че вещите са отнети от владението на управителя на ***. Неправилно
била възприета фактическата обстановка. Вещите били собственост и във
владението на ***, което като дружество с ограничена отговорност към онзи
момент явно имало повече от един собственик, които да имат основание да
реализират правата на ощетеното юридическо лице по смисъла на чл. 84, ал. 1
от НПК. Неправилно били формирани осъдителни изводи, че вещите са
отнети от владението на ИВ. Д. Р.. Владението на вещите било на процесното
дружество и неговите собственици, а не на трети лица, било то и в качеството
на управител. Не самият Р. претърпял вреди от деянието, а дружеството и
неговите собственици. Така, както било посочено обвинението, същото не
следвало да завършва с осъдителен извод на съда. Следвало да се посочи, че
било налице едно противоречие в доказателствения материал, което да
аргументира единствения и несъмнен извод за вината на подс. М.. Не била
доказана по безспорен начин задружната престъпна дейност. Не бил доказан
времевия период на отнемане на вещите, което било от изключително
значение с оглед прилагането на институти на правото, като чл. 25 от НК, чл.
66 от НК и другите. Не била установена действителната стойност на вещите,
като експертизата се явявала неаргументирана. Допуснати били редица
нарушения на процесуалните правила. Следвало да се съобрази, че се касае
за деяние с давност почти 10 години. Наложеното наказание в размер на една
година лишаване от свобода се явявало необосновано тежко, с оглед
изключително дългото време, което изминало от датата на инкриминираното
деяние до постановяване на крайния съдебен акт. Към момента изтекъл срок
9
от почти 10 години и нямало как да се аргументира тезата, че наказанието би
постигнало целите на генералната и специалната превенция. За този период
от време подсъдимият станал съвсем различен човек. Имал деца и жена, за
които се грижил, работел, полагал грижи за болни членове на семейството си,
отглеждал децата на жена си от друг мъж, дарявал кръв. Затова наказанието,
наред и с преведеното в изпълнение наказание, било абсурдно.
Непротиворечива била съдебната практика, а именно, че дългият период от
време, изминал от момента на извършване на деянието до момента на
налагане на наказанието, се явявал изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство и бил напълно достатъчен аргумент за приложението на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК.
Претендира се въззивният съд да постанови акт, с който да отмените
атакуваната присъда, като се върне делото на държавния обвинител за
изготвяне на ново обвинение, което да отговаря на обективната истина
относно ощетеното юридическо лице и отнемането на вещите от същото, а не
на неговия управител, както и относно началото на изпълнителното деяние
въз основа на доказателствата по делото. Алтернативно претендира, да се
отмени атакуваната присъда, като се върне делото за разглеждане от друг
състав на PC Габрово поради поставен акт от незаконен състав и допуснати
вътрешни противоречия в мотивите по присъдата. Алтернативно претендира,
да се отмени атакуваната присъда, като се постанови нова, с която
подсъдимия М. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Алтернативно претендира, да се измени атакуваната присъда,
като му се наложи наказание лишаване от свобода в размер на абсолютния
минимум от три месеца при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с оглед
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и изключителното
такова, че е изтекъл период, около 10 години от посочената дата на деянието.
Ведно с допълнението към жалбата са напревени доказателствени
искания, както следва: Да се призове свид. ИВ. Д. Р. за допълнителен разпит,
от който да се установи кои са били служителите, които са установили
липсата на инкриминираните вещи, да обясни каква е причината в
свидетелските му показания да се посочват вещи, които са отразени във
фактура от 10.02.2012 г. Да посочи на какви цени дружеството е продавало
продукцията си, както и в онзи момент кои са били контрагенти на същото.
Да установи кои са собствениците на дружеството към инкриминирания
период. Да се проведе разпит на установените служители. Претендира се да
бъде назначена изцяло нова съдебно-оценъчна експертиза, която след
запознаване с материалите по делото да отговори на поставените в
досъдебната фаза въпроси от страна на разследващия полицай, а също така да
отговори и на следния въпрос: На какви цени *** в периода м. януари - м.
февруари 2012 г. е можел да реализира подробно описаните в обвинението
вещи. В случай, че не се назначи нова експертиза, претендира се да бъде
назначена допълнителна такава на същото вещо лице, което да отговори на
следните въпроси: Коя е магазинната мрежа и интернет доставчици, които е
10
използвал при съставянето на заключението си? Има ли разлика между
пазарните цени, които са на база проверените от него магазини и доставчици
с цените, на които *** реализира такава продукция? Направено е искане, да
се призове свид. О., на която да се извърши допълнителен разпит, като
изрично отговори каква е била причината да липсва подпис в приложените по
делото изкупни документи, оформени по отношение на подс. М.. Направено е
искане, с оглед изясняване личността на подсъдимия, да бъде допусната до
разпит при режим на довеждане жената, с която М. живее на съпружески
начала, и от която има деца, а именно Р.М. М.а. Представени са писмени
доказателства, както следва: заверено копие на Удостоверение за раждане от
29.05.2015 г., издадено от служба ГРАО при Община Габрово по отношение
Ф.А. М.а, заверено копие на Удостоверение за раждане от 15.04.2009 г.,
издадено от служба ГРАО при Община Габрово по отношение М.А. М.,
заверено копие на Удостоверение за раждане от 07.04.2010 г., издадено от
служба ГРАО при Община Габрово по отношение Ф.А. М.а, заверено копие
на Удостоверение за раждане от 26.01.2011 г., издадено от служба ГРАО при
Община Габрово по отношение В.Р.М., заверено копие на Удостоверение за
раждане от 26.01.2011 г., издадено от служба ГРАО при Община Габрово по
отношение С.Р.М., бележка, издадена от д-р Н. при МБАЛ „Д-р Тота
Венкова" АД гр. Габрово, в уверение, че А. М. е дарявал кръв, заверено копие
на трудов договор № 8/19.10.2020 г. между *** и А.М.М., заверено копие на
трудов договор № 18/14.06.2021 г. между *** и А.М.М., удостоверение с изх.
№ 070192102842962 от 31.08.2021 г., издадено от ТД на НАП В. Търново,
офис Габрово, ведно със справка към него, заверено копие на Протокол на
медицинска комисия при ДКЦ Габрово ЕООД по отношение на С.Р.М.,
заверено копие на Експертно решение № 1333 от 076, издадено на 23.04.2019
г. по отношение на С.Р.М., заверено копие на Експертно решение № 0298 от
030, издадено на 12.02.2020 г. по отношение на М.О.М..
В съдебно заседание на 27.10.2021 г. съдът изслуша свидетелите ИВ. Д.
Р. и Р.М. М.а и вещото лице А.К., прие представените писмени доказателства
и остави без уважение искането за допускане на повторна експертиза по
съображения, изложени в протоколното определение. В съдебно заседание на
01.12.2021 г. съдът изслуша и свидетелката Т.А.О..
В съдебно заседание подс. А.М.М. и защитникът адв. Р.Б. поддържат
въззивната жалба и направените искания. В съдебно заседание на 27.10.2021
г. подсъдимият М. М. М. и неговият защитник адв. И.С. от АК Габрово, както
и защитникът на подс. С.С.А. - адв. И.Б. заявиха, че са доволни от
първоинстанционната присъда и не желаят да се присъединят към жалбата на
подс. А.М.М..
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово
пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен акт. Счита, че
11
присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните по
делото доказателства.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимите А.М., С.А. и М.М. се познавали. В началото на 2012 г. се
нуждаели от парични средства и решили да си набавят такива чрез
извършване на кражба.
На неустановен ден през периода 01.02.2012 г. - 28.02.2012 г.
подсъдимият М. срещнал подсъдимите А. и М. на ул. *** в гр. Габрово.
Решили да извършат кражба от сградата на ул. *** № 31, където *** гр. Д. с
управител свидетеля ИВ. Д. Р. притежавало две складови помещения,
прилепени едно към друго. Едното от помещенията било на два етажа като на
втория етаж се съхранявали рула с мрежи, сита и други. Част от прозорците
на втория етаж на складовото помещение били счупени. Тримата подсъдими
решили да извършат кражба на вещи именно от това помещение.
За периода от 01.02.2012 г. - 28.02.2012 г. в четири различни дни, късно
вечерта подсъдимите М., А. и М. влизали на втория етаж на складовото
помещение, в което свидетеля Р. съхранявал сита и рула с мрежи. За да
проникнат вътре се качвали по метален стълб, от който се прехвърляли на
покрива на съседната сграда. Вървейки по него стигали до бетонна площадка,
от която влизали през счупените прозорци на двуетажната сграда. От там,
четирите вечери през посочения по-горе период изнесли общо следните вещи:
13 бр. телени сита, всяко с дължина 25 м. и широчина 1 м., с отвор на ситото
10 мм/10 мм; 7 бр. поцинковани телени сита, всяко с дължина 20 и широчина
1 м. с отвор на ситото 4 мм./4 мм.; 10 бр. телени сита, всяко с дължина 20,
широчина 1 м. и отвор на ситото 3 мм./З мм., 21 бр. рула от телена
стоманизирана мрежа с диаметър на всяко руло 600 мм. и сечение на телта 2,8
мм.; 5 бр. рула от поцинкована телена мрежа.
Всеки път изнасяли вещите през счупения прозорец, през който
влизали. И тримата подсъдими влизали в помещенията на *** гр. Д.. Видно от
обясненията на подс. М., дадени по време на ДП, А.М. първи забелязал рулата
със стоманена тел. Предложил на останалите да вземат от тези рула и да ги
предадат в пункта за изкупуване на вторични суровини. Сваляли тези рула и
12
ситата до самата сграда, след което М. отивал до дома си, за да вземе
собствения си лек автомобил „***" с рег. № ***. В този автомобил товарели
отнетите вещи и ги откарвали на ул. *** в района на намиращата се там гора,
където ги укривали. На сутринта ги предавали в пункт за изкупуване на
вторични суровини, в който работела като изкупчик свидетелката Т.О..
Получените от продажбата пари разделяли по равно и всеки изхарчвал сумата
за лични нужди.
От заключението на назначената съдебно - оценъчна експертиза,
приложено на л. 28 - 30 от ДП, се установява, че стойността на отнетите
движими вещи - 13 бр. телени сита, всяко с дължина 25 м. и широчина 1 м., с
отвор на ситото 10 мм./10 мм.; 7 бр. поцинковани телени сита, всяко с
дължина 20 и широчина 1 м. с отвор на ситото 4 мм./4 мм.; 10 бр. телени сита,
всяко с дължина 20, широчина 1 м. и отвор на ситото 3 мм./3 мм., 21 бр. рула
от телена стоманизирана мрежа с диаметър на всяко руло 600 мм. и сечение
на телта 2,8 мм.; 5 бр. рула от поцинкована телена мрежа е общо 8180,35
лева.
След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и
поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка,
каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват писмените и гласните
доказателства по делото.
Пред първоинстанционния съд подс. А.М. е заявил, че няма участие в
извършената кражба и претендира да бъде оправдан по така повдигнатото му
обвинение. Твърди, че другите двама го извикали да предадат "малко
материал" в пункта за изкупуване на вторични суровини, тъй като имал лична
карта, а те нямали. Казали му че "няма проблеми". По време на ДП М. се е
възползвал от правото си да откаже да даде обяснения. Пред
първоинстанционния съд подс. М.М. е дал обяснения, в които разяснява,
своето участие в престъплението и участието на другите двама подсъдими.
Такова твърдение е поддържал и по време на ДП, като обясненията му на 11 и
12, снети по реда на чл. 222 от НПК, са приобщени от районния съд в съдебно
заседание на 24.06.2021 г. по НОХД № 167/2020 г. Пред съда подс. М. е
заявил, че поддържа казаното по време на ДП. Моли районния съд за
справедлива присъда. Подс. С.А. не се е явил пред районния съд и делото е
разгледано в негово отсъствие. По време на ДП А. е отрекъл участието си в
13
кражбата.
Твърдението на подсъдимия и жалбоподател А.М., че не е участвал в
извършването на описаното в обвинителния акт престъпление не се подкрепя
от събраните по делото доказателства. В жалбата и допълнението към нея се
твърди, че А.М. бил осъден въз основа на оговор, заявен в обясненията на
подс. М.М. /неправилно наречени в мотивите на присъдата "показания"/.
Следва да се съгласим със становището на районния съд, че тези обяснения са
подробни, последователни, непротиворечиви, хронологични и представят в
цялост всички факти, свързани с процесната кражба. Вярно е, че М. е обяснил
в детайли начинът на проникване в сградата, участието на всеки от тримата
подсъдими в осъществяването на изпълнителното деяние, вещите, които са
били взети, превозването и предаването им в пункта за вторични суровини.
Правилно се сочи, че съдържащите се в тях подробности и детайли могат да
бъдат известни само на лицата, които действително са участвали в описаните
действия. Подс. М. е разяснил ролята и участието на всеки от тримата,
включително и на подс. А.М.. Осъдителната присъда не може да почива само
на оговор от друг подсъдим по аргумент от чл. 116, ал. 1 и чл. 279, ал. 4 НПК.
Случаят не е такъв. Обясненията на подс. М. се подкрепят и от другите,
събрани по делото доказателства. Такива са показанията на управителя на ***
гр. Д. ИВ. Д. Р., който описва сградата, помещенията, начинът, по който се
осъществява достъпът до тях, вещите, които са били съхранявани,
включително и при изслушването пред настоящия съдебен състав. Неговите
показания относно липсващите вещи, техния вид и количество, мястото на
съхранение и възможните места и време за достъп до тях от външни лица
съответстват с изложеното в обясненията на подсъдимия М.М..
Правилно съдът се е позовал и на показанията на свидетелката Т.О.,
които също кореспондират с изнесеното от подс. М.. Като изкупчик в пункта
за вторични суровини, където са предадени вещите, О. познава подсъдимите
като клиенти и заявява, че всеки от тях е представял личната си карта при
предаване на вещите, предмет на кражбата, в различните дни. Така, в
показанията си на л. 76 от НОХД № 167/2020 г. О. заявява, че на шести
февруари вещи в пункта е предавал М.М., а на трети и осми февруари, такива
е предавал С.А.. Подс. А.М. е предавал метал в пункта на седми февруари.
Предаването на вторични суровини става чрез представяне на лична карта.
Свид. О. е заявила това, след като са и били предявени писмени доказателства
14
- договори за покупка - продажба от 03.02.2012 г., от 06.02.2012 г., от
08.02.2012 г. и от 07.02.2012 г. на л. 38 - 41 от ДП. От тези документи е видно,
че подсъдимите са предавали отпадъчно желязо и ламарина. Свидетелката
Т.О. заявява същите обстоятелства и пред настоящия съдебен състав. Казва,
че записаното в документите като отпадъчно желязо и ламарина може да
включва и мрежа. В договорите за покупка - продажба подписи винаги са
полагали лицата, които са посочени, а не други лица. На основание чл. 281,
ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК окръжния съд приобщи показанията, които
свид. Т.О. е дала на л. 25 - 26 от ДП. В тях О. съобщава, че на 03.02.2012 г. в
пункта идвал тримата подсъдими. Докарали тънка мрежа на квадратчета,
навита на руло, общо 324 кг. Били няколко рула. Пристигнали с автомобил
"***". На 06.02.2012 г. отново дошли тримата. Предали рула от тел и мрежа -
общо 114 кг. Мрежата била тънка и затова О. я писала като ламарина. На
07.02.2012 г. в пункта отново дошли тримата подсъдими С., Али и М., със
същия автомобил. Предали мрежа, навита на рула с общо тегло 700 кг. Тъй
като била тънка, О. отново я записала, като ламарина. Този път А.М.
представил личната си карта и затова бил вписан в договора. На 08.02.2012 г.
в пункта отново дошли тримата подсъдими С., А. и М., със същия автомобил.
Разтоварили рула от тънка мрежа с тегло 740 кг., която била записана, като
ламарина. От тези показания е видно, че при всички четири поредни
посещения, които си спомня О., А.М. е бил заедно с останалите двама
подсъдими и е предавал рула от тънка мрежа и сита, каквито са били
откраднати от помещенията на *** гр. Д.. Винаги идвали с автомобила "***"
на М.М.. Горното опровергава обясненията на подс. М., че е ходил в пункта
само веднъж, защото останалите двама нямали лични карти и го помолили да
им направи "услуга". А.М. е предавал отнетите вещи заедно с останалите
двама във всеки един от случаите, за които говори свид. Т.О., и за които
продажби има приложени документи в делото. Пред настоящият съдебен
състав свид. О. заявява, че поддържа показанията, които е дала по време на
ДП.
Обясненията на подс. М.М. кореспондират и с показанията на свидетеля
В. Т., полицейски служител, който е работил по случая, но без да участва в
процесуално следствени действия. Извършил е оперативно - издирвателни
действия по откриването на рула метална тел за огради, откраднати от
помещенията на ***. Тези рула били установени в пункт за изкупуване на
15
черни и цветни метали, в който работела свидетелката О.. Установено било
кои са лицата, които са ги предали, а именно - тримата подсъдими. А.М. и
М.М. обяснили пред Т., че са минали през прилежащата козирка на цеха и
през едно малко прозорче, което било счупено по техните думи. Автомобилът
карал подс. М.. Правилно районният съд е посочил, че освен от
свидетелските показания, обясненията на подсъдимия М. се подкрепят и от
писмените доказателства - договори за покупко-продажба, както и протокола
за оглед на местопроизшествие и фотоалбум. Следва да се приеме, че
обясненията на подс. М.М. не са изолирани и голословни, а се подкрепят
убедително от останалите, събрани в производството доказателства. По време
на разпита си пред районния съд подс. М. е заявил, че А.М. е влизал в района
на дружеството само веднъж, не е влизал в помещенията, а също и, че не си
спомня добре. След прочита на обясненията на М., дадени на л. 11 и 12 от ДП
по реда на чл. 222 от НПК, същият е заявил, че ги поддържа и че, "така е
било, както го е казал".
Неоснователно е възражението на адв. Б., че не било ясно на какво
основание са прочетени обясненията от ДП на М.М. в съдебно заседание на
24.06.2021 г. по НОХД № 167/2020 г. Още в началото на разпита М. е заявил,
че "не си спомня". После е заявил и, че не си спомня подробности поради
изтеклия период от време. Прокурорът е поискал да се прочетат обясненията
на л. 11 и 12 от ДП именно, защото е изтекъл дълъг период от време и М. не
си спомня подробностите. Съдът е уважил именно това искане, с този мотив,
след като подсъдимият на два пъти е заявил, че не си спомня. Видно е, че
обясненията на М., дадени на л. 11 и 12 от ДП са били прочетени и
приобщени към доказателствата по делото, тъй като същият не си е спомнил
факти, за което вече е дал обяснения по реда на чл. 222 от НПК пред съдия.
Това съответства на основанието за прочитане по чл. 279, ал. 1, т. 4, предл.
последно от НПК, а не на друго основание, макар да не е записано изрично в
съдебния протокол. По тази причина Окръжният съд прие, че не е допуснато
съществено нарушение при приобщаването на обясненията на М., дадени по
време на ДП и районният съд се е позовал на тях законосъобразно.
Неоснователно е възражението на защитата, че присъдата е произнесена
от незаконен състав, тъй като съдия П. постановила Определение № 124 от
08.05.2012 г. по ЧНД № 442/2012 г. за обезпечаване на бъдещо отнемане в
16
полза на държавата и издала съответна Заповед № 125 от 08.05.2012 г. по
същото дело. В жалбата се твърди, че съдия П. приела, че са налице
"достатъчно доказателства" за извършено престъпление, поради което била
предубедена и следвало да бъде отведена от разглеждане на делото по
същество. Определение № 124 от 08.05.2012 г. по ЧНД № 442/2012 г. е
приложено на л. 79 от ДП. Със същото съдът е допуснал обезпечаване на
бъдещо отнемане в полза на държавата, предвидено в чл. 53, ал. 1, б. "а" от
НК, по ДП № 134/2012 г. на РУ Полиция гр. Габрово, чрез налагане на запор
на следното МПС: лек автомобил "***" с рег. № ***, собственост на М. М.
М.. Издадена е и обезпечителна заповед, приложена на л. 80 от ДП.
Действително, в определението е записано, че са налице достатъчно
доказателства, които да доказват авторството на деянието и вината на
обвиняемия и от там на повдигнатото обвинение. Следва да се обърне
внимание обаче, че определението за обезпечаване е насочено само и
единствено срещу обвиняемия М. М. М., тъй като автомобилът, служещ за
обезпечение е негова собственост. Изявлението на съда за "достатъчно
доказателства" за извършено деяние и авторство не касае останалите двама
обвиняеми по ДП № 134/2012 г., макар и да са били привлечени към този
момент. То се отнася единствено до М.. Както е видно от материалите по
делото, М.М. в нито един момент, от досъдебната фаза до днес, не отрича
участието си в кражбата и дори не се присъединява към подадената въззивна
жалба, независимо от предоставената възможност. В течение на целия процес
М. подробно и последователно разяснява собственото си участие в
извършеното престъпление и изразява съжаление за стореното. На следващо
място, в определението на съда е записано, че обезпечението се налага "в
случай, че обвиняемият /М./ бъде признат за виновен". Горното означава, че
за съда съществува и възможност обвиняемият да не бъде признат за
виновен, тъй като обезпечението се взема именно в тази начална фаза на
производството, към който момент не е ясно какви доказателства ще бъдат
събрани в следващите фази на процеса и дали това няма да доведе до присъда,
различна от осъдителната или да настъпят факти, които да са предпоставка за
прекратяване на производството. На следващо място, определението за
обезпечаване на отнемане в полза на държавата е постановено на основание
чл. 72, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 390 и сл. от ГПК. Разпоредбата на чл. 391,
ал. 1 от ГПК, относима към случая, изисква обезпечението да се издаде, ако
17
искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде
представена гаранция. Очевидно е, че тук прокуратурата не може да
представя гаранция и по тази причина в искането следва да са посочени
убедителни доказателства за необходимост от обезпечаване. В тази връзка,
съдия П. в определението от 08.05.2012 г. по ЧНД № 442/2012 г. е посочила,
че са налице "достатъчно доказателства", които да бъдат предпоставка за
издаване на обезпечителната заповед, а не за окончателно решаване на
въпроса за виновността на М.. Именно защото е така, постановяването на
определение по чл. 72 от НПК не е сред основанията за отвод по чл. 29 от
НПК, както такова основание не е и вземането или потвърждаването на мярка
за неотклонение. От проверката на първоинстанционната присъда е видно, че
М.М. не е осъден въз основа на предположения или формирано
предварително предубеждение, а след подробен анализ на доказателствата,
които водят до безспорен и несъмнен извод за неговата вина. Същото се
отнася и за останалите двама подсъдими. С Определение № 124 от 08.05.2012
г. по ЧНД № 442/2012 г. съдия П. не е изразила становище, сочещо на
предубеденост, което да представлява основание за отвод.
В допълнението към жалбата се твърди, че мотивите били
противоречиви, тъй като във фактическата обстановка съдът сочел, че и
тримата подсъдими са влизали в помещението, а после записал, че А. и М.
подавали вещите отвътре, а А.М. ги поемал от външната страна. Настоящата
инстанция прие твърдението, че подс. М. е влизал в помещенията на *** за
вярно. От обясненията на подс. М.М., дадени на л. 11 и 12 от ДП става ясно
не само, че А.М. е влизал тези помещения, но и първи е забелязал рулата със
стоманена тел и е предложил на останалите да вземат от тези рула и да ги
предадат в пункта за изкупуване на вторични суровини. Точно кой и как е
прехвърлял рулата конкретно през прозореца, кой ги е поемал отвън и дали
всеки път това се е развивало по един и същ начин по делото не е се
установява, а също и не е от особено значение, за да доведе до съществено
противоречие в мотивите на съда. От значение е, че и тримата подсъдими са
проникнали на втори етаж от складовото помещение, и тримата са участвали
в отнемането на вещите, което им придава качеството на извършители на
престъплението. Никой от тях не може да бъде определен с друго качество, а
именно подбудител или помагач.
В допълнението към жалбата се твърди, че според съда, фактическата
18
обстановка била установена от обясненията на А.М. и М.М., а по-долу писал,
че М. оспорва фактическата обстановка и изложеното от него не се
кредитирало с доверие. Тук също не може да се открие противоречие, каквото
се твърди от защитата. В съответствие със своите задължения, районният съд
е обсъдил и обясненията на подс. А.М.. Приел ги е за верни дотолкова,
колкото в тях се твърди, че е ходил в пункта за изкупуване на черни и цветни
метали и е представил личната си карта, като неговите данни са вписани в
договора от 07.02.2012 г. Съдът не е кредитирал с доверие изложеното от М.,
че не е влизал в складовите помещения ***, не е вземал от инкриминираните
вещи и не е ходил повече от един път в пункта за изкупуване на метали.
Настоящата инстанция също установи, че в тази част обясненията на А.М. не
отговарят на истината и също на ги кредитира с доверие за тези
обстоятелства.
В допълнението към жалбата се твърди, че съдът допуснал
противоречия в мотивите и при определяне размера на наказанието на А.М..
В мотивите съдът не установил смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, но определил наказание към минимума. Изложеното от
защитата не представлява противоречие в мотивите, а е въпрос за
правилността на индивидуализацията на наказанието, който ще бъде обсъден
от настоящата инстанция по-долу. Следва да се направи извод, че мотивите
на присъдата не страдат от съществени противоречия, което да представляват
основание за отмяна и връщане на делото за разглеждане от друг състав на
съда.
В допълнението към въззивната жалба се твърди, че при прочитането
по реда на чл. 283 от НПК районният съд не протоколирал изрично кои са
писмените материали, които имат значение за изясняване на обстоятелствата
по делото. Така не станало ясно въз основа на какви доказателства съдът е
постановил осъдителна присъда. Това възражение също е неоснователно. В
мотивите, на л. 92 от НОХД, районният съд е изброил писмените и гласните
доказателства, въз основа на които е извел фактическата обстановка.
Окръжният съд не намира за необходимо да ги повтаря. Освен това, в
следващото обсъждане на доказателствата става ясно кои от тях са дали повод
за осъдителната присъда, как и в кои части са ценени. Доказателственият
материал е анализиран съвкупно и по отделно, като настоящата инстанция
19
намери направените изводи за верни.
Защитата твърди, че по делото не бил установен с точност
инкриминирания период, като неговото начало можело да бъде през месец
януари 2012 г. Това ползвало подсъдимия А.М., тъй като предходното му
осъждане влязло в сила на 31.01.2012 г., а при начало на престъплението през
м. януари 2012 г. можело да се приложи чл. 25 от НК. И това възражение е
неоснователно. От събраните по делото доказателства по никакъв начин не
може да се установи престъпна дейност, която да е започнала през месец
януари 2012 г. Действително, в показанията си на л. 24 от ДП, приобщени по
съответния ред, управителят И.Р. заявява, че последно отнетата стока е била
в склада в средата на месец януари 2012 г., между 15-ти и 20-ти януари. Това
не означава, че кражбата е извършена през този период. Дните между 15-ти и
20-ти януари 2012 г. са времето, през което Р. е бил сигурен, че телените сита
и рулата с мрежа са се намирали в помещението на дружеството. В този
смисъл следва да се разбират неговите показания. Това не означава, че
веднага след 20.01.2012 г. те са били откраднати. Първият договор за
продажба на откраднати вещи в пункта за изкупуване на метали е от
03.02.2012 г. В обясненията си, дадени по време на ДП подс. М.М. разяснява,
че първото предаване в пункта за изкупуване на метал е на следващия ден
след първото влизане в складовите помещения. След като изнесли вещите,
скрили ги в близката горичка, а на сутринта ги предали в пункта. При това
положение, няма как началото на инкриминирания период да е през м. януари
2012 г. Доказателства в обратния смисъл по делото няма. Като край на
инкриминирания период е посочена датата на установяване на липсата в
дружеството. По отношение на Фактура № 17947 от 10.02.2012 г. свидетелят
И.Р. заяви пред настоящата инстанция, че тази фактура е платена по банков
път. Плащането е извършено около месец след изготвянето й. Свидетелят Р. е
считал, че фактурираната стока се намира в склада и затова е издал
документа. Но отново от неговите показания става ясно, че за периода от
20.01.2012 г. до 28.02.2012 г. инвентаризация в складовата база не е правена и
от фирмата не са били наясно с възникналата липса. Считали са, че издават
фактура за налична стока. Както казва сам свид. Р. на л. 24 от ДП, това са
били вещи, с които "рядко търгували".
В допълнението към въззивната жалба се твърди, че обясненията на
подс. М.М. от ДП не следвало да се ползват, тъй като били дадени при
20
повдигнато обвинение по чл. 194 от НК, а в последствие същият бил
привлечен за престъпление по чл. 195 от НК. Следва да отбележим, че
именно в обясненията си на л. 11 и 12 от ДП М.М., в присъствието на
защитник, сам разкрива квалифициращи обстоятелства за извършената
кражба, като използването на МПС и предварителния сговор между него и
другите двама обвиняеми. При следващите привличания, отново в
присъствието на защитник, М.М. поддържа изявленията си по време на
разпита по реда на чл. 222 от НПК и няма какво да добави. Пред районния
съд, след прочитането на тези обяснения на основание чл. 279, ал. 1, т. 4,
предл. последно от НПК, подс. М. в присъствието на защитника си отново
заявява, че ги поддържа. В същото съдебно заседание, на 24.06.2021 г. пред
ГРС, М. изрично описва освен самото отнемане, така и квалифициращите
признаци - предварителното сговаряне между подсъдимите да се извърши
конкретната кражба и използването на собственото му МПС за тази цел.
Относно реда за прочитане на обясненията, вече обсъдихме, че прокурорът е
поискал да се прочетат обясненията на л. 11 и 12 от ДП именно, защото е
изтекъл дълъг период от време, М. не си спомня подробностите и съдът е
уважил именно това искане, с този мотив. По време на разпита пред ГРС М.
на два пъти е заявил, че не си спомня. Не може да има съмнение, че тези
обяснения са прочетени на основание чл. 279, ал. 1, т. 4, предл. последно от
НПК, а не на друго основание, макар да не е записано изрично в съдебния
протокол. Липсва нарушаване на правото на защита на подс. М.М., поради
което неговите изявления законосъобразно са ценени от районния съд.
В допълнението към въззивната жалба се твърди, че при приемането на
експертизата съдът нарушил правата на страните, тъй като не им дал
възможност да изразят становище и да я оспорят. Горното не отговаря на
истината, тъй като няма данни в съдебно заседание който и да било от
участниците в процеса да е възпрепятстван да изрази становище или да
направи искания. В съдебно заседание на 24.06.2021 г. /л. 85 от НОХД/
прокурорът, защитниците и подсъдимите изрично са заявили, че нямат други
искания и няма да сочат нови доказателства. Искания не са направени и по
време на съдебните прения, както и при последната дума на подсъдимите.
Настоящият състав на ГОС намери съдебно - оценъчната експертиза, като
обективна и обоснована. В съдебно заседание пред настоящата инстанция
вещото лице А.К. отговори, че не е виждал отнетите вещи, тъй като не са му
21
били предоставени. Извършил е оценка съобразно поставената му задача.
Съобразено е и възможното овехтяване под влиянието на различни външни
фактори. Пазарната цена е установена след проучване на стойностите в три
магазина и два интернет сайта. Тъй като и към момента отнетите вещи не са
налични, Окръжният съд намери, че допускането на повторна оценъчна
експертиза не би довело до изготвянето на по-точна оценка, поради което
остави без уважение искането на защитата за такава. Вещото лице К. е
положило необходимите усилия за обективен отговор при изпълнение на
поставената му задача.
В допълнението към въззивната жалба се твърди, че в обвинителния акт
неправилно се сочело, че вещите били отнети от владението на ИВ. Д. Р.. ***
било дружество с ограничена отговорност, което предполагало да има повече
от един собственик. Тези собственици следвало да реализират правата на
ощетеното юридическо лице по смисъла на чл. 84, ал. 1 от НПК. На първо
място следва да припомним, че на 08.07.2020 г. по НОХД № 167/2020 г. е
проведено разпоредително заседание, по време на което всички страни са
изразили становище, че по време на ДП няма допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правата им. Въз основа на тези
изявления, съдът е обявил това с определение по чл. 248, ал. 5, т. 4 от НПК.
Бил е призован и представител на ощетеното юридическо лице. Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, в съдебно заседание на
първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят
възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т.
3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание,
включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за
несъществени. Тъй като подс. А.М. и неговият защитник не са поставили на
обсъждане въпроси за процесуални нарушения, такова възражение към
момента е недопустимо. Извън горното ще разясним, че владението, като
упражняване на фактическа власт, може да се осъществи само от физическо
лице и правилно в обвинителния акт представляващият дружеството е
възприет, като лице от чието владение са отнети вещите. Дружеството от своя
страна е юридическо лице и не може да упражнява фактическа власт, но може
да има собственост, както и да претърпи щета при противозаконно отнемане
на вещи. Без значение е кои и колко са съдружниците в него.
22
Безспорно доказани са и квалифициращите елементи. Видно от
обясненията на подс. М.М., подкрепени от останалите доказателства по
делото, тримата подсъдими са се уговорили предварително, в една спокойна
обстановка, че ще извършат кражба от складовите помещения на ***.
Използвали са МПС за да се отдалечат от местопрестъплението с
откраднатите вещи. Лекият автомобил "***" на М. е забелязан и от
свидетелката О.. Подсъдимите всеки път идвали пред пункта с него. При
подс. М. е налице и повторност, предвид предходното му осъждане с Присъда
№ 611 от 03.10.2011 г. по НОХД № 900/2011 г. на ГРС, влязла в сила на
30.01.2012 г., за престъпление по чл. 195 от НК.
По отношение на наложеното наказание на подс. А.М.:
За извършеното от подс. А.М.М. умишлено престъпление по чл. 195, ал.
1 от НК се предвижда наказание – лишаване от свобода от една до десет
години. Подсъдимият А.М. е осъждан с присъда по НОХД № 900/2011 г. на
PC Габрово, влязла в сила на 30.01.2012 г., с която за извършено
престъпление по чл. 195 ал.1, т. 3, 4, 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26
ал. 1 от НК му е наложено наказание - седем месеца лишавано от свобода,
отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години и
седем месеца. Предвид горното е налице и квалификацията по т. 7 на чл. 195,
ал. 1 от НК, тъй като настоящото деяние е извършено в срока по чл. 30 от НК
и не представлява "маловажен случай". Повторността се обуславя и от
осъждането с присъда по НОХД № 826/2011 г. на PC Габрово, влязла в сила
на 11.11.2011 г., независимо, че за това осъждане е реабилитиран. Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от НК, правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат,
ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните
присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане. В
случая не са изтекли пет години и реабилитацията не води до отпадане на
повторността.
При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд не е
установил нито смекчаващи, нито отегчаващи вината обстоятелства. Горното
не кореспондира с данните по делото. Настоящата съдебна инстанция счита,
че личността на дееца се отличава с ниска степен на обществена опасност,
предвид цялостната му престъпна дейност. За първите две осъждания А.М. е
реабилитиран. Следва да се вземе предвид и, че за периода от 2012 г. до
23
момента няма данни М. да е извършвал други престъпления. От друга страна,
М. извършва нова кражба само един ден след като влиза в сила присъда с
наложено наказание лишаване от свобода за друга квалифицирана кражба.
Средна степен на обществена опасност на престъпното деяние предвид
значителната стойност на отнетите вещи, множеството квалифициращи
признаци и проникване в помещенията на предприятието общо четири пъти,
макар престъплението да е продължавано. Тежко семейно и финансово
положение на подсъдимия, което е видно от показанията на свидетелката Р.
М.а и представените писмени доказателства - удостоверения за раждане на
деца, медицинска документация и документи от НАП. Добри
характеристични данни - подсъдимият полага обществено полезен труд и е
кръводарител. Подсъдимият съдейства за установяване на обективната
истина, като дава обяснения, макар същите да кореспондират само частично с
доказаната по делото фактическа обстановка.
Преценявайки степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
мотивите и подбудите за извършване на престъплението, данните за
личността на подсъдимия А.М., районният съдът е определил наказание,
съответно на минимума, предвиден в закона, а именно - една година лишаване
от свобода, което наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален
"общ" режим. Окръжният съд счита, че първата инстанция не е взела предвид
наличието на едно изключително смекчаващо вината обстоятелство, а именно
- продължителността на наказателното производство, което тече вече десет
години, без да има окончателен съдебен акт. Осем от тези години са били за
приключване на досъдебното производство. Налице е хипотезата на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК. Престъплението е извършено преди десет години от настоящия
момент и досъдебното и съдебните производства не са приключили не по
вина на подсъдимия М.. Досежно разумността на изтеклия срок, практиката
на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е непротиворечива, че
моментът, от който започва да тече релевантният период за определяне на
разумния срок, е именно привличането на лицето като обвиняем или
моментът, от който лицето е узнало, че срещу него има наказателно
преследване или обвинение. Това е така, тъй като именно от този момент
деецът живее със страха и притесненията, че е наказателно преследван.
Именно от датата на привличането на лицето като обвиняем и запознаването с
повдигнатото му обвинение, то търпи негативите, произтичащи от
24
процесуалната фигура "обвиняем". А.М. е привлечен с постановление от
30.01.2013 г. Досежно разумността на изтеклия срок, ЕСПЧ е установил
константна практика, като при преценката съдилищата следва да се ръководят
от три критерия: сложност на делото, поведението на лицето, което се
позовава на изтекъл неразумен срок, както и поведението на компетентните
държавни власти. Продължителността на срока на разглеждане на делото не
може да бъде вменена във вина на подсъдимия, доколкото в хода на
производството не се констатира негово недобросъвестно процесуално
поведение, насочено към препятстване срочното разглеждане на делото, в
който случай подсъдимият не би могъл да се позове на изтекъл неразумен
срок. Предвид на горното, следва да бъде споделено становището на
защитата, че производството по настоящото дело е протекло в неразумен
срок, който съгласно константната съдебна практика следва да бъде ценен
като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и обуславя
приложението на нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Налице е такова
изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство, а именно
изтеклият срок от привличане на лицето като обвиняем, който по своята
продължителност се явява несъобразен с изискванията на разглеждане на
делото в разумен срок по смисъла на чл. 22, ал. 1 от НПК и чл. 6 от КЗПЧОС.
За така продължилото производство подсъдимият не е допринесъл със свои
действия, тази продължителност на делото не съответства по никакъв начин и
на фактическата и правна сложност на делото. При така установеното
нарушение на правата на подсъдимия М. за разглеждане на делото в разумен
срок, представляващо изключително смекчаващо обстоятелство, следва
наказанието да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
чрез определяне такова под най-ниския предел. Подходящото наказание в
случая е шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при
първоначален "общ" режим, какъвто е определен от районния съд. При
индивидуализацията на наказанието следва да се съобрази и принципа на
съответност по чл. 35, ал. 3 от НК, както и целите по чл. 36 от НК. Наказание
лишаване от свобода в размер на шест месеца би изпълнило тези критерии на
наказателната репресия и преди всичко за постигане на поправителния и
превъзпитателен ефект върху подсъдимия М., чрез неотменимостта на
наказанието при всяко извършено престъпление, независимо от неговия
характер и мотивите за неговото извършване. По тези съображения,
25
наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде намалено по
размер от една година на шест месеца, като правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е определил първоначален "общ” режим.
Законосъобразно е приложена на чл. 68, ал. 1 от НК.
С Присъда № 611 от 03.10.2011 г. по НОХД № 900/2011 г. на PC Габрово,
влязла в сила на 30.01.2012 г., за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3, 4, 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК на подсъдимия А.М. е
наложено наказание - седем месеца лишавано от свобода, отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години и седем
месеца.
Деянието по настоящото дело е извършено за периода от 01.02.2012 г. до
28.02.2012 г. т.е. в срока на условното осъждане. Съгласно разпоредбите на
чл. 68, ал. 1 от НК, ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок
осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което,
макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода,
той изтърпява и отложеното наказание. Престъплението по настоящото дело е
умишлено и е от общ характер. С оглед горното, правилно районният съд е
привел в изпълнение наказанието, наложено с Присъда № 611 от 03.10.2011 г.
по НОХД № 900/2011 г. на PC Габрово, влязла в сила на 30.01.2012 г., в
размер на седем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при
първоначален "общ" режим.
По отношение на наложеното наказание на подс. С.А.:
Подс. С.А. не е подал жалба против присъдата на ГРС и не се
присъединява към жалбата на А.М., но това не освобождава въззивната
инстанция да извърши проверка за законосъобразност. За извършеното от
подс. С.С.А. умишлено престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК се предвижда
наказание – лишаване от свобода от една до десет години. При
индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд е взел предвид
единствено чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на
извършване на деянието и обусловената от него ниска степен на обществена
опасност на същия като деец. Горното обсъждане е непълно. Настоящата
съдебна инстанция счита, че личността на дееца се отличава с ниска степен на
обществена опасност, предвид обстоятелството, че преди деянието е осъждан
само веднъж, на пробация, макар същата да е заменена с лишаване от
свобода, но след извършване на настоящото деяние. Следва да се вземе
предвид и, че за периода от 2012 г. до момента няма данни А. да е извършвал
26
други престъпления. От друга страна, А. извършва престъпление само три
месеца, след като влиза в сила присъда с наложено наказание "пробация" за
друго престъпление от общ характер и в срока на изтърпяване на наказанието
"пробация", което явно не е постигнало целите си. Средна степен на
обществена опасност на престъпното деяние предвид значителната стойност
на отнетите вещи, множеството квалифициращи признаци и проникване в
помещенията на предприятието общо четири пъти, макар престъплението да е
продължавано. Добри характеристични данни - подсъдимият полага
обществено полезен труд.
Преценявайки степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
мотивите и подбудите за извършване на престъплението, данните за
личността на подсъдимия С.А., районният съдът е определил наказание към
минимума, предвиден в закона, а именно - една година лишаване от свобода.
Както вече беше изложено, престъплението е извършено преди десет
години. Досежно разумността на изтеклия срок, практиката на Европейския
съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е непротиворечива, че моментът, от който
започва да тече релевантният период за определяне на разумния срок, е
именно привличането на лицето като обвиняем или моментът, от който
лицето е узнало, че срещу него има наказателно преследване или обвинение.
Това е така, тъй като именно от този момент деецът живее със страха и
притесненията, че е наказателно преследван. Именно от датата на
привличането на лицето като обвиняем и запознаването с повдигнатото му
обвинение, то търпи негативите, произтичащи от процесуалната фигура
"обвиняем". Подс. С.А. е бил привлечен като обвиняем по делото с
постановление от 20.08.2019 г. Производството по ДП е било спирано
няколко пъти именно за неговото издирване, като е установено, че се е
намирал в чужбина. Тъй като за разлика от подс. А.М., подс. С.А. е бил
привлечен през 2019 г., последният не би могъл да се позове на изтекъл
неразумен срок за протичане на производството спрямо него и не е налице
изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК. При
индивидуализацията на наказанието следва да се съобрази и принципа на
съответност по чл. 35, ал. 3 от НК, както и целите по чл. 36 от НК. Наказание
лишаване от свобода в размер на една година, каквото е наложил ГРС, би
изпълнило тези критерии на наказателната репресия и преди всичко за
постигане на поправителния и превъзпитателен ефект върху подсъдимия А.,
27
чрез неотменимостта на наказанието при всяко извършено престъпление,
независимо от неговия характер и мотивите за неговото извършване. При тези
факти и установеният значителен превес на смекчаващите вината
обстоятелства, правилно районният съд е преценил, че за постигане целите на
наказанието и поправяне на подс. А. същият следва да изтърпи наказание,
съответно на минималния размер, предвиден в чл. 195, ал. 1 от НК, а именно –
една година лишаване от свобода.
Подсъдимият С.А. не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер. Предходното наказание е пробация. Замяната
на това наказание с наказание лишаване от свобода е след извършване на
настоящото деяние. Наложеното с атакуваната присъда наказание лишаване
от свобода е в размер на една година /т.е. по-малко от три години/.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че за постигане целите на
превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е наложително
същият да изтърпи наказанието, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложил изпълнението на това наказание за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. Изпитателният срок в минималния, предвиден
от закона размер, отговаря на очакванията за постигане на предупредителен и
възпиращ ефект върху личността на подсъдимия.
По отношение на наложеното наказание на подс. М.М.:
Подс. М. не е подал жалба против присъдата на ГРС и не се
присъединява към жалбата на А.М., но това не освобождава въззивната
инстанция да извърши проверка за законосъобразност. За извършеното от
подс. М. М. М. умишлено престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК се предвижда
наказание – лишаване от свобода от една до десет години. При
индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд е взел предвид
чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на
деянието и обусловената от него ниска степен на обществена опасност на
същия като деец, съдействието на подсъдимия за установяване на обективната
истина, критичното му отношение към извършеното, младата му възраст към
момента на извършване на деянието, добрите характеристични данни,
трудовата му ангажираност, която следва да се цени като законосъобразен
начин на живот. Настоящата съдебна инстанция счита, че към тези факти
следва да се прибави и средната степен на обществена опасност на
28
престъпното деяние предвид значителната стойност на отнетите вещи,
множеството квалифициращи признаци и проникване в помещенията на
предприятието общо четири пъти, макар престъплението да е продължавано.
Преценявайки посочените обстоятелства поотделно и в тяхната
съвкупност районният съдът е приел, че в случая са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които и най-лекото,
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко с оглед
конкретното престъпно деяние, поради което, при приложение на чл. 55, ал. 1
т. 1 от НК съдът е определи на подсъдимия М. наказание под минимума
предвиден в закона, а именно шест месеца лишаване от свобода. Окръжният
съд намира този извод за правилен. Към него следва да се съобрази и изтекъл
неразумен срок за протичане на производството спрямо него. Престъплението
е извършено преди десет години. Досежно разумността на изтеклия срок,
практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е
непротиворечива, че моментът, от който започва да тече релевантният период
за определяне на разумния срок, е именно привличането на лицето като
обвиняем или моментът, от който лицето е узнало, че срещу него има
наказателно преследване или обвинение. Това е така, тъй като именно от този
момент деецът живее със страха и притесненията, че е наказателно
преследван. Именно от датата на привличането на лицето като обвиняем и
запознаването с повдигнатото му обвинение, то търпи негативите,
произтичащи от процесуалната фигура "обвиняем". Подс. М.М. е бил
привлечен с постановление от 28.02.2012 г. Продължителността на срока на
разглеждане на делото не може да бъде вменена във вина на подсъдимия,
доколкото в хода на производството не се констатира негово недобросъвестно
процесуално поведение, насочено към препятстване срочното разглеждане на
делото, в който случай подсъдимият не би могъл да се позове на изтекъл
неразумен срок. Предвид на горното, следва да бъде споделено становището
на районния съд, че са налице предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК, включително и поради изтеклият неразумен срок за протичане на
производството спрямо М..
По отношение на М.М., правилно е приложението на чл. 23 – 25 от НК.
Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице
е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях съдът, след като определи наказание за всяко
29
престъпление отделно, налага най - тежкото от тях. Това правило се прилага и
когато лицето е осъдено с отделни присъди. Престъплението, относно което
има осъждане с Присъда № 671 от 22.10.2012 г. по НОХД № 607/2012 г. на
ГРС, в сила от 07.11.2012 г. и престъплението по настоящата присъда са в
условията на реална съвкупност. С отделни деяния М.М. е извършил отделни
престъпления. Деянията са извършени преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях. С оглед приложението на чл. 23 - 25 от НК,
районният съд е съдът е определил на подсъдимия М. общо наказание по
настоящата присъда и тази по НОХД № 607/2012 г. в сила от 07.11.2012 г.,
най-тежкото от така наложените, а именно шест месеца лишаване от свобода.
Правилна е преценката, че за поправяне на подсъдимия не е необходимо
общото наказание да бъде увеличено при условията на чл. 24 от НК.
Подсъдимият М.М. не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер. Наложеното с атакуваната присъда общо
наказание лишаване от свобода е в размер на шест месеца /т.е. по-малко от
три години/. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че за постигане
целите на превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е
наложително същият да изтърпи общото наказание, като на основание чл. 25,
ал. 4 във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на това наказание за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Изпитателният
срок в минималния, предвиден от закона размер, отговаря на очакванията за
постигане на предупредителен и възпиращ ефект върху личността на
подсъдимия.
Разноските, които следва да заплати всеки един от подсъдимите са
изчислени правилно, но са присъдени неправилно. Районният съд е осъдил
тримата подсъдими да заплатят разноски солидарно. Съгласно разпоредбата
на чл. 189, л. 3, изречение второ от НПК, когато осъдените са няколко, съдът
определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Това изключва
солидарно присъждане на разноски, каквото е направил
първоинстанционният съд. Присъдата следва да бъде изменена и чрез отмяна
в частта за разноските, като вместо това подсъдимият М.М. да бъде осъден да
заплати сума в размер на 17,67 лева по сметка на ОД на МВР Габрово и сума
в размер на 6,67 лева по сметка на Габровски районен съд, подсъдимият С.А.
да бъде осъден да заплати сума в размер на 17,67 лева по сметка на ОД на
30
МВР Габрово и сума в размер на 6,67 лева по сметка на Габровски районен
съд и подсъдимият А.М. да бъде осъден да заплати сума в размер на 17,67
лева по сметка на ОД на МВР Габрово и сума в размер на 6,67 лева по сметка
на Габровски районен съд. Това изменение е в полза на подсъдимите, тъй
като в обратния случай, цялата сума за разноски може да се търси от всеки
един от тях.
Лекият автомобил "***" рег. № ***, собственост на подс. М. М. М. е
послужил за извършване на умишленото престъпление, поради което и на
основание чл. 53, ал. 1, буква "а" от НК съдът правилно го е отнел в полза на
държавата.
При служебната проверка не се установиха съществени нарушения на
процесуалните правила и на закона, поради което не са налице основания за
отмяна на присъдата и същата следва да бъде изменена само в нейната
санкционна част, по отношение наложеното на подс. А.М. наказание
лишаване от свобода, както и в частта за разноските.
Водим от изложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 334,
т. 3 от НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260034 от 24.06.2021 година, постановена по
НОХД № 167 по описа за 2020 година на Габровски районен съд в нейната
осъдително - санкционна част и в частта за разноските, като следва:
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия А.М.М. от гр. Габрово
наказание от една година лишаване от свобода на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване
от свобода, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
ОТМЕНЯ Присъда № 260034 от 24.06.2021 година, постановена по
НОХД № 167 по описа за 2020 година на Габровски районен съд в частта за
разноските, вместо което:
ОСЪЖДА подсъдимия М. М. М. да заплати сума в размер на 17,67 лв.
/седемнадесет лева и шестдесет и седем стотинки / по сметка на ОД на МВР
Габрово и сума в размер на 6,67 лв. /шест лева и шестдесет и седем
стотинки/ по сметка на Габровски районен съд, на основание чл. 189, ал. 3 от
31
НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия С.С.А. да заплати сума в размер на 17,67 лв.
/седемнадесет лева и шестдесет и седем стотинки / по сметка на ОД на МВР
Габрово и сума в размер на 6,67 лв. /шест лева и шестдесет и седем
стотинки/ по сметка на Габровски районен съд, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия А.М.М. да заплати сума в размер на 17,67 лв.
/седемнадесет лева и шестдесет и седем стотинки / по сметка на ОД на МВР
Габрово и сума в размер на 6,67 лв. /шест лева и шестдесет и седем
стотинки/ по сметка на Габровски районен съд, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба или
протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
32