Определение по дело №688/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба вх. № 994/11.08.2011 година, подадена от К. А. М. от гр. С. срещу постановление от 05.07.2011 г. за спиране на изпълнително производство по изп. дело № 430/2000г. по описа на СИС при КРС, на основание чл. 454 ал.1 ГПК.

Посоченото постановление се обжалва като неправилно поради следните съображения: основанието за спиране на изпълнителното производство изисквало длъжникът да заплати 30% от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове, на основни и присъединени взискатели. Не били налице предпоставките за спиране, тъй като длъжникът внесъл 30% върху главницата по курс към датата на образуване на делото, но не и върху законната лихва, разноски в отделните производства, адвокатски хонорари и пр. Нямало основание да се спре изпълнителното дело срещу солидарния длъжник-юридическо лице. По изп.дело имало и присъединени взискатели, като тяхното вземане не било взето предвид от съдебния изпълнител. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното постановление като неправилно и да върне изп. дело на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия.

Длъжникът С. Н. А. от гр. К. оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че бил внесъл 60% от дълга. Моли постановлението да бъде потвърдено.

Длъжникът „Я. Д.” Е. гр. К. чрез законния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли постановлението да бъде потвърдено.

Държавният съдебен изпълнител Й. К. е изложила мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна.

Изп.д. № 331/2000 година по описа на ДСИ при РС-Кърджали е образувано въз основа на изпълнителен лист от 26.10.2000г., с който С. Н. А. от гр. К. и „Я. Д.” ООД, гр. К. са осъдени да заплатят солидарно на К. А. М. от гр. С. сумата в размер на 11 875 щатски долара, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2000г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото в размер на 556 лв.

С молба вх. № 713/11.05.2011г., взискателят е поискал от ДСИ да продължи изпълнителните действия срещу длъжниците чрез насочване на изпълнение срещу недвижим имот, собственост на длъжника-физическо лице, представляващ 1/2 ид. част от апартамент 50, бл. 35, кв. „В. на гр. К.

С призовка за принудително изпълнение от 09.06.2011г., длъжникът А. е уведомен от ДСИ, че на 06.07.2011г. ще пристъпи към принудително изпълнение, като извърши опис на посочения апартамент.

На 04.07.2011г. длъжникът А. внесъл по сметка на ДСИ сумата от 7000 лв. и поискал спиране на принудителното изпълнение върху апартамента на основание чл. 454 ал.1 ГПК, като се задължил всеки месец от първо до 10-то число да внася по 10% от дължимата сума – 2 285.48 лева. Внесената сума по вносна бележка № S0038/04.07.2011г. била изплатена от ДСИ на взискателя, като бил съставен и протокол от 04.07.2011г. за горните обстоятелства.

По изпълнителното дело е приложена сметка за размера на дълга по изп.дело, съставена чрез счетоводната програма на СИС при КРС, в която е посочено, че към 04.07.2011г. главницата е в размер на 28 146.63 лв. /левова равностойност на 11 875 щатски долара по изпълнителния лист към 01.11.2000г./. Описани са внесени суми и след приспадането им е посочено, че се дължи сумата от 21 347.61 лв. Добавено към тази цифра ръкописно е числото 1 496.86 лв., като очевидно от сборуването им се е получила цифрата 22 844.47 лв. Следва ръкописно записване, че 6 853.34 лв. са 30%, а 2 284.48 лв.- 10%.

С постановление от 05.07.2011г., ДСИ като приел, че внесената от длъжника сума от 7000 лв. преди датата на публичната продан представлява 30% от размера на дълга и длъжникът се задължил да внася ежемесечно по 10% от останалата дължима, преценил, че са налице предпоставките на чл. 454 ал.1 ГПК и спрял изпълнителното производство.

На 09.08.2011г. длъжникът внесъл по сметка на ДСИ сумата от 2 300 лв., видно от приложено по изп. дело платежно нареждане.

С молба вх. № 984/08.08.2011г. взискателят поискал назначаване на вещо лице, което да изчисли размера на законната лихва и на дълга към тази дата. В заключението си, вещото лице посочило, че към 29.08.2011г. дължимата главница е в размер на 11 875.00 щатски долара и лихва в общ размер на 5 793.02 щатски долара.

Въз основа на горните обстоятелства се налагат следните изводи: размерът на вземането по изп.лист от 26.10.2000г., въз основа на който е образувано изпълнителното производство, не е коректно изчислен в приложената към делото сметка от 04.07.2011г. за размер на дълга, тъй като видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза внасяните суми за периода м.юли 2004г. – м.септември 2009 година, в общ размер на 11 228.44 щатски долара, са погасили част от лихвите в общ размер на 17 021.46 щ.долара, като непогасената лихва е в разме­ на 5 793.02 щ.долара, а главницата от 11 875.00 щ.долара останала да се дължи изцяло. Макар и експертизата да е изчислила размера на дълга към 29.08.2011г., то от подробните изчисления за дължимата лихва за отделните олихвяеми периоди, е видно, че включително към датата на насрочения опис 06.07.2011г. дължимите суми са превишавали значително остатъка за плащане от дълга, посочен в сметката на ДСИ от 21 347.61 лв. /респ.22 844.47 лв./. В посочената сметка, ДСИ неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 76 ал.2 ЗЗД, е извършил механично приспадане на внесените от длъжника суми от главницата, без да държи сметка за реда на погасяване на задълженията в тяхната последователност – разноски, лихва, главница. Следвало е ДСИ именно към тази дата – 06.07.2011г., с отлагане на насрочения опис, да назначи вещо лице, което да направи съответните изчисления с оглед правилното определяне на дължимите суми по изп.лист. И само при реално определена дължима сума длъжникът е могъл /и може при насрочване на нов опис/ да се възползва от разпоредбата на чл. 454 ал.1 ГПК. На практика ДСИ е предприел принудително изпълнение чрез опис и оценка на недвижимо имущество, без да е ясно какво е задължението по изпълнителното дело. С оглед на обсъденото заключение на вещото лице, внесената в случая сума от 7000 лв. /6 853.34 лв. по сметката на ДСИ/ не представлява 30 на сто от дължимата сума по изпълнителния лист, нито определената за ежемесечно внасяне такава от 2 284.48 лв. представляват 10 на сто от вземанията съобразно изискването на чл. 454 ал.1 ГПК. Предвид горното, ДСИ неправилно е спрял изпълнението.

По довода в частната жалба относно внасяне на 30 на сто от задълженията и на присъединените кредитори, въззивният съд не може да вземе отношение, тъй като в представеното копие от изпълнителното дело с жалбата, няма данни за такива присъединени кредитори. Следва обаче да се посочи, че разпоредбата на чл. 454 ал.1 ГПК е приложима само ако длъжникът внесе посочената част от вземанията по всички предявени му изпълнителни листове. Т.е., ако към настоящото изпълнителното дело има присъединени и други изпълнителни листове, при определяне размера на дълга, ДСИ следва да има предвид и вземанията по тях.

Ето защо и по изложените съображения частната жалба на взискателя срещу постановление на ДСИ от 05.07.2011 г. за спиране на изпълнително производство по изп. дело № 430/2000г. по описа на СИС при КРС на основание чл. 454 ал.1 ГПК, е основателна. Постановлението като незаконосъобразно следва да бъде отменено и изп. дело върнато на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановление на ДСИ от 05.07.2011 г. за спиране на изпълнително производство по изп. дело № 430/2000г. по описа на СИС при КРС на основание чл. 454 ал.1 ГПК като незаконосъобразно и връща изп. дело № 430/2000г. на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.