Р
Е Ш Е Н И Е
№
……
гр.
София, 16.10.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1608/2018 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на М.НА Р.Р.и Б., предявена
срещу „С.” АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, за връщане на сумата 274993,81
лева, представляваща 55 % от общо заплатени аванси по договор № 113/02.04.2009 г. в размер на
270000 лева, по договор № 111/02.04.2009 г. в размер на 202000 лева и по договор № 112/02.04.2009 г. в размер на
27988,75 лева, сключени между М.НА Р.Р.и Б. и сдружение „Т.”, ЕИК********, с
участници „С.” АД
и „П.-**” АД, които били развалени поради неизпълнение на изпълнителя, заедно
със сумата 11634,04 лева – обезщетение за забава върху общия размер на
главниците за периода 26.02.2018 г. – 27.07.2018 г., което обезщетение е формирано
от сумите: 6282,54 лева – обезщетение върху главницата по договор № 113/02.04.2009 г., 4700,27
лева – обезщетение върху главницата по договор № 111/02.04.2009 г. и 651,26 лева – обезщетение
върху главницата по договор № 112/02.04.2009 г., обективно и субективно съединени
с искове, предявени срещу „П.-**” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, за връщане на сумата 224994,94 лева, представляваща
45 % от посочените аванси,
заедно със сумата 9518,75 лева – обезщетение за забава върху общия размер на
главниците за периода 26.02.2018 г. – 27.07.2018 г., което обезщетение е формирано
от сумите: 5140,26 лева – обезщетение
върху главницата по договор № 113/02.04.2009 г., 3845,68 лева – обезщетение
върху главницата по договор № 111/02.04.2009 г. и 532,85 лева – обезщетение
върху главницата по договор № 112/02.04.2009 г..
В исковата молба са изложени
твърдения, че с решение № РД-02-141053/10.12.2008 г. на Министъра на регионалното развитие
и Б. била открита обществена поръчка с предмет изпълнение на
строително-монтажни работи на обект “Благоустройствени дейности в с. Т., община
Ботевград“, разпределени в ЛОТ 1, ЛОТ 2 и ЛОТ 3, като за всеки ЛОТ с гражданско
дружество „Т.“, в което съдружници били ответните дружества били сключени, съответно договор №
111/02.04.2009 г. за ЛОТ 2, договор №
112/02.04.2009 г. за ЛОТ 3 и договор №
113/02.04.2009 г. за ЛОТ 1.
По договор № 111/02.04.2009 г. възложителят
извършил на 08.05.2009 г. авансово плащане на сума в размер на 202000 лева в
полза на изпълнителите, съответно по договор №
112/02.04.2009 г. била заплатена авансово сума в размер на 27988,75 лева. За
изпълнение на възложеното били издадени разрешения за строеж, но не били
подписани протоколи за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура. С писма на
възложителя от 13.07.2010 г. изпълнителите били уведомени за едностранно
прекратяване на тези договори поради липса на финансиране и били поканени да
възстановят преведените им авансово суми, като липсата на доброволно изпълнение
от „С.” АД и „П.-**” АД наложила
провеждане на съдебно производство по търг. дело № 4175/2011 г. на СГС, ТО, но
в рамките на същото съдът приел, че възникналото правоотношение между страните
не е прекратено. Затова възложителят предприел действия за изпълнение на тези
договори и поканил изпълнителите да представят в срок до 29.08.2016 г. банкови
гаранции за изпълнение и банкови гаранции, равни на авансово получените суми,
както и да изразят становище по изпълнение на възложеното с договорите.
Изпълнителите поискали среща за обсъждане изпълнението на договорите, но такава
не се твърди да е проведена. М.НА Р.Р.и Б. изпратило нотариални покани, връчени
на 15.01.2018 г., в които било констатирано неизпълнението на задълженията за
предоставяне и поддържане на гаранции, съответно водещият съдружник „С.” АД не отговаряло на изискването да е вписано в
Централния регистър на строителя, което препятствало възможността да изпълнява
предмета на сключения договор, затова на изпълнителите бил предоставен
едномесечен срок за изпълнение, след изтичането на който всеки от договорите се
считал за развален. Изпълнение не последвало и в резултат на упражненото
потестативно право от страна на възложителя на 16.02.2018 г. договор №
111/02.04.2009 г. и договор № 112/02.04.2009 г. били
развалени, което пораждало задължение за връщане на заплатените авансово суми в
10-дневен срок, след изтичането на който се дължало и обезщетение за забава.
По отношение на договор №
113/02.04.2009 г. авансово била заплатена сумата 270000 лева, като на
04.08.2009 г. бил подписан протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата
инфраструктура. На 26.08.2009 г. обаче бил подписан акт за установяване
състоянието на строежа при спиране на строителството, като до този момент
изпълнителите претендирали да са извършили подготвителни работи на стойност
38269,04 лева, които обаче не били одобрени от възложителя. Аналогично на
другите два договора с писмо от 25.08.2009 г. М.НА Р.Р.и Б. изискало представянето
на банкови гаранции, а с нотариална покана, също връчена на 15.01.2018 г.
констатирало неизпълнение на задълженията по договора за предоставяне и поддържане на гаранции,
съответно „С.” АД не отговаряло на
изискването да е вписано в Централния регистър на строителя, което препятствало
възможността да изпълнява предмета на сключения договор, затова на
изпълнителите бил предоставен едномесечен срок за изпълнение, след изтичането
на който договор
№ 113/02.04.2009 г. се считал за развален, като в
10-дневен срок следвало да се възстанови авансово платената от възложителя
сума, след което се дължало и обезщетение за забава върху същата.
Дължимите главници и обезщетения за
забавеното им плащане, ищецът претендира при условията на разделност и при
дялове от 55 % за „С.” АД и 45 % - за „П.-**” АД.
Ответникът, „П.-**” АД, е депозирало отговор на исковата молба в срок,
с който оспорва исковете като неоснователни, като признава сключването на
договорите за възлагане изпълнението на обществена поръчка с „Консорционно
сдружение Т.“, в което имало участие от 45 %, а ответникът „С.” АД – от 55 %.
Оспорва
обаче процесните три договора да са развалени с отправените нотариални покани,
тъй като не изпълнителите, а ищецът бил неизправна по тях страна.
Ищецът-възложител последователно се опитвал да се освободи от възникналите
правни връзки и не предприемал никакви реални действия за изпълнение на
договорите. Към момента на изпращането на нотариалните покани ищецът нямал нито
правна, нито фактическа готовност да престира, а предметът на договорите
обуславял необходимост възложителят да окаже съдействие на изпълнителя, без
което последният бил в невъзможност са изпълни. По договор №
111/02.04.2009 г. и договор № 112/02.04.2009 г. изпълнението
изобщо не било започнато, тъй като възложителят не предприел действия за
откриване на строителна площадка и предоставяне на строителна документация.
Искането за подновяване на гаранциите нямало как да бъде
изпълнено, тъй като при възникналия спор възложителят щял без провеждане на
съдебно производство да си възстанови платените аванси. От друга страна оспорва
за изпълнителите да е възникнало задължение за подновяването на гаранциите,
предвид факта, че срокът на валидността им бил обвързан със срока за изпълнение
на договора, а именно ищецът не осигурил възможност за започване на изпълнението
му. На следващо място, ако задължение за поддържане на гаранциите все пак било
възникнало, то то било акцесорно и несъществено, съответно неизпълнението му не
могло да породи правото на разваляне на сключените договори. При условията на
евентуалност се твърди, че дори право на разваляне да е възникнало, то то е
погасено по давност, тъй като гаранциите изтекли през 2009 г., съответно към
този момент възникнало потестативното право за разваляне на договорите, което
към предявяването на исковата молба било погасено по давност.
Твърди се,
че възложителят не изпълнил и в цялост задължението си да предостави
уговорените по договор
№ 111/02.04.2009 г. и договор № 113/02.04.2009 г. авансови
плащания, които възлизали на 30 % от стойността им, поради което не бил
изправна страна, която да може да упражни правото на разваляне на тези
договори.
Невписването
на един от участниците в сдружението не съставлявало неизпълнение на договора,
тъй като било достатъчно поне един от участниците да е вписан в ЦПРС, а това
изискване по отношение на „П.-**” АД било изпълнено.
По отношение на договор №
113/02.04.2009 г. изпълнението започнало, но строителството било спряно, без
това да се дължи на някаква форма на неизпълнение от страна на „С.” АД и „П.-**” АД, включително към спирането били
извършени СМР на стойност 38269,04 лева, които не били заплатени от ищеца. При
условията на евентуалност прави процесуално възражение за прихващане с това
вземане, което е прието за съвместно разглеждане в настоящото производство.
Ответникът „С.”
АД не е упражнило правото да подаде отговор на исковата молба.
Ищецът не е
депозирал допълнителна искова молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно осъществените факти, а само
относно породените от тях правни последици.
Видно от споразумение за консорциално сдружение от м. 01.
2009 г., ответниците „С.“ АД и „П.-**“ АД постигнали съгласие да обединят
усилията си за участие в търгове за възлагане на обществена поръчка за
изпълнение на строително-монтажни работи на обект „Благоустройствени дейности в
с. Т., община Ботевград“ с възложител ищеца, при дялове от 55 % за „С.“ АД и 45
% за „П.-**” АД. Учреденото сдружение „Т.“ е неправосубектно,
като участващите в същото правни субекти запазват юридическата си
самостоятелност, поради което и същите са надлежни ответници в настоящото производство
до размера на уговореното в споразумението дялово участие.
С договор № 111 от 02.04.2009 г., сключен между М.НА Р.Р.и
Б., в качеството му на възложител и сдружение „Т.“, в качеството на изпълнител,
било постигнато съгласие изпълнителят да извърши строително-монтажни работи на
обект „Благоустройствени дейности в с. Т., община Ботевград“ - Лот 2 -
Благоустройство на ул. „Черниш”, в участъка от ул. „Тунджа” до ул. „Стефан
Караджа”, в съответствие с издадените строителни книжа, в срок до 153 работни
дни от съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво. Този срок се продължавал в хипотезата на спиране на
строителството, при неосигурено финансиране, както и по обективни причини, за
които изпълнителят не носел отговорност – чл. 2, ал. 3 от договора. Общата цена
за извършване на строително-монтажните работи страните уговорили да е в размер
на 1748882,31 лева без ДДС (2098658,77 лева с ДДС), съгласно Приложение № 1,
съставляващо неразделна част от договора. Възложителят поел задължението да заплати
по банков път на изпълнителя авансово 30 % от цената на СМР без включен ДДС, в
срок от 10 работни дни след представяне на оригинал на банкова гаранция за
стойността на аванса и оригинална фактура, на стойност равна на стойността на
аванса (чл. 5 от договора). Съгласно чл. 26, ал. 2 от договора, възложителят разполагал
с правото да прекрати сключения договор, ако в резултат на обстоятелства,
възникнали след сключването му, не бил в състояние да изпълни своите
задължения, при което следвало да заплати извършената до момента работа.
С идентично съдържание на клаузите са и сключените между
страните: договор № 112 от 02.04.2009 г., но с предмет изпълнение на
строително-монтажни работи на обект „Благоустройствени дейности в с. Т., община
Ботевград“ - Лот 3 – Корекция на река Касица след моста на ул. „Хан Аспарух“ и
ул. „Цар Симеон“ при о.т. 347 по плана на с. Т., срещу заплащане на
възнаграждение от 93295,83 лева без ДДС (111955 лева с ДДС), с уговорен срок за
изпълнение 50 работни дни и договор № 113 от 02.04.2009 г., с предмет
изпълнение на строително-монтажни работи на обект: Обект „Благоустройствени
дейности в с. Т., община Ботевград“ - Лот 1 – Благоустройство на ул. „Христо
Ботев“ в участъка от ул. „Беласица“ до ул. „Георги Попиванов“, срещу заплащане
на възнаграждение от 2623744,52 лева без ДДС (3148493,43 лева с ДДС), с
уговорен срок за изпълнение 183 работни дни.
По делото е представена банкова гаранция, изх. №
341/23.04.2009 г., издадена от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с която е
поето безусловно задължение за заплащане на всяка сума, предявена от М.НА Р.Р.и Б., до общ размер от 202000 лева в срок до 3 работни дни след получаване
на писмено поискване. Гаранцията е издадена във връзка с обществена поръчка с
предмет: Изпълнение на строително-монтажни работи на обект: „Благоустройствени
дейности в с. Т., община Ботевград“ - Лот 2 - Благоустройство на ул. „Черниш”,
в участъка от ул. „Тунджа” до ул. „Стефан Караджа” със срок до 21.07.2009 г..
Не е спорно и от представеното бюджетно платежно нареждане се установява, че на
11.05.2009 г. аванс по договор № 111/02.04.2009 г. (ЛОТ 2) в размер на 202000
лева, представляващ 11,90 % от стойността му без ДДС, е заплатен от възложителя
в полза на сдружението-изпълнител, след изпълнение на условията за извършване
на плащането – представяне на банкова гаранция и фактура.
С банкова гаранция, изх. № 342/23.04.2009 г., „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД безусловно се задължило да заплати всяка сума,
предявена от М.НА Р.Р.и Б., до общ размер от 27988,75 лева в срок до 3
работни дни след получаване на писмено поискване. Гаранцията е издадена във
връзка с обществена поръчка с предмет: Изпълнение на строително-монтажни работи
на обект „Благоустройствени дейности в с. Т., община Ботевград“ - Лот 3 –
Корекция на река Касица след моста на ул. „Хан Аспарух“ и ул. „Цар Симеон“ при
о.т. 347 по плана на с. Т. и обвързвала банката до 21.07.2009 г..
Сумата, представляваща авансово плащане по договор №
112/02.04.2009 г. в размер на 27988,75 лева и надхвърляща 30 % от стойността на
договорените СМР, е преведена по сметка на сдружение „Т.“ на 21.05.2009 г.,
съгласно представеното бюджетно платежно нареждане № Е00522.
С банкова гаранция с изх. № 340/23.04.2009 г., „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД безусловно се задължило да заплати всяка сума,
предявена от М.НА Р.Р.и Б., до общ размер от 270000 лева в срок до 3 работни
дни след получаване на писмено поискване. Гаранцията е издадена във връзка с
обществена поръчка с предмет: Изпълнение на строително-монтажни работи на обект
„Благоустройствени дейности в с. Т., община Ботевград“ - Лот 1 –
Благоустройство на ул. „Христо Ботев“ в участъка от ул. „Беласица“ до ул.
„Георги Попиванов“ и обвързвала банката до 22.07.2009 г.. Сумата,
представляваща авансово плащане по договор № 113/02.04.2009 г. в размер на
270000 лева, обезпечена с гаранцията представлява 10,60 % от стойността на
възложените СМР, е преведена по сметка на сдружение „Т.“ на 08.05.2009 г.,
съгласно представеното бюджетно платежно нареждане № Е00298, след представяне
на банкова гаранция и фактура.
Изпълнителят предоставил и банкови гаранции за добро
изпълнение за суми в размер на 5 % от стойността на възложеното по всеки от
договорите, съответно изх. № 261/23.02.2009 г., касаеща ЛОТ 3, със срок
15.05.2009 г.; банкова гаранция, изх. № 262/23.02.2009 г. касаеща ЛОТ 2,
валидна до 07.10.2009 г. и банкова гаранция, изх. № 284/04.03.2009 г. касаеща
ЛОТ 1, валидна до 18.11.2009 г..
За изпълнение на строително-монтажните работи, предмет на
ЛОТ 2 е издадено разрешение за строеж № 79/04.06.2009 г. от Гл. архитект на
община Ботевград, съответно за ЛОТ 3 – разрешение за строеж № 65/13.05.2009 г.
и за ЛОТ 1 – разрешение за строеж № 78/04.06.2009 г.. Единствено по отношение
на ЛОТ 1 е представен протокол за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура от
04.08.2009 г..
В акт за установяване състоянието на строежа при спиране
на строителството (поради неизяснено финансиране), съставен на 26.08.2009 г., представител на възложителя признал
извършването на подготвителни, земни и стоманобетонови и отводнителни работи,
както и доставянето на материали и инвентар, описани по вид и количество в
акта.
С писмо, изх. № 70-00-2193/13.07.2010 г., възложителят М.НА Р.Р.и Б. адресирало до
изпълнителя сдружение „Т.“, волеизявление,
че поради липсата на финансиране прекратява, считано от 01.07.2010 г. договор №
112/02.04.2009 г. на основание чл. 26, ал. 2 от същия. С писмото изпълнителят е
поканен в 7-дневен срок да върне получения аванс, тъй като строителни работи в
рамките на този договор не били извършвани. Доказателства за отправени волеизявления
в този смисъл, касаещи другите два договора обаче не са представени в
настоящото производство, но съществуването на такива покани не е спорно и е
отразено в други представени в производството документи.
С писмо на М.НА
Р.Р.и Б., изх. № 70-00-2192(1)/25.08.2016
г., относно договор № 111/02.04.2009 г., сдружение „Т.“ е уведомено, че предвид
влязло в сила съдебно решение по търг. дело № 4175/2011 на СГС, с което
претенцията на възложителя за връщане на аванса в размер на 202000 лева, е
отхвърлена, поради липсата на валидно прекратяване на договора (основано на отказ
от страна на възложителя), сдружението следва в срок до 29.08.2016 г. да предостави
банкова гаранция за получения аванс и такава за добро изпълнение, тъй като
предоставените такива били с изтекъл срок. Писмо, изх.
№70-00-1585(1)/25.08.2016 г. с идентично съдържание е изпратено до изпълнителя
и по отношение на договор № 112/02.04.2009 г..
В писмо на изпълнителя, вх. при адресата-възложител №
70-00-1585 (5)/20.06.2017 г. е
изразена готовност за изпълнение на всички, поети с договорите задължения с
оглед което е предложено провеждане на съвместна среща за уточняване на всички
предварителни въпроси. Липсва обаче конкретност относно датата, часа и мястото
на предложената среща.
В нотариална покана, рег. № 7502/20.12.2017 г., акт № 3,
том VІ-П на нотариус Запрянова, № 432 на НК, е обективирано волеизявление на М.НА Р.Р.и Б., че в 1-месечен срок
изпълнителят следва да предостави банкови гаранции по чл. 5 и чл. 8 от
договора, доказателства за вписване на „С.” АД в Централния професионален регистър
на строителя, становище относно готовността на сдружението да изпълни
възложеното с договор № 111/02.04.2009 г. и актуална информация за валидността
на сключеното споразумение за Консорционално сдружение, като при неизпълнение,
договорът ще се считал развален, при което в 10-дневен срок полученият аванс
следвало да бъде върнат на М.НА Р.Р.и Б. по посочена в поканата банкова сметка.
***.01.2018 г.. Нотариална покана, отнасяща се до договор № 112/02.04.2009 г. с
идентично съдържание е връчена на адресата на 15.01.2018 г., съответно на
същата дата е получена и нотариална покана относно договор № 113/02.04.2009 г..
От
представените специфични изисквания и указания към изготвяне на офертата за
участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет изпълнение на строително-монтажни работи на обект
„Благоустройствени дейности в с. Т., община Ботевград“, се установява, че
офертата следва да съдържа удостоверение за вписване в Централния професионален
регистър на строителя, съответно това изискване е възпроизведено и в указанията
към участниците за реда и условията за провеждане на открита процедура за
възлагане на обществена поръчка с предмет изпълнение на строително-монтажни
работи на обект „Благоустройствени дейности в с. Т., община Ботевград“.
В производството е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и
съответно на събраните по делото доказателства и въз основа на което се
установява, че описаните в акт за установяването на състоянието на строежа при
спиране на строителството като изпълнени строително-монтажни работи по ЛОТ 1 възлизат
на стойност 33415,47 лева.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза по
всеки от сключените договори възложителят е заплатил аванс, за който му е
издадена съответната фактура. Вещото лице не е установило възложителят да е
усвоил банкови гаранции.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а
необсъдените съдът намира да са неотносими.
Относно исковете с правна квалификация чл. 55, ал.
1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД.
Основателността на всеки от предявените
главни осъдителни искове при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало
между страните правоотношение от
сключен договор за възлагане изпълнение
на строително-монтажни работи на обект „Благоустройствени дейности в с. Т.,
община Ботевград“, по който авансово е заплатена част от договореното възнаграждение,
разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на изпълнителя да
предостави гаранция за авансово получената сума и за добро изпълнение, което
предполага да е отправено едностранно волеизявление за прекратяване на правната
връзка, достигнало до адресата и неизпълнение на възникналото за ответниците
задължение за връщане на полученото по разваления договор.
С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на
фактите, съставляващи основание на исковете и имащи характер на положителни
такива, е възложена върху ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за изпълнение
на задълженията, предмет на всеки от договорите, респ. за връщане на получената
авансово част от дължимото по всеки договор възнаграждение, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, като липсата
на доказателства за последното, задължава съда да приеме за несъществуващи
недоказаните факти, т. е. да счете, че е налице неизпълнение на съответното
задължение.
Страните не спорят, че сключили след
проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, три договора, съдържащи
идентични клаузи за изпълнение на строително-монтажни работи на обект
„Благоустройствени дейности в с. Т., община Ботевград“, както следва: договор №
111 от 02.04.2009 г., с предмет изпълнение на строително-монтажни работи на
обект „Благоустройствени дейности в с. Т., община Ботевград“ - Лот 2 - Благоустройство
на ул. „Черниш”, в участъка от ул. „Тунджа” до ул. „Стефан Караджа”, срещу
възнаграждение в размер на 1748882,31 лева без ДДС; договор № 112 от 02.04.2009
г., с предмет изпълнение на строително-монтажни работи на обект: Обект
„Благоустройствени дейности в с. Т., община Ботевград“ - Лот 3 – Корекция на
река Касица след моста на ул. „Хан Аспарух“ и ул. „Цар Симеон“ при о.т. 347 по
плана на с. Т., срещу заплащане на възнаграждение от 93295,83 лева без ДДС и
договор № 113 от 02.04.2009 г. с предмет изпълнение на строително-монтажни
работи на обект: Обект „Благоустройствени дейности в с. Т., община Ботевград“ -
Лот 1 – Благоустройство на ул. „Христо Ботев“ в участъка от ул. „Беласица“ до
ул. „Георги Попиванов“, срещу заплащане на възнаграждение от 2623744,52 лева
без ДДС.
По всеки от договорите в изпълнение на задължението по
чл. 5, ал. 1 от същите, М.НА
Р.Р.и Б. заплатило авансово част от цената на строително-монтажните
работи, за която били изпълнени предпоставките за изискуемост – предоставена
банкова гаранция и издадена фактура, като само по отношение на договор №
112/02.04.2009 г. заплатеният аванс съответства на уговорените 30 %, като по
договор № 111/02.04.2009 г. заплатеният аванс е в размер на 11,90 %, а по
договор № 113/02.04.2009 г. – 10,60 %. Издадените в полза на възложителя
безусловни банкови гаранции за всяко от авансовите плащания включват клауза за
прекратителен срок, изтичащ през 2009 г.. Гаранциите за добро изпълнение също
са издадени под такъв прекратителен срок и между страните не е спорно, че след
изтичане на сроковете им на валидност (18.11.2009 г.), банковите гаранции не са
подновени, респ. не са предоставени други такива.
Процесните договори за обществена поръчка са
сключени по реда на специалния закон – ЗОП-2004 г. (отм., но приложим към
правоотношението, с оглед момента му на възникване), в който са определени
принципите, условията и реда за възлагане на обществените поръчки с цел осигуряване
на ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетните средства и на
средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с
обществено значение – чл. 1 ЗОП-2004 г. (отм.). В този смисъл, изключенията от
принципа на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД, чрез предвиждане на специален
ред за провеждане на процедури за възлагане на обществена поръчка; кръга на
обектите и субектите на обществените поръчки; регистрационния режим; правилата
за определяне на изпълнител; контролът върху решенията на възложителя при
провеждане на процедурата, са установени в обществен интерес и с повелителни
правни норми.
Действително, разпоредбата на чл. 45 ЗОП
(отм.) препраща към нормите на ЗЗД и ТЗ за неуредените въпроси във връзка със
сключването, изпълнението или прекратяването на договорите за обществени
поръчки, но субсидиарното прилагане на правилата на ЗЗД се извърша доколкото
същите са съвместими с целите и принципите на специалния закон.
Независимо от смесения фактически състав,
породил правоотношенията между страните, всеки от договорите има
характеристиките на уредения в ЗЗД договор за изработка, тъй като естеството и правната характеристика на
всяко правоотношение се определя от неговото съдържание, т. е. от характера на
правата и задълженията, възникнали за страните.
Договорът
за изработка включва в съдържанието си две основни облигаторни задължения за
страната, дължаща характерната престация – изпълнителя, а именно да извърши качествено
и в срок уговорената работа съобразно възложеното и да предаде овеществения й резултат
на възложителя, а за последния - да приеме (одобри) извършената работа и да
заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ. При изработката непосредствената цел
(основанието) на сделката не е просто прехвърлянето на правото на собственост
върху овеществения работен резултат, а неговото изработване в съответствие с
изискванията на възложителя, но на риск на изпълнителя, който дължи да престира
един трудов резултат.
Принципно
възнаграждение на изпълнителя (заплащане цената на строително-монтажните
работи) се дължи само за приета работа – чл. 266, ал. 1 ЗЗД, в който смисъл е и
клаузата на чл. 4 от всеки договор. Въпреки това всеки от договорите задължава
възложителят да заплати авансово 30 % от дължимото възнаграждение, но при
предоставена банкова гаранция за авансово платената сума и издадена фактура.
Това
налага маркиране на основните характеристики на банковата гаранция, разяснени в
решение № 22 от 02.08.2016 г. по търг. дело № 3349/2014 г. на ВКС, постановено
по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно чл. 442 ТЗ, с банковата гаранция банката
писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума
пари съобразно условията, предвидени в нея. Доколкото липсва друга нормативна
уредба, регулираща отношенията по банковата гаранция, с оглед препращащата
норма на чл. 288 ТЗ, за издадените на територията на страната гаранции намират приложение
Еднообразните правила за гаранциите на поискване на Международната търговска
камара в Париж като търговски обичаи (ЕПГП).
Банковата
гаранция по чл. 442 ТЗ като едностранно волеизявление на банката-гарант с
адресат бенефициера, е едностранна формална правна сделка, достигнала до
адресата й, при надлежно упражняване на правата по която, за бенефициера (М.НА
Р.Р.и Б.) възниква парично вземане до размера на гаранционната сума. Гаранцията
може да бъде издадена като абстрактна или каузална. Видът на гаранцията (абстрактна
или каузална) се определя от това, дали правата и задълженията по гарантираното
правоотношение са от значение за тези по гарантиращото, т. е. дали на тях могат
да се основават възраженията по гаранцията.
В
случая от съдържанието на банковите гаранции за авансово плащане се установява,
че макар обезпеченото правоотношение да е посочено (възложено изпълнение на съответната част от строително-монтажни работи
на обект „Благоустройствени дейности в с. Т., община Ботевград“),
гаранциите са абстрактни и безусловни, като възражения, черпени от гарантираното
правоотношение не могат да бъдат релевирани. Такъв характер имат и гаранциите
за добро изпълнение.
Специалният
закон (ЗОП-2004 г., отм.) изрично в чл. 59 изисква определеният изпълнител на
обществена поръчка да представя гаранция за изпълнение при подписването на
договора в установения от специалния закон размер - не повече от 5 на сто от стойността
на поръчката. Възложителят няма право да сключва договор за обществена поръчка,
без да е представена гаранция за изпълнение и то в определения от него размер. Съгласно
приложимата към сключване на договора редакция на чл. 63 ЗОП-2004 г. (отм.)
условията и сроковете за задържане или освобождаване на гаранцията за
изпълнение следва да се уреждат в договора за възлагане на обществена поръчка.
В процесните договори освобождаването на гаранцията за изпълнение следва да се
извърши в 10-дневен срок след предаването на обекта, което се осъществява с
издаване на разрешение за ползване – чл. 8, ал. 3 вр. чл. 15 от всеки договор.
При
тази договорна уредба на всяко от правоотношенията, възникнали между страните,
е ясно, че гаранцията за добро изпълнение в размер на 5 % от стойността на
договора без ДДС, следва да се поддържа от изпълнителя (участващите в
сдружението юридически лица) до издаване на разрешение за ползване на
овеществения резултат на обществената поръчка. И това задължение е съществено
за интереса на възложителя, тъй като е закрепено и в специалния ЗОП-2004 г.
(отм.).
Гаранцията
за авансово плащане няма характер на гаранция за изпълнение. Изискването на
такава не е предвидено в нормативната уредба, но не се и изключва от нея –
разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗОП-2004 г. (отм.) касае само гаранциите за
изпълнение. Последните обезпечават изпълнението на основното задължение на
изпълнителя – да престира овеществен работен резултат в съответствие с
възложеното му. Предназначението на гаранцията за аванс е да обезпечи
възложителя за реституиране на даденото авансово възнаграждение при реализиране
на факт, обуславящ прекратяване на правната връзка, т. е. при неизпълнение на
характерната престация, дължима от изпълнителя. Гаранцията за преведен аванс не обезпечава
изпълнението на договора, а последиците от неговото прекратяване. Уговарянето
на тази гаранция е допустимо и цели връщането на предварително предоставени на
изпълнителя публични средства. Размерът на гаранцията за аванс е в пряка
зависимост от размера на аванса, който ще се преведе и с оглед предназначението
на гаранцията би следвало да го покрива изцяло, като установените в ЗОП-2004 г.
(отм.) ограничения в размерите на гаранциите за участие и изпълнение са ирелевантни.
Условията
за освобождаване на тази гаранция, предвидени в чл. 5, ал. 2 на всеки от договорите
– пропорционално на изпълнените и отчетени работи потвърждава този извод. При
релевирано точно изпълнение, за което се дължи възнаграждение, за размера му вече
заплатеното от възложителя не представлява аванс, а дължимо плащане и затова
тази част отпада от обхвата на гаранцията, съответно – само тя се освобождава.
При
това положение е ясно, че гаранцията за аванс следва да се поддържа от
изпълнителя до извършване и приемане на СМР на стойност, съответна на
извършеното от възложителя авансово плащане. Задължението за предоставяне на
гаранция за аванс е съществено от гледна точка интереса на кредитора (престирал
предварително), съответно неизпълнението на това задължение е от естество да
породи потестативно право за възложителя от прекратяване на облигационното
правоотношение.
В
този смисъл неоснователни са възраженията на ответника „П.-**” АД, че
неподновяването на изискуемите гаранции за добро изпълнение и за авансовите плащания
представляват несъществено задължение, неизпълнението на което не обуславя пораждане
на право за възложителя да прекрати правната връзка.
Няма
съмнение, че правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл. 87, ал.
1 или ал. 2 ЗЗД, възниква в полза на изправната по договора страна. В случая
ответникът „П.-**” АД твърди М.НА Р.Р.и Б. да било неизправна страна поради неизпълнение
на задължението му да заплати авансово 30 % от нетната цена на СМР.
Възражението е неоснователно, тъй като изпълнението на това задължение на
възложителя е обусловено от осъществяването на два факта (условия) –
представяне на оригинал на банкова гаранция за стойността на аванса и представянето на оригинална фактура за същата
стойност. Настъпването на тези две условия следва да бъде осигурено от
изпълнителя, тъй като той (участващите в сдружението юридически лица) следва да
встъпи в съответното правоотношение с кредитна институция, която да извърши
едностранната сделка банкова гаранция и да издаде фактура за полученото
авансово плащане. Възложителят е заплатил само онази част от дължимото
възнаграждение по всеки от договорите, за която условията са настъпили. Изпълнителят
не твърди и не доказва да е представил по договор № 111/02.04.2009 г. и договор
№ 113/02.04.2009 г. банкови гаранции за пълния размер на авансовите плащания от
30 %, поради което няма как да се приеме, че възложителят е бил в неизпълнение
на договорното си задължение, защото последното не е било изискуемо.
Твърденията
на ответника „П.-**” АД ищецът да е неизправна страна по договора, тъй като не
бил предоставил строителна площадка и възможност за работа на изпълнителя също
са неоснователни. Действително в чл. 13 на всеки договор са дефинирани
задълженията на възложителя да предостави строителна площадка за времето,
предвидено за изграждане на обекта, да осигури свободен достъп до обекта, да
упражнява контрол и да съдейства за изпълнение на договорените работи, като
решава всички технически въпроси, да приеме и заплати изпълнените работи. Никое
от тези задължения не е възникнало като срочно, извън задължението за
осигуряване свободен достъп до обекта, съгласно одобрения график (такъв по
делото обаче не е ангажиран като доказателство), но пък с оглед предмета на
възложените СМР – благоустройствени работи по уличната мрежа не се твърди и
няма как да се приеме, че достъпът на изпълнителя е бил ограничен и за осигуряване
на такъв до публично достъпен обект същият се е нуждаел от съдействието на
възложителя.
По отношение на останалите задължения, за да е
налице неизпълнение от страна на възложителя същите следва да са били
изискуеми, а за придобиване на такава характеристика е била необходима покана
от страна на кредитора – изпълнител (чл. 69, ал. 1 ЗЗД), но покана не се твърди
и доказва да е била отправена. Предложеното провеждане на съвместна среща за
обсъждане на възможностите за изпълнение, обективирано в писмо от 20.06.2017 г.
няма как да се квалифицира като покана, която да постави възложителя в забава,
тъй като не изисква от М.НА Р.Р.и Б. изпълнение на никакво конкретно
задължение, включително не определя подходящ срок за това.
Това
означава, че възложителят по всеки от договорите не е неизправна страна и в
правната му сфера е възникнало потестативното право да развали договорите
поради неизпълнението на сдружение „Т.“ (съдружниците в същото „С.“ АД и „П.-**“ АД) за предоставяне на
банкови гаранции за добро изпълнение и за авансово получените плащания. Това
неизпълнение е достатъчно за пораждане на потестативното право на разваляне,
поради което и не се налага да се обсъжда съставлява
ли такъв правопораждащ факт или не твърдяното неизпълнение от страна на „С.“ АД на задължението да бъде вписано в
Централния професионален регистър на строителя. Необходимо е само да се
отбележи, че този участник в сдружението-изпълнител няма такова договорно
задължение по никой от договорите, съответно неизпълнението му не може да влече
право на възложителя да прекрати правната връзка. Вписването на „С.“ АД в ЦПРС
е било предвидено като условие за участие в процедурата по възлагане на
обществена поръчка, което условие, няма съмнение, че е било изпълнено.
Последващо заличаване на този правен субект от ЦПРС не представлява
неизпълнение на договорите, тъй като те не вменяват такова задължение.
Неспазването на ЗКС влече административна отговорност за нарушителя, но не
рефлектира върху равнопоставените правоотношения, в които същия участва.
Според
създадената уеднаквена практика, обективирана в постановени реда на чл. 290 ГПК
решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС
, I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя
характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при
наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал.
1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че
договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление
до длъжника, като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение,
свързано с искане за изпълнение в подходящ срок, както и с изявление, че
договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок. Разпоредбата
на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно прекратяване на
двустранни договори при виновно неизпълнение, е диспозитивна и страните по
договора са свободни и могат да се отклонят от тях, ако уговорят други условия
и начин на разваляне, но такива в договорите не са предвидени. Когато
развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от
момента на получаване на предупреждението от длъжника и след изтичане на срока,
а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на
уведомлението до длъжника. Това означава, че с получаването на нотариалните
покани на 15.01.2018 г. във всяко от правоотношенията между страните е
настъпила правна промяна - облигационната връзка е прекратена за в бъдеще, тъй
като договорът за изработка по естеството си с продължително действие.
Необходимо
е да се прави разлика между упражняване от кредитора на предоставено му от
закона право едностранно да развали един двустранен договор поради неизпълнение
на насрещната страна, което се осъществява чрез отправяне на едностранно
волеизявление и от друга страна - получаване на уведомлението от неговия
адресат – длъжника, което има значение за настъпване на последиците на
развалянето. Регламентацията по чл. 87 ЗЗД касае самото субективно право на
разваляне на двустранен договор – кой е негов титуляр, при какви предпоставки
може да се упражни, по какъв начин и в какъв срок, а разпоредбата на чл. 88 ЗЗД
урежда правните последици на развалянето.
С
развалянето правната връзка между страните се прекратява и кредиторът, ако сам
не е престирал, се освобождава от собственото си задължение (при двустранните
договори) и има право само на обезщетение за засегнат (нарушен) негативен
интерес. Ако кредиторът е престирал, то получилият престацията неизправен
длъжник дължи връщането й.
С
отправените нотариални покани възложителят предоставил месечен срок за
предоставяне на необходимите гаранции, изтекъл на 15.02.2018 г., в рамките на
който срок ответниците не доказват да са релевирали изпълнение, поради което и
считано от 16.02.2018 г. правоотношенията с водещия съдружник в сдружение „Т.“,
възникнали от договорите са прекратени, като в правната сфера на „С.“ АД е породено и задължението да върне
полученото авансово плащане.
Този извод обаче не е налице по отношение на ответника „П.-**“ АД, което се позовава на изтекла по отношение потестативното право на разваляне погасителна давност, което възражение е основателно. Необходимо е да се отбележи, че макар ответниците да са участници в неперсонифицирано сдружение, същите в настоящото производство са обикновени другари и затова правопогасяващите възражения на ответника „П.-**“ АД не ползват „С.“ АД, по аргумент от чл. 216, ал. 1 ГПК.
Потестативният
характер на правото да се развали договора обуславя настъпването на промени в
чужда правна сфера в резултат на волеизявлението на кредитора, независимо от
волята на неизправния длъжник. За да бъде избегната несигурността в гражданския
оборот и в частност в отношенията между длъжника и кредитора, законодателят
обвързва бездействието на кредитора с погасяването на възможността да се
освободи от облигацията, по която не е получил дължимата от длъжника престация.
Правото на разваляне на договора следва да бъде упражнено в предвидения от
закона петгодишен давностен срок съгласно чл. 87, ал. 5 ЗЗД. Давността обаче не
се прилага служебно от съда – чл. 120, ал. 1 ЗЗД, следователно в настоящото
производство погасяване на правото на разваляне съдът е длъжен да прецени само
по отношение на „П.-**“ АД.
Давността
по отношение правото на разваляне тече от неговото възникване (чл. 114 ЗЗД),
тъй като от този момент същото може да бъде упражнено, а това означава от
момента на неизпълнението на изпълнителя да предостави необходимите банкови гаранции.
Задължението за предоставяне на гаранциите е възникнало от изтичане срока, за
който такива са били дадени (18.11.2009 г.), което означава, че правото на
разваляне на договорите е погасено още на 19.11.2014 г.. Задължението за
предоставяне на гаранции се изпълнява еднократно – с извършване на
едностранната сделка от съответната банка, поради което продължаващото му
неизпълнение във времето не се отразява на веднъж възникналото право на
разваляне, нито го поражда непрекъснато докато трае неизпълнението.
Като
част от уредбата на самото субективно преобразуващо право нормата на чл. 87,
ал. 5 ЗЗД визира срока, в който следва да се упражни от кредитора това право,
т. е. в който е необходимо кредиторът да отправи едностранното изявление до
неизправния съконтрахент. Този извод произтича от правната характеристика на
погасителната давност като способ за отнемане от кредитора на възможността да
иска принудително осъществяване на своето субективно право, поради това, че то
не е било упражнено в определен от закона срок. Следователно от значение за
спазване на срока по чл. 87, ал. 5 ЗЗД е в кой момент кредиторът е изявил
спрямо длъжника воля за разваляне на договора - отправяне на извънсъдебното
изявление или подаване на исковата молба при съдебно разваляне. При сключен в
писмена форма договор, предупреждението, на основание чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
също следва да се направи писмено. То може да се отправи по пощата, чрез
нотариална покана или с исковата молба.
В
случая, едностранното изявление на възложителя за прекратяване на всеки от
договорите е обективирано в изпратените на 20.12.2017 г. нотариални покани, т.
е. около 8 години след възникване на правото на М.НА Р.Р.и Б. да развали
сключените договори. Поради което и е погасено по давност. Упражняването на
погасено по давност потестативно право не е породило целените правни последици
и затова спрямо „П.-**“ АД договорните
връзки не са прекратени, а това означава, че това дружество не дължи
реституиране на получените авансови плащания. Исковете за връщането на 45 % от
авансовите плащания, предявени срещу този ответник следва да бъдат отхвърлени.
Обстоятелството,
че възложителят М.НА Р.Р.и Б. е избрал да упражни правото на отказ от договора,
което в съдебно производство и с влязло в сила съдебно решение е отречено да е
възникнало в негова полза, не се отразява на теклата по отношение на
потестативното право на разваляне давност. С изтичане срока на банковите
гаранции изпълнителят е бил в неизпълнение на установените в договора
задължения да предостави и поддържа банкови гаранции за добро изпълнение и за
авансови плащания и от този момент в полза на възложителя е възникнало правото
да прекрати правната връзка по реда на чл. 87 ЗЗД. Неупражняването на това
право е продължило много повече от 5 години и следва да бъде санкционирано с
погасяването му по давност.
По
отношение на акцесорните искове, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
В
случая, съдът прие дължимост на главни вземания само по отношение на „С.“ АД, като този ответник не оспорва
факта, че не е погасил същите, т. е. налице е и неизпълнение. По отношение
на „П.-**“
АД не е възникнало задължение за реституиране на получените авансови плащания,
затова и акцесорните искове, предявени срещу него, са неоснователни. При това
положение не следва да се разглежда релевираното от „П.-**“ АД при условията на
евентуалност възражение за прихващане с вземане за приети, но незаплатени СМР в
размер на 38269,04 лева, тъй като не е настъпило вътрешно-процесуалното условие
за това – основателност на предявените спрямо този ответник искове.
Съгласно
т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС, при третия фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя
не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става
изискуемо от деня, в който отпада основанието, т. е. от разваляне на договора,
което, както се посочи е осъществено с достигане на едностранното изявление на М.НА
Р.Р.и Б. до „С.“ АД с връчване на 15.01.2018
г. на нотариалните покани. За да изпадне ответникът в забава обаче е необходима
покана от страна на кредитора (чл. 82, ал. 2 ЗЗД) за връщане на получената
престация, каквато се съдържа в процесната нотариална покана и с която му е
предоставен 10-дневен срок за връщане на авансово получената част от възнаграждението
по всеки договор. С изтичане на срока за доброволно изпълнение, на 26.02.2018
г., „С.“ АД, е изпаднало в забава по
отношение на главното задължение.
Размерът на законната лихва е нормативно определен,
на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската
народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова обезщетението за забава върху общия
размер на главниците по всеки договор, възлизащи на сумата 274993,81
лева, изчислено от 26.02.2018
г. до предявяването на исковата молба – 27.07.2018 г., възлиза на сумата 11634,07 лева, съгласно представеното извлечение от он-лайн изчислителна програма (calculator.bg), което не е оспорено от ответника, за който размер акцесорният иск следва да бъде уважен.
Акцесорният характер на претенцията за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 274993,81
лева в размер на
законната лихва, от предявяване на иска – 27.07.2018 г. до окончателното й
погасяване, обуславя и нейната основателност.
При този изход на спора право на присъждане на
направените по делото разноски, възниква за всяка от страните, пропорционално
на уважената, респ. отхвърлена част от исковите претенции. Ищецът доказва
извършени разноски в общ размер от 21695,66 лева, формиран от внесена държавна
такса, заплатен депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение от 450
лева, от които в тежест на ответника „С.“ АД следва да се възложат 55 % или сумата
11932,61 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът „П.-**“ АД, по отношение на който исковете са
отхвърлени, доказва извършени разноски в общ размер от 8744 лева, включващи
адвокатско възнаграждение от 7944 лева и заплатен депозит за вещо лице в размер
на 800 лева. Ищецът прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което обаче е неоснователно.
Намаляването
на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения
размер, съгласно чл. 36 ЗА, като в случая е ясно, че настоящото исково
производство се отличава с известна правна и фактическа сложност. Разпоредбата
на чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр.
64 от 23.07.2004 г., като в чл. 7, ал. 2, т. 5 от същата е предвидено при материален
интерес от 100000 лева до 1000000 лева, дължимото адвокатско възнаграждение да е в размер на 3530 лева плюс
2 % за горницата над 100000 лева, което означава, че при интерес от 234513,69 лева минималното
възнаграждение е 6220,27 лева без ДДС или 7464,33 лева с включен ДДС. При
отчитане на фактическата сложност на спора и проведените 4 съдебни заседания,
се налага изводът, че заплатеното адвокатско възнаграждение е адекватно по
критериите на чл. 78, ал. 5 ГПК и не се налага намаляването му.
При тези мотиви, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „С.”
АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***,
да заплати на М.НА Р.Р.и Б., представлявано от министър А., със седалище ***,
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, сумата 274993,81
лева (двеста седемдесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и три лева и
осемдесет и една стотинки), представляваща 55 % от общо заплатени аванси по договор № 113/02.04.2009 г. в размер на
270000 лева, по договор № 111/02.04.2009 г. в размер на 202000 лева и по договор № 112/02.04.2009 г. в размер на
27988,75 лева, сключени между М.НА Р.Р.и Б. и гражданско дружество „Т.”, ЕИК********,
с участници „С.” АД
и „П.-**” АД, заедно със законната лихва върху главниците от предявяването на
исковата молба - 27.07.2018 г. до окончателното им погасяване, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата 11634,04 лева (единадесет хиляди шестстотин тридесет и
четири лева и четири стотинки) – обезщетение за забава върху общия размер на главниците
за периода 26.02.2018 г. – 27.07.2018 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 11932,61 лева (единадесет хиляди
деветстотин тридесет и два лева и шестдесет и една стотинки) – разноски
за производството.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.НА Р.Р.и Б., представлявано от
министър А., срещу „П.-**” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:***, искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД за връщане на сумата 224994,94 лева, представляваща
45 % от общо заплатени аванси по договор
№ 113/02.04.2009 г. в размер на 270000 лева, по договор № 111/02.04.2009 г. в размер на
202000 лева и по договор № 112/02.04.2009 г. в размер на 27988,75 лева,
сключени между М.НА Р.Р.и Б. и гражданско дружество „Т.”, ЕИК********, с
участници „С.” АД
и „П.-**” АД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 9518,75 лева –
обезщетение за забава върху общия размер на главниците за периода 26.02.2018 г.
– 27.07.2018 г..
ОСЪЖДА М.НА Р.Р.и Б., представлявано от министър А., да
заплати на „П.-**” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 8744 (осем хиляди седемстотин четиридесет и
четири) лева - разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: