Определение по дело №1489/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№..…….……./..…….…….2020 г.

 

гр. Варна

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен съдебен състав в открито съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                     

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                               ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

                                                                мл. с. НАСУФ ИСМАЛ

 

при секретар Алебна Янакиева

като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал

в.ч.т.д. № 1489 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

 

Образувано е по възражение с вх. № 56401/31.07.2019 г., подадено от Г.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. Н.Ч., срещу заповед № 3942/29.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7803 по описа за 2018 г. на РС-Варна, ГО, 30-ти съдебен състав.

Длъжникът навежда доводи за това, че на 19.07.2019 г. посредсвтом съобщението за образуване на изп. дело е доведено до знанието му, че въз основа на процесната заповед е осъден да заплати сумата в размер на 800.00 лева – главница по договор за потребителски кредит № 266704/06.07.2015 г., сключен с „Фератум Банк“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2018 г. до окончателното погасяване на задължението; 100.00 лева – такси; 461.50 лева – гаранция по кредитната сделка; 36.06 лева – мораторна лихва за периода от 03.01.2016 г. до 17.05.2018 г., които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 01.12.2017 г. и приложение Г от 01.12.2017 г. в полза на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /“АКПЗ“ ООД/. Сочи, че заповедта не му е връчена лично, а на непознато лице, а именно Б. Ф.Б., макар същият да се сочи като дядо на адресата. Излага, че от 01.07.2015 г. до настоящия момент живее и работи в столицата на Кралство Норвегия – гр. Осло, като представя писмени доказателства в тази насока. Навежда също така, че призоваването не е надлежно, доколкото съобщението е адресирано до Г.М. Я., а не до Г.М.П., като най-вероятно на това се дължи обстоятелството, че лицето получило съобщението е непознато на възразяващия длъжник. Твърди, че на посочения в съобщението адрес се водят над 100 домакинства с над 1000 души, като повечето от живущите са непознати на длъжника. Излага, че поради връчване на съобщението на непознато за адресата лице, длъжникът не е могъл да узнае своевременно 

Насрещната страна – кредиторът “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, офис 4, е уведомен за подаденото възражение на 22.08.2019 г. Същият не взема становище по наведените от длъжника оплаквания.

Настоящият състав на Окръжен съд - Варна, като прецени оплакванията във възражението, събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, приема за установени следните фактически и правни положения:

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно или лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, както и в случаите, при които длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства.

Предвиденият в нормата на чл. 423 ал. 1 ГПК едномесечен срок започва да тече от момента на узнаването на заповедта за изпълнение. Същият е преклузивен, като фактът на узнаването не е свързан с фактическото получаване на препис от заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

От представеното съобщение за образувано изп. дело № 1432 по описа за 2018 г. на ЧСИ Ивета-Луис Ернандес, вписана в КЧСИ под рег. № 894, с район на действие ОС-Варна, се установява, че длъжникът е узнал за оспорената заповед на 19.07.2019 г., поради което съдът приема възражението за подадено в рамките на законовия срок.

В конкретния случай, видно от производството по приложеното ч. гр. д. № 7803 по описа за 2018 г. на РС-Варна, 30-ти съдебен състав, същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК на цесионера „АКПЗ“ ООД, по което е издадена процесната заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на длъжника Г.П. да заплати на заявителя гореописаните суми, обективирани в изпълнителното основание.

Действително от материалите по делото се установява, че в съобщението с изх. № 8N8BMUYY от 30.05.2018 г. адресатът е посочен с грешно фамилно име, а именно – вместо „П.“ е изписано „Я.“. Адресът, който е посетен обаче съвпада с този, който е вписан в НБД „Население“ като настоящ и постоянен – ***. Отделно, в самата оспорена заповед и трите имена на длъжника са написани правилно, като основният правно индивидуализиращ белег на длъжника – ЕГН – също е правилно изписан. В конкретния случай, въззивният съд намира, че са спазени процесуално правните норми, обективирани в Глава VI, Раздел I от ГПК, нормативно регламентиращи връчването на съобщенията на лицата, за които те са предназначени, поради което доводите за ненадлежното връчване на съобщението са несъстоятелни.

Наред с изложеното обаче, видно от разписката, материализирана на гърба на посоченото съобщение, книжата на 04.06.2018 г. не са връчени лично на адресата, а на лицето Б Ф Б, посочен като негов дядо.

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че Г.П. на 01.07.2015 г. е напуснала пределите на Република България в посока Норвегия, гр. Осло. Установява се още, че длъжникът на 01.01.2016 г. е сключил трудов договор с „Еуро Клийн“ АД с месторабота в гр. Осло, а на 01.05.2018 г. е сключил друг трудов договор с „Меридал Грил о пица“, отново с месторабота в гр. Осло, като учреденото трудово правоотношение е за постоянна трудова заетост, видно от съдържанието на втория трудов договор.

В разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП е дадено легално определение на понятието „обичайно местопребиваване“, според което под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В този смисъл е и правото на ЕС /Регламент (ЕО) № 883/2004г., последно изменен с Регламент (ЕО) № 465/2012г./. Няколко са специфичните критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено лице, като например: семейното положение и роднинските връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната държава; състоянието на трудова заетост /по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният характер, както и продължителността на договора за работа/; упражняването на неплатена дейност; в случай на студенти – източникът на доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства. При необходимост могат да се вземат предвид и други факти.

От събраните по делото доказателства, безспорно и непротиворечиво се установява, че длъжникът е напуснал страната и се е установил преимуществено да живее в гр. Осло, в Норвегия, за да престира работна сила въз основа на учреденото трудово правоотношение с местен работодател по постоянен трудов договор. Тези отношения на длъжника с неговите работодатели са създали трайни връзки на Г.П. с чуждата страна, доколкото същата е живяла, плащала е данъци и осигуровки там, поради което обичайното и́ местопребиваване към 04.06.2018 г. се е изместило извън пределите на Република България.

С оглед на формираните мотиви, настоящият състав на Окръжен съд - Варна приема, че иницииралото настоящото производство възражение по чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК следва да бъде прието, тъй като e налице посочената от длъжника хипотеза на цитираната процесуално правна норма.

С оглед основателността на възражението по чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав намира за ненужно да бъдат изследвани предпоставките, обуславящи уважаването на възражението на основание т. 3 от цитирания законов текст.  

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА възражение с вх. № 56401/31.07.2019 г., подадено от Г.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед № 3942/29.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7803 по описа за 2018 г. на РС-Варна, ГО, 30-ти съдебен състав, на основание чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК.

 

СПИРА, на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК, изпълнението на заповед № 3942/29.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7803 по описа за 2018 г. на РС-Варна, ГО, 30-ти съдебен състав.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                    2.