Решение по дело №136/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с чл. 166, ал. 2 и 3 от ДОПК /Данъчно – осигурителен процесуален кодекс/.

Образувано е по жалба на “Манолина“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Манолово, Област Стара Загора, ул. „Иван Вазов“ №2, представлявано към датата на подаване на жалбата от управителя си А. Н. И., против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №24/04/1/0/00747/3/01/04/01 с изх. №01-2600/5039#1 от 10.01.2024 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София /ДФ "Земеделие“/, с който на жалбоподателя е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 083 580.46 лв.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по изложени съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че е нарушено правото му на защита в производството по издаване на АУПДВ, доколкото не бил надлежно уведомен за неговото откриване, съответно не бил получавал соченото от органа уведомително писмо с изх. №01-2600/5039 от 24.11.2023 г. Посочва се, че от изложените в АУПДВ мотиви не ставало ясно как е определен размерът на подлежащото на възстановяване задължение. Отделно от това административният орган неправилно е приложил критериите, съдържащи се в Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., доколкото към настоящия момент е налице възможност дружеството да изплати задълженията си към кредиторите, съответно да се прекрати производството по несъстоятелност, открито с решение по т. д. №219/2023 по описа на Окръжен съд –Стара Загора, което не било сторено в по-ранен момент, поради възникнали здравословни проблеми на управителя на дружеството. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на оспорения АУПДВ. Претендират се сторените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адвокат В. В. от САК, навежда твърдения, че АУПДВ се явява единствената пречка дружеството да излезе от производството по несъстоятелност и същото да бъде прекратено. Излага доводи за недействителност на отделни клаузи от административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, уреждащи последиците от изпадане в неплатежоспособност на бенефициера. Твърди се, че към настоящия момент са налице всички законови предпоставки за приключване на производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 740, ал. 2 от ТЗ, поради постигнато споразумение между длъжника и кредиторите с приетите вземания, като изключение прави единствено вземането по процесния АУПДВ. Т. е. твърдените от органа нарушения на нормативни и договорни отношение са последица единствено от действието на издадения от него акт.

Ответникът по делото - Заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител по делото в представени писмени становища и в открито съдебно заседание оспорва основателността на жалбата, като поддържа изцяло законосъобразността на постановения административен акт. Излагат се съображения, че обжалваното решение, като издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, с оглед доказаното наличие на извършените от страна на бенефициера нарушения на нормативни и договорни задължения, произтичащи от ангажиментите му във връзка с предоставянето на БФП по проект „Изграждане на модерна овцеферма и закупуване на специализирано технологично оборудване в с. Манолово, Община Павел Баня“, е правилно и законосъобразно. Посочва се, че самият факт за открито производство по несъстоятелност, както и обявяването на бенефициера в несъстоятелност и прекратяване на дейността му, които се явяват безспорни по делото, са достатъчни основания за издаване на АУПДВ, като в тази насока се излагат подробни съображения. Аргументирано се оспорват твърденията на жалбоподателя за неуведомяването му по надлежен ред за започналото производство по издаване на АУПДВ. Посочва се, че ирелевантни по делото, доколкото въобще същите са осъществени, са всички факти и обстоятелства, настъпили по повод и във връзка с производството по несъстоятелност, развиващо се пред ОС-Стара Загора, след издаването на процесния административен акт. В тази връзка се отрича възможността именно тези факти да имат значение за решаване на повдигнатия пред съда спор в хипотезата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Акцентира се върху това, че в относимата нормативна уредба и в сключения административен договор изрично е предвидено, че при прекратяване дейността на бенефициера и/или обявяването му в несъстоятелност се ангажира отговорността му за възстановяване на изплатената БФП в размер, коректно определен в случая на 100%, съобразно правилата по чл. 27. ал. 6 и ЗПЗП. Отправя си искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение относно размера на поисканото за присъждане от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура-Стара Загора дава заключение за основателност на жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото съдебно-административно производство - “Манолина“ ЕООД – в несъстоятелност, е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 644092 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ на ДФ "Земеделие". Същият е подал заявление с Уникален идентификационен номер /УИН/ 24/04/1/0/00747 и е одобрен за участие по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. На 21.08.2017 г., на основание чл. 42, ал. 3 от Наредба №9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014-2020 /Наредба №9 от 21.03.2015 г./ и заповед за одобрение на подаденото заявление за подпомагане №03-РД/2808 от 14.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", между ДФ "Земеделие" и “Манолина“ ЕООД, като ползвател, е сключен договор №24/04/1/0/00747 от 21.08.2017 г. /л. 25 и сл./, съгласно който Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014–2020 г., за изпълнение на одобрен проект №24/04/1/0/00747 „Изграждане на модерна овцеферма и закупуване на специализирано технологично оборудване в с. Манолово , Община Павел Баня“. Първоначално одобрената финансова помощ е в размер на 1 140 961.54 лв., съгласно Приложение №1 „Таблица за одобрените инвестиционни разходи“ и представлява до 60% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяване на проекта, които възлизат на 1 901 603.59 лв. Разликата между пълния размер на одобрените разходи и размера на финансовата помощ се осигурява от ползвателя.

Според чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от договора, Фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията при точно спазване на одобрения проект, условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и относимите нормативни актове и актове от правото на ЕС, като при неточно или непълно изпълнение от ползвателя на условие или задължение по договора, или при наличие на основание в действащ нормативен акт или акт на правото на ЕС, Фондът прилага съответните правила за намаляване или отказване на заявената за изплащане финансова помощ, съответно – за възстановяване на цялата или част от изплатената финансова помощ, предвидени в договора и приложим нормативен акт. Съгласно ал. 3 на чл. 2 финансовата помощ може да бъде изплащана авансово, междинно и окончателно, ако ползвателят подаде заявка за такова плащане, при условията и в сроковете по договора и Наредба №9 от 21.03.2015 г. Сроковете за изпълнение на договора са заложени в Раздел III от същия. В чл. 9 от договора са изброени обстоятелствата, при наличието на някое от които фондът има право да откаже пълно или частично плащане на финансовата помощ по подадена от ползвателя заявка за междинно или окончателно плащане, както и да изиска възстановяване на част или цялата помощ. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 15 от договора фондът има право да изисква възстановяване на цялата или част от изплатената БФП, ако ползвателят не е изпълнил и др. условие или свое задължение, уговорено с договора или произтичащо от Наредба №9 от 21.03.2015 г. Съгласно чл. 14, ал. 2, т. 6 от договора ползвателят се задължава от датата на сключване на контракта, а когато е неприложимо-от въвеждането на инвестицията в експлоатация, до изтичане на приложимия за него срок по чл. 6, ал. 5 от договора /в случая 3 г. от датата на получаване на окончателното плащане/ да не преустановява подпомаганата дейност, поради каквито и да са причини, освен изменящите се сезонни условия за производство и/или предоставяне на услуги-когато това е относимо. Съгласно чл. 18, т. 3 от договора за срок от сключване на същия до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5 ползвателят се задължава да не е в открито производство за обявяване в несъстоятелност или да не е обявен в несъстоятелност, когато той е ЕТ или ЮЛ. Съгласно чл. 20 от договора, когато след изплащане на помощта, ползвателят наруши някое от задълженията си по договора или предвидени в Наредба №9 от 21.03.2015 г., или в акт на правото на ЕС, той дължи връщане на цялата или на част от получената по договора ФП.

С анекс № I от 10.04.2018 г., № II от 11.07.2020 г., № III от 28.01.2021 г. и № IV от 13.05.2021 г. е изменяно съдържанието на сключения договор за предоставяне на БФП в т. ч. и Приложение №1 „Таблица за одобрените инвестиционни разходи“.

На 22.06.2018 г. жалбоподателят е подал заявка за авансово плащане с №24/04/1/0/00747/1/01 /л. 76/, като към същата е приложил съответните удостоверителни и др. документи, доказващи наличието на основание за извършване на плащането. С решение №24/04/1/0/00747/1/01/03/01, изх. №01-2600/4066 от 06.08.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /л. 114-115/ е одобрено изплащането на финансова помощ, съгласно подадената заявка в размер на 570 480.74 лв., като сумата е преведена по банковата сметка на жалбоподателя на 27.07.2018 г. Под №24/04/1/0/00747/3/01 от 19.02.2021 г. е подадена и заявка за окончателно плащане по договора за предоставяне на БФП /л. 1 от приложения към делото черен класьор/, ведно с изискуемите за това документи. С решение №24/04/1/0/00747/3/01/03/01, изх. №01-2600/3543 от 23.06.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /л. 1063 – 1072 от приложения по делото син класьор/ е одобрено изплащането на БФП в размер на 513 099.72 лв., като сумата е преведена на 07.06.2021 г. по банковата сметка на бенефициера. Доказателства за извършените преводи по авансовото и окончателно плащане са приложени по делото – извлечения от СЕБРА /л. 53-56./.

При извършване на административни проверки след изплащане на субсидията, от страна на органа е установено неспазване на разпоредбите на чл. 14, ал. 2, т. 6 и чл. 18, т. 3 от договор №24/04/1/0/00747 от 21.08.2017 г. и на чл. 10, ал. 1, т. 3 и чл. 54, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. Констатирано е, че “Манолина“ ЕООД е в открито производство по несъстоятелност, видно от решение №320 от 16.10.2023 г., постановено по т. д. №219/2023 г. по описа на ОС-Стара Загора /л. 61-71/. Видно от акта на съда, постановен в хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, дружеството е обявено в неплатежоспособност с начална дата 21.12.2021 г., като спрямо него е открито производство по несъстоятелност и е прекратена дейността на предприятието на длъжника. Производството по несъстоятелност е спряно до заплащане на началните разноски в размер на 9000.00 лв. Решението е вписано в ТР и РЮЛНЦ при Агенция по вписванията на 17.10.2023 г. С уведомително писмо с изх. №01-2600/5039 от 24.11.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /л. 72-74/ жалбоподателят е уведомен за установените в хода на проверките факти и обстоятелства, както и че спрямо него се открива производство по издаване на АУПДВ. В писмото е посочено, че обстоятелството бенефициерът да не е обявен в несъстоятелност представлява един от основните критерии за допустимост, чиито спазване следва да се съблюдава през целия срок на договора, вкл. и през периода на мониторинг. Фактът, че е налице обявяване в несъстоятелност е самостоятелно основание за възстановяване на платената по договора ФП. Отделно от това с прекратяване на дейността и допуснатото обезпечение, чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника се засягали съществено естеството и условията на изпълнението на проекта, тъй като дружеството не било в състояние да използва ФП. В писмото подробно са изложени съображенията, обосноваващи наличието на основания за издаване на АУПДВ, като е посочена и сумата, която евентуално ще подлежи на възстановяване – 1 083 580.46 лв. Чрез писмото е предоставена възможност на бенефициера в 7-дневен срок от получаването му да представи своите възражения по основателността и размера на финансовата корекция, както и да ангажира съответните доказателства.

Видно от представената по делото обратна разписка /л. 75/ УП е връчено лично на представляващия “Манолина“ ЕООД на 01.12.2023 г., като в документа е отразен и изх. № на писмото. По делото не се ангажират доказателства за наличието на депозирано от жалбоподателя, в определения за това срок, възражение срещу отразените в УП констатации.

С обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане №24/04/1/0/00747/3/01/04/01 с изх. №01-2600/5039#1 от 10.01.2024 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие“ /л. 20-23/, на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 5 във връзка с ал. 6, чл. 27, ал. 3 и 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и на основание чл. 57, ал. 1 от Наредба №9 от 21.03.2015 г. във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 3 и чл. 54, ал. 1, т. 4 от наредбата, съответно на основание чл. 20 от договора за БФП във връзка с чл. 14, ал. 2, т. 6 и чл. 18, т. 3 от договора, на “Манолина“ ЕООД – в несъстоятелност е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 083 580.46 лв. Посочено е, че така определеният размер е формиран съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014-2020.

В административния акт са описани фактическите установявания в резултат на извършените административни проверки след окончателното плащане по проекта, като е акцентирано именно върху откритото с решение №320 от 16.10.2023 г., постановено по т. д. №219/2023 г. по описа на ОС-Стара Загора производство по несъстоятелност спрямо бенефициера и правните последици на това производство от гледна точка нарушаването на основни нормативни и договорни задължения, поети от “Манолина“ ЕООД. Посочени са материалноправните норми, водещи до разпоредените с акта правни последици, както и нормативната рамка, относима към определянето размера на подлежащото на възстановяване парично вземане. Като цяло са възприети и възпроизведени съображенията, съдържащи се в изпратеното по-рано до жалбоподателя УП, като е посочено, че в случая не са спазени основни изисквания и условия, а именно: спрямо бенефициера да не е открито производство по несъстоятелност, респективно той да не е обявен в несъстоятелност, както и да не е прекратил подпомаганата от фонда дейност. В АУПДВ е посочено, че същият представлява и акт за нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, тъй като представлява първата писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение, въз основа на конкретни факти, че е извършена нередност.

Съгласно приложеното по делото известие за доставяне /л. 24/ управителят на дружеството е получил лично срещу подпис АУПДВ №24/04/1/0/00747/3/01/04/01 с изх. №01-2600/5039#1 от 10.01.2024 г. на 12.01.2024 г.

Жалбата срещу акта е депозирана на 29.01.2024 г. /понеделник/, чрез ДФ "Земеделие", където е регистрирана под вх. №01-2600/5039 от същата дата. Съобразявайки приложената по делото информация за пощенска пратка /л. 6/ и извършвайки служебна проверка, съдът установява, че жалбата срещу АУПДВ е приета от лицензиран пощенски оператор за разнос на 26.01.2024 г. /петък/.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на АУПДВ №24/04/1/0/00747/3/01/04/01 с изх. №01-2600/5039#1 от 10.01.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Приети като доказателства са и представените от страна на ответника 6 бр. предварително договори по чл. 740 от ТЗ, 2 бр. списъци на приети от синдика предявени вземания, договор за цесия и потвърждение за извършено прехвърляне на цесия /л. 191 и сл./.

По делото е допусната, изпълнена и приета от съда неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза. След като се е запознал с материалите по делото, експертът дава заключение, че предвид извършените авансово от 27.07.2018 г. /в размер на 570 480.74 лв./ и окончателно от 07.06.2021 г. /в размер от 513 099.72 лв./ плащания по административния договор, общият размер на изплатената финансова помощ равни на 1 083 580.46 лв. Същата сума, съобразно констатациите в АУПДВ, подлежи на възстановяване от бенефициера “Манолина“ ЕООД. Вещото лице е категорично, че от представените по делото доказателства са видни и безспорни извършените плащания към дружеството с наредител РА към ДФ „Земеделие“.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира следното от правна страна:

Според чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК публични са държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на ЕС, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на ЕС; а също и лихвите за тези вземания. Съгласно чл. 165 от ДОПК събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, в приложимата към датата на издаване на оспорения АУПДВ редакция на нормата /в сила от 01.01.2023 г./, е предвидено, че Разплащателната агенция /РА/ е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, а според ал. 5 на същата норма, вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

Според чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Според чл. 166, ал. 3 от ДОПК, АУПДВ се обжалва пред ръководителя на съответната администрация по реда на АПК, което във връзка с чл. 81 от АПК означава, че оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е правна възможност, но не и задължение за адресата му и е приложима изборността на реда за оспорване, предвидена в чл. 148 от АПК, т. е. административният акт може да се обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред. Съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им.

Съобразявайки изложеното съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорения акт, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно с оглед негативните финансови последици, произтичащи от властническото разпореждане, обективирано в диспозитивната част на процесния акт, като оспорването, извършено в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, се явява процесуално допустимо. В допълнение следва да се посочи, че към момента на подаване на жалбата управителят на дружеството А. Н. И. е законен представител на “Манолина“ ЕООД – в несъстоятелност, доколкото правомощията на представителните органи на дружеството са прекратени едва след постановяване на решение № 43 от 07.02.2024 г., по Т. Д. №219/2023 г. по описа на ОС –Стара Загора, което решение е вписано в ТР и РЮЛНЦ на 08.02.2024 г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения.

Оспореният акт – АУПДВ №24/04/1/0/00747/3/01/04/01 с изх. №01-2600/5039#1 от 10.01.2024 г., е издаден от административен орган, разполагащ с необходимата материална компетентност. С нормата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че РА е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на ЕС. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" е акредитиран за единствена РА за Република България, за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС. В чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП е регламентирано, че РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", който е и изпълнителен директор на РА, съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/. От посочената нормативна регламентация следва изводът, че в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – РА е издаването на АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, включително по мерките по чл. 1 от Наредба №9/21.03.2015 г. Доколкото в чл. 20а, ал. 6 е предвидено, че изпълнителният директор може да делегира със своя заповед правомощията си по ал. 5 и по чл. 73 и 74 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда и предвид т. 1.40 от представената по делото заповед №03-РД/3089 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /л. 14-19/, оспореният акт се явява издаден от материално компетентен административен орган – заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

Обжалваният АУПДВ е постановен в изискуемата от закона писмена форма, като са посочени както правните основания за неговото издаване – относимите според органа нормативни разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото административно правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици, така и фактическите основания – фактите и обстоятелствата, от които органът черпи упражненото публично субективно право. В тази връзка и след извършен анализ настоящият съдебен състав намира, че изложените в АУПДВ фактически и правни основания са достатъчни адресатът на акта да разбере причината за неговото издаване, както и възможност да бъде осъществен съдебен контрол за неговата законосъобразност.

В административното производство по издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спора или такива, довели до ограничаване на правото на участие и защита на дружеството-жалбоподател. Съобразно предвиждането на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, приложимият ред за събиране на държавни вземания от вида на процесното е този по ДОПК, като съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК, т. е. в случая не следва налагането на финансова корекция по реда на ЗУСЕФСУ, доколкото очевидно не са налице предпоставките по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП.

Противно на твърденията в жалбата, в съответствие с изискването на чл. 26 от АПК жалбоподателят е бил уведомен за образуваното административно производство. Административният орган е изпратил нарочно уведомително писмо с изх. №01-2600/5039 от 24.11.2023 г., като е предоставил възможност на жалбоподателя да вземе участие в това производство, чрез подаване на възражение и представяне на доказателства. Видно от представената по делото обратна разписка УП е получено лично от управителя на дружеството – А. И. на 01.12.2023 г., към която дата, както бе споменато по-горе, правомощията на представителните органи на „Манолина“ ЕООД-в несъстоятелност все още не са прекратени от съда по несъстоятелността и в този смисъл управителят А. Н. И. е бил законен представител на ЮЛ. В тази връзка несподелими са доводите на пълномощника на оспорващото дружество, че е следвало да се предостави възможност на назначения от съда синдик да изрази становище по отношение на констатациите. Достатъчно е, че законният представител на дружеството е бил запознат с установяванията и със започналото производство по издаване на АУПДВ, като му е била предоставена възможност да направи възражения и да ангажира доказателства, от която обаче той не се е възползвал, видно от представената по делото административна преписка.

Оспореният АУПДВ е постановен и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" има за цел повишаване конкурентоспособността на земеделието в Република България чрез: 1. преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата; 2. насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал; 3. опазване на компонентите на околната среда; 4. спазване стандартите на ЕС и подобряване на условията в земеделските стопанства и 5. насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани. Съответно съгласно чл. 4 от наредбата по подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделските стопанства" се подпомагат проекти, които водят до подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство чрез: 1. внедряване на нови продукти, процеси и технологии и обновяване на наличните производствени материални и/или нематериални активи; или 2. насърчаване на сътрудничеството с производителите и преработвателите на земеделски продукти; или 3. опазване на компонентите на околната среда, включително с намаляване на вредните емисии и отпадъци; или 4. повишаване на енергийната ефективност в земеделските стопанства; и/или 5. подобряване условията на труд, подобряване на хигиенните, ветеринарните, фитосанитарните, екологичните и други условия на производство; или 6. подобряване качеството на произвежданите земеделски продукти; или 7. осигуряване на възможностите за производство на биологични земеделски продукти.

При преценката дали оспореният АУПДВ противоречи на материалния закон съдът следва да съобрази относимите разпоредби от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. във връзка с условията по сключения между страните АДПБФП №24/04/1/0/00747 от 21.08.2017 г. На първо място следва да се съобрази, че според чл. 57, ал. 1 от Наредба №9 от 21.03.2015 г., ако ползвателят на помощта не изпълнява задължение по тази наредба или по договора за предоставяне на финансова помощ, след изплащане на каквато и да е част от финансовата помощ, РА може да поиска връщане от ползвателя на всички изплатени суми по договора.

В чл. 18. т. 3 от АДПБФП №24/04/1/0/00747 от 21.08.2017 г /договора/ е регламентирано задължението за ползвателя да не е в открито производство за обявяване в несъстоятелност или да не е обявен в несъстоятелност, когато е едноличен търговец или юридическо лице за периода от сключването на договора до изтичането на срока по чл. 6. ал. 5 от договора. Посочената клауза кореспондира с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба №9 от 21.03.2015 г., регламентираща като конкретно условие за подпомагане на ползвателите същите да не са в открито производство за обявяване в несъстоятелност или да не са обявени в несъстоятелност. Така нормативно и договорно поставените условия обосновават един от основните критерии за допустимост за подпомагането и изплащането на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 от ПРСР 2014 - 2020 г., спазването на което изискване е определено времево за целия срок на договора, включително и през периода на мониторинг.

Легална дефиниция за понятието „критерии за допустимост“ се съдържа в §1, т. 1 от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014 – 2020 г., утвърдени чрез заповед №03-РД/2529 от 19.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, приложими към случаите на неспазване на критерии за допустимост, критерии за подбор, ангажименти или други задължения, установени от ДФ "Земеделие" – РА, при извършване на проверки, определени в националното законодателство и правото на ЕС в периода на мониторинг, в т. ч. и по мярка 4 "Инвестиции в материални активи", част от която е подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства". Така, според визираната легална дефиниция, "критерии за допустимост" са изисквания, които бенефициерите трябва да спазват, за да бъдат одобрени за подпомагане по съответната мярка за подкрепа от ПРСР, но за които не получават плащане на безвъзмездна финансова помощ и имат за цел да определят дали даден бенефициер и инвестициите, за които се кандидатства по отделните мерки и подмерки от ПРСР, са допустими за участие и получаване на финансова помощ. Критериите следва да се изпълняват както при одобрението на бенефициера по време на изпълнението на договора за безвъзмездна финансова помощ, така и до изтичане на периода на мониторинг по дадената мярка/подмярка. По аргумент от последното е очевидно, че изискването, закрепено в чл. 18, т. 3 от договора, съответно в чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба №9 от 21.03.2015 г., предполага до изтичане на 3 години от получаване на окончателното плащане от фонда, спрямо бенефициера да не е открито производство по несъстоятелност, съответно да не е обявен в несъстоятелност.

Наред с това, съгласно чл. 14, ал. 2, т. 6 от договора, ползвателят се задължава от датата на сключване на договора, а когато е неприложимо - от въвеждането на инвестицията в експлоатация, до изтичане на приложимия за него срок по чл. 6, ал. 5 от договора, да не преустановява подпомаганата дейност поради каквито и да е причини. Тази договорна клауза съответства на регламентираното в по чл. 54, ал. 1, т. 4 от Наредба №9 от 21.03.2015 г., задължение в срока по чл. 53, ал. 1 /идентичен със срока по чл. 6, ал. 5 от договора/ ползвателят на помощта да не преустановява подпомогнатата дейност поради други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство и/или предоставяне на услуги.

Съгласно чл. 6, ал. 5, т. 1 от договора ползвателят е длъжен да спазва всички договорни и нормативни задължения, както и други ангажименти, които произтичат от предоставеното подпомагане за период от три години след датата на получаване на окончателното плащане, когато ползвателят е малко или средно предприятие по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средни предприятия, като спрямо “Манолина“ ЕООД – в несъстоятелност е приложим именно този срок.

По делото безспорно се установява в т. ч. и от заключението на вещото лице, изпълнило допуснатата по делото Съдебно-счетоводна експертиза, че окончателно плащане по АДПБФП ползвателят е получил на 07.06.2021 г., т. е. срокът по чл. 6, ал. 5, т. 1 от договора, респективно по чл. 53, ал. 1, т. 1 от Наредба №9 от 21.03.2015 г., за него изтича на 07.06.2024 г.

Не съществува спор и относно обстоятелството, че с Решение № 320 от 16.10.2023 г., постановено по т. д. №219/2023 г. по описа на ОС-Стара Загора, вписано в ТР и РЮЛНЦ на 17.10.2023 г., на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ съдът е обявил “Манолина“ ЕООД в неплатежоспособност с начална дата 21.12.2021 г., открил е производството по несъстоятелност спрямо дружеството, допуснал е обезпечение чрез налагане на запор върху цялото движимо имущество и вземания на длъжника и обща възбрана върху недвижимите му имоти, постановил е прекратяване дейността на предприятието на длъжника, обявил е дружеството в несъстоятелност и е спрял производството. Визираните юридически факти, които се явяват последица от действието на постановеното конститутивно по своя характер съдебно решение, очевидно са осъществени в срока по чл. 6, ал. 5, т. 1 от договора, респективно по чл. 53, ал. 1, т. 1 от Наредба №9 от 21.03.2015 г., което само по себе си е основание да се ангажира отговорността на бенефициера за допуснати от него нарушения на договорни и нормативни задължения, съдържащи се в посочените по-горе разпоредби и квалифицирани от органа като такива в АУПДВ. Откритото производство по несъстоятелност спрямо ползвателя на помощта и последвалото обявяване в несъстоятелност на „МАНОЛИНА“ ЕООД, и прекратяването на дейността на предприятието, предполагат възникването на реална опасност за невъзможност за възстановяване на приноса от европейските структурни и инвестиционни фондове, чрез постигане на ефективност на подпомаганите дейности и операции, доколкото активите на предприятието на търговеца, част от които е и подпомогнатата в случая инвестиция, могат да послужат за удовлетворяване на възникнали задължения към трети лица, т. е. същите могат да се трансформират и съществено да променят целта с която са създадени. Именно поради това законодателят е възприел допускането на тези юридически факти като съществено нарушение, респективно основание за връщане на предоставената финансова помощ, с цел своевременно възстановяване на положението преди възникване на тези факти, респективно възстановяване на финансовите средства в бюджета на ЕС по причина, че същите очевидно не постигат целта, за която първоначално са били предназначени.

Тук е мястото да се отбележи, че ирелевантни за настоящия спор се явяват всички доводи на жалбоподателя относно развиващото се производство по несъстоятелност и предвидените от закона възможности за неговото прекратяване. Действително до момента на вземане на решение за осребряване на имуществото на длъжника и окончателното разпределение на получените суми между кредиторите с предявени в производството вземания, респективно заличаване на търговеца, са налице правни възможности за прекратяване на производството по несъстоятелност в т. ч. и по реда на чл. 740, ал.2 от ТЗ. Наведените от пълномощника на оспорващото дружество твърдения, че са налице всички законови предпоставки за приключване на производството по несъстоятелност по т.д.№ 219/ 2019г. по описа на Окръжен съд Стара Загора поради постигнато споразумение между длъжника и кредиторите с приети вземания, не следва да бъдат обсъждани, доколкото наличието на основание за прекратяване на производството по несъстоятелност е в компетентността на съда по несъстоятелността, а по настоящото дело не е представено влязло в сила съдебно решение по чл.740, ал.2 от ТЗ, с което е прекратено производството по несъстоятелност спрямо „МАНОЛИНА“ ЕООД. В тази връзка следва да се отбележи, че решение № 320 от 16.10.2023 г., постановено по т. д. №219/2023 г. по описа на ОС-Стара Загора има конститутивно действие от момента на вписването му в ТР и РЮЛНЦ, като съответно евентуалното прекратяване на производството по несъстоятелност също ще има действие занапред, считано от вписване на решението по чл. 740, ал. 2 от ТЗ, т. е. последиците му не могат да санират вече констатираните като извършени от ползвателя нарушения на негови договорни и нормативни задължения.

Оспореният АУПДВ е законосъобразен и в частта, с която е определен размерът на подлежащата за възстановяване БФП. Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014-2020, определянето на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ при установени неспазвания след окончателно плащане на критерии за допустимост, критерии за подбор, ангажименти или други задължения, от страна на бенефициерите по мерките от ПРСР 2014-2020, се извършва на база оторизираната безвъзмездна финансова помощ на съответния бенефициер съгласно приложението, като при определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване ФП за съответните групи неспазвания са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността на нарушението. В случая решаващият административен орган се е позовал на чл. 5, ал. 1 от Правилата, според който при установено неспазване на някой от критериите за допустимост по съответната мярка/подмярка се засяга цялата операция и сумата, подлежаща за възстановяване, е винаги в размер 100 на сто от оторизираната финансова помощ, като според ал. 2 на чл. 5 неспазването на критериите за допустимост е винаги с висока тежест и пълна степен, тъй като засяга операцията като цяло. В случая независимо, че в АУПДВ са констатирани две отделни нарушения /относно критериите за допустимост и относно неспазени ангажименти от страна наползвателя/, които съответно попадат в различни групи нарушения по приложението към Правилата, по аргумент от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Правилата и предвид основата за определяне размера на подлежащата на възстановяване сума при неспазването на критериите за допустимост /първа група/, съдът намира, че размерът на подлежащата на възстановяване БФП е правилно определен, като краен резултат /процент – сума/ и не е налице съществено нарушение на материалния закон, което да доведе до различен правен извод и правни последици на разпореденото с акта властническо волеизявление.

Ето защо, предвид разпоредбите на чл. 20 от сключения между страните АДПБФП и чл. 57, ал. 1 от Наредба №9 от 21.03.2015 г. и безспорната установеност на неизпълнение на нормативни и договорни задължения след окончателното изплащане на финансовата помощ, материално законосъобразен се явява изводът на административния орган, че за констатираните нарушения на чл. 14, ал. 2, т. 6 от договора, съответно на чл. 54, ал. 1, т. 4 от Наредба №9 от 21.03.2015 г. и на чл. 18, т. 3 от договора, съответно на чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба №9 от 21.03.2015 г. ползвателят “Манолина“ ЕООД – в несъстоятелност, дължи възстановяване на пълния размер на предоставената му финансова подкрепа по проект №24/04/1/0/00747 „Изграждане на модерна овцеферма и закупуване на специализирано технологично оборудване в с. Манолово , Община Павел Баня“.

За изчерпателност на изложението, с оглед направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане съдът да приеме за нищожна клаузата на чл.18, т.3 от АДПБФП №24/04/1/0/00747 от 21.08.2017 г., следва да се отбележи, че в съдебно-административното производство, образувано по оспорване на индивидуален административен акт, инцидентен контрол относно действителност на клаузи съдържащи се в административен договор, е недопустим. По делото липсват данни спорът относно действителността на чл. 18, т. 3 от АДПБФП №24/04/1/0/00747 от 21.08.2017 г. да е разрешен по съответния за това ред, а именно по реда предвиден в чл. 19ж от АПК, поради което е недопустимо в настоящото производство посредством косвен съдебен контрол да се преценяват изложените от жалбоподателя доводи за недействителност на клаузи от сключения договор.

Мотивиран от горното, съдът намира, че оспореният административен акт е законосъобразен - издаден е в предписаната от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

При този изход на спора искането на ответника за разноски се явява основателно, като на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в тежест на жалбоподателя “Манолина“ ЕООД – в несъстоятелност следва да бъде възложено заплащането на сумата от 200.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Манолина“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, против Акт за установяване на публично държавно вземане №24/04/1/0/00747/3/01/04/01 с изх. №01-2600/5039#1 от 10.01.2024 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, с който на жалбоподателя е определено, като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 083 580.46 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА “Манолина“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Манолово, Област Стара Загора, да заплати в полза на Държавен Фонд "Земеделие"-гр. София, сумата в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.