Решение по дело №16707/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2558
Дата: 23 април 2020 г. (в сила от 23 април 2020 г.)
Съдия: Велина Светлозарова Пейчинова
Дело: 20181100516707
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р      Е     Ш    Е    Н     И     Е

 

град София, 23.04.2020 година

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                     

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                      мл.с.: М. ИЛИЕВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №16707 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №444112 от 04.07.2018г., постановено по гр.дело №65543/2017г. по описа на СРС,  І Г.О., 162-ри състав, е осъдена М.Н.Б. да заплати на „Т.С.” ЕАД на правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.149 от ЗЕ сумата от 1553.87 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.09.2014г.-м.04.2015г. за имот, находящ се в град София, ж.к.„********, с абонатен 127241, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2017г., до окончателното й изплащане, сумата от 18.00 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м.07.2014г.-м.05.2015г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 273.54 лв., разноски в производството, като са отхвърлени исковете с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 1553.87 лв. до пълния предявен размер от 3478.15 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2013г. – м.04.2015г., и за разликата над уважения размер от 18.00 лв. до пълния предявен размер от 28.20 лв., такса за дялово разпределение за м.06.2014г., както и исковете с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 848.85 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 04.09.2017г., и за сумата от 7.09 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 08.08.2014 г. до 04.09.2017г..

          Постъпила е въззивна жалба от ищеца - „Т.С.” ЕАД, чрез юрисконсулт Д.Д., срещу решението на СРС в частта, в която са отхвърлени иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.149 от ЗЕ за разликата над уважения размер от 1553.87 лв. до пълния предявен размер от 3478.15 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2013г. – м.04.2015г., и за разликата над уважения размер от 18.00 лв. до пълния предявен размер от 28.20 лв., такса за дялово разпределение за м.06.2014г., както и исковете с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 848.85 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 04.09.2017г., и за сумата от 7.09 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 08.08.2014 г. до 04.09.2017г., както и в частта на разноските. Наведени са твърдения относно неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че са погасени по давност всички дължими суми по фактури за периода м.05.2013г. – 15.09.2014г.. Поддържа се, че СРС не е отчел обстоятелството, че сумите по обща фактура за периода м.05.2013г. – м.04.2014г., издадена през м.07.2014г., стават изискуеми през м.09.2014г. и към датата на подаване на исковата молба в съда не е изтекла кратката тригодишна давност. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебното решение в обжалваните части като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове за осъждане на ответницата да заплати до пълните претендирани размери вземания за доставена топлинна енергия за процесния период и обезщетение за забава. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

            Въззиваемата страна - М.Н.Б., чрез адв.Н.К. депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца. Изложени са доводи за законосъобразност на обжалвания съдебен акт в частите, в които предявените искове срещу ответницата с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са отхвърлени, като постановени при правилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в частта, предмет на обжалване с подадената въззивна жалба на ищеца. Претендира присъждане на разноски. 
            Постъпила е въззивна жалба от ответницата - М.Н.Б., чрез адв.Н.К., срещу решението на СРС в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.149 от ЗЕ за сумата от 1553.87 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.09.2014г.-м.04.2015г. за имот, находящ се в град София, ж.к.„********, с абонатен №127241, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2017г., до окончателното й изплащане, за сумата от 18.00 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода м.07.2014г.-м.05.2015г., както и за сумата от 273.54 лв., разноски в производството. Инвокирани са доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са доводи, че по делото не е доказан факта, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот и съответно, че е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия за исковия период от време. Твърди се още, че СРС не се е съобразил с решение №4777 от 13.04.2018г. по адм.дело №1372/2016г. по описа на ВАС, III отд., с което е отменена методиката за дялово разпределение, което дава основание да се приеме, че начислените суми за дялово разпределение са незаконосъобразни и неправилни и като такива не са дължими от потребителите на топлинна енергия. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски. 

Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД, не депозира писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуален представител юрисконсулт Г.взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ответницата.

Трето лице-помагач - „Н.” ЕАД не изразява становище по подадените въззивни жалби.

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу М.Н.Б. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.327, ал.1 от ТЗ във връзка с чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед петитум на двете въззивни жалба, съдът намира, че предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби, с които съдът е сезиран, са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.  Въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на вземанията за главница, предявени с исковите претенции, за които исковете са уважени, съответно изложените аргументи, на основание на които е прието, че част от исковите претенции за главница и обезщетение за забава са неоснователни, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Доводите на жалбоподателите във връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение  са изцяло неоснователни.

          Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. В конкретния случай между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. На следващо място съдът счита, че от събраните по делото доказателства, неоспорени от ответницата, се установява по несъмнен начин, че същата е била собственик на процесния топлоснабден имот, който имот се намира в сграда – етажна собственост. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приел, че през исковия период ответницата има качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и е страна по договорното отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия. Наведените в обратния смисъл доводи във въззивната жалба на ответницата не кореспондират на събраните доказателства и като такива са неоснователни.

На следващо място от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд приема за доказан обем и качествените показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището на ответницата е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че количеството на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. Следователно се налага извода, че сумите за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че следва да го кредитира.

На следващо място съдът следва да разгледа основното възражение в жалбата на ищеца досежно неправилно приложение на института на давността за част от претендираните вземания за главница. Настоящият състав изцяло споделя изложените в мотивите на обжалваното решение правни аргументи, на основание на които е прието, че тригодишният давностен срок за задълженията за целия отчетен период м.05.2013г. – м.04.2014г., както и за периода м.05.2014г. - м.08.2014г., е изтекъл към 01.09.2017г. – преди подаване на исковата молба, поради което исковете за заплащане на стойност за потребена топлинна енергия за периода м.05.2013г. – м.08.2014г. са неоснователни като погасени по давност. Изложените от СРС мотиви, че са погасени по давност част от претендираните вземания за главница са обосновани при правилно приложение и тълкуване на материалния закон и като такива са законосъобразни и настоящият състав препраща към тях, без да излага собствени такива.

Неоснователно се явява възражението на въззивника-ответник за недължимост на суми за такса за дялово разпределение доколкото е постановено решение №4777 от 13.04.2018г. по адм.дело №1372/2016г. по описа на ВАС, III отд., с което е отменена методиката за дялово разпределение, поради което претендираните от ищеца суми за дялово разпределение се явяват незаконосъобразни и като такива не са дължими от потребителите на топлинна енергия. Соченият от въззивника-ответник съдебен акт няма обратно действие, същият е постановен след процесния период и като какъв е изцяло неотносим към настоящия спор, поради което правилно не е зачетен от СРС при частичното уважаване на иска за вземания за главница, представляващи такса за дялово разпределение.

В случая правилно първоинстанционният съд не е възприел заключението на СсчЕ относно дължимия размер на задължението, доколкото видно от същото със сумите за връщане от изготвените изравнителни сметки за периода е извършено прихващане със стари задължения на ответника за период преди процесния. С оглед на тези констатации, настоящият състав намира, че така определената в заключението на съдебно-счетоводната експертиза стойност на незаплатената от ответницата топлинна енергия не съответства на реално потребената за процесния период. Съдът намира, че дължимата сума за реално потребената топлинна енергия за процесния имот е тази, изчислена в заключението на СТЕ, в което експерта е изчислил действителният размер на задълженията на потребителя за реално доставената през процесния период при отчитане на издадените изравнителните сметки. След прилагане на нормата на чл.162 от ГПК доколкото част от задълженията са погасени по давност, СРС правилно е изчислил, че предявените искове за главница за доставена топлинна енергия, съответно такси за дялово разпределение са основателни и доказани за сумите, за които са уважени. В останалата част предявените искове за главница правилно са отхвърлени като неоснователни и погасени по давност. В тази част обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния  закон и в частта, в която са отхвърлени предявените искове за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху задължения за доставена топлинна енергия за исковия период. Във въззивната жалба на ищеца няма наведени конкретни оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение в тази част, предвид на което въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите, за които въззивният съд следва да следи служебно. При тази служебна проверка се установява, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не са нарушени императивни материалноправни норми. Изложените от СРС мотивите, на основание на които е прието, че предявените искове за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху задължения за доставена топлинна енергия за исковия период са неоснователни, са правилни и законосъобразни. Съдебното решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на страните, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 ГПК и техният размер е изчислен съобразно уважената част на исковете.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, вкл. и в частта на разноските определени съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. 

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на страните не следва да се присъждат разноски и направените от тях във въззивното производство следва да останат в тежест на всяка от тях така както са сторени.

          Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №444112 от 04.07.2018г., постановено по гр.дело №65543/2017г. по описа на СРС,  І Г.О., 162-ри състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :           

 

 

                             ЧЛЕНОВЕ : 1./         

 

 

                                                           2./