№ 20348
гр. София, 16.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА Частно гражданско
дело № 20231110153031 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на чл. 410 ГПК.
В срока за възражение длъжникът е изложил твърдение за погасяване на процесното
задължение чрез плащане, което твърдение не е оспорено от заявителя, а напротив,
направено е изрично признание от последния в тази наскока.
С оглед погасяване на процесното задължение заповедта за изпълнение следва да се
обезсили, а производството по делото прекрати.
В полза на заявителя следва да се присъдят направените от него разноски, предвид
обстоятелството, че плащането по процесното заявление е извършено в хода на настоящото
производство след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
Съгласно мотивната част на постановеното по реда на чл. 274 ГПК Определение №
843 от 17.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6176/2014 г., IV г. о., ГК, „При прекратяване на
производството по делото поради направен отказ от иска, ответникът безспорно има право
на разноски, които е направил в процеса, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Когато
отказа от иска обаче, е породен от факти, настъпили след предявяването на иска, като
ищецът веднага след това се е отказал от иска си, отговорността за разноски ще следва да се
понесе от ответника, т. е. на него не се дължат разноски от ищеца, ако ответникът с
поведението си е станал причина за предявяването на иска. В тези случаи, съдът следва да
изследва дали с поведението си, ответникът е станал причина за предявяването на иска и по
аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, да направи извода за основателността на
претенцията на ответника за присъждане на разноски, при прекратяването на иска поради
отказ от същия от страна на ищеца. Противното разбиране би довело до неоснователно
обогатяване от страна на ответника по делото, станал причина за предявяване на иска“
В случая предмет на настоящото производство е вземане за обезщетение от вреди
поради неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение.
Това вземане става изискуемо от деня, в който уволненият дисциплинарно служител уведоми
1
работодателят, че не възнамерява да спази срока на предизвестието, респективно, ако не уведоми работодателят
за това си намерение, вземането на последния възниква от момента, в който служителят не се яви на работа за
изпълнение на трудовите си възнаграждения. Действително, служителят изпада в забава за изпълнение на това
задължение след покана и от този момент дължи мораторна лихва, но самото вземане става изискуемо от
посочените по-горе моменти.
Както се изясни, за да се приеме, че ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото, то следва основанието за прекратяване на делото е по причина
извън поведението на ответника / в този смисъл Определение № 38 от 27.01.2020 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 86/2020 г., IV г. о., Определение № 309 от 5.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
192/2011 г., I г. о., ГК, ГК Определение № 50 от 12.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 71/2018
г., I г. о., ГК/.
В случая основанието за прекратяване на делото не е по причина, стояща извън
поведението на длъжника.
Заплащането на процесната претенция е извършено след завеждане на делото, от
което следва, че делото е прекратено по причина, продиктувана от поведението на
длъжника, който погасявайки процесната претенция чрез плащане е направил и признание за
съществуване на процесното задължение.
Действително, по делото не са представени доказателства от страна на ищеца, че е
канил длъжника да изпълни процесното задължение в момент, предшестващ завеждане на
настоящото дело, но това обстоятелство е релевантно за преценка на това, дали ответникът е
изпаднал в забава за изпълнение на посоченото задължение, т.е. относимо е към преценката
за основателност на евентуална претенция по чл. 86 ЗЗД.
Доколкото процесното задължение е станало изискуемо момент, настъпил преди
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК, предвид на обстоятелството, че плащайки
процесното задължение длъжникът е признал факта на неговото съществуване, то съдът
приема, че последният с поведението си е дал повод за завеждане на настоящото дело.
С оглед изложеното съдът намира, че в полза на заявителя следва да се присъдят
направените от него разноски.
От страна на длъжника е направено възражение за прекомерност, твърдейки, че в
полза на заявителя следва да се присъдят разноски "не повече от 50лв"., доколкото
последният претендира разноски за адвокат в размер на 400 лв.
Съдът намира възражението за прекомерност за основателно, с оглед фактическата
и правна сложност на делото, едностранния характер на производството по него, изключващ
извършване на процесуални действия по представяне и събиране на доказателства и обема
на процесуалните действия, извършени от процесуалния представител на заявител, като
съдът намира, че претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение следва да
се определят в размер от 100 лв.
По тези съображения, Софийският районен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповедта за изпълнение , издадена по делото.
ОСЪЖДА Б. Р. Т., ЕГН ЕГН **********, да заплати на А. 777 ЕООД, ЕИК ...,
разноски за адвокат в размер на 100 лв. и разноски за държавна такса в размер на
28.93лв.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Препис от Определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3