№ 406
гр. П., 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230100419 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „Й. Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „М.
IV“, б. П. С., сграда 6, ЕИК ***, твърди, че в качеството му на доставчик, през периода
от 08.04.2020 г. – 14.05.2020 г., е предоставил на ответника (като абонат) мобилни
услуги, въз основа на сключения между тях Договор за такъв вид услуги от 08.04.2020
г., с предпочетен мобилен номер +359*********. Пояснява, че общата стойност на
споменатите услуги е 41,81 лв. Изтъква, че ответникът (като лизингополучател) му
дължи и сумата от 34,27 лв., представляваща сбор от лизингови вноски по сключения
помежду им Договор за лизинг от 08.04.2020 г. за мобилно устройство „LENOVO Tab
E10 4G Black“, за периода 08.04.2020 г. – 14.07.2020 г. Заявява, че поради неплащането
в срок на задължението по тези договори абонатът дължи и компенсаторни неустойки
– 52,47 лв., формирана от трикратния размер на стандартната месечна абонаментна
такса, и 214,46 лв., представляваща разликата в цената на лизингованата вещ без
сключване на договора за мобилни услуги и с оглед неговото сключване. Посочва, че
тези вземания попадат в обхвата на Заповедта по чл. 410 ГПК с № 692/25.08.2022 г. по
ч. гр. д. № 1176/22 г. на Районен съд – гр. П., която е била връчена на ответника (като
длъжник в заповедната процедура) по реда на чл. 47 ГПК. Иска постановяване на
неприсъствено съдебно решение, с което дължимостта на визираните суми да бъде
призната за установена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
1
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 25.08.2022 г., до погасяването.
Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – Г. М. Б., с настоящ адрес в гр. П., ж.к. „И.“, бл. 1, вх. Б, ет. 4, ап.
11, ЕГН **********, не е взел становище по ищцовите претенции.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.
От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова
решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени
предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на
делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е
явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и
4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в
исковата молба, и на представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, конкретният казус, който има облигационноправен характер, не
е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института
на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на
такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.
На второ място, на ответника е бил връчен препис от исковата молба и от
приложенията й, като същият е бил и редовно призован за проведеното открито
заседание. Въпреки това, той не е представил отговор на исковата молба, не е взел
участие в откритото заседание, не е изразил становище и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил
предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в
откритото заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.
На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и
ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за
уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават
основание да се приеме, че те се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239,
ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени
2
законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
2. По съдебните разноски:
Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски на ищеца, съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13
г., ОСГТК на ВКС, е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, дължими за заповедното и за исковото производство.
В този контекст деловодните разходи, полагащи се на ищцовото дружество, са:
- 385 лв. – за заповедната процедура, определени на базата на заплатената
държавна такса (25 лв.) и на платеното възнаграждение за адвокат (360 лв.), и
- 175 лв. – за исковия процес, формирани от внесената държавна такса.
За исковото производство не могат да бъдат присъдени търсените разноски за
адвокатски хонорар (480 лв.). Такива съдебни разноски се присъждат, когато е
доказано реалното им извършване, т. е. нужно е депозирането на документ,
удостоверяващ плащането на адвокатското възнаграждение (съобр. т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/12 г., ОСГТК на ВКС). По този
повод ищцовото дружество е ангажирало единствено данъчна фактура, издадена от
представлявалия го адвокат, в която липсва отразяване, че съответната сума е
заплатена, а документ от подобен характер сам по себе си не е в състояние да
удостовери, че съответното възнаграждение наистина е изплатено (вж. Определение №
296/30.05.2017 г. по ч. т. д. № 1061/17 г., II т. о. на ВКС).
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК,
Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Г. М. Б., с
настоящ адрес в гр. П., ж. к. „И.“, бл. 1, вх. Б, ет. 4, ап. 11, ЕГН **********, дължи на
„Й. Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „М. IV“, б. П. С., сграда
6, ЕИК ***, следните суми, които са включени в предметния обхват на Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 692/25.08.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 1176/22 г. на
Районен съд – гр. П., а именно:
- 41,81 лв. – стойност на мобилни услуги, дължима за периода 08.04.2020 г.
– 14.05.2020 г., по Договор за такъв вид услуги от 08.04.2020 г., с предпочетен мобилен
номер +359*********, сключен между „Й. Б.“ ЕАД (като доставчик) и Г. М. Б. (като
абонат), ведно със законната лихва, считано от 25.08.2022 г. до погасяването;
- 52,47 лв. – компенсаторна неустойка за предсрочното прекратяване на
3
цитирания договор за мобилни услуги, настъпило по вина на абоната, която неустойка
е формирана от сбора на три стандартни месечни абонаментни такси по него, ведно
със законната лихва, считано от 25.08.2022 г. до погасяването;
- 34,27 лв. – сбор от лизингови вноски, дължими за периода 08.04.2020 г. –
14.07.2020 г., по Договор за лизинг от 08.04.2020 г. за мобилно устройство „LENOVO
Tab E10 4G Black“, сключен между „Й. Б.“ ЕАД (като лизингодател) и Г. М. Б. (като
лизингополучател), ведно със законната лихва, считано от 25.08.2022 г. до
погасяването;
- 214,46 лв. – компенсаторна неустойка за предсрочното прекратяване на
договорния абонамент между страните, представляваща разликата в цената на
лизингованата вещ по посочената лизингова сделка, без сключване на договора за
мобилни услуги и с оглед неговото сключване, ведно със законната лихва, считано от
25.08.2022 г. до погасяването.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. М. Б., с адрес в гр. П., ж. к. „И.“,
бл. 1, вх. Б, ет. 4, ап. 11, ЕГН **********, да заплати на„Й. Б.” ЕАД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ж.к. „М. IV“, б. П. С., сграда 6, ЕИК ***, съдебни
разноски, както следва:
- 385 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното
производство (ч. гр. д. № 1176/22 г. на Районен съд – гр. П.), и
- 175 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство
(гр. д. № 419/23 г. на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-
месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да
поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Б.), ако са налице
основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото и да се
изпрати за прилагане по заповедното производство.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4